РЕШЕНИЕ
гр. София, …………….. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” въззивен
състав, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
Мл.
съдия БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Коева ч. гр. дело № 7534 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по жалба на “К.9.”
ЕООД чрез адв. А.срещу отказа на ЧСИ А.П.,
с рег. № 859 КЧСИ, СГС от 11.04.2019 г. за освобождаване на длъжника от
разноските по изпълнението на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, както и срещу
постановлението за разноските обективирано в съобщение от 17.04.2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че
не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, като описаните в
изпълнителния лист и в поканата а доброволно изпълнение суми, а именно сумата в
размер на 1805,30 лв. – разноски в производството пред СРС и сумата в размер на
1100 лв. – разноски в производството пред СГС са погасени от жалбоподателя
много преди образуване на изпълнителното дело. Поддържа се, че жалбоподателят е
отправил молба за съдействие до процесуалния представител на взискателя за
заплащане на присъденото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 808 лв., като е изпратил имейл, но отговор не е получен. Поддържа, че
с оглед изложеното таксите и разноските следва да бъдат оставени в тежест на
взискателя на основание чл. 96 ЗЗД и чл. 78, ал. 2 ГПК. Излагат се подробни
съображения за неправилност на
изчислените разноски обективирани в съобщение от 17.04.2019 г. Иска се отмяна
на двата акта на ЧСИ във връзка с разноските и да бъде постановено последните
да останат в тежест на взискателя, а в условията на евентуалност да бъде намалена пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ като бъде съобразен размерът на вземането.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя.
В мотивите си ЧСИ А.П., с
рег. № 859 КЧСИ, с район на действие СГС излага съображения за неоснователност
на жалбата. Твърди, че разноските се дължали в пълен размер.
С Определение № 3342 от
14.10.2019 г. на САС, търговско отделение, 3 с-в, постановено по ч.гр.д. №4006
по описа за 2019 г. е отменено определение № 16445 от 14.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 7534/2019 г. на СГС, IV “Д” въззивен
състав в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата с
вх. № 3033/02.05.2019 г. на “К.9.” ЕООД – длъжник по изп.д № 20198490400166 г.
на А.П., с рег. № 859 КЧСИ, с район на действие СГС срещу постановлението за
разноски по същото дело, обективирано в съобщение от 17.04.2019 г. и делото е
върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. С
определението на САС е потвърдено горепосоченото определение на СГС в частта, с
която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата срещу отказа от
11.04.2019 г. на ЧСИ за освободжаване на длъжника от разноски по изпълнението
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съобразно горното,
настоящият съдебен състав следва да разгледа подадената жалба само по отношение
постановлението за разноските, обективирано в съобщение от 17.04.2019 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20198490400166
г. на А.П., с рег. № 859 КЧСИ, с район на действие СГС е образувано въз основа
на молба от Й. В.К.и А.Х.К.срещу “К.9.” ЕООД, за принудително събиране на сумата
в размер от 3 713,30 лв. – представляващи разноски по гражданско дело за
производствата пред СРС, СГС и ВКС.
По делото е изготвена,
изпратена и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е
посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 3 713,30 лв. –
представляващи разноски по гражданско дело за производствата пред СРС, СГС и
ВКС, 444,97 лв. – адвокатско възнаграждение по изп.дело; 125 лв. – разноски по
изпълнението, както и 423,40 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия
ГПК се съдържа в част I „Общи
правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и
за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
За разликата от исковото производство,
в изпълнителното дело отговорността за разноски се преценява с оглед
разпоредбата на чл. 79 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а
по силата на ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал. 1
от ГПК в следните случаи, а именно когато делото се прекрати,
освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство, ако изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, и т. 3 – ако разноските са
за изпълнителни способи, които не са приложени. В конкретния случай
няма данни цялата сума,
дължима по изпълнителния лист да е заплатена преди подаване на
молбата за образуване на изпълнителното дело, поради което не е
налице хипотезата, в която разноските да не са за сметка на длъжника, тъй като
не е дал повод за завеждане на делото. Следва да се отбележи, че хипотезата
на чл. 78, ал.
2 от ГПК относно разноските е приложима в исковото производство, а
за изпълнителното такова е налице специалната норма на чл. 79 от ГПК,
която не обуславя отговорността за разноски с оглед причините и поводът за
образуване на изпълнителното дело, а с оглед факта дали дължимата
по изпълнителният лист сума е платена преди или след образуване
на изпълнителното дело. В случая жалбоподателят не твърди да е
платил задължението си в размер на 808 лв. преди образуване
на изпълнителното дело, напротив твърди, че не е получил съдействие от
взискателя за заплащане на посочената сума. Неоснователно е позоваването
от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 96, ал. 2
от ЗЗД, която постановява, че в тежест на кредитора са необходимите
разноски, направени поради неговата забава, тъй като за да е налице забава на
кредитора съгласно чл. 95 от ЗЗД следва кредиторът неоправдано да не приеме
предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В случая се касае за
парично задължение, като няма данни нито да е отказано приемане на предложено
изпълнение и отказано необходимо съдействие, такова не обосновава и твърдението
на жалбоподателя за липса на отговор на изпратения от него имейл. Следва да се
има предвид, че съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и
кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за
пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, а
пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по
местоизпълнението и без разрешение от съда. Следователно, доколкото
задължението е парично, не е било налице проблем, ако длъжникът е искал да
плати доброволно преди образуването на изпълнителното дело, да е
депозирал сумата в банка на името на кредитора, за да се освободи от своята
забава, а горното не се установява по делото. Няма изискване за депозирането да
се знае банковата сметка, като може същата да не е лично открита от взискателя.
Предвид горното доводите на жалбоподателя, че не дължи разноски, а такива
следва да бъдат възложени в тежест на взискателя, са изцяло неоснователни.
С оглед изложеното и след
като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на
изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма
основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя.
По отношение на доводите за неправилно
определяне размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ:
Съдебният изпълнител, съобразно изложеното в мотивите
депозирани по настоящото дело е определил размера на пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата върху цялото вземане на взискателя, включващо претендираните
в изпълнителния лист суми и адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело като
е изчислил материалния интерес в размер от 1068 лв. и е определил таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ в размер на 126, 53 лв.
Следва да се посочи, че пропорционалната
такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и
събира, дори длъжникът да погаси дълга
си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и
решение, представляващо задължителна съдебна практика, постановено по чл. 290 от ГПК - решение № 640/04.10.2010г- по гр.д. № 920/2009 г. IV ГО на
ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и
длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите
от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и
разноските на взискателя за представителство, както и т.н. окончателна такса по
т. 26 от
ТТРЗЧСИ /решение по чл. 290 от ГПК № 82 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г., IV ГО на
ВКС/. С оглед изложеното, не могат да се споделят доводите на
жалбоподателя за недължимост на пропорционалната такса.
Настоящият съдебен състав обаче, намира за основателни
оплакванията относно начина на изчисление на пропорционалната такса, поради
следните съображения:
Разпоредбата на т. 26 от
ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се
събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал.
1, т. 1 и чл. 83, ал. 1
от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла
на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в
базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата.
Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи
такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т.н. Поради това и
пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение не се начисляват и събират.
Ето защо, дължимата в
настоящия случай пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за паричното вземане
в размер от 808 лв., попада в хипотезата на б. “б” от същата, а именно 80, 80
лв.
По отношение оплакванията
на жалбоподателя за таксите по изпълнението:
Дължимите такси по
изпълнението са, както следва - 20 лв. – на осн. т. 1 от ТТРЗЧСИ – за
образуване на изпълнителното дело, 20 лв. – на основание т. 5 за изготвяне и
връчване на покана за доброволно изпълнение, такса по т. 9 -15 лв. за налагане
на запор, такса по т. 3 за извършване на справка за длъжника в размер на 10
лв., т. 5 и т. 9 – 35 лв. – общо.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да се уважи частично, като се
измени постановлението в частта за таксите по изпълнителното дело по отношение
на пропорционалната такса и същата се намали до размер от 80,80 60 лв.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно,
независимо, че жалбата е частично уважена. Отговорността
за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят
/ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОТМЕНЯ
постановление обективирано в съобщение от 17.04.2019 г. по изп. дело № 20198510400594 г. на Изпълнително
дело № 20198490400166 г. на А.П., с рег. № 859 КЧСИ, с район на действие СГС, с
което е отказано да се намалят такси по изпълнителното дело в частта за сумата над
80,80 лв. до сумата от 126, 53 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ и такса по т. 26 от същата и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ постановление
обективирано в съобщение от 17.04.2019 г. по изп. дело № 20198510400594 г. на
Изпълнително дело № 20198490400166 г. на А.П., с рег. № 859 КЧСИ с район на
действие СГС, като:
НАМАЛЯВА
разноските, начислени по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до
сумата от 80, 80 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни исканията по частната жалба в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.