№ 1399
гр. Варна, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110115006 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца П. Д. Г. ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“*****, срещу ответника ЗК „Л.И." АД,
ЕИК *****, със седалище гр. София ***** , осъдителни искове с правно основание чл.405
от Кодекс за застраховането, които след допуснато изменение на основание чл.214,
ал.1, пр.3-то от ГПК, е за осъждане на ответника да заплати на ищеца , както следва:
сумата в размер на сумата 9471,81лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на: таван, задна броня, външна ламарина
заден капак, заден ляв панел, задно стъкло отопл., предно стъкло тонирано, заден десен
панел, задно дясно стъкло врата, задно дясно триъгълно стъкло, укрепва заден
регистрационен номер, дръжка капак багажник, външен ляв стоп, външен десен стоп. заден
калъф седалка, предна дясна рама облегалка, предна дясна рама седалка, арматурно табло,
волан, задна дясна бленда средна конзола, средна конзола горна част, капак кутия арматурно
табло, преден десен аербег и аербег водач, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № ***** от 17.09.2021 г. за застраховка „Каско", Клауза
1 на лек автомобил „*** *****", с per. № *****, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата претенция – 14.11.2022г. до окончателното изплащане на
сумата .
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът,
сочи, че на 17.09.2021г. е сключил застраховка Застраховка „Каско", клауза Клауза 1, на
1
собствения си автомобил марка „*** *****", с per.№***** с ответника ЗК „Л.И." АД, със
срок на действие от 20.09.2021г. до 19.09.2022г. Автомобилът е бил застрахован за 10 000.00
лева, като застрахователната премия, която трябвало ищеца да да заплати съгласно
застрахователна полица №***** от 17.09.2021 г., възлизала на 676.88 лева. Премията е била
разсрочена на две вноски, като към момента всички вноски са платени. Автомобилът се
сочи, че е бил паркиран в гр.Варна, ул. *****. На 13.06.2022г., около 01:00 часа, ищеца е
получил обаждане от полицията, че автомобилът му гори. Мястото на пожара е било
посетено от дежурен полицейски екип на Второ РУ на МВР - гр.Варна, като е установено, че
неизвестен извършител е запалил автомобилът и по случая е образувано ДП № ***/2022г.
по описа на Второ РУ на МВР - гр.Варна. На 20.06.2022г. от Второ РУ на МВР - гр.Варна, се
сочи, че са издали Удостоверение №*****-7739 от 20.06.2022г. На 13.06.2022г. ищеца сочи,
че е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като същият
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис -заключение
по щета № *****. В описа, като увредени детайли са били описани: таван, задна броня,
външна ламарина заден капак, заден ляв панел, задно стъкло отопл., предно стъкло
тонирано, заден десен панел, задно дясно стъкло врата, задно дясно триъгълно стъкло,
укрепва заден регистрационен номер, дръжка капак багажник, външен ляв стоп, външен
десен стоп, заден калъф седалка, предна дясна рама облегалка, предна дясна рама седалка,
арматурно табло, волан, задна дясна бленда средна конзола, средна конзола горна част,
капак кутия арматурно табло, преден десен аербег и аербег водач. По образуваното ДП №
***/2022г. по описа на Второ РУ на МВР – Варна, се сочи, че е била изготвена пожаро-
техническа експертиза. Съгласно изготвената експертиза, причината за възникване на
пожара, е вследствие на излята ЛЗТ/лесно запалима течност/ върху задната част на
автомобила, която след това е била възпламенена с открит огън от неизвестен извършител.
Ищеца сочи, че желае задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка: *****,
специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А.. До момента, сочи, че не е получил
необходимото обезщетение.
