№ 2197
гр. Варна, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110113888 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Ф.“ ЕАД с предишно
наименование „А.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С.Д., обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
1./ по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 2 956, 48 лв., претендирана като незаплатени
лизингови вноски с падеж десето число на всеки месец за периода от 10.02.2020г. до
10.12.2020г., произтичащи от договор за финансов лизинг № 02000905/00001/11.10.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 345, ал. 1 ТЗ за установяване
дължимостта на сумата от 2 086, 26 лв., претендирана като начислени върху дължимите
главници договорни лихви за периода от месец февруари 2020г. до месец декември 2020г.
/вкл./;
3./ по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от 124, 41 лв., представляваща неустойка за забава върху незаплатените лизингови
вноски с падеж, както следва: 10.06.2019г.; 10.07.2019г.; 10.08.2019г.; 10.08.2019г.;
10.09.2019г.; 10.09.2019г.; 10.10.2019г., считано от падежа на всяка или от 10 – то число на
съответния месец до 27.02.2020г.;
4./ по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 345, ал. 2 ТЗ за установяване
дължимостта на следните суми, претендирани като разноски по поддръжка на лизинговата
вещ, представляваща лек автомобил „Ауди А 4“, рама № **********, както следва:
4.1./ сумата от 672, 93 лв., претендирана като незаплатени премии по договор за
застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 50500100001920,
със срок на застрахователно покритие от 13.10.2018г. до 12.10.2022г., която е разсрочена на
16 броя вноски или по 4 броя за всяка година от застрахователното покритие за периода от
месец февруари 2020г. до месец декември 2020г. /вкл./, както следва: 188, 66 лв.,
1
представляваща вноска № 6; № 7 в размер на 188, 66 лв.; вноска № 8 в размер на 188, 66 и
вноска № 9 възлизаща на 160, 37 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
4.2./ сумата от 667, 48 лв., претендирана като незаплатени премии по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, както следва: 1./ остатък в размер на 84, 14 лв. по
застрахователна полица № BG/07/118003296090/23.11.2018г., цялата от 291, 50 лв.; 2./ 294,
42 лв. по застрахователна полица № BG/07/519002968467/23.11.2019г.; 3./ 288, 92 лв. по
застрахователна полица № BG/07/520002958608/23.11.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
4.3./ сумата от 415, 25 лв., претендирана като незаплатени данъци върху лизинговия
автомобил за 2019г. и 2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
5./ по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 696 лв., претендирана като разходи за временно преустановяване
ползването на лизинговата вещ, дължима на осн. чл. 9.8 от Общите условия към лизинговия
договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.12.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
261434/22.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 16718/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че на 11.10.2018г. страните по делото са сключили
договор за финансов лизинг, с който „А.Л.“ ЕАД, е поел задължение да придобие и
предостави на лизингополучателя лек автомобил „Ауди А 4“, рама № **********, двигател
№ **********, а С.Д. да заплаща 48 броя месечни лизингови вноски за ползването му,
съобразно погасителен план, неразделна част от правоотношението.
Поддържа се, че лизингополучателят не е заплатил лизинговите вноски с падеж от
10.02.2020г. до 10.12.2020г., всяка включваща главница и възнаградителна лихва.
Като е изпаднал в забава, същият дължи на лизингополучателят и неустойка за забава
върху незаплатените лизингови вноски с падеж, както следва: 10.06.2019г.; 10.07.2019г.;
10.08.2019г.; 10.08.2019г.; 10.09.2019г.; 10.09.2019г.; 10.10.2019г., считано от падежа на
всяка или от 10 – то число на съответния месец до 27.02.2020г.
При сключване на договора, лизингополучателят е поел задължения да заплаща
застрахователни премии по договори за застраховка „Каско на МПС“, съобразно чл. 10.2 от
договора и премиите по договори за застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 10.1,
което не е сторил за времето от 2018г. до 2020г. и съответно дължи на лизингополучателят
платените от него на премии.
Ответникът не е заплатил и дължимите данъци върху лизинговия автомобил за 2019г.
и 2020г.
Твърди се още, че поради неизпълнение на задължението за плащане на лизинговите
вноски, лизингодателят е предприел действия по преустановяване ползването на
лизинговата вещ, ангажирайки трето лице с установяване местонахождението на
автомобила, изземването му и транспортирането му до дружеството, което е сторено в края
на 2020г., а съобразно предвиденото в чл. 9.8 от Общите условия към лизинговия договор,
платените разноски се възлагат в тежест на ответника.
Правният интерес от предявяване на исковете по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с
надлежното връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 4
ГПК, обективиращи незаплатени лизингови вноски, разноски във връзка с ползване на
вещта и разноски за по преустановяване ползването й.
В исковата молба е обективирано изявление за разваляне на договора за лизинг,
2
поради неизпълнение на поетите от лизингополучателя задължения.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.Д., чрез особения си представител оспорва
предявените искове по основание и размер.
Счита, че договорът не е развален от страна на лизингодателя на соченото от него
основание. Оспорват се твърденията, че лизингодателят е заплатил вместо
лизингополучателят дължими лизингови вноски по двете застраховки за посочените срокове
на застрахователно покритие.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 261434/22.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 16718/2020г. на Районен
съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание, от което вземанията произтичат се сочи договор за финансов лизинг
№ 02000905/0001/11.10.2018г. /л. 7/, с който „А.Л.“ ЕАД, клон Варна е поел задължение да
придобие и предостави на лизингополучателят С.Д. в сроковете и условията в Общите
условия по договори за финансов лизинг, следното лизингово имущество: лек автомобил
марка „Ауди А 4“, с номер на шаси: ********** срещу задължението на ответника да
ползва вещта и да заплатои 48 броя лизингови вноски в размер, определен в погасителен
план, неразделна част от правоотношението.
С полагането на подпис, ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия по
договори за финансов лизинг на „А.Л.“ ЕАД /т. 16.6/.
Със сключването на договора, факт, който не е спорен между страните,
лизингополучателят е поел задължение да заплаща на лизингодателя премии по договори за
застраховка „Гражданска отговорност. /10.1/.
Уговорено е в т. 10.2, активът да има непрекъснато застрахователно покритие за
целия срок на договора при условие на многогодишна полица „Каско на МПС“ и разсрочено
заплащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вещ.
Безспорно е, че вещта е предадена за ползване на лизингополучателя, за който факт
свидетелства и нарочно съставения приемо – предавателен протокол на 18.10.2018г. /л. 11/.
Не е спорно още, че ползването на вещта е преустановено, чрез изземването на
автомобила със съдействието на трето лице на 30.09.2020г., на осн. т. 9.8 ОУ.
По исковете по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на лизингови
вноски, премии по застраховка „Каско на МПС“
Съобразявайки постигнатите между страните договорки, съдът приема, че всяка една
от дължимите лизингови вноски включва главница, възнаградителна лихва и
застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС“, като конкретният им размер е
посочен в погасителния план.
В изпълнение на предвидено в чл. 13.1 ОУ, лизингодателят, в качеството му на
собственик на лизинговата вещ, е застраховал автомобила по договор за застраховка „Каско
на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 50500100001920, със срок на
застрахователно покритие от 13.10.2018г. до 12.10.2020г.
В случая е ирелевантно дали при сключването на договора лизингодателят е заплатил
застрахователната премия, тъй като плащането й, е в тежест на лизингополучателя /т. 10.2/.
Не се твърди и не се доказва, че лизингополучателят е заплатил месечните лизингови
вноски, всяка включваща главница, възнаградителна лихва и вноска „Каско на МПС“ за
3
периода от 10.02.2020г. до деня на изземването му – 30.09.2020г.
Независимо от причината, довела до неползване на вещта от лизингополучателя,
договорените падежирали и непогасени лизингови вноски и другите възложени му с
договора и ОУ разходи са дължими по основание. Същите съдът намира за дължими до
датата на действие на договора, който в случая намира за прекратен едностранно от страна
на лизингодателя с изземването на вещта или считано от 30.09.2020г.
За времето от 10.02.2020г. до 29.09.2020г. /вкл./, лизингополучателят дължи на
лизингодателя лизингови вноски, всяка формирана от главница, възнаградителна лихва и
разсрочена премия по договор за застраховка „Каско на МПС“, както следва:
Лизингова вноска +РазмерЛизинговаВнесена
Номер ДатаКаскоКасковноскаГлавницаЛихваДатасума
110.11.2018555.2778.61476.66177.86298.84.12.2018555.27
210.12.2018555.2778.61476.66181.55295.117.1.2019555.27
310.1.2019555.2778.61476.66185.32291.3413.2.2019552.22
19.3.20193.05
410.2.2019555.2778.61476.66189.16287.519.3.2019551.85
20.3.20193.42
510.3.2019555.2778.61476.66193.09283.5720.3.2019551.02
4.4.20194.25
610.4.2019555.2678.61476.65197.09279.5610.5.2019555.27
710.5.2019555.2678.61476.65201.18275.4710.5.20194.73
12.6.2019550.54
810.6.2019555.2778.61476.66205.36271.312.6.20194.95
24.1.2020500
30.1.202050.32
910.7.2019555.2778.61476.66209.62267.0430.1.2020449.68
4.2.2020105.59
1010.8.2019555.2778.61476.66213.97262.694.2.2020394.41
13.2.2020160.86
1110.9.2019555.2778.61476.66218.41258.2513.2.2020435.86
27.2.2020119.41
1210.10.2019555.2778.61476.66222.94253.7227.2.2020374.44
24.3.2020180.83
1310.11.2019539.5562.89476.66227.57249.0924.3.2020319.17
5.5.2020220.38
1410.12.2019539.5562.89476.66232.29244.375.5.2020279.62
3.6.2020259.93
1510.1.2020539.5562.89476.66237.11239.553.6.2020240.07
13.7.2020299.48
4
1610.2.2020539.5562.89476.66242.03234.6313.7.2020200.52
1710.3.2020539.5562.89476.66247.05229.61
1810.4.2020539.5562.89476.66252.18224.48
1910.5.2020539.5562.89476.66257.41219.25
2010.6.2020539.5562.89476.66262.75213.91
2110.7.2020539.5562.89476.66268.2208.46
2210.8.2020539.5562.89476.66273.77202.89
2310.9.2020539.5562.89476.66279.45197.21
29.9.2020 127.61
29.9.2020 503.12 2082.841657.53
Или, за времето от 10.02.2020г. до деня, предхождащ прекратяване на договора за
финансов лизинг – 29.09.2020г. /вкл./, ответникът дължи на лизингодателя главница в
размер на 2 082, 84 лв., договорна лихва за същия период от 1 657, 53 лв. и разсрочени
премии по договор за застраховка „Каско на МПС“, възлизащи на 503, 12 лв. до които
размери, предявените искове, следва да бъдат уважени.
С прекратяване на облигационната връзка и преустановяване ползването на вещта,
поради изземването й, лизингополучателят не дължи на лизингодателя лизинговите вноски
или за времето от 30.09.2020г. до 10.12.2020г., защото е лишен от правото да ползва
автомобила, намиращ се в държане на ищцовата страна от посочената дата.
Разпоредбата на чл. 15.6 ОУ, задължаваща лизингополучателя да заплаща всички
разходи по договора, дори и в случая в който е лишен от ползването на вещта, независимо
по каква причина намира приложение тогава, когато облигационната връзка все още
обвързва страните и не е прекратена.
Затова, за разликата над присъдената главница от 2 082, 84 лв. до претендираната от
2 956, 48 лв. за времето от 30.09.2020г. до 10.12.2020г., искът по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, подлежи на отхвърляне.
За разликата над присъдената сума за възнаградителна лихва от 1 657, 53 лв. до
претендираната от 2 086, 06 лв. за времето от 30.09.2020г. до 10.12.2020г., следва да бъде
отхвърлена, както и за разликата над сумата от 503, 12 лв. до заявената от 672, 93 лв. за
посочения период.
По претенцията за заплащане на неустойки за забава
Не се твърди и не се доказва, че лизингополучателят е заплатил дължимите
лизингови вноски с падеж 10.06.2019г.; 10.07.2019г.; 10.08.2019г.; 10.08.2019г.; 10.09.2019г.;
10.09.2019г.; 10.10.2019г., поради което същият дължи на лизингодателя, на осн. чл. 7 от
договора неустойка за забавено изпълнение на задължението за плащане им и/или премии
по сключени застрахователни премии с повече от 5 дни в размер на законната лихва за
забава за периода на забавата, начислена от датата, на която сумата първоначално е станала
изискуема.
Съгласно неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, размерът на неустойките
за забава върху неплатените лизингови вноски, всяка включваща главница, възнаградителна
лихва и премия по застраховка „Каско на МПС“ за периода от изискуемостта на всяка
вноска до 27.02.2020г., възлиза на 170, 38 лв.
5
Претенцията се явява основателна до размера на търсената сума от 124, 41 лв. при
спазване на диспозитивното начало до който размер, следва да бъде й уважена.
По претенциите за заплащане на премии по застраховка „Гражданска отговорност“ и
данък върху МПС
Със сключване на договора лизингополучателят е поел задължение да заплаща
премии по застраховка „Гражданска отговорност“, сключени от лизингодателя, съгласно чл.
10.1 от договора и 13.2 ОУ.
Лизингодателят е сключил застраховки „Гражданска отговорност“, обективирана в
полица № BG/07/118003296090, със срок на застрахователно покритие от 23.11.2018г. до
22.11.2019г. при уговорена премия от 291, 50 лв., полица № BG/07/519002968467, със срок
на застрахователно покритие от 23.11.2019г. до 22.11.2020г. при уговорена премия от 294,
42 лв. и полица № BG/07/520002958608, със срок на действие от 23.11.2020г. до 22.11.2021г.
