Р Е Ш Е Н И Е
№ 215 23.05.2013 г. град С. З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети май 2013 година
В публичното заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА
САРАНЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: С.С.,
като разгледа
докладваното от съдията – докладчик Минчев въззивно гражданско дело номер
1128 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба от СОУ Х. Б.” С. З. против решение № 188 от
13.02.2013 г., постановено по гр. дело № 5868/2012 г. по описа на Районен съд С.
З..
С обжалвано е решение е признато за
незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 и ал.3 КТ,
уволнението на Д.Х.С., извършено със заповед №ЧР – 1- 44/29.09.2012 г. на
Началника на Регионалния инспекторат по образованието – С. З., възстановен е на
осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Д.Х.С. на преди заеманата длъжност
„Директор” в СОУ “Х.Б.” гр. С. З. и е осъден работодателя СОУ “Х.Б.” гр. С. З.
да заплати на Д.Х.С., на осн. чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата
967,50лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението
за времето от 03.09.2012 г. до 03.12.2012 г. включително, ведно със законната
лихва върху тази сума от 25.10.2012 г..
Въззивникът СОУ Х. Б.” С. З., чрез адв. Е. моли да се
отмени като неоснователно постановеното решение на Старозагорския районен съд,
тъй като училището не е било надлежно представлявано. Претендира за разноски.
Въззиваемият Д.Х.С.,
чрез проц. си представител адв. В. изразява становище, че решението на районния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Старозагорският окръжен съд,
като обсъди направените в жалбата оплаквания и обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ.
Ищецът твърди, че е работил по трудово
правоотношение, възникнало въз основа на конкурс на длъжност „директор” на
Гимназия “Х.Б.” гр. С. З.. Съгласно заповед на Министъра на образованието,
младежта и науката било извършено преобразуване на Гимназия “Х.Б.” и Седмо
основно училище, чрез сливането им в СОУ Х. Б.” С. З.. Със заповед на Началника
на Регионалния инспекторат по образованието, трудовото му правоотношение било
прекратено, считано от 03.09.2012 г. поради съкращаване на щата. Счита, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като заповедта на Министъра на образованието
не била влязла в сила и нямало реално съкращаване на щата. Твърди още, че е не
е извършен подбор, както и че се е ползувал със закрила при уволнение. Моли да
бъде отменено уволнението, да бъде възстановен на предишната работа, както и да
му се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Ответникът СОУ “Х.Б.” гр. С.
З., счита уволнението за законосъобразно.
Между страните не се спори, че ищецът
по силата на трудово правоотношение, заемал длъжността директор на Гимназия “Х.Б.”,
гр.С. З..
Със заповед № РД-14-27 от 11.04.2012 г.
на Министъра на образованието било извършено преобразуване на Гимназия “Х.Б.” и
Седмо основно училище “М. М. К.” С. З., чрез сливането им в СОУ Х. Б.” С. З.,
считано от 01.09.2012 г., като трудовите правоотношения в преобразуваните
учебни заведения следвало да бъдат уредени съобразно чл.123 и чл.328, ал.1, т.2 КТ.
На 16.07.2012 г. било връчено на ищеца
писмо да декларира обстоятелства свързани със защитата при уволнение, а именно
боледува ли от някои от заболяванията по чл.333, ал.1 от КТ и налице ли са
обстоятелствата по чл.333, ал.3 от КТ. С писмото бил определен срок от три дни,
считано от получаването, за представяне на съответните документи.
На 02.08.2012 г. ищецът е представил в
РИО – С. З. писмо в което заявил, че страда от „Исхемична болест на сърцето”.
Към това писмо е приложен амбулаторен лист от 07.06.2012 година, в който като
основна диагноза фигурира „Хипертонична болест на сърцето”, а като придружаващи
заболявания и усложнения „Стенокардия – ІІ ф. кл., МКБ 120”.
Със процесната заповед на началника на
РИО - С. З., трудовото правоотношение за длъжността „директор” било прекратено,
поради съкращаване на щата, считано от 03.09.2012 г.. По делото не е спорно, че
не е изисквано разрешение на Инспекцията по труда преди издаване на заповедта
за уволнение.
Съобразно заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, вписаното в амбулаторния лист заболяване
„Стенокардия – ІІ ф. кл., МКБ 120” е идентично с диагнозата „Исхемична болест
на сърцето”, като представлява нейна разновидност. Вещото лице сочи, че ищеца е
боледувал от тази болест към 29.08.2012 година.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки
2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра
на здравеопазването. А съгласно ал. 2 на същия член, в този случай преди
уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
Видно от доказателствата по делото, ищеца страда от
заболяване даващо основание за закрила при уволнение по чл. 333 ал. 1, т. 3 във
връзка с Наредба № 5/87 г. на МЗ. Съгласно чл.
1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 1987 г. това е заболяване, при наличието
на което работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение с
работника, без преди това да получи предварително разрешение от инспекцията по
труда.
Между
страните не се спори, че разрешение не искано, тъй като това се дължи на
виновното поведение на ищеца, който е декларирал наличието на заболяване,
включено в списъка на болестите по Наредба № 5/20.02.1987г., след дадения му за
това тридневен срок.
Съгласно
установената по този въпрос съдебна практика /Решение № 492/17.06.2010 г. по
гр. дело № 477/2010 г. на ВКС/, закрилата по чл. 333 от КТ има обективен
характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на
уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма
значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба
№ 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а има
единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът
е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата. Практиката
допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и
то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не
страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи
неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за
заболяването или да представи документи за него няма правно значение за
действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се прилага независимо от това,
дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са
представени медицински документи за него.
В
конкретния случай същественото е, че работникът е страдал от исхемична болест
на сърцето и че за прекратяването на трудовото му правоотношение не е дадено
предварително разрешение от Инспекцията по труда. Следва да се отбележи, че
преди уволнението работодателят вече и имал информация за заболяването на
ищеца, но въпреки това е издал заповедта. При това положение уволнението е
незаконно само на това основание и подлежи на отмяна без да се разглежда спорът
по същество. Предвид уважаването на иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ, следва да бъдат
уважени и акцесорните искове по чл. 344, ал. 2 и 3 от КТ .
По отношение на
наведеното възражение във въззивната жалба, че училището не е било надлежно
представлявано, съдът намира същото за неоснователно поради следното: Трудовият
договор с директора на училище се сключва с началника на регионалния
инспекторат по образованието по силата на чл. 37 от Закона за народната просвета, но от това не
следва изключение от правилото на чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната
разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ и в този
случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност, на което се предоставя работната сила. Уреденото по този
начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо
действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия
му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от ЗЗД при създаването на трудово
правоотношение за заемането на определената с нормативен акт ръководна
длъжност. В случая иска е предявен срещу надлежния ответник СОУ “Х. Б.”, като
посочения за негов представител Началник на РИО не е възразил срещу така
предявения иск, с което е потвърдил своята представителна власт.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, като настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на СтРС,
поради което на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. Въззивната жалба
следва да се остави без уважение.
По отношение на
представения договор за правна защита и съдействие от въззиваемия съдът намира,
че не следва да му присъжда разноски, тъй като въпреки представените
доказателства за сторени такива, липсва направено искане за присъждането на разноски
пред настоящата инстанция.
Воден от горните мотиви,
Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 188
от 13.02.2013 г., постановено по гр. дело № 5868/2012 г. по описа на Районен
съд С. З..
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280,
ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.