Определение по дело №40/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 197 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Н.В.З.-В. против Заповеди № РД-53/16.01.2024 г. и № РД-54/16.01.2024 г., двете на Кмета на Община Хасково (в този смисъл е уточняваща молба с вх. № 1430/20.02.2024 г.).

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорените административни актове поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че подала в Община Хасково лично и от името на майка си заявления за издаване на Удостоверение за раждане и Удостоверение за семейно положение – многоезични, на майка й Д.И.З.. На 08.01.2023 г. жалбоподателката получила два отказа от Кмета на Община Хасково, тъй като не била представила изрично нотариално заверено пълномощно от майка си, доколкото се явявала „трето лице“ по смисъла на чл. 88а от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Поддържа се, че тя не била „трето лице", а дъщеря на молителката и била неин законен представител, предвиден в чл. 88а, ал. 2 ЗГР. Освен това в същата разпоредба било посочено „или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.” Ето защо се счита, че я представлявала и по реда на чл. 32, т. 2 ГПК, като това било видно за служителите на ГРАО и дори не се нуждаело от доказване с Акт за раждане или друг удостоверяващ този факт документ. Сочи се и че имала самостоятелен интерес от издаването на исканите актове, доколкото същите й били необходими, за да ползва данъчни облекчения.

Предвид изложеното се иска да бъдат отменени оспорените административни актове и да се разпореди да бъдат издадени исканите документи, като се претендира и присъждане на разноски.

В изисканата от съда административна преписка по издаване на обжалваните заповеди се съдържаща и становище от процесуалния представител на ответника - юрисконсулт Б. П.-В., с което се оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, и се претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.12.2023 г. Н.В.З.-В. *** искане с рег. индекс № 94 Н-2767-2/29.12.2023 г. за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението на многоезично удостоверение за семейно положение и многоезично удостоверение за раждане за лицето Д.И.З.. В него е посочено изрично, че не се представя пълномощно, тъй като искателката е дъщеря на лицето и представлява същата по реда на чл. 32, т. 2 ГПК.

На същата дата по пощата е изпратено до Кмета на Община Хасково искане с идентично съдържание и с рег. индекс № 94 Д-655-1/02.01.2024 г., но вече от самата Д.И.З., като е заявено желание документите да бъдат получени от дъщеря й Н.В.З.-В..

С писмо рег. индекс № 94 Н-2767-2#1/03.01.2024 г. Кметът на Община Хасково е уведомил Н.В.З.-В., че се явява “трето лице“ по смисъла на чл. 88а, ал. 2 ЗГР и доколкото не е представено изрично нотариално заверено пълномощно от лицето, за което се отнася исканият акт, то хипотезата на чл. 88а, ад. 2 ЗГР и чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, не е осъществена. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК, във връзка с § 8 от АПК на заявителката е указано в 3-дневен срок от получаване на писмото (лично на 08.01.2024 г. – вж. гърба на същото) да представи изрично нотариално заверено пълномощно, като е предупредена, че при неизпълнение в срок, искането ще бъде оставено без разглеждане, а производството - прекратено.

С писмо рег. индекс № 94 Д-655-1#1/04.01.2024 г. Кметът на Община Хасково е уведомил Д.И.З. за постъпилото на същия ден в Община Хасково идентично искане от Н.В.З.-В., която се явява “трето лице“ по смисъла на чл. 88а, ал. 2 ЗГР и която не е представила изрично нотариално заверено пълномощно от нея, поради което за административния орган е било налице обосновано съмнение дали искането действително изхожда от Д.И.З.. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 АПК, във връзка с § 8 от АПК на заявителката е указано в 3-дневен срок от получаване на писмото (на 08.01.2024 г. от Н.В.З.-В. – вж. гърба на същото) да се яви в Община Хасково, касов салон, гише „ГРАОН“ за потвърждаване със собственоръчен подпис или да го потвърди електронен подпис, като е предупредена, че при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.

В указания тридневен срок на електронната поща с електронен адрес: kmet@haskovo.bg е постъпило електронно съобщение с приложено сканирано писмо, без да е електронно подписано, в което е посочено, че изхожда от Д.И.З. и че тя собственоръчно потвърждава желанието си за издаване на заявените от нея и от дъщеря й Н.В.З.-В. документи.

Със Заповед № РД-53/16.01.2024 г. Кметът на Община Хасково, на основание чл. 44, ал. 2, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с чл. 56, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 30, ал. 1 АПК, е прекратил административното производството по Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението с peг. индекс № 94Н-2767-2/29.12.2023 г. от Д.И.З., поради неотстраняване на нередовност в искането, а именно: искането не е било потвърдено със собственоръчен или електронен подпис в определения за това и законоустановен тридневен срок.

Със Заповед № РД-54/16.01.2024 г. Кметът на Община Хасково, на основание чл. 44, ал. 2, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА, във връзка с чл. 56, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 30, ал. 2 АПК, е прекратил административното производството по Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението с peг. индекс № 94 Н-2767-2/29.12.2023 г. от Н.В.З.-В., поради неотстраняване на нередовност в искането, а именно: непредставяне на изрично нотариално заверено пълномощно от Д.И.З. в определения за това и законоустановен тридневен срок.

Жалбата срещу процесните заповеди на Кмета на Община Хасково е подадена направо в съда на 16.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорените административни актове на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на жалбата против Заповед № РД-53/16.01.2024 г.:

Най-напред е необходимо да се отбележи, че и според двете уточняващи молби - с вх. № 1430/20.02.2024 г. и с вх. № 1614/27.02.2024 г., жалбоподател се явява Н.В.З.-В. в лично качество и като дъщеря на Д.И.З., т.е. тя действа както от собствено име, така и като процесуален представител на майка си на основание чл. 32, т. 2 ГПК, във връзка с което към втората молба е приложила пълномощно и удостоверение за раждане. Настоящият съдебен състав счита, че така заявеното в случая е вътрешно противоречиво и правно нелогично, но доколкото изрично се поддържа от жалбоподателката, ще разгледа и двете хипотези.

Жалбата на Н.В.З.-В. в лично качество против Заповед № РД-53/16.01.2024 г. е недопустима.

Безспорно е, че тя не е адресат на оспорения административен акт, а от друга страна не е обосновала наличието на пряк, личен и непосредствен интерес от обжалването му, като твърдението за необходимост от документите за ползване на данъчни облекчения е бланкетно, голословно и несъответно на закона. При това положение правните последици на атакуваната заповед не могат да рефлектират върху правната сфера на Н.В.З.-В., като за нея не се пораждат права или задължения, нито се засягат или застрашават техни субективни права и законни интереси. Ето защо и на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата й следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде частично прекратено.

Жалбата на Н.В.З.-В. в качеството й на процесуален представител на майка й Д.И.З. против Заповед № РД-53/16.01.2024 г., както и жалбата на Н.В.З.-В. против Заповед № РД-54/16.01.2024 г., са процесуално допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от активно легитимирани лица срещу актове, които подлежат на оспорване, и които ги засягат неблагоприятно.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Най-напред е необходимо да се отбележи изрично, че оспорените заповеди представляват откази на Кмета на Община Хасково да се произнесе по същество по отправените до него искания. Поради това и настоящото производство се развива по реда на чл. 197 и сл. АПК, като съдебното оспорване по този ред има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган за нередовността и/или недопустимостта на искането, с което е сезиран, а не налице ли са основанията за издаване на искания акт. В правомощията на съда е да отхвърли жалбата или да отмени отказа, като изпрати преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество – чл. 200, ал. 1 АПК.

Обжалваните административни актове са издадени от материално и териториално компетентния орган, с оглед разпоредбите на чл. 35, ал. 3, във вр. с чл. 88а, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 88 ЗГР.

Същите са обективирани в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването им, в т.ч. фактически и правни основания, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си.

На следващо място, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява при издаването им да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Установява се, че са били спазени относимите изисквания на чл. 30, ал. 1 и 2 АПК, като на жалбоподателите са дадени конкретни, ясни и законосъобразни указания за отстраняване на констатираните недостатъци в исканията им, определен им е тридневен срок от съобщенията за това и са предупредени за неблагоприятните последици при неизпълнението им.

Според настоящия съдебен състав оспорените заповеди са в съответствие и с материалния закон и с неговата цел.

Съгласно чл. 88а, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 88 ЗГР, въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им издават исканите в случая документи на: 1. лицето, за което се отнася актът за раждане, на неговите родители/законните му представители; 2. страните по акта за сключен граждански брак; 3. наследниците на починалото лице от акта за смърт; 4 на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на ГПК и НПК.

По отношение на Н.В.З.-В. следва да се посочи, че тя не е законен представител на майка си Д.И.З., както неправилно се поддържа в жалбата й. Такива са само родителите спрямо малолетните си деца и настойникът спрямо поставения под пълно запрещение – чл. 3 и чл. 5 ЗЛС и чл. 28, ал. 4 ГПК. По делото нито се твърди, нито се установява Д.И.З. да е поставена под пълно запрещение, а Н.В.З.-В. да е назначена на неин настойник. На следващо място, не се установява и тя да се е легитимирала като неин процесуален представител по чл. 32, т. 2 ГПК, доколкото в този случай представителната власт не произтича от закона, а от волята на представлявания, която се установява с писмено пълномощно, каквото не се съдържа в административната преписка. По-съществено е обаче, че Н.В.З.-В. действително е трето лице по смисъла на чл. 88а, ал. 2 ЗГР, доколкото не попада сред категориите лица, изрично изброени в ал. 1 на с.з., и че в ЗГР, който се явява специален закон, съществува специално изискване относно начина, по който трето лице, вкл. и дете на лицето, може да се снабди с исканите документи. Касае се за специална ограничителна правна норма, въведена с цел засилена защита на личните данни на гражданите, поради което не може да се тълкува разширително. В случая не е налице и втората хипотеза на чл. 88а, ал. 2 ЗГР – по реда на ГПК и НПК. Това е така, защото Н.В.З.-В. не е подала искането като процесуален представител на Д.И.З. в рамките на гражданско или наказателно производство на база издадени в тези производства съдебни удостоверения, а е инициирала от нейно име административно производство директно пред административния орган за снабдяване с исканите многоезични Удостоверение за раждане и Удостоверение за семейно положение като административна услуга. В този смисъл е и Решение № 9096 от 14.06.2019 г. по адм. д. № 14284/2018 г. на ВАС, III о.

По отношение на Д.И.З. съдът счита, че с оглед безспорно установените по делото обстоятелства за постъпило на същия ден в Община Хасково идентично искане от Н.В.З.-В., която се явява “трето лице“ по смисъла на чл. 88а, ал. 2 ЗГР и която не е представила изрично нотариално заверено пълномощно от нея, за административния орган е възникнало обосновано съмнение дали искането действително изхожда от Д.И.З.. Ето защо, правилно в съответствие с чл. 30, ал. 1 АПК е изискал потвърждение на така подаденото искане със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. Тук е уместно да се посочи, че постъпилото по електронен път писмо от Д.И.З. не подписано (удостоверено) с електронен подпис.

Следователно и при двете искания са били налице сочените от органа нередовности, като дадените в тази връзка указания за тяхното отстраняване са законосъобразни.

Безспорно е, че ответникът, в изпълнение на задълженията си по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК, изрично е уведомил жалбоподателките за това, като им е дал тридневен срок и ги е предупредил за неблагоприятните за тях правни последици от неизпълнението им в срока, но в същия те не са били отстранени. При това положение Кметът на Община Хасково единственото законосъобразно, което е могъл да направи, е да прекрати производството на основание чл. 56, ал. 2 АПК, което е и сторил със свои Заповеди № РД-53/16.01.2024 г. и № РД-54/16.01.2024 г.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Н.В.З.-В. в качеството й на процесуален представител на майка й Д.И.З. против Заповед № РД-53/16.01.2024 г., както и жалбата на Н.В.З.-В. против Заповед № РД-54/16.01.2024 г., са неоснователни, респ. обжалваните от тях заповеди са законосъобразни, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора и че ответникът е заявил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, единствено в полза на Община Хасково - юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на актовете, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и съобразено с фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.В.З.-В. в лично качество против Заповед № РД-53/16.01.2024 г. на Кмета на Община Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 40/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково в тази му част – по отношение на жалбата от Н.В.З.-В. в лично качество против Заповед № РД-53/16.01.2024 г. на Кмета на Община Хасково.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.З.-В. в качеството й на процесуален представител на майка й Д.И.З. против Заповед № РД-53/16.01.2024 г., както и жалбата на Н.В.З.-В. против Заповед № РД-54/16.01.2024 г., двете издадени от Кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА Н.В.З.-В., ЕГН ********** и Д.И.З., ЕГН **********, двете със съдебен адрес:***, кантора 12, да заплатят на Община Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. “Общински“ № 1, сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване от страните, участващи в административното производство, с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: