№ 14526
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110148576 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. Т. срещу фирма, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение по ДП № ****/2020 г. по
описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 26078/2020 г. по описа на СРП, за което впоследствие е
оправдан с Решение № 20026102/30.03.2022 г., постановено по НАХД № 5918/2021 г. по
описа на СРС, НО, 107 състав, ведно със законната лихва от 15.04.2022 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 20.07.2020 г. са извършени срещу него процесуални действия и
е задържан за срок от 24 часа, а на 21.07.2020 г. му е предявено Постановление за
привличане на обвиняем от 20.07.2020 г. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и му е определена мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на
1 500 лв., впоследствие отменена с Определение № 184396/25.08.2020 г., постановено по
НЧД № 11209/2020 г. по описа на СРС, НО, 102 състав. Излага, че на 02.04.2021 г. му е
предявено и Постановление за привличане на обвиняем от 01.04.2021 г., а въз основа на
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание от 16.04.2021 г. е образувано НАХД № 5918/2021 г. по описа на
СРС, НО, 107 състав. Сочи, че по делото са проведени три съдебни заседания, като с
Решение № 20026102/30.03.2022 г., влязло в законна сила на 15.04.2022 г., той е признат за
невиновен и е оправдан. Твърди, че в резултат от воденото срещу него наказателно
производство е претърпял неимуществени вреди – стрес, притеснение да не бъде осъден,
тревожност, безпокойство, безсъние, постоянно силно главоболие, раздразнителност,
избухливост, чувствителност, като негативните емоции се засилвали, когато е наближавало
провеждането на процесуално-следствено действие в досъдебната фаза или съдебно
заседание, а освен това заради наказателното производство изпитвал обида, смут,
възмущение, гняв, нарушено било душевното му равновесие и здравето му, засегнати били
ежедневието, почивката и работоспособността му, отношенията със семейството му и
контактите му с близки и приятели, често трябвало да променя служебния си график и често
му се налагало да отговаря на въпроси, свързани със случая. Акцентира, че задържането му
на 20.07.2020 г. и воденото наказателно производство били широко разпространени в
медиите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът фирма е подал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва оправдателното решение да е
влязло в законна сила. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с предявеното обвинение. Изтъква, че фирма не е
оповестявала чрез средствата за масова информация случая, поради което злепоставянето на
ищеца в обществото не е резултат от действия на ответника. Твърди, че ищецът е осъден по
друго дело, по което е настъпила реабилитация, но осъждането означава, че той не е имал
безупречна репутация в обществото. Оспорва размера на претендираното обезщетение като
прекомерен, като счита, че в случая са налице множество обстоятелства, сочещи на ниска
степен на увреждане. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на
обезщетение в по-нисък размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу фирма за
обезщетение за неимуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение в
извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което
впоследствие той е оправдан.
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на
държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което
съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Отговорността на държавата за
дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна – тя отговаря независимо
дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата
отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато
е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то
отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай – фирма.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно
производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2.
настъпили неимуществени вреди за ищеца, техния вид и размер; 3. причинно-следствена
връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени
вреди.
В случая от доказателствата по делото се установява, че на 20.07.2020 г. при
условията на чл. 212, ал. 2 НПК е започнато ДП № ****/2020 г. по описа на 01 РУП-СДВР,
пр. пр. № 26078/2020 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, но още същия ден ищецът е задържан по реда на ЗМВР и
по отношение на него е извършено процесуално-следственото действие освидетелстване. На
21.07.2020 г. му е предявено Постановление от 20.07.2020 г. за привличане в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а на
02.04.2021 г. му е предявено прецизирано такова, като непосредствено след всяко
предявяване е извършван разпит на Т. в качеството на обвиняем. С Постановление от
16.04.2021 г. по пр. пр. № 26078/2020 г. по описа на СРП досъдебното производство е
внесено в съда с предложение за освобождаване на обвиняемия С. Д. Т. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 НК за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Въз основа на него е
образувано НАХД № 5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, приключило с влязло в
законна сила на 15.04.2022 г. Решение от 30.03.2022 г., с което С. Д. Т. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Винаги, щом има влязъл в сила оправдателен съдебен акт /присъда или решение/,
обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/. Следователно осъществен
е първият елемент от сложния фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
2
незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свид. Минеков. От тях се изяснява следното: Със С. Т. се познават от края на
2019 г. и знае за водено срещу него дело за инцидент в метрото през 2020 г., което е
тръгнало по време на масовите протести в гр. София, продължило е около година и
половина и е било спечелено от него. Преди делото те се виждали често – разхождали се,
ходели в дома на Минеков, Т. го посещавал в ателието му. По време на делото двамата
продължили да се срещат често. В този период ищецът бил изключително притеснен и
подтиснат от делото, намирайки обвинението за изключително несправедливо. Тъй като
протестите не довели до очакваните резултати, той се притеснявал, че една определена власт
може да определи изхода на делото. Т. бил в откровена депресия, особено когато станело
въпрос за съд. При техни разговори, дори когато свид. Минеков споменавал за водените
срещу него самия обвинения, ищецът изпадал в депресия и неадекватност. Имало случай,
при който Т. бил на вечеря в дома на свидетеля и в момента, когато заговорили за неговото
дело и за съд, той блокирал, спрял да разговаря, изведнъж станал и си тръгвал, поради което
Минеков избягвал темата. Имало медийни инсинуации във връзка с делото, от които Т. се
притеснявал, защото били твърде обидни, но свидетелят не е виждал официално съобщение
от Прокуратурата. По своя преценка ищецът започнал да ползва успокоителни хапчета. Не
знае дали преди този случай той е ходил по лекари, дали е имал депресивни състояния и
дали е ползвал лекарства, но в периода преди инцидента и преди делото той бил в добро
настроение и контактен. По време на делото той първоначално работел в една компания
като IT специалист, а през 2021 г. започнал да работи като съветник и IT специалист в
Министерство на културата. Двамата работели заедно в Министерство на културата и имали
проблеми в работата, защото заради делото Т. проявявал неработоспособност и изпитвал
затруднения да си върши работата, макар че принципно бил много добър специалист. Не
знае през периода на делото ищецът да е имал други проблеми, включително друго
наказателно дело. Те продължават да работят заедно в Министерство на културата, като
през месец август 2022 г. все още имало проявление от депресията при ищеца, но в последно
време започнало да се работи без проблем с него. Съдът кредитира изцяло показанията на
свид. Минеков, тъй като са неопровергани от други доказателства по делото и представляват
добросъвестен разказ за обстоятелствата, които са станали негово достояние, а и защото е
житейски правдоподобно именно лице от приятелския и служебния кръг на Т. да има преки
и непосредствени впечатления относно отражението на повдигнатото обвинение и
провежданото наказателно производство върху емоционалното му състояние и
професионалното му ежедневие.
Отделно от горното за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., ІV Г. О. на ВКС: „Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване и трудовата му сфера. В тази именно връзка е и
възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства“.
Повдигането на обвинение в извършване на престъпление, внасянето на постановление с
предложение по чл. 375 НПК в съда, цялото наказателно производство, нормално влияят
негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие
на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното,
какъвто именно е настоящият случай.
Не се установяват понесени от Т. неимуществени вреди от засягане на репутацията
му. Макар от показанията на свид. Минеков да се установява, че делото е било отразено в
медиите негативно, липсват доказателства за конкретни претърпени в резултат от това
репутационни вреди, а дори се изяснява, че по време на все още висящото наказателно
производство ищецът е започнал работа в институция като Министерство на културата.
Недоказани са твърдените в исковата молба неимуществени вреди от засягане на
отношенията на Т. със семейството му, доколкото доказателства в тази насока не бяха
ангажирани от него, а свид. Минеков дори посочва, че той има щастливо семейство.
Поради изложените съображения съдът приема за установено, че ищецът е понесъл
3
неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоционални преживявания –
подтиснатост, притеснение да не бъде осъден, избягващо поведение, чувствителност и
затвореност при повдигане на темата за неговото дело и въобще за съд, които са довели до
прием на успокоителни медикаменти, както и произтичащи от нарушеното му душевно
равновесие затруднения при осъществяване на трудовата му функция, като всички тези
вреди са в резултат именно на незаконното обвинение.
Предвид разпоредбата на § 1 ЗР ЗОДОВ и даденото задължително тълкуване по т. 11
от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за търпените
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се определя по справедливост във връзка с чл. 52
ЗЗД, като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай, както и връзката между
вредите и незаконните актове на правозащитните органи. С оглед даденото задължително
тълкуване с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Съобразно предмета на предявения иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ относимите обстоятелства при определяне на размера на
дължимото обезщетение са тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение и други
мерки за процесуална принуда, броят и интензивността на извършените с участието на
обвиняемия следствени действия, продължителността на наказателното производство,
преживените от пострадалия страдания и тяхната интензивност. Следователно относими
към въпроса за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди са показанията на
свид. Минеков и материалите по приключилото наказателно производство, от които е видно
какви действия са извършвани спрямо ищеца и с негово участие на досъдебната фаза, колко
открити заседания са проведени в съдебната фаза, каква мярка за неотклонение е взета по
отношение на него и в какъв период от време е прилагана тя.
При определяне размера на обезщетението в конкретния случай настоящата
инстанция съобрази: повдигането срещу ищеца на обвинение само за едно престъпление;
тежестта на престъплението, за което ищецът е бил обвинен – по чл. 325, ал. 1 НК, което не
представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР НК; сравнително кратката
продължителност на наказателното производство срещу Т. – около 1 година и 9 месеца,
считано от 20.07.2020 г., когато той е бил задържан; вземането на мярка за неотклонение
спрямо него, нейния вид и продължителността на нейното прилагане – „гаранция в пари“,
която е втората най-лека мярка за неотклонение, която дори е отменена с Определение №
184396/25.08.2020 г. по НЧД № И-11209/2020 г. по описа на СРС, НО, 102 състав; липсата
на други прилагани по отношение на ищеца мерки за процесуална принуда; малкия брой
процесуално-следствени действия, извършени с негово участие в хода на досъдебното
производство; липсата на задължение да се присъства в откритите заседания по делото и
малкия им брой – три заседания; видът на причинените му неимуществени вреди –
отрицателни емоционални преживявания, довели до прием на медикаменти, и
непълноценност при осъществяване на трудовата му функция, както и техния интензитет,
който не се установи по делото да надхвърля обичайното за ситуацията; настъпилото
преодоляване на затрудненията на ищеца в работата. На основание § 1 ПЗР ЗОДОВ вр. чл.
52 ЗЗД, отчитайки наличието предимно на обстоятелства, сочещи на извод за ниска степен
на увреждане, и съобразявайки и общото ниво на икономическо благосъстояние в страната,
съдът намира, че справедлив паричен еквивалент на претърпените от Т. неимуществени
вреди в резултат на незаконното обвинение представлява сумата от 3 000 лв., а за разликата
до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Върху сумата от 3 000 лв. се
дължи от ответника и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателното решение – 15.04.2022 г., до окончателното плащане на задължението.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски
съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 3 лв. – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на неговия
процесуален представител се дължи възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ в размер на 390 лв., което е определено съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, с адрес: адрес, да заплати на С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес:
адрес, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 3 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение по ДП №
****/2020 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № 26078/2020 г. по описа на СРП, за което
впоследствие е оправдан с Решение от 30.03.2022 г., постановено по НАХД № 5918/2021 г.
по описа на СРС, НО, 107 състав, ведно със законната лихва от 15.04.2022 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 лв. – разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 000 лв. до пълния предявен размер от
10 000 лв.
ОСЪЖДА фирма, с адрес: адрес, да заплати на адв. П. А. В. от САК, с личен № ****,
с адрес: адрес, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
390 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на С. Д. Т..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5