Р Е Ш Е Н И Е № 260167
гр. Бургас, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание, проведено на 03.09.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН В.
при участието на секретаря Милица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия В. НАХД № 2651 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63
ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Р.В., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 19-0769-006077/06.01.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР - Бургас, сектор
ПП, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“
в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР Бургас, сектор "Пътна полиция", редовно уведомени, не изпращат
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 15.09.2019 г., в 16:17 часа, в гр.
Бургас, на път I-9 км 232+700, в
посока от кв. Сарафово към ПВ Север, автоматизирано техническо средство – мобилна
система за контрол над скоростта - ARH CAM S1,
с
фабричен № 11743D1, засякла и заснела
движещ се със скорост от 143 км/ч автомобил – „Мини Купър“ с рег. № В **** НР. Мястото
на контролирания пътен участък попадало в границите на населеното място, но
имало и въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „Снимка № 30302“. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Бургас – св. Р.И., който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Мини
Купър“ с рег. номер В 9655 НР, е собственост на В. Валентинов В. /л. 9/, както
и че скоростта следва да се счита на 139 км/час (след приспаднатия толеранс от
3 % в полза на водача).
Техническото средство – мобилна система
за контрол на скоростта – ARH CAM S1, с фаб. № 11743D1”, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото документи – писмо на БИМ (л. 16) и протокол за проверка (л. 17).
За използването на мобилното техническо
средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 18), съдържащ всички законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се
пристъпило към съставяне на АУАН, като била изпратена покана по реда на чл. 40,
ал. 1 ЗАНН до собственика на автомобила – В. Валентинов В. /л. 12/. На
01.10.2019 г. В. В** В. попълнил декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в която
декларирал, че на процесната датата и час автомобилът му е бил управляван от
жалбоподателя В.Р.В. (л. 13).
След получаване на информацията за
водача, на 04.11.2019 г. св. Р.И. съставил срещу него АУАН, като квалифицирал
нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието
на двама свидетели, като след подписването му бил изпратен за връчване на
нарушителя /л. 14/. На 09.12.2019 г. жалбоподателя бил призован и му бил връчен
процесния АУАН /л. 8/, който той подписал и получил копие от него, заявявайки,
че няма възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН писмени възражения също не били
депозирани.
Въз основа на АУАН, на 06.01.2020 г. АНО
издал и процесното НП, като възприел фактическата обстановка, описана в акта,
поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът
кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки
(запис).
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че снимката е неясна или че има заснет и друг автомобил, чиято
скорост да е била отчетена от техническото средство. Приложената по делото
снимка (на л. 9) е ясна, с посочена дата 15.09.2019 г. и час - 16:17 часа, с
точно разстояние на МПС, с координатна точка, скорост, както и с четлив регистрационен
номер на автомобила. Действително на процесната снимка има заснет частично и
друг автомобил, движещ се зад този на жалбоподателя. На съда е служебно
известно Ръководство на потребителя относно работата с тази мобилна система,
което е достъпно и на официалния интернет сайт на производителя, като изрично в
него е уточнено, че само снимката, направена по време на самото измерване на
скорост има данни за измерената скорост и дистанция до измереното МПС и тази
снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай,
че в снимката е заснето повече от едно МПС. Посочено е също така, че на всяка
снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на
наблюдение на камерата. Съединяването на линиите на маркерите указват с точност
местоположението на лазерния лъч върху МПС. В конкретния случай, съединяването
на маркерите на процесната снимка (л. 9) недвусмислено посочва, че по време на
измерването лазерният лъч е бил позициониран именно върху автомобила на
жалбоподателя и именно неговата скорост и
разстояние са били отчетени от техническото средство. В тази връзка е
ирелевантно, че на снимката има заснето и друго МПС. В случая е използвано
техническо устройство, която позволява безпротиворечиво да се индивидуализира
точно автомобила, чиято скорост е измерена, респ. и точно да покаже
разстоянието на автомобила, без значение, че в обхвата на камерата попадат и
други МПС, поради което и доводите на жалбоподателя в противната насока не се
споделят от настоящия състав.
От
правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал. 8 ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.* П* – началник
Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР - Бургас, която към дата
06.01.2020 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед с
рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по този закон.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Във връзка с възраженията на
жалбоподателя, съдът следва да посочи, че това, че АУАН е съставен около два
месец след нарушението, а не непосредствено след извършването му, не е
незаконосъобразно, доколкото са спазени давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. В
случая АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, т.е. спазено е и
изискването на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Актът е предявен на жалбоподателя, който се
е запознал с него и е посочил, че няма възражения, т.е. била му е предоставена
възможност да разбере в какво се обвинява и да организира защитата си. Поради
това съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения, които да влекат до порочност на цялата процедура.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР
на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола
за проверка, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като
цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва
от специализирана програма, а операторът в патрулния автомобил има възможност
единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. В
конкретния случай измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора
на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък, т.е. цялото установяване и заснемане на нарушението
се извършва автономно от техническото средство, което дори може автоматично да
разчете и номера на заснетото МПС. В тази връзка присъствието на оператора няма
никакво отношение към нейното функциониране и установяване на нарушението, с
оглед на което съдът счита, че са изпълнени всички изисквания на закона и
използването на системата е законосъобразно.
На следващо място, съдът счита, че както
в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити, поради
което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с
пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и наказуемата
скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Относно въведените ограничения на
скоростта е приложен Протокол чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.
18), доказващ, че въпреки, че се касае за пътен участък в рамките на населеното
място, то максимално допустимата скорост за движение е била именно 80 км/ч. От
въпросното писменото доказателство, безспорно се установява и че към датата и
часа на проверката пътният знак е бил наличен и видим и водачите е следвало да
съобразяват поведението си с неговите ограничения.
От представения протокол се установява и
мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.
По делото като писмено доказателство е
представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от
която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 15.09.2019 г., в
16:17 часа. Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.
189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото
протокол от проверка /л. 17/, преносимата система за контрол на скоростта на
МПС е с вградено разпознаване на номера и комуникациите, като е одобрена и
проверена на 02.11.2018 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
От субективна страна, съдът приема, че
се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че
жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към
датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и
задълженията му по чл. 21 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени
пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място,
сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия
случай съзнателно не е спазил.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. Видно от
материалите по делото същият е посочен от собственика на МПС, като водач на
същото към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП -
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Жалбоподателят на свой ред не е декларирал,
че друг е управлявал процесния автомобил и правилно именно на него е съставен
АУАН и издадено НП. В хода на съдебното следствие защитата не ангажира надлежни
доказателства, които да изключват административнонаказателната му отговорност,
поради което съдът приема, че за извършеното с автомобила нарушение правилно е
бил санкциониран В.Р.В..
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (в
редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) –
"Глоба" в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване
над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с
59 км/ч., поради което и правилно размерът на глобата е определен на 750 лева и
лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство
е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното НП следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 19-0769-006077/06.01.2020 г., издадено от началник Група в
Сектор „ПП“ към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателя В.Р.В., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Д.