РЕШЕНИЕ
№ 3221
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Емилия Ат. Колева
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Административно
наказателно дело № 20241110204475 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А. Б. Ц. ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К №
8509901, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер
на 200 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш
поради допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателят оспорва повторността на
нарушението. Моли електронния фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представите. В писмени бележки
от 23.05.2024г. процесуалният представител на СДВР поддържа становище и излага доводи
за законосъобразност на атакувания електронен фиш. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирано
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуални
1
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Относно допустимостта на жалбата съдът съобрази, че по делото липсват
доказателства за надлежно връчване на процесния електронен фиш на заинтересованото
лице.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.08.2023г. след обяд в района на гр. София, бул. „История Славянобългарска”
срещу № 4 полицейски екип от ОПП-СДВР, в чийто състав бил младши автоконтрольор **,
изпълнявал служебните си задължения, като осъществявал контрол по спазване правилата за
движение, в частност измервал скоростта на движение на автомобилите, движещи се по
булевард „Истоия Славянобългарская“ срещу № 4, с посока от бул. „Рожен” към ул.
„Каменоделска”.
Измерването на скоростта се извършвало с АТСС № TFR1-М 524, която била
преминала технически преглед за годност на дата 18.05.2023г. със срок на валидност една
година.
Ограничението на скоростта в района било 50 км./ч. за населено място.
В 15:38ч. на същата дата и място била засечена скорост на движение на МПС – марка
„**. Била отчетена скорост на движение 71 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в
полеви условия 3 км./ч. при скорост под 100 км./ч.). Автомобил бил собственост на А. Б. Ц..
Към посочената дата, жалб. А. Ц. бил наказван по административен ред за същото
нарушение с електронен фиш серия К № 4833624, издаден от СДВР, който бил връчен и
заплатен от жалбоподателя на дата 31.05.2023г. Същият не бил обжалван и влязъл в сила на
15.06.2023г.
Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 200 лева на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 3 ЗДвП.
След връчване на електронния фиш на жалбоподателя, последният съгласно отразеното
в придружителното писмо на ОПП-СДВР, не подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за
експлоатация на техническо средство, ежедневна форма на отчет; протокол за преминал
технически преглед на техническо средство; удостоверение за одобрение на типа уред за
измерване; справка за собствеността на автомобила; електронен фиш серия К № 4833624,
издаден от СДВР; справка – разпечатка от АИС АНД и справка – разпечатка от Преглед на
фишове; справка – картон за водач; протокол за извършено обучение.
Изводи относно екипа на ОПП-СДВР, извършвал проверка за спазване на ЗДвП,
измервайки скоростта на движение в процесните ден и час, както и мястото на извършване
2
на проверката, съдът направи на база ежедневната форма за отчет, протокола за използване
на АТСС и снимковия материал, съдържащ сведение относно координатите на мястото на
измерване на скоростта.
Изводи относно ограничението на скоростта в района и обстоятелството, че се касае за
ограничение 50 км./ч. за населено място, съдът направи на база приобщения по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, в
който изрично е посочено, че става въпрос за ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено
място.
Изводи относно собствеността на лекия автомобил, с който е извършено нарушението,
съдът направи на база справката за собственост предоставена от ОПП-СДВР. Видно от
последната, собственик на автомобила е именно жалбоподателя, който не се е възползвал от
възможността да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП /видно от придружителното
писмо на ОПП-СДВР/.
Видно от протокола за извършено обучение, приложен към преписката, на 10.04.2020г.
** – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР е преминал обучение за работа с АТСС, тип
TFR1-M, от който тип е било и процесното техническо средство за измерване на скоростта за
движение.
