№ 19160
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110125508 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от К. М. А., ЕГН **********, с адрес: адрес, съдебен
адрес: адрес срещу ЮЛ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес.
Производството първоначално е образувано като гр.д. №67841/2022 г. на СРС, 32 състав,
като е постановено решение от 11.04.2023 г., с което е прогласен за нищожен договор за
поръчителство от 15.6.2022 г., сключен между ищеца К. М. А. с ЕГН **********, адрес и
ответника ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес, в частта, в която е
уговорено възнаграждение в размер на 100 лева за предоставяне на поръчителство.
С Решение № 2385/19.04.2024 г. по в.гр.д. № 13732/2023 г. на СГС е прогласено
за нищожно Решение № 8917 от 11.04.2023 г. по гр.д. № 67841/2022 г. по описа на СРС, 32
с-в. и делото е върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, като в следствие на това е образувано настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2024 г.
от 11:30 часа, за които дата и час СПЕШНО да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на К. М. А., ЕГН **********, с
адрес: адрес, съдебен адрес: адрес срещу ЮЛ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: адрес, с която се иска:
- да бъде прогласена нищожността на Договор за поръчителство от
15.06.2022г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 100 лева за предоставяне
на поръчителство.
Твърди се, че на 15.06.2022 г. ищцата е сключила със ЮЛ Договор за
потребителски кредит № 1577099565937673697 / 15.06.2022 г, по който тя трябва да върне
сума в размер на 542.35 лева, при сума на получаване 500.00 лева, при лихва от 42.35 лева,
1
при срок на кредита от 4 вноски.
С цел обезпечение на договора ищцата е сключила и с ЮЛ, Договор за
поръчителство от 15.06.2022г., по силата на който Договор, тя трябва да заплати на ЮЛ
сумата от 100 лева. платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 25.00 лева.
Излагат се договди, че договорът за поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Изложени са
доводи, че сумата за поръчителство/ 100 лева/ представлява 1/5 от сумата по договора за
кредит. Сочи се, че ищцата е била принудена да сключи договор с за предоставяне на
поръчителство с предварително избрано дружество с цел да й бъде отпуснат кредит.
Изложени са доводи, че възнагражднеието за поръчител следва да се включи в
ГПР на кредита, като е налице нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и се
заобикаля закона.
Излагат се доводи, че договорът за поръчителство е недействителен и на
основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество. В срока по чл. 131
ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.
Не се спори, че че 15.06.2022 г. между ЮЛ като „Кредитор“ и ищцата като
„Кредитополучател“, е сключен Договор за кредит № 1577099565937673697, съгласно
който ЮЛ е предоставило на „Кредитополучателя“ в същия ден потребителски кредит
(„Паричен заем“ или „Главница“) в размер на 500 лева, с краен срок за издължаване до
15.10.2022 г., като за обезпечение на вземанията на „Кредитора“ на същата бил сключен и
Договор за поръчителство между ищцата, ЮЛ и ЮЛ като „Гарант“.
Сочи се, че ищцата не е заплатила нито една вноска както по договора за кредит,
така и по договора за поръчителство.
Прави се позоваване на ОУ според които „Допълнителна услуга“ е такава, която
„Кредиторът“ или трето лице предоставят по изрично и индивидуално искане на „Клиент“
във връзка със сключването, изпълнението или прекратяването на „Договор за кредит“
срещу възнаграждение, което се заплаща от „Клиента“ еднократно или разсрочено, и е
незадължително условие за сключването на „Договор за кредит“. Видът на „Допълнителната
услуга“, както и размерът и начинът за плащане на възнаграждението за получаването й се
индивидуализират в проекта на Договора за кредит. Също според ОУ, „Обезпечение“ е
осигурено от „Клиента“ („Кредитополучателя“) или трето лице обезпечение на вземанията
на „Кредитора“ по „Договор за кредит“, което може да бъде поръчителство, учредено от
търговско дружество („Гарант”), различно от „Кредитора“, което срещу възнаграждение
предоставя на „Кредитополучателя“ „Допълнителна услуга“, като учредява поръчителство в
полза на „Кредитора“, за което „Кредиторът“ е дал предварително своето одобрение.
Оспорва се да е налице заобикаляне на закона, като се твърди, че
„Кредитополучателят“ е поискал сключването на Договора за поръчителство и сам е избрал
ЮЛ да бъде „Гарант“, който да предостави на „Кредитора“ обезпечение чрез поръчителство
по Договора за кредит, и който не е свързано лице с „Кредитора“ и/или
„Кредитополучателя“. Поддържа се, че никъде в договорите, ОУ и другите приложения не
се съдържа условие, по силата на което оценката на кредитоспособността на
„Кредитополучателя“ и получаването на паричния заем да са обвързани със сключването на
процесния Договор за поръчителство.
Изложени са доводи, че разходите за „Допълнителни услуги“ не се включват в
„Общия разход по Кредита“, тъй като не са задължително условие за сключването на
Договор за кредит.
Поддържа се, че всички права и задължения на „Кредитополучателя“ са описани
2
по ясен и разбираем начин, за което последният е предоставил изрични надлежни
декларации и лични уверения, а всички елементи на документите са представени за
запознаване и подписване с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, съгласно
императивните изисквания на ЗПК.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.124, ал.1 ГПК във
вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 143, ал.1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП/, а при
условията на евентуалност чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 2 ЗЗД и чл.124, ал.1
ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ответника е да установи валидно облигационно правоотношение
между него и ищеца, породено от договор за възмездно поръчителство, по който
поръчителят е изпълнил задълженията си, както и наличието на възникнало в полза на
ответника изискуемо вземане срещу ищеца за заплащане на процесната парични сума за
възнаграждение по гаранционната сделка на соченото основание.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.7, ал.3 ГПК и чл.143 ЗЗП
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3