С горното, ищецът обосновава правният си интерес от предявената искова претенция.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът ЗК „Л.И." АД, ЕИК
*****, със седалище гр. София *****, е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявените искове, като неоснователни и
недоказани по основание и размер. Настоява, за спиране на настоящото производство по
чл.229 ал.1 т.4 ГПК, с оглед висящото наказателно производство по случая, което искане в
хода на разглеждане в с.з., е оставено без уважение. Настоява се, че в процесния случай не
се дължи застрахователно обезщетение, на основание т.27.19 от ОУ. Настоява се, че ищеца
не е уведомил компетентните органи за настъпила тотална щета на ППС и не е подал молба
за издаване удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, поради настъпила
тотална щета с цел получаване на застр.обезщетение, съгл.чл.390 ал.1 от КЗ. Ответника
настоява, че е изпълнил задълженията си, като произнасянето по основателността на
претенцията е осъществено с негово писмо № 6178/17.08.2022г., с което е отказано
2
изплащането на застр.обезщ. по изложените съображения. Оспорва претенцията и по
размер. Оспорва и иска за присъжданех на законна лихва.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е че е налице действително застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за застраховка, сключено на
17.09.2021г., в гр.Варна „Каско" за лек автомобил, марка „*****", с рег.№ *****, със срок на
застраховката от 20.09.2021г. до 19.09.2022г., с покритие пълно каско.
Приети по делото са Общи условия за пзастраховане на СПС. Прието по делото е
Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 10.11.2021г., по щета №*****.
Представен по делото е Опис на щета по процесната застрахователна полица относно
настъпилото процесно ПТП на 19.12.2018г., в който са описани настъпилите увреждания на
процесния лек автомобил. Посочени са следните констатирани и описани увредени детайли
на процесния автомобил: облицовка предна броня , фар десен ксенон, фар за мъгла преден
десен, лайсна хром , предна броня дясна около фар за мъгла , калник преден десен.
По делото са допуснати гласни показания посредством разпит на водения от ищцовата
страна свидетел Кирил Павлов Г. ЕГН **********, син на ищеца, който излага, че по
време на събитието е бил събуден от своя баща, като последния му заявил, че е разбрал от
полицията, че автомобила гори. Заедно слезли до автомобила, като там заварили
пожарникари, които вече били изгасили огъня. Св.Г. сочи, че се е обадил на застрахователя,
но полицията забранила да се доближават до автомобила. Сутринта в 9ч. Следователите
извършили оглед на автомобила, в присъствие на ищеца и на свидетеля. След това, в
резултат на позвъняване на св.Г., е пристигнала и мобилна група на ЗК“Л.И.“, за да огледа
щетите. Сочи, че това се е случило на 13.06.2022г. Според свидетеля, в полицията отказали
прекратяване на регистрацията на автомобила.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение на вещото лице А. Х. В.,
по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, което съда кредитира като
компетентно и достоверно дадено, констатираните и описани увредени детайли на
процесния автомобил, са в причинно-следствена връзка между процесното застрахователно
събитие /пожар/ и настъпилите вреди. Вещото лице посочва, че е налице „тотална щета“ по
смисъла на КЗ, като стойността на разходите за необходимия ремонт е в размер на
39932,03лв., които надхвърлят 70% от действителната стойност на лекия автомобил, която е
11 125.00лв. и представлява 358,94% от нея.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
За успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс за
3
застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест на ищцовата страна е да
установи, следните правнорелевантни факти, а именно: наличието на валиден
застрахователен договор между него, като собственик на увредения автомобил и ответното
дружество; изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на
поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно събитие -
покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както и
нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и настъпилата
вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на ответника по делото е да
установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни
за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.
В процесния случай, съдът намира за установено, че между ищеца и ответника ЗК
„Л.И.“АД е сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско” по отношение на
притежавания от първия лек автомобил марка „*** *****", с per.№*****, със срок на
действие от 20.09.2021г. до 19.09.2022г., обективиран в застрахователна полица
№*****/17.09.2021г., която застраховка е валидна към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 13.06.2022г., както и че ищецът е заплатил в полза на ответника
дължимата по договора застрахователна премия на две вноски, които към датата на
подаване на настоящата искова молба, са платени.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата съдебна
автотехническа експертиза, твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП
на процесната дата 13.06.2022г.
В резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния лек автомобил,
собственост на ищеца. Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП ,
механизмът на настъпване на вредите се установяват от приетото по делото заключение на
вещото лице по допусната съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите
увреждания по увреденото МПС, както и от събраните по делото гласни доказателства.
Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с писмените доказателства
обосновават извода, че по делото са установени механизмът на ПТП и причинната връзка
между състоянието на пътя и повредите по автомобила.
Застрахователят е мотивирал своя отказ да заплати застрахователно обезщетение , видно от
писмо изх.№ 6178/17.08.2022г., с оглед липсата според него на безспорно доказване
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, неговия механизъм и
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди.
Съдът , като съобрази горепосочените съображения за отказ от страна на ответното
дружество, констатира, че твърденият в исковата молба механизъм на настъпване на
процесното ПТП и на настъпване на вредите, са установени, видно от заключението на
4
вещото лице по приобщената по делото съдебна автотехническа експертиза , от приетите по
делото писмени доказателства и от събраните по делото свидетелски показания.
Другият спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г.
по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като за
възстановителна стойност, съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ, се смята стойноста за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В конкретния случай, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не може да
бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
От установеното в заключението на вещото лице, че автомобилът е технологично
невъзстановим, а също така, че възстановяването му нецелесъобразно и че е налице пълна
загуба /тотална щета/. Безспорно е, че стойността на разходите за възстановяване би била
над 70% от действителната му стойност. При изложеното, ответникът дължи обезщетение
за имуществените вреди, претърпени от ищеца. В тази хипотеза, на основание
договореностите в раздел VII от ОУ към
договора, отговорността на застрахователя се ограничава до
застрахователната сума, която е в размер на 10000,00лв., но не по-висока от действителната
стойност на МПС към датата на настъпването на застрахователното събитие. Установено е
от експертното заключение, че средната пазарна стойност на МПС към 13.06.2022г., е в
5
размер на 11125,00лв. Подлежат на обезщетяване именно действителните вреди и при
наличие на годни за употреба части от МПС те следва да бъдат приспаднати от
застрахователнотообезщетение /както е направено в случая/ и не би се стигнало до
неоснователно обогатяване на застрахования. В случая, след приспадане от
застрахователната стойност на автомобила/10000.00лв./ на сумата от 187,38лв., платена за
друга щета, както и на сумата от 340.81лв., която е получена от ищеца при предаване на
автомобила за скрап, дължими се явяват за изплащане от застрахователя 9471,81лв.
Вследствие на изложеното , съдът намира, че предявената искова претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Предвид направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху присъдената
главница , считано от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от
ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска. Ищецът
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК/л.95/, и претендира присъждане на следните
суми в общ размер от 2028,87лв., от които : 378,87лв. - държавна такса; 150,00лв. – депозит
за вещо лице и 1500,00лв. с ДДС– изплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, които съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищеца.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, като съобрази предмета на производството по
делото, съвкупния допуснат по делото доказателствен материал, в т.ч. допуснатите гласни
показания и разпит на вещото лице и проведеното в производството по делото съдебно
заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането, ЗК „Л.И." АД, ЕИК
*****, със седалище гр. София ***** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Г. ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.Варна, *****, сумата в размер на 9471,81лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: таван, задна
броня, външна ламарина заден капак, заден ляв панел, задно стъкло отопл., предно стъкло
тонирано, заден десен панел, задно дясно стъкло врата, задно дясно триъгълно стъкло,
укрепва заден регистрационен номер, дръжка капак багажник, външен ляв стоп, външен
десен стоп. заден калъф седалка, предна дясна рама облегалка, предна дясна рама седалка,
арматурно табло, волан, задна дясна бленда средна конзола, средна конзола горна част,
6
капак кутия арматурно табло, преден десен аербег и аербег водач, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № ***** от 17.09.2021 г. за застраховка
„Каско", Клауза 1, на лек автомобил „*** *****", с per. № *****, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 14.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗК „Л.И." АД, ЕИК *****, със
седалище гр. София ***** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Г. ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.Варна, *****, сумата от 2028,87лв., представляваща сбор от реализирани от ищеца
съдебно-деловодни разноски, както следва: 378,87лв. - държавна такса; 150,00лв. – депозит
за вещо лице и 1500,00лв. с ДДС– изплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по
следната банкова сметка, на основание чл.127 ал.4 от ГПК, а именно:
банкова сметка: *****, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7