Фактът на предходно санкциониране на аналогично нарушение на жалбоподателя с
електронен фиш на СДВР и датата на влизането му в сила, съдът изведе на база
представения електронен фиш серия К № 4833624, издаден от СДВР; справка – разпечатка
от АИС АНД и справка – разпечатка от Преглед на фишове, от които се установява, че
визираният електронен фиш е бил връчен и заплатен на една и съща дата от жалбоподателя,
а именно 31.05.2023г., поради което и е влязъл в сила на 15.06.2023г., тъй като не е бил
обжалван. С оглед на това, възражението на жалбоподателя за недоказаност на повторността
на нарушението е необосновано и неоснователно.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В
процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
3
"автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
Използването на АТСС е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология,
осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което
е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
Съдът ще посочи, че в случая приложение не намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Т.е., тук
процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен
на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното
нарушение.
Нарушението е установено от АТСС, надлежно калибровано, при което измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство,
като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
4
скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина
в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на
системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с
АТСС за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението. Върху снимковия материал се вижда регистрационния номер
на автомобила, като по делото по безспорен начин се установява и мястото на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В конкретния случай жалб. Ц.,
който е собственик на автомобила, не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради
което правилно е ангажирана именно неговата отговорност.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното
нарушение, визирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Това са и задължителните реквизити,
предвидени в закона. Липсата на изрично отбелязване дали АТСС, с което е измерена
скоростта на движение, е стационарна или преносима, по никакъв начин не ограничава
правото на защита на санкционираното лице, което разполага с възможността да се запознае
с материалите по административнонаказателната преписка в настоящото производство и да
организира защитата си по адекватен начин. В електронния фиш изрично е посочен и
номера на електронния фиш, обуславящ повторността на нарушението и датата на влизането
му в сила. Електронният фиш съдържа всички релевантни обстоятелства, които по ясен и
недвусмислен начин описват вмененото нарушение. Ето защо, възраженията, свързани с
описание на нарушението се явяват неоснователни.
Към датата на нарушението не е била действаща и разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8
от ЗДвП, предвиждаща обозначаване чрез поставяне на пътни знаци, оповестяване в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи на участъците от пътя, на които се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Тази норма е
отменена с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г., поради което и към датата на нарушението, същата не е
била приложима. Тази отмяна на разпоредбата е влязла в сила на 09.07.2017г., и от този
момент е отпаднало изискването на оповестяване на контрола на скоростта. Ето защо,
възражението в тази насока се явява неоснователно.
Разликата в засечената скорост от 74 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 71 км/ч се
дължи на така наречения "толеранс", който представлява възможната процентна грешка при
засичането на скоростта. Този толеранс е 3 км./ч. от засечената скорост и се отчита в полза
5
на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3 км./ч., когато
скоростта на автомобила е под 100 км./ч. Точно заради това не може да се говори за
нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка
при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
Приложеният към преписката протокол от проверка на АТСС, се установява, че
система за видеоконтрол е одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на нарушението за
осъществяване на посочения видеоконтрол. Мястото на извършване на проверката е мястото
на позициониране на системата, а мястото на позициониране е именно мястото, където е
установено нарушението.
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, доколкото при разрешена
скорост на движение до 50 км./ч. за населено място, водачът се е движел със скорост 71
км./ч., превишавайки допустимата скорост с 21 км./ч.
Нарушение е разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, за което законодателят е
предвидил глоба във фиксиран размер 100 лева.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът е
съзнавал задължението си да спазва ограничението на скоростта за населено место, но не го
е спазил, проявявайки небрежност.
Нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР
на ЗДвП, тъй като е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на наказателното
постановление /в случая на електронен фиш/, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение. Електронен фиш серия К № 4833624 е влязъл в сила на
15.06.2023г. и преди изтичане на една година, а именно на 29.08.2023г. е извършено
нарушението, предмет на настоящото дело.
С оглед на горното, законосъобразно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, като му е
наложена глоба в размер на 200 лева, представляваща глобата, предвидена в чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП в двоен размер.
С оглед на горното, електронният фиш се явява издаден съобразно правилата на
материалния и процесуалния закон и като такъв следа да бъде потвърден.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8509901, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗАНН А. Б. Ц. ЕГН ********** да
заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7