при премия в размер на 288, 92 лв., а лизингополучателят не е заплатил дължимите премии
в размер, според заключението на ССчЕ, възлизащ на 677, 48 лв., формиран, както следва:
1./ остатък в размер на 84, 14 лв. по застрахователна полица №
BG/07/118003296090/23.11.2018г., цялата от 291, 50 лв.; 2./ 294, 42 лв. по застрахователна
полица № BG/07/519002968467/23.11.2019г.; 3./ 288, 92 лв. по застрахователна полица №
BG/07/520002958608/23.11.2020г. до който размер предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 345, ал. 2 ТЗ, следва да бъде уважен до претендирания размер.
Съгласно заключението на ССчЕ, данъкът върху МПС, предмет на договора за
финансов лизинг, възлиза на 184, 50 лв. за 2019г. и 230, 75 лв. за 2020г. или общо сумата от
415, 25 лв. до който размер искът, следва да бъде уважен, тъй като плащането му, е
задължение в тежест на лизингополучателя, на осн. чл. 12.2, б. „г“ ОУ, ведно със законната
лихва.
По претенцията за установяване дължимост на разходи за временно преустановяване
ползването на лизинговата вещ, дължима на осн. чл. 9.8 ОУ
В исковата молба се признава, че лизинговият автомобил е иззет с помощта на трето
лице на 30.09.2020г.
Разпоредба на т. 9.8 ОУ предвижда, че в случай на неизпълнение на договора от
страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да предприеме всички законови
действия, за да преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя. В
този случай всички разходи, свързани с транспортирането на имуществото до адрес, посочен
от лизингодателя, където ще бъде съхранявано, са за сметка на лизингополучателя, като
същият префактурира на лизингополучателя сумата, дължима от лизингодателя на
специализирана в тези дейности фирма, на която са възложени действията по временното
преустановяване ползването на имуществото, респ. неговото транспортиране.
Данните по делото сочат, че по силата на договор /л. 66/, сключен на 14.03.2019г.,
„А.Л.“ ЕАД е възложил на „Г.Г.С.“ ООД доброволното възстановяване владението на
активи по сключени от възложителя договори за финансов лизинг /чл. 1, ал. 1/ срещу
заплащане на възнаграждение, уговорено в Приложение № 2 /л. 71/ в размер на 580 лв. /чл.
2.1/.
Сумата от 580 лв. без ДДС или 696 лв. с ДДС, обективирана във фактура №
70/14.10.2020г. /л. 151/ за доброволното изземване на автомобила, е заплатена с преводно
нареждане от същата дата в полза на изпълнителя /л. 153/.
6
Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема, че в тежест на
лизингополучателя следва да се възложат разходите за временно преустановяване
ползването на лизинговата вещ, дължима на осн. чл. 9.8 от Общите условия към лизинговия
договор в посочения размер, поради което претенцията като основателна, следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва.
По разноските
С право на разноски за уважената част от претенциите има ищцовата страна, чиито
размер за настоящото производство възлиза на сумата от 1 613, 63 лв., а за производството
по ч.гр.д. № 16718/2020г. на ВРС сумата от 122, 98 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 ДЪЛЖИ на „Ф.“ ЕАД с предишно наименование „А.Л.“
ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 2 082, 84 лв. /две хиляди осемдесет и два лева
и осемдесет и четири ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски с падеж десето
число на всеки месец за периода от 10.02.2020г. до 29.09.2020г. /вкл./, произтичащи от
договор за финансов лизинг № 02000905/00001/11.10.2018г., с който е предоставен за
ползване лек автомобил „Ауди А 4“, рама № **********, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдената
сума до претендираната от 2 956, 48 лв. за периода от 30.09.2020г. до 10.12.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №
261434/22.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 16718/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Ф.“ ЕАД с
предишно наименование „А.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 ДЪЛЖИ на „Ф.“ ЕАД с предишно наименование „А.Л.“
ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 1 657, 53 лв. /хиляда шестотин петдесет и
седем лева и петдесет и три ст./, представляваща начислени върху дължимите главници
договорни лихви, формиращи лизинговите вноски за периода от 10.02.2020г. до 29.09.2020г.
