№ 52
гр. Кюстендил, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.240 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по молба на Г. СЛ. АНД., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Кюстендил, ул.„Г.Д.“ №45, подадена чрез пълномощника му адв.Е.Й. от АК-Кюстендил,
същият и като съдебен адресат, с адрес: гр.Кюстендил ул.„Г.“ №35, съдържаща искане за
отмяна на влязло в сила неприсъствено решение №260376/09.06.2021г. на Районен съд-
Кюстендил, постановено по гр.д.№1927/2020г. по описа на същия съд.
В молбата се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е било постановено в
производството, в което Г.А., като ответник по предявения иск, е бил лишен от
възможността да участва в делото, тъй като преписа от исковата молба, а също и призовките
за проведените съдебни заседания не са му били връчени надлежно. Изложени са
съображения и за наличие на хипотезите по чл.240 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Писмен отговор от насрещната страна – Л.Д., е постъпил по делото, подаден чрез
пълномощника адв.Й.Т. от АК-Кюстендил. Изразява се становище за недопустимост и
неоснователност на молбата.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, прецени
събраните във въззивното производство доказателства и съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Гр.д.№1927/2020г. по описа на КнРС е било образувано по исковата молба на ЛЮБ.
ГР. Д., с адрес в гр.Кюстендил, ул.„Г.Д.“ №45, подадена чрез пълномощника й адв.Й.Т. от
АК-Кюстендил, срещу Г. СЛ. АНД., с адрес в гр.Кюстендил, ул.„Г.Д.“ №45, с която е бил
предявен иск по чл.108 от ЗС.
След отстраняване на нередовности на исковата молба , съдът е разпоредил на
1
ответника да се изпрати препис от исковата молба и приложенията към нея, с указание за
възможността за подаване на отговор в едномесечен срок от получаването, включително и за
последиците от неподаването на отговор, а също и относно възможността за ползване на
правна защита, при необходимост от такава.
Съобщението е било върнато в цялост с отбелязване от връчителя – призовкар при
КнРС М.И., че адресатът отказва да получи съобщението.
С определение от 01.03.2021г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 05.04.2021г. и е разпоредил призоваване на страните.
Призовката до ответника Г.А. е била върната в цялост, с отбелязване от същия
призовкар, че адресатът отказва да получи призовката, с дата на отказа 29.03.2021г.
За съдебното заседание, насрочено за 05.04.2021г. районният съд е приел, че А. не е
редовно призован, поради това, че срокът по чл.56 ал.3 от ГПК не е изтекъл, отложил е
делото за 29.04.2021г., като е разпоредил ново призоваване на ответника. За съдебното
заседание на така посочената дата не е бил върнат отрязък от изпратената до А. призовка, а
делото е било отложено за 20.05.2021г. Преди тази дата са били върнати в цялост както
призовката за предходното съдебно заседание, така и за насроченото, като в първата на
07.05.2021г. е било отразено, че лицето е било търсено многократно, но не е било открито,
нито е било открито друго лице, което желае да получи, а по данни на майката Г.А. е в
чужбина, а във втората призовка, която е била оформена от призовкаря на 13.05.2021г., на
същата дата лицето е било търсено, но не е било открито, а по данни на съседи същото се
намира в чужбина. Двете призовки са били оформени от призовкаря при КнРС К.К..
В съдебното заседание на 20.05.2021г. районният съд е дал ход на делото,
приемайки, че ответника Г.А. е редовно призован по правилата на чл.41 ал.2 от ГПК. В
същото съдебно заседание пълномощникът на ищцата адв.К.Станчев е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при условията на чл.238 от ГПК,
което съдът е уважил, приемайки, че предпоставките за това са налице.
С неприсъствено решение с №260376 от 09.06.2021г. предявеният ревандикационен
иск е уважен и са присъдени разноски.
Съобщение до ответника, ведно с препис от решението е било изпратено. Върнато е
в цялост с дата 20.07.2021г. и отбелязване, че след неколкократно търсене адресатът не е
открит, нито е открит някой от домашните , който да получи. С разпореждане от 23.07.2021г.
съдът е обявил съобщението за връчено.
В настоящото производство е допуснато събиране на доказателства, част от които
съдът приема, че не са относими към дължимата преценка. Релевантни за повдигнатия за
разглеждане спор съдът счита показанията на свидетеля М.И., както и постъпилите и приети
като доказателства по делото справки от Община Кюстендил относно лицата, регистрирани
по постоянен и настоящ адрес в гр.Кюстендил. ул.„Г.Д.“ №45.
От така постъпилите справки е видно, че на адреса на Г.А. през 2021г. по постоянен
адрес са били регистрирани общо 13 лица, 8 от които от мъжки пол, всички пълнолетни, а по
настоящ адрес – общо 11 лица, 7 от които от мъжки пол, всички пълнолетни.
От показанията на свидетеля М.И. се установява, че и при връчване на съобщението
по чл.131 от ГПК от 24.01.2021г., и при връчване на призовката за първото съдебно
заседание от 29.03.2021г. обстоятелствата по връчването са идентични, а именно:
призовкарят е позвънил на звънеца; появило се е лице от мъжки пол; призовкарят е
поздравил, представил се е и е казал, че търси Г.А., а лицето, което се е показало заявило, че
нищо няма да получава. Свидетелят твърди, че е предположил, че лицето, което се показва е
Г.А.. Също така, на поставен му въпрос дали лицето, което се е показало е присъстващият в
съдебната зала молител Г.А., свидетелят заяви, че не може да отговори.
Съставът на съда, след като съобрази гореизложеното, приема от правна страна
2
следното:
Молбата по чл.240 от ГПК е допустима, като подадена в срок. Надлежното
упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен
едномесечен срок, като в чл.240 ал.1 от ГПК е посочен изрично началният момент, от който
започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът
на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за
призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на
разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по трябва да се преценява
спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срокът по чл.240 ал.1 от
ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да
има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент,
едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на
чл.240 ал.1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно
релевантно значение, в тази хипотеза течението на срока е обусловено императивно от
действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този
смисъл „връчването на неприсъствено решение“ не е равнозначно на „узнаване на
решението“. В посочения смисъл е определение №550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д.
№529/2010г., II т.о.
В настоящия казус по отношение на Г.А., срокът по чл.240 ал.1 от ГПК не е
започнал да тече, тъй като неприсъственото решение не му е било връчено, поради което
молбата следва да се счита за допустима, без значение как и кога А. е узнал за решението.
Преценена по същество молбата се явява основателна и като такава следва да се
уважи, а неприсъственото решение на КнРС - да бъде отменено и делото – върнато за
разглеждане от друг състав. Съображенията са следните:
Способите за защита срещу влязлото в сила неприсъствено решение са
регламентирани в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК (извънреден извънинстанционен
способ за отмяна на решението) и в разпоредбата на чл.240 ал.2 и ал.3 от ГПК (чрез
предявяване на нов иск относно същото право при наличие на определени предпоставки).
Интерес за настоящото разглеждане представлява първата хипотеза, тъй като страната,
срещу която е постановено неприсъственото решение, претендира неговата отмяна.
Съгласно чл.240 ал.1 от ГПК, в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото
решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата
отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, чрез извънредните
средства за отмяна са изчерпателно изброени в три точки на посочената разпоредба, като
всички са свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила от първостепенния
съд, довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото, изразяващи се в
следното: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2. невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния
случай, с оглед твърденията, които се навеждат, се поддържа преимуществено
осъществяването на първата хипотеза, а именно - ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и на призовките за съдебното заседание, като формално се твърдят и другите
две основания.
В производството по чл.240 ал.1 от ГПК въззивният съд не действа като инстанция
по същество, а правомощията му се заключват в произнасяне само по наведените от
страната доводи за наличие на някоя от съдържащите се в нормата хипотези, довела до
лишаването й от възможността да участва в делото.
Съдът намира за осъществено поддържаното от молителя основание за отмяна на
3
неприсъственото решение, изразяващо се в ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба и на призовките за съдебното заседание.
От показанията на разпитания свидетел М.И., призовкар при КнРС, може да се
приеме, че отразеният в съобщението, с което до Г.А. е бил изпратен препис от исковата
молба и от приложенията, отказ на адресата за получаване, не може да бъде свързан по
несъмнен начин с волеизявление, направено именно от ответника по делото. Свидетелят
твърди, че е предположил, че отказът за получаване е направен от адресата, но в съдебното
заседание не можа да потвърди дали отказалото лице е молителят в настоящото
производство. Така възникналото съмнение се подсилва от установеното обстоятелство, че
към онзи момент на адреса на А. са били регистрирани по настоящ адрес общо 7, а по
постоянен адрес общо 8 лица от мъжки пол. При това положение, фактът, че мъж е заявил,
че не желае да получи, не води до несъмнен извод, че това е бил ответникът по делото Г.А..
Връчителят е разполагал с процесуални възможности по чл.44 ал.1 от ГПК, имащи за цел и
резултат удостоверяване самоличността на лицето, от които същият не се е възползвал, няма
данни да му е поискал документ за самоличност, а се е базирал единствено на
предположение, за да удостовери направения отказ. Така възникналото сериозно съмнение в
идентичността на отказалия получаването на съобщението субект следва да се тълкува в
полза на молителя и да се приеме, че преписът от исковата молба и приложенията не са му
били връчени редовно по смисъла на чл.44 ал.1 изр.последно от ГПК.
Процесуално нарушение е било допуснато и при призоваването на ответника.
Оформянето на призовката за първото съдебно заседание – отново при условията на отказ за
получаване - не представлява интерес, тъй като в това съдебно заседание не е бил даден ход
на делото. Интерес представляват действията по призоваване на ответника за съдебното
заседание, проведено на 20.05.2021г., за което районният съд е счел, че Г.А. е редовно
призован за първи път, при прилагане на разпоредбата на чл.41 ал.2 от ГПК. За посоченото и
за предходното съдебно заседание са били върнати призовките до ответника в цялост, но
вече с отбелязване, че адресатът е в чужбина. На едната призовка (която е била върната
повече от две седмици след датата на съдебното заседание, за което е била изпратена) е
вписана само датата 07.05.2021г., като конкретна дата на търсене на лицето, с твърдения за
предходни многократни търсения на адреса, а в другата призовка е посочено, че лицето е
било търсено единствено на 13.05.2021г. Както вече се посочи, съдът е приложил чл.41 ал.2
от ГПК, за да счете, че ответникът е редовно призован.
Съгласно разпоредбата на чл.41 ал.1 от ГПК, страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на задължението
по чл.41 ал.1 от ГПК всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени, като
за тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото
съобщение. В този смисъл е предписанието на чл.41 ал.2 от ГПК.
Следователно, за да се приложи нормата на чл.41 ал.2 от ГПК и страната да се
приеме за редовно уведомена /призована/ следва кумулативно да са налице следните
предпоставки: страната да е посочила адреса, на който е изпратено съобщението или
съответно да е получавала поне веднъж редовно съобщение на същия адрес и от
отбелязването на връчителя следва да се установи обстоятелството, че лицето е напуснало
адреса за повече от един месец, като страната следва да е предупредена за последиците от
напускането на адреса и неуведомяването на съда за това.
Предвидената в чл.41 ал.2 от ГПК фикция за призоваване може да намери
приложение единствено в случай, че по делото е надлежно удостоверено обстоятелството,
че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила или на който вече е
получила съдебни книжа. Така нареченото „фингирано връчване“ е предвидено от
законодателя с цел да се обезпечи развитието и приключването на производството в
4
хипотезата, при която страната отсъства продължително от адреса си. Доколкото този
институт ограничава възможността правните субекти да упражняват процесуалните си
права, като вземат участие при разглеждане на делото, същият не може да се тълкува и
прилага разширително и при други хипотези, в които са налице трудности при връчване на
призовки и съобщения по делата.
Видно е от изложеното, че в конкретния случай, нито една от предпоставките за
прилагане на чл.41 ал.2 от ГПК не е била налице. На първо място, адресът не е бил съобщен
от А., нито на същия в някой предходен момент е било извършено редовно връчване. На
следващо място, не са събрани данни ответникът да е отсъствал от адреса повече от един
месец – единствените категорични доказателства са, че същият е бил търсен на 07.05.2021г.
и на 13.05.2021г., т.е. за период от една седмица. На следващо място, особено съществено е
обстоятелството, че А. в никой момент – поради липсата на редовно връчване и поради
липсата на указание в този смисъл – не е бил предупреден относно задължението му по
чл.41 ал.1 от ГПК и относно последиците при неизпълнението му. При тези факти, явно е, че
основание за прилагане на фикцията по чл.41 ал.2 от ГПК относно призоваването за
съдебното заседание за 20.05.2021г., не е било налице. А. е бил нередовно призован и като е
приел обратното, КнРС е процедирал в нарушение на процесуалните норми, при липса на
предпоставките за прилагане на призовката в цялост като редовно връчена.
Предвид изложеното в съвкупност настоящият състав намира, че са налице
основанията за отмяна на неприсъственото решение, предвидени в чл.240 ал.1 т.1 от и
молителят е бил лишен от възможност да участва в производството и да защити правата си.
Допуснато е нарушение на съдопроизводствените правила, които обезпечават правото на
ответника на участие в процеса, в който е постановено неблагоприятно за него решение.
Молбата за отмяна е основателна и следва са се уважи. Постановеното
неприсъствено решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане по
същество на друг състав на първоинстанционния съд, като разглеждането започне от
извършване на процесуалните действия по чл.131 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ влязло в сила неприсъствено решение №260376/09.06.2021г. на Районен
съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№1927/2020г. по описа на същия съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Кюстендил, като същото започне
с извършване на процесуални действия по реда на чл.131 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5