№ 310
гр. Русе, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520105455 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация Русе”ЕАД твърди, че ответникът е купувач на
топлинна енергия, доставяна от дружеството в имот в гр.Русе, ул.“В.“ 14,
бл.“А.В.“, вх.А, ет.8, с аб.№ 03050310150. За периода 22.02.2019 г. –
24.11.2020 г. в този имот ищецът доставил на ответника разпределена
топлинна енергия на обща стойност 2267,66 лв., за което били издадени 36
бр. фактури. Поради неплащане на дължимите суми ответникът дължал и
лихва за забава общ размер 311,83 лв., както и законната лихва върху
главницата, считано от 08.06.2021 г. За събиране на вземането си ищецът
подал заявление по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 3094/2021 г. по
описа на РС-Русе на „Топлофикация Русе” ЕАД били дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, предмет
на издадената заповед за изпълнение по приложеното заповедно
производство. Претендира присъждане на деловодните разноски в двете
производства.
В постъпилия отговор на исковата молба назначеният особен
представител на ответника оспорва основателността и доказаността на иска.
1
Счита, че от представените от ищеца фактури и изравнителни справки не
ставало ясно как е формирана претендираната сума от 2267,66 лв.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства,
на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителн иск за
установяване вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1
от ГПК.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
от фактическа страна следното.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. На 24.05.2010 г. е подадено
заявление от В.П. до Изп.директор на „Топлофикация Русе“ за откриване на
партида за плащане на топлоенергия на адрес: гр.Русе, ул.“В.“ 14, бл.“А.В.“,
вх.А, ет.8. Приложен е и нот.акт за покупко-продажба на имота от 26.05.2003
г.
По делото са представени 36 бр.фактури, издадени от доставчика на
топлинна енергия с получател В.П., извлечение от сметка по партида №
03050310150 за неиздължените суми от ответника, както и изравнителни
справки за отоплителни сезони 2018/2019, 2019/2020 и 2020/2021 г.,
установяващи, че общата дължима сума за ползваната топлоенергия за
периода 22.02.2019 г. - 24.11.2020 г., възлиза на 2267.66 лв., с краен срок за
плащане по последната фактура - 14.01.2021 г.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 3094/2021 г. по описа на РС-Русе, по което, предвид
призоваването на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя са
дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането си.
По делото е прието заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, от което става ясно, че в базата данни на ищеца под отчет за
процесния имот се водят един водомер за битова гореща вода и пет
отоплителни тела. По информация от дружеството /“Дикел-Л“ ООД“/,
извършващо услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“, за
отчетен период 22.02.2019 г. - 25.03.2019 г. в процесния имот не е осигурен
2
достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. При спазване правилата
за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение, за имота на ответника за процесния
период: 22.02.2019 г. - 24.11.2020 г., следва да се разпредели 22, 0283 МWh
топлинна енергия на стойност 2247.73 лв. При отчитане таксите за услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия“ и изравнителната сметка за
отоплителен сезон 2019/2020 г. дължимата сума от В.П. възлиза на 2314.81
лв. с ДДС. В съдебно заседание експертът заявява, че разликата в
претендираната от ищеца сума за заплащане и изчислената в експертното
заключение се получава от суми за възстановяване, които клиентът не си е
получил, а понякога топлинният счетоводител сам си събира дължимите
такси.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
направи следните правни изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
имал задължението и е подавал топлинна енергия към жилището, находящо
се в гр.Русе, ул.“В.“ 14, бл.“А.В.“, вх.А, ет.8, собственост на ответника, като
последният е бил длъжен да заплаща нейната стойност.
Съгласно приетото заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, общата дължима сума от ответника за исковия период,
представляваща цена на доставена и разпределена топлинна енергия, е на по-
висока стойност от претендираната с 47.15 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният установителен иск
за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство за
основателен и доказан по размер.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски по
заповедното производство в размер на 103.59 лв. и в исковото производство
от 742.10 лева – държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждения за вещо лице и за особен представител.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. П., с ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.„В.” 14, вх.1, ет.8, че дължи на „Топлофикация
Русе” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.директор Севдалин Желев Желев,
сумата 2267,66 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия по 36 бр.фактури за периода 22.02.2019 г. - 24.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 311,83 лева лихва за забава за периода 15.05.2019 г. - 07.06.2021 г.,
за което вземане по ч.гр.д.№ 3094/2021 г. по описа на РС-Русе е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. П., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.„В.” 14, вх.1, ет.8,
да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, 103.59 лева
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 3094/2021 г. по описа на
РС-Русе и 742.10 лева – разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4