№ 32
гр. Перник, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720104741 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от *******. лично и като законен
представител на малолетното дете М. ЦВ. М. с искане за издаване на заповед за защита
против ЦВ. В. М., поради осъществен от него акт на домашно насилие на 08.08.2021 г.
и нощта на 23 срещу 24.08.2021 г.
В молбата се посочва, че молителката и ответната страна са сключили брак на
20.06.2015 г. и имат едно малолетно дете - М. ЦВ. М.. Твърди, че ответникът е
демонстрирал агресивно поведение през годините на съвместно съжителство, като на
08.08.2021 г. и нощта на 23 срещу 24.08.2021 г. е проявил агресия, изразяваща се във
физически и психически тормоз. Молителката сочи, че е обект на непрестанни обиди в
посочения период. Допълва, че поведението на ответника е провокирано от
непрестанна употреба на алкохол, както и на наркотични вещества.
С оглед на изложеното моли съда да издаде заповед за незабавна защита, като
ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие; да му
бъде забранено да приближава до молителките и семейното жилище, находящо се в гр.
Перник, ул. „Иван Асен II“ № 68 за максималния предвиден в закона срок.
С определение на съда от 31.08.2021 г. молбата за налагане на мерки за
незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата по вече изложените
съображения.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита от
домашното насилие като моли съда да я остави без уважение.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
1
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 1
и 4 ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалия,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на
осъществяването им – 08.08.2021 г. и нощта на 23 срещу 24.08.2021 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че молителите са дъщеря и съпруга на ответника,
следователно между страните съществува сочената в молбата връзка, представляваща
първото основание за уважаване на искането за защита, отправено от молителя.
Не е спорно също, че процесните събития са се осъществили на посочените в
молбата дати, като спорни са застъпените от страните тези, излагайки диаметрални
твърдения относно фактическа обстановка.
В подкрепа на тезата на молителя е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
и са събрани и устни доказателства от св. ***
За опровергаване на тезата на молителя, ответникът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на ******. и *****.
Така в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с
изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на
посочените дати.
Свидетелят Елена Симеонова Иванова (леля на С.М.) е заявила, че знае за
обстоятелствата описани в молбата, като те не са изолиран случай. Тези данни са
пресъздадени от молителите – майка и дете. Знае също, че ответникът употребява
алкохол, след което обижда и насилва физически и сексуално Станислава като описва
случилото се с думите „пие, бие, насилва и използва вулгарни думи: „мръшляк, овца
тъпа““.
Свидетелят ***** (пряк ръководител на Станислава) е заявил, че е забелязал
промяна в поведението и неработоспособност, като на 09.08.2021 г. тя е закъсняла
много за работа. Същата е споделила за семейните си проблеми и тяхното естество. На
23-ти или 24-ти същия месец, тя отново е дошла по подобен начин на работа. Била е
разстроена и споделила за проблеми вкъщи за това, че съпругът си позволил да я
насили сексуално тази нощ, защото тя отказала интимни отношения с него. Сочи, че на
13.09.2021г. тя не се е явила на работа и в 6 часа сутринта му е писала, че не може да
дойде на работа, защото стои заключена в спалнята и не може да излезе, че служебният
телефон е взет от зълва й. Станислава му е показала синина на ръката си, над лакътя
от външната и от вътрешната страна на ръката на 09.08.2021 г.
Свидетелят ******. (сестра на ответника) и живуща в гр. Перник, ****, ******
отрича на посочените дати да са осъществени описаните в молбата актове на насилие.
2
Твърди, че е възникнал спор, свързан със семейния автомобил и че Станислава е била
видимо нервна. Твърди, че именно Станислава буди детето с поведението си, а не
ответника. Твърди, че ответникът употребява алкохол единствено по празници.
Свидетелят ***** (баща на ответника), живущ в гр. Перник, ****, ****** също
отрича на посочените дати да са осъществени описаните в молбата актове на насилие.
Твърди, че на 08.08.2021г. е възникнал спор, защото ответникът е пушел вътре, но това
не е обсъждано впоследствие, тъй като са били ангажирани в приготовления за
рождения ден на детето, който е на 10.08.2021г. и е отпразнуван заедно. Заявява, че не
е виждал снаха си да има следи от побой по видимите части от тялото ѝ.
По делото е представен социален доклад, съгласно който детето е заявило пред
социален работник, че баща му често употребява алкохол, че често му се кара и се е
случвало да го удря. Родителите му често се карат. Споделя също, че през месец
септември 2021 г. с станало свидетел на спор между майка му от една страна и дядо му
и леля му от друга. На 24.11.2021 г. е заявило, че иска да живее с майка си, но му иска
да види и баща си. Детето ползва социална услуга – работа с психолог, като при среща
със същия е заявило, че изпитва страх тате да я вземе от мама.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на
събитията, осъществени на 08.08.2021 г. и нощта на 23 срещу 24.08.2021 г. Тези данни
се подкрепят от показанията на св. *** които се характеризират с изчерпателност и
познаване на събитията в детайли относно конкретните наранявания, получени от
Станислава и обидите, отправяни към нея, като същите пряко кореспондират в
представената по делото декларация. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели.
Съдът не кредитира показанията на св. ******. и *****. Това е така защото
същите макар и пресъздадени от очевидци, се разминават съществено с изложеното
пред социалния работник от детето, че баща му често употребява алкохол и се кара с
майка му и другите доказателства по делото.
Съдът приема (преценявайки показанията на свидетелите по правилото на чл.
172 ГПК), че установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект,
която зависи от обективни и субективни фактори - възраст; състояние на даващия
обяснения или показания; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане;
интелектуални възможности; волева устойчивост, изразяваща се във възможността да
се запамети и възпроизведе възприетото; добросъвестност и желанието за съдействие
при разкриване на обективната истина. Прави впечатление обаче, че изложеното в
показанията на свидетелите е изключително подробно относно място и времеви
периоди, но относно спорните по делото обстоятелства единствено се сочи, че насилие
не е осъществявано, измествайки разказа в друга насока. От тук изложеното може да се
направи обосновано предположение за възможността тези данни да са сугестирани от
ответника и възпроизведени от свидетелите поради приемлива в тяхното съзнание и
ценностна система солидарност към лице – син и брат. Също така, се установи, че тези
свидетели са в явно обтегнати отношения със С.М., за което свидетелстват данните
изложени от детето в социалния доклад.
По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно
насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на
3
домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по
см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на
пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
определената вече привременна мярка за незабавна защита в най – пълна степен би
защитила здравето на молителката от последващи посегателства, доколкото от данните
по делото се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън
предмета на това производство същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за психическо и физическо насилие, характера и начина на осъществяването им,
съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителите, по т. 2 - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище
би била без правен ефект и неоправдана репресия, доколкото страните по делото
живеят вече разделени (съгласно посоченото от молителката), поради което в тази част
молбата следва да се отхвърли като неоснователна. Следва да бъде наложена санкцията
по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището им и местата му за социални
контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Съдът, при съобразяване с
фактическите отношения между страните, доказателствата за физическото,
психическото и емоционалното състояние на молителите, липсата на данни по делото
за продължаващо такова поведение от ответника, срокът през който тази забрана е
действала от постановяването (четири месеца и половина) с издадената по делото
заповед за незабавна защита, и необходимостта от срещи между ответника за
осъществяване на лични отношения с детето (което и самото то желае), съдът намира
че тази мярка следва да бъде определена за срок от три месеца, считано от
постановяване на съдебното решение и издаване на заповедта за защита, през които за
ответника ще съществува процесната забрана и който би му оказал необходимото
превантивно въздействие.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължение на съда
при уважаване на молбата за защита да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в границите от 200 лв. до 1 000 лв., съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава в размер от 400 лв., платима в полза на държавата. За горния
си извод съдът изхожда от конкретно проявеното поведение от ответника – ясно
изразена физическа агресия, непредизвикана и непровокирана от пострадалото лице.
Налагането на глобата не е самоцелно, а адекватно на процесното поведение и
насочено към въздействие върху извършителя, което мотивира съда да определи
конкретния размер на глобата под, но в близък до средния размер, установен в закона.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителите да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН,
заради осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал.
4
2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Молителите са поискал присъждане на сумата от 2200,00 лева (по 1100,00 лева
за всеки едни от тях), представляваща адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че
същите не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени
доказателства за тяхното заплащане. В представените по делото пълномощни в полза
на адвокат С. е упоменато единствено, че адвокатското възнаграждение е в размер на
1100,00 лева, но не и че същото е заплатено. Този извод почива на приетото в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на *******. ЕГН ********** и М. ЦВ. М.
ЕГН********** срещу ЦВ. В. М., ЕГН ********** за осъществен по отношение на
него акт на домашно насилие на 08.08.2021 г. и нощта на 23 срещу 24.08.2021 г. като:
ЗАДЪЛЖАВА ЦВ. В. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на *******. и М. ЦВ. М.;
ЗАБРАНЯВА на ЦВ. В. М. да приближава *******. и М. ЦВ. М., жилището,
находящо се в *****, местоработата; както и местата за социални контакти и отдих, на
разстояние по-малко от 100 /сто/ метра за срок от три месеца, считано от
постановяване на решението и издаване на заповедта за защита, като ОТХВЪРЛЯ
молбата за разликата до заявения срок от осемнадесет месеца.
ОТХВЪРЛЯ молбата ЦВ. В. М. да бъде отстранен от жилището, находящо се в
гр. Перник, ****, ****** като неоснователна.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ЦВ. В. М., че при неизпълнение на Заповедта,
полицейският орган, констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и
уведомява органите на Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА ЦВ. В. М., с ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да
заплати в полза на държавата глоба в размер на сумата от 400,00 лева и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН по сметка на Районен съд – Перник сумата от 25,00 лева,
представляваща държавна такса, дължима по делото.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
5
Решението може да се обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
седемдневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6