/вкл./, произтичащи от договор за финансов лизинг № 02000905/00001/11.10.2018г., с който е
предоставен за ползване лек автомобил „Ауди А 4“, рама № **********, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдената сума до претендираната от 2 086, 26
лв. за времето от 30.09.2020г. до 10.12.2020г., за които суми е издадена заповед №
261434/22.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 16718/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Ф.“ ЕАД с
предишно наименование „А.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 ДЪЛЖИ на „Ф.“ ЕАД с предишно наименование „А.Л.“
7
ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 503, 12 лв. /петстотин и три лева и дванадесет
ст./, представляваща разноски по поддръжка на лизинговата вещ, представляващ лек
автомобил „Ауди А 4“, рама № **********, предоставен за ползване с договор за финансов
лизинг № 02000905/00001/11.10.2018г. в размер на незаплатени премии по договор за
застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 50500100001920,
със срок на застрахователно покритие от 13.10.2018г. до 12.10.2022г., която е разсрочена на
16 броя вноски или по 4 броя за всяка година от застрахователното покритие за периода от
месец 10.02.2020г. до 29.09.2020г. /вкл./, дължими с всяка лизингова вноска, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата
над присъдената сума до претендираната от 672, 93 лв. за времето от 30.09.2020г. до
10.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 261434/22.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 16718/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от
„Ф.“ ЕАД с предишно наименование „А.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. С.
Д. ЕГН **********, **********, ап. 40 иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 345, ал.
2 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 ДЪЛЖИ на „Ф.“ ЕАД с предишно наименование „А.Л.“
ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 124, 41 лв./сто двадесет и четири лева и
четиридесет и една ст./, представляваща неустойка за забава върху незаплатените
лизингови вноски с падеж, както следва: 10.06.2019г.; 10.07.2019г.; 10.08.2019г.;
10.08.2019г.; 10.09.2019г.; 10.09.2019г.; 10.10.2019г., считано от падежа на всяка или от 10 –
то число на съответния месец до 27.02.2020г., произтичаща от чл. 7 от договор за финансов
лизинг № 02000905/00001/11.10.2018г., за която сума е издадена заповед №
261434/22.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 16718/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Ф.“ ЕАД с
предишно наименование „А.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 ДЪЛЖИ на „Ф.“ ЕАД с предишно наименование „А.Л.“
ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 667, 48 лв. /шестстотин шестдесет и седем
лева и четиридесет и осем ст./, представляваща разноски по поддръжка на лизинговата
вещ, представляваща лек автомобил „Ауди А 4“, рама № ********** по договор за
финансов лизинг № 02000905/00001/11.10.2018г. в размер на незаплатени премии по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както следва: 1./ остатък в размер на 84,
14 лв. по застрахователна полица № BG/07/118003296090/23.11.2018г., цялата от 291, 50 лв.;
2./ 294, 42 лв. по застрахователна полица № BG/07/519002968467/23.11.2019г.; 3./ 288, 92 лв.
по застрахователна полица № BG/07/520002958608/23.11.2020г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 261434/22.02.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
16718/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Ф.“ ЕАД с предишно
наименование „А.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. С. Д. ЕГН **********,
**********, ап. 40 иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 345, ал. 2 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 ДЪЛЖИ на „Ф.“ ЕАД с предишно наименование „А.Л.“
ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 415, 25 лв. /четиристотин двадесет и пет лева
и двадесет и пет ст./, представляваща разноски по поддръжка на лизинговата вещ,
представляваща лек автомобил „Ауди А 4“, рама № ********** по договор за финансов
8
лизинг № 02000905/00001/11.10.2018г. в размер на незаплатения данък върху МПС за 2019г.
и 2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 261434/22.02.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
16718/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Ф.“ ЕАД с предишно
наименование „А.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. С. Д. ЕГН **********,
**********, ап. 40 иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 345, ал. 2 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. Д. ЕГН
**********, **********, ап. 40 ДЪЛЖИ на „Ф.“ ЕАД с предишно наименование „А.Л.“
ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 696 лв. с ДДС /шестстотин деветдесет и шест
лева/, представляваща разходи за временно преустановяване ползването на лизинговата
вещ, дължима на осн. чл. 9.8 от Общите условия към лизинговия договор, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.12.2020г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 261434/22.02.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
16718/2020г. по описа на Районен съд – Варна по предявения от „Ф.“ ЕАД с предишно
наименование „А.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София срещу С. С. Д. ЕГН **********,
**********, ап. 40 иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. С. Д. ЕГН **********, **********, ап. 40 ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.“ ЕАД
с предишно наименование „А.Л.“ ЕАД, ЕИК **********, гр. София сумата от 1 736, 61 лв.
/хиляда седемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и една ст./, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, от които за настоящото производство сумата от
1 613, 63 лв., а за производството по ч.гр.д. № 16718/2020г. на ВРС сумата от 122, 98 лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9