Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 14.10.2020г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна с т. дело № 1853 по
описа на СГС, ТО за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена на 15.09.2020 г. /видно от
датата на пощенското клеймо/ искова
молба на „Е. БГ“ ЕООД, с която ищецът, в качеството му на кредитор с прието
вземане, предявява иск с правна
квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на относителна
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Г.у.с.и в.“
ЕАД на Постановление за
възлагане от 09.05.2019 г. на ЧСИ А.Д., по изпълнително дело №
20178530400441, съединен с иск с правна квалификация чл. 108
ЗС за предаване владението върху възложените с постановлението недвижими имоти от владеещия несобствевник „К.б.и.Б.“
ЕООД на невладеещия ги
собственик „Г.у.с.и в.“ ЕАД).
Настоящият
съдебен състав намира, че исковете, във връзка с които е образувано настоящето
производство са процесуално недопустими. Съображенията за този извод на
съдията-докладчик са следните:
Съгласно нормата на чл. 649, ал. 1
от ТЗ, иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с
производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово
бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от
откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението
по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. При предявен от кредитор такъв иск, друг кредитор няма
право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от
първото по делото заседание – чл. 649, ал. 3, изр. 2 от ТЗ. След извършена
служебна справка и изискани служебно преписи се установи, че има предходно
образувани дела от други кредитори, а и от „Е.
БГ“ ЕООД /т.д. № 1273/2020 г.; 1846/2020 г.; 1847/2020 г.; 1848/2020 г.
1849/2020 г.; 1850/2020 г. и 1851/2020 г./, с предмет обявяване на
относителната недействителност на поостановление
за възлагане от 09.05.2019 г. на ЧСИ А.Д.. Посочената в исковите
молби, във връзка с които са образувани горепосочените дела, от ищеца различна
правна квалификация, не променя извода на съда, че има предявени от друг кредитор идентични искове,
доколкото по всички от тези дела са изложени идентични фактически твърдения и тези твърдения заедно с отправените към
съда искания обосновават наличието на визираната в чл. 647 от ТЗ хипотеза.
Освен това, предвиденият в чл. 649,
ал. 1 ТЗ срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на иск по чл.
647 ТЗ във връзка с производството по несъстоятелност на длъжника. В случая
производството по несъстоятелност на длъжника „Г.у.с.и в.“ ЕАД е открито с решение №
1229/04.07.2019 г., постановено по т.д. № 6789/2013 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав. Решението е вписано в Търговския регистър по партидата на
дружеството на 08.07.2019 г. При изчисляването на срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, се съобразява спирането на срока съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. /обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020
г./, изменението на тази норма /изм. ДВ, бр.34 от 09.04.2020 г., в сила от
09.04.2020 г./ и продължаването на течението на срока съгласно §18 от ЗР към
ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /изм. ДВ, бр.34 от
09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г./. Изчислен по този начин, законоустановеният преклузивен едногодишен
срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 10.08.2020 г. – арг. от 60, ал. 6 от
ГПК /първия работен ден след 08.08.2020 г. – събота/. Исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, е подадена на 15.09.2020 г., т.е.
след изтичането на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Спазването на
законоустановения преклузивен срок представлява положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на исковете. Ето защо предявеният иск с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ се явява недопустим, съответно недопустим
е и обусловения от него осъдителен иск.
Предвид изложеното съдът намира, че образуваното производство е недопустимо
и исковата молба следва да бъде върната - по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Съгласно
определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи
различни хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност
на исковата молба /редовната ИМ е положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не
изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия.
При положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно
да се отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при
констатирана от съда недопустимост на исковете по чл. 130 от ГПК не е ненужно
да се дават указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а исковата молба следва да бъде директно
върната по чл. 130 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р А З П
О Р Е Д И :
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата
молба с вх. № 262078/18.09.2020 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1853/2020
г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА
образуваното по предявените с нея искове съдебно производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба
пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: