Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 09.01.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в
закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
като
разгледа т.д. № 2396/2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на „П.С.“ ЕАД
срещу отказ № 20190801181907/01.11.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията да впише в Търговския регистър данните по подадената от
жалбоподателя декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Отказът е мотивиран с обстоятелството,
че в декларацията не са посочени данни за конкретни физически лица-действителни
собственици.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен,
тъй като в конкретния случай няма лице, което да отговаря на изискванията за
действителен собственик и поради това в Търговския регистър следва да се впише
липсата на такова лице.
Съдът намира следното:
На 01.08.2019 г. със заявление с вх. №
20190801181907 е заявено вписване на действителните собственици на „П.С.“ ЕАД
по смисъла на чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП. В декларацията по Приложение 3 към ППЗМИП
е посочено, че няма действителни собственици-физически лица, а като юридическо
лице, чрез което се упражнява пряко контрол, е посочено дружеството П.С.О.,
регистрирано в Швеция.
При тези факти съдът намира, че
отказът е постановен преждевременно – преди да се дадат указания на заявителя
да уточни факти, от които може да се заключи кое физическо лице следва да бъде
обявено като действителен собственик. Съображенията за това са следните:
Действителният
собственик, както правилно е посочило длъжностното лице, е само физическо лице. То може
да е действителен собственик на две основания – поради притежание (пряко или косвено) на права върху дяловете/акциите или
чрез контрол (пряк или косвен) чрез
други средства. Това съответства на дефиницията, дадена в § 2, ал. 1 и 3 ЗМИП,
и съобразно това разбиране образецът на декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП
съдържа две части – част І, в която следва да се посочат действителните собственици
с отбелязване на конкретната им връзка с юридическото лице, и част ІІ, в която според
образеца следва да се индивидуализират юридическите лица, чрез които се
упражнява контрол, т.е. тази част следва да се попълни, само ако е налице една
от предпоставките за действителна собственост, а именно – упражняването на
контрол.
В настоящия
случай от вписването в Търговския регистър е видно, че капиталът на жалбоподателя се
притежава еднолично от юридическо
лице, което не е учредено на територията на Република България.
Следователно е налице хипотезата на чл. 63, ал. 5, т. 2 ЗМИП, в който
случай основанието за действителната собственост може да е косвеното притежание на
права, а не упражняването на контрол от юридическо лице като втора форма на
действителната собственост по смисъла на § 2 ДР ЗМИП. Следователно заявителят е
следвало да посочи като действителни собственици тези физически лица, които
притежават най-малко 25 процента дялово/акционерно участие в едноличния
собственик на капитала (чуждестранното юридическо лице П.С.О.), като
индивидуализират точно правата им. В случай че не е налице акционер/съдружник,
който да притежава поне 25 процента от капитала на едноличния собственик на
жалбоподателя, то няма да е налице
действителен собственик по смисъла на § 2, ал. 1 ДР ЗМИП и следва да се приложи разпоредбата на § 2, ал. 5 ДР ЗМИП. Във
всички случаи обаче заявителят следва да декларира конкретно физическо лице и
без такова посочване вписване не може да се извърши.
В настоящия
случай подадената декларация не е била попълнена съобразно изискванията на
закона, тъй като не е посочено дали поне 25 % от капитала на чуждестранното
юридическо лице (отразено погрешно като такова, чрез което се упражнява
контрол, а не косвено притежание), се притежава от едно физическо лице и ако да
– то да бъде индивидуализирано, а ако не – да се посочат данни по ал. 5 на § 2.
Това съставлява недостатък, за който следва да бъдат дадени указания по чл. 22,
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Действително, законът сочи, че указания се дават, когато не са
представени изискуемите по закон документи, но при тълкуване на целта на
разпоредбата следва да се приеме, че представянето на непълен документ, чиято непълнота е отстранима и отстраняването й не
зависи от действията на трети лица, различни от заявителя, също е основание
за даване на указания.
Поради
изложеното обжалваният отказ следва да бъде отменен и на Агенция по вписванията
следва да бъде указано да даде точни указания на заявителя да декларира
физическите лица, които притежават поне 25 % от капитала на едноличния
собственик П.С.О., ако са налице такива, или да посочи лице по § 2, ал. 5 ДР
ЗМИП съгласно образеца на декларацията по Приложение 3 към чл. 38 ПП ЗМИП,
както и да представи доказателства за заплатена държавна такса за регистърното
производство, ако такава не е заплатена. При изпълнение на тези изисквания
следва да бъде вписано и надлежно посоченото лице за контакт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ № 20190801181907/01.11.2019
г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър
данни по подадената от П.С. ЕАД, ЕИК*********, декларация за действителни
собственици по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
УКАЗВА на Агенция
по вписванията да даде указания на заявителя по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съобразно
изложените мотиви и да се произнесе след изтичане на три дни от тяхното съобщаване.
Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: