Р Е Ш Е Н И Е
№ 5662/12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на шести
декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9577 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „С.Б." ЕООД, ЕИК: ********* седалище и
адрес на управление:***, представлявано от А.Н.К., срещу „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение № 3408/30.4.2019 г.
издадена по частно гражданско дело № 6486 по описа на ВРС за 2019
год. сумата от 15,81 лева
(петнадесет лева и осемдесет и една ст.), платена на 29.04.2014г. от М.Н.К.- наследодател на цедентите,
начислена при първоначална липса на основание и представляваща стойност на
корекция на сметка за ел. енергия за периода 30.10.2011 г. – 26.04.2012г., по
констативен протокол от 26.04.2012 г. за обект с аб. № ********** и кл. № ********** с адрес на потребление
находящ се в с. Д., общ. С., като вземането е прехвърлено на заявителя с
договор за цесия от 24.04.2019г..
Твърди се в исковата молба, че с посочения договор за цесия ищецът
придобил вземането за недължимо платена на ответника сума в претендирания
размер. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор. Твърди се,
че цедентът е потребител на доставената от ответника в обекта му електрическа
енергия. Исковата сума е начислена с фактура/дебитно известие № **********/27.04.2012
г., с период на корекцията от 30.10.2011 г. до 26.04.2012 г. Сумата
е заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не
бъде преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при
първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена
неправомерно за електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния
период потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в
срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение
в точността на измервателния уред, като твърди, че цедентът не е разполагал с
техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна,
а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва
начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне
на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това
количество от електромера.
С оглед връщане на недължимо платените суми ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Варненския районен съд.
По заявлението е било образувано ч. гр. д. по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед длъжникът подал
възражение в срок, при което, след дадени от съда указания, ищецът предявява
иск срещу ответника за установяване, че вземането му съществува.
Моли за уважаване на предявения иск, претендират се и направените по
настоящото дело разноски, както и разноските на ищеца в заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна
„Е.п.” АД. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на
твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за исковата
сума, доколкото договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет.
Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към
датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което
договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално
навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от
представител на цедента без представителна власт. Оспорва на следващо място
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че
исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо
го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта
на потребление на ищеца, резултатите от която са обективирани в съставен
констативен протокол от същата дата. На тази база е изготвена справка за
корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38 от ОУДППЕ. В рамките на исковия
период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да
доставя необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление.
На основание констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и
определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на
количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл.
24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето.
Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора,
с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 25.04.2019 г. ищцовата
страна депозират във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу „Е.П." АД, ЕИК: *********, за което е образувано ч.гр.д. № 6486/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, за сумата претендирана
с настоящия иск.
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдът е указал на ищеца, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Съгласно представената по делото Справка за корекция на сметки при
неизмерване и неправилно измерване на електрическата енергия на основание чл.
38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, е начислена корекция, въз основа
Констативен протокол № 0050760/26.04.2012
г. в размер на 1134,92 лева за
период от 30.10.2011г. до 2б.04.2012 г.
в обект - находящ се в с.Д., общ. С.с клиентски № ********** и абонатен № **********, за
която сума е издадено дебитно известие/фактура
№ **********/27.04.2012г. на стойност 1134,92 лв. Определената въз основа
на корекцията сума е заплатена от абоната.
Видно от представеното с отговора и неоспорено от страните извлечение за
фактури и плащания за клиентски № **********,
е че по фактура/дебитно известие № **********/27.04.2012
г. на стойност 1134,92 лв. праводателят на цедента е заплатил на
ответника сумата от 15.81 лева
на 29.04.2014 г..
На 26.04.2012 г. е извършена
проверка от служители на „Енерго Про Мрежи” АД на електромера на адреса на
управление за който е отразено, че „…между
главният предпазител преди електромера, преди меренето и вторичният предпазител
след електромера, е поставен мост тип ПВО - 2,5 мм2, като по този начин
изконсумираната ел. енергия, преминала по този мост не се отчита от електромера
и съответно не се заплаща“.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 24.04.2019 г. (л. 16), с
който наследниците на М.Н.К.прехвърлят
на „С.Б.“ ЕООД вземане срещу „Енерго Про Продажби” АД в размер на 15,81, представляващо
частично плащане от сумата в общ размер 1134,92 лв., по издадено дебитно
известие № **********/27.04.2012 г. на стойност 1134,92 лв., недължимо
заплатена в полза на „Енерго - Про Продажби“ АД на 19.12.2012г. от
наследодателя М.М.К.
С уведомление приложено към исковата молба, наследниците на М.Н.К.съобщават
на „Енерго Про Продажби” АД
за прехвърленото вземане. Уведомлението е връчено на ответника по имейл с
електронен подпис от 25.04.2019 г.
(л. 18).
Видно от приложеното на лист 13 и 14 от делото удостоверение за наследници
цедентите са наследници на титуляря на партидата М.М.К.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание
подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване следва да се
установи, че е заплатена процесната сума, като корекция на потребена и
неотчетена ел. енергия, а ответникът, че такава му се следва на годно
основание.
В настоящото производство ответникът следва да установи, че последният в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил определено количество
електроенергия, това посочено в справката за корекция, което количество
електроенергия не е отчетено, поради неизправност на средството за търговско измерване
или неправилно свързване на схемата на СТИ, което средство следва да е годно
според нормативните актове, в тази връзка се начислява съобразно одобрените и
приети Общи условия на ответника сума съответстваща на доставената и потребена
ел. енергия.
За да се изследва материално правната легитимация на ищеца, т.е че
същият се легитимира, като носител на вземане по силата на договор за цесия,
която е валидна и не страда от пороци водещи до нейната недействителност, съдът
на първо място следва да се произнесе за наличието или неналичието на
съществуващо вземане на цедента към ответника.
В хода на настоящото производство съгласно събраните по делото
доказателства съдът приема, че не се установи наличието на нито една от
предпоставките, водещи до възникване на договорното право на ответника да
коригира сметката за ел. енергия в тази връзка и процесната сума се търси без
основание от ответника.
По делото не се спори, че цедентът е потребител на ел. енергия за битови
нужди съгласно § 1, т. 43 ЗЕ. Не се спори, че имотът, където е монтиран
процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което последният
има задължението да заплаща използваната ел. енергия. По делото се установи, че
Общи условия на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ”, които на
които ответника се позовава са влезли в сила.
Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество
ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното
заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото
ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане
на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение
№ 1081/07.02.2008 г., постановено по търг. дело №657/2007 г. на ВКС,
определение №717/18.11.2009 г., постановено по търг. дело №658/2009 г.
На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който
аргумент е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия
и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото,
както и на добрите нрави.
С решения № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. №103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от
11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011 г.
по т.д. № 582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010
г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В
посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на
промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа
енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание
В Наредба 6/09.05.2004 г., издадена въз основа на ЗЕ, за разлика от
НППРЕМПП от 2000 г. (отм.), издадена въз основа на ЗЕЕЕ, не се съдържат
разпоредби, даващи възможност за извършване на едностранна корекция на сметки
за минал период и методика за това, поради което не би могло да се приеме, че
клаузата на чл. 37 и сл. от ОУ на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” представлява годно
основание за коригиране на сметките. Отсъствието на изрично предвидена от
законодателя правна възможност за една от страните по договора за доставка на
електроенергия да извършва корекция в сметките за използвания за отминал период
продукт, обуславя извод за неправомерност на предприетата от доставчика
процедура. Процедурата по коригиране на сметки по реда на отменената НППРЕМПП
противоречи на закона /ЗЕ/ на основание чл. 15, ал. 2 ЗНА /редакция преди изм.
с ДВ, бр. 46 от 2007 г./. В предметния обхват на издадената въз основа на
делегираните на МС и МЕЕР правомощия наредба по отменения ЗЕЕЕ не се включва
създаването на специална процедура за едностранно коригиране на цената на
доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период.
Отсъствието на такава процедура в ЗЕ обуславя неприложимост на посочената
подзаконова разпоредба след влизане в сила на ЗЕ. С решение № 189/11.04.2011 г.
по т.д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП,
подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД,
тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на ЗЕ
регламентирането на процедури за корекции на сметки в подзаконов нормативен
акт, а по аргумент на по-силното основание чрез общи условия, се явява
незаконосъобразно.
Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че
коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника,
противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
След като не е имал право на процесните суми, като главница на
ответникът не се дължи и лихвата за забавено плащане, която е начислил.
По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно
и главно основание, че тази сума му се следва, поради което е получил същата от
абоната без основание.
Както съдът отбеляза по–горе, нещо което е получено без основание
подлежи на връщане, следователно в правната сфера на абоната, съществува
вземане срещу ответника основано на реституция, получено без основание.
След като съдът установи съществуването на вземането при абоната, следва
да се произнесе по наведените основания за нищожност на договора за цесия, въз
основа, на който ищецът има право да получи процесната сума от ответника.
Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100, ал. 1, пр. 3 ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на
вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на
длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което
е получил срещу прехвърленото
Прехвърлянето на вземането (цесия) е действително и тогава, когато
предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
За да действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено
или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание
на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 , пр. 1 от ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Мария Славчева/.
В настоящия случай договорът не страда от сочения порок, липса на
предмет. Съдът формира мотиви, че вземането съществува в патримониума на
цедента/абонат, тъй като платената от него сума е дадена без основание и
подлежи на връщане.
Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощника Колев,
който е лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването
му, така и за уведомяването. В тази връзка следва да се има предвид, че законът
не предвижда определена форма за този вид упълномощаване, като изготвянето на
писмено пълномощно има само доказателствено значение. С представеното с
исковата молба пълномощно, неоспорено от страните цедентът е предоставил
пълномощия на П.К. във връзка със сключване на договора за цесия и за уведомяване
на ответника за същата.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщаването й от цедента
(стария кредитор). Ответникът е уведомен за договора за цесия с връчването на
исковата молба и приложеното с нея уведомление по имейл с електронен подпис от 25.04.2019 г. от цедентите.
Получаването на уведомлението от цедента, като приложение към исковата молба на
цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия
правните последици на чл. 99 ал.4 ЗЗД – така решение № 123 / 24.206.2009 год.
по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 3 / 16.04.2014 год. по
т.д.№ 1711 / 2013 год. на І т.о. на ВКС.
По изложените правни съображения съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 99, ал.1, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски
от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на 25,0 лв.
държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 25,00 лв. за държавна такса и 360,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че “ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ на „СМ
БГ“ ООД ЕИК: ********* седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Н.К.,
по заповед за изпълнение № 3408/30.4.2019 г. издадена по частно гражданско дело № 6486
по описа на ВРС за 2019 год. сумата
от 15,81 лева (петнадесет лева и осемдесет и една ст.), платена на
29.04.2014г. от М.Н.К.- наследодател на цедентите, начислена при първоначална липса на основание и
представляваща стойност на корекция на сметка за ел. енергия за периода
30.10.2011 г. – 26.04.2012г., по констативен протокол от 26.04.2012 г. за обект
с аб. № ********** и кл. № ********** с
адрес на потребление находящ се в с. Душево, общ. Севлиево, като вземането е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 24.04.2019г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „СМ БГ " ООД
ЕИК: ********* седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Н.К.
сумата от 385,00 лв. (триста осемдесет и
пет лева), представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „СМ БГ" ООД
ЕИК: ********* седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Н.К.
сумата от 385,00 лв. (триста осемдесет и
пет лева), представляваща направените по ЧГД № 6486 по описа на ВРС за 2019 г. съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: