№ 2234
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202776 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-001762 от
28.03.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. А. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***,
на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/,
за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на
зелен сигнал на светофарната уредба, същият се е сменил на жълт едва след
като е навлязъл и е преминал прешеходната пътека, но след това е бил спрян
от служители на МВР, които са нямали видимост на мястото, но са завили, че
ще му напишат акт. Още посочва, че му е бил връчен акт, в който пишело
„нямам възражения“, но той е имал такива, по повод на което са му били
нанесени безпричинни обиди и заплахи от служителите на МВР. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в писмено становище сочи, че не са налице
съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
1
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 12.04.2022г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив, чрез ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на
26.04.2022г., съгласно представена разписка на дружество „Еконт Експрес“
ООД. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.03.2022г., в 22:47 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.
„Христо Ботев“ и бул.„Иван Вазов“, свидетелят М. Г. Б. – в качеството му на
*** в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявал
служебните си задължения, когато на същото място забелязал МПС – лек
автомобил „Фиат Типо“ с рег.№ „***“, водачът на който преминал, в посока
от изток – на север, на забраняващ (червен) сигнал на светофарната уредба на
същото кръстовище, работеща в нормален режим. Свидетелят Б. спрял за
проверка МПС с рег.№ „***“ и установил, че последното било управлявано
от жалбоподателя А. А. Г., ЕГН: **********.
На място свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № 607309 от
02.03.2022г. срещу жалбоподателя Г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който
АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че има възражения. Въз
2
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел М. Г. Б.. Последния помни случая,
подробно описва констатираната фактическа обстановка, включително
посоката на движение на МПС, както и че същото е преминало на забраняващ
(червен) сигнал на светофарната уредба. Следва да се посочи, че свидетелят
Б. е категоричен, че добре е възприел действията на водача. Съдът намира
показанията на свидетеля М. Г. Б. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни. От същите показания се
установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по
същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
3
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят А. А. Г., ЕГН:
********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата, за това, че на 02.03.2022г., в 22:47 часа, в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Христо Ботев“ и бул.„Иван Вазов“, като
водач на МПС – лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.№ „***“, не съобразила
поведението си със светлинните сигнали, а именно – преминала е на
забраняващ /„червен“/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим.
Съдът намери за неоснователно като недоказано твърдението, че е
жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната
уредба, същият се е сменил на жълт едва след като е навлязъл и е преминал
прешеходната пътека, както и че служителите на МВР нямали видимост на
мястото. Последното не се установява съгласно вече коментираната
доказателствена съвкупност по делото, като свидетелят М. Г. Б. е категоричен
както за това, че е автомобилът е преминал на червен сигнал, така и че е имал
добра видимост към мястото, а данни в противния смисъл изцяло липсват.
На следващо място неоснователни са и възраженията относно начина на
съставяне на АУАН, а именно – че на жалбоподателят му е бил връчен акт, в
който пишело „нямам възражения“, но той е имал такива, по повод на което
са му били нанесени безпричинни обиди и заплахи от служителите на МВР. В
АУАН с бланков № 607309 от 02.03.2022г. е отразено (макар и с ръкописен
текст), че жалбоподателят има възражения, а същият се е възползвал и от
правото си да депозира допълнителни писмени такива, които са били
разгледани от административнонаказващия орган, в който смисъл не се
установява каквото и да е нарушение правото на защита на жалбоподателя.
Що се отнася до твърдяното поведение на служителите на МВР, то същото е
предмет на проверка по съвсем друг ред и по същество няма никакво
отношение към изследвания по настоящото дело въпрос, а именно –
извършеното от жалбоподателя нарушение.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
4
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното
нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 100
лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1030-001762 от
28.03.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. А. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***,
на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/,
за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5