Решение по дело №268/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 242
Дата: 14 август 2020 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20205001000268
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     242

 

 

Гр. Пловдив, 14.08.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:           Катя Пенчева

                                                    Величка Белева

с участието на секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело  268 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 91, постановено на 17.02.2020 г. по т.д. 459/2019 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е осъдено „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. да заплати на „И.“ООД-гр.П. сумата 36 367,56 лв., представляваща такса „пренос”, получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане, сумата 24 415,88 лв., представляваща такса „достъп до мрежата”, получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане, и сумата 8381,44 лв. - разноски по делото.

Жалбоподателят „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 5.03.2020 г., и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове. Като ответник в производството пред ПОС оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски. Заявява евентуално, при отхвърляне на жалбата, възражение за присъждане на другата страна на адвокатско възнаграждение, което да не е в размер, по-висок от еднократния, предвиден в Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по жалбата „И.“ЕООД-гр.П. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 36 367,56 лв., представляваща цена за пренос по електроразпределителната мрежа, получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г. и сумата 24 415,88 лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа, получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от от датата на подаването на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

         Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

         Безспорно е между страните, че между ответника и търговското дружество „Н. п.“АД-гр.П. и в периода, посочен в исковата молба, от 30.09.2009 г. до 31.07.2010 г. е съществувало договорно правоотношение, в изпълнение на което ответникът е доставял и продавал ел.енергия срещу заплащане от „Н. п.“АД-гр.П. на съответна цена. Безспорно е, че плащанията са извършвани съгласно представените от ищеца в исковата молба в копия 11 броя фактури, издадени в периода 30.09.2009 г.-31.07.2010 г. (листове 35-56 от досието на делото на ПОС). Безспорно е, видно е от така представените фактури, че всички те съдържат и компоненти за цена за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение и за цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Безспорно е, че сумите по фактурите са били изцяло заплатени от дружеството на ответника. Твърдението на ищеца е, че между „Н. п.“АД-гр.П. и „М.“АД-гр.П. е бил сключен договор от 31.01.2008 г. за наемане на всички кабели 20 kv, разположени в съществуващите кабелни трасета на територията на „М.“АД и свързващи извод на „Н. п.“АД-подтстанция „Ф.“ и трансформаторен пост на „Н. п.“АД-гр.П.. Ищецът твърди, че трафопостовете-собственост на „Н. п.“АД-гр.П. се захранват с електроенергия от подстанция „Ф.“, която е собственост на „Н…“ЕАД и като такава е част от електропреносната енергийна система, а не част от електроразпределителната мрежа. Твърди, че преноса на електроенергия в случая се осъществява с мрежи 110 kv, включително подстанция 110 kv-средно напрежение, както и че собствеността върху подстанцията, поддържането и оперативното й управление се осъществява от „Н…“ЕАД. Твърди, че подстанция „Ф.“, понижаваща нивото на напрежението на доставяната от „Н…“ЕАД електроенергия от 110 kv на 20 kv, също е собственост на „Н…“ЕАД. Твърди, че към шината 20 kv, представляваща крайното техническо съоръжение на подстанцията, директно са присъединени кабели 20 kv, собствени на „М.“АД, чрез които пряко се захранват обектите му. Твърди, че подстанция „Ф.“ се явява част от преносната мрежа, а „М.“АД и „Н. п.“АД са пряко присъединени към нея чрез собствени електропроводни линии. Твърди, че обектите на „Н. п.“АД нямат връзка с кабелите от електроразпределителната мрежа, собственост на ответника „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П., а те се захранват след прякото им присъединяване към подстанцията с кабели 20 kv, както и че ответника не предоставя никаква стока или услуга на „Н. п.“АД по снабдяване на дружеството с електроенергия, а това се извършва изцяло от „Н…“ЕАД. Твърди, че тъй като ответното дружество не е изкупило съоръженията на „Н. п.“АД, няма основание „Н. п.“АД да дължи заплащане на ответника, тъй като дружеството се явява пряко присъединено към електропреносната мрежа на „Н…“ЕАД чрез собствените си (на „М.“АД) кабели 20 kv. Твърди съгласно уточняващата молба от 5.07.2019 г., че платените от „Н. п.“АД на ответника суми, включени в процесните 11 броя фактури, за такса за услугата пренос по мрежа (общо 36 367,56 лв.) и за такса за услугата достъп до мрежа (общо 24 415,88 лв.) за периода от 30.09.2009 г. до 31.07.2010 г. са платени без основание. В молбата от 5.07.2019 г. е посочено, че се претендират суми за такса за услуга „пренос по мрежа“ и за такса за услугата „достъп до мрежа“, което посочване само по себе си е неточно, тъй като в десет от процесните единадесет броя фактури (без последно издадената № …/… г.) посочените компоненти са за цена за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение и за цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а в една от фактурите (№ …/… г.) има компоненти както за цена за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение и за цена за достъп до електроразпределителната мрежа, така и компоненти за цена за пренос през електропреносната мрежа и за цена за достъп до електропреносната мрежа. С оглед посочените в същата молба в табличен вид суми относно всяка от фактурите е видно, че ищецът претендира конкретно за платените за исковия период по фактурите цена за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение и за цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Ищецът твърди, че с договор от 20.03.2012 г. „Н. п.“АД (понастоящем в несъстоятелност, като с решение от 3.07.2012 г. по т.д. 709/2011 г. на ОС-Пловдив е открито производство по несъстоятелност за дружеството с начална дата 17.05.2011 г.) е прехвърлило и тези свои вземания от „Е.Б.Е.“*** на ищеца „И.“ООД-гр.П., поради което на основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му ги заплати.  

         Становището на ответника, заявено в производството пред окръжния съд в писмена защита към молба-становище с вх. № 32 786/6.11.2019 г., е, че „Н. п.“АД не е имало и няма вземане от ответника за цена на пренос и цена на достъп по описаните в исковата молба фактури. Ответникът твърди, че представеният с исковата молба договор за снабдяване с електрическа енергия от 8.03.2006 г. няма обвързващо действие между страните по делото, тъй като е между други субекти, както и защото съгласно чл.1 той има за предмет договаряне на специални условия към действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия по регулирани цени, одобрени от ДКЕВР, а действащите по време на сключване на договора ОУ са отменени през 2007 г. от сега действащите ОУ за продажба на електрическа енергия, в който смисъл и договорът от 8.03.2006 г. е изпразнен от съдържание. Заявява, че по делото е установено, че обектът на „Н. п.“АД, за който се касаят вземанията, е присъединен на ниво средно напрежение и точката на присъединяване е част от електроразпределителната мрежа-собственост на „Е… Б. Е.“ЕАД. Твърди, че за процесния период „Н. п.“АД е клиент на „Е.Б.Е.“ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на ЗЕ, и на „Е… Б. Е.“ЕАД (електроразпределително дружество) и като такъв „Н. п.“АД е било снабдявано с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия съгласно чл. 98а от ЗЕ. Твърди, че между „Н. п.“АД и „Е… Б. Е.“ЕАД по силата на общи условия е сключен договор за пренос на електрическата енергия през разпределителната мрежа. Заявява, че спорните отношения са породени единствено от нежеланието на „Н. п.“АД да заплаща утвърдената от ДКЕВР и важаща за всички потребители на разпределителните мрежи в страната цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Заявява, че по делото е установено, че обектът на „Н. п.“АД е присъединен на ниво средно напрежение чрез собствени съоръжения, които функционално принадлежат към и функционират в и като част от разпределителната мрежа, независимо че имат своята присъединителна връзка в подстанция на „Н…“ЕАД, което е така, защото присъединяването и функционирането на съоръженията се извършва на ниво средно напрежение (20 kv), а не на ниво високо напрежение (110 kv), от което следва категоричният извод, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа, независимо от факта кой е собственикът на елементите й. Заявява, че единственият критерий за разграничаване на електропреносната мрежа и електроразпределителната мрежа е нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Заявява, че по случая не се спори, че обектът на „Н. п.“АД е присъединен към мрежата с напрежение 20 kv, което напрежение се квалифицира като средно и било причислявано към електроразпределителната мрежа. Посочва, че с решение № …/… г. на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа става задължителна и се заплаща от всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, и отразява всички разходи, които „Е… Б. Е.“ЕАД извършва за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните групи, в която цена не се включва стойността на присъединителни съоръжения и разходи за тяхното поддържане (тази разходи са включени в цената за пренос). Твърди, че „Н. п.“АД дължи заплащане на цена пренос и цена достъп, тъй като обектът е бил и е присъединен на ниво средно напрежение, ползва електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от „Е… Б. Е.“ЕАД и „Е.Б.Е.“ЕАД. Заявява, че за процесния период потребителят „Н. п.“АД дължи цена за потребената електрическа енергия, както и цена за получените мрежови услуги (заплащана чрез „Е.Б.Е.“ЕАД, но дължима на „Е… Б. Е.“ЕАД), като за изпълнението на тези негови задължения са неотносими факти и обстоятелства по собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които се извършва доставката на електрическа енергия към обектите му.

         С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че с оглед заключението на назначената СТЕ и чл. 117,ал.5 от ЗЕ се касае за пряко присъединен клиент, чиито съоръжения са включени директно към електропреносната мрежа, поради което „Н. п.“АД не получава никаква услуга от ответника и следователно не дължи начислените такса за достъп и такса за пренос, които вземания това дружество е прехвърлило валидно на ищеца, поради което исковите суми са платени без основание и следва да бъдат върнати от ответника на ищеца ведно със законната лихва, като вземанията не са погасени по давност.

         С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че и при приемане, че електропроводите, чрез които обектът на „Н. п.“АД се захранва с електрическа енергия при нормална схема не са собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, дори и те да не захранват други клиенти, това не означава, че същите не са част от електроразпределителната мрежа и че дружеството-клиент не следва да заплаща цена за пренос на електрическа енергия и за достъп до мрежата. Посочва, че обектите на дружеството са присъединени на ниво на напрежение 20 kv, т.е. присъединени са към разпределителната мрежа. Заявява, че съгласно чл. 117,ал.7 от ЗЕ (в редакцията на нормата, действала по време на процесния период) собствениците на енергийни обекти и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на оператора на електроразпределителната мрежа през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители. Заявява, че за това дали се дължи или не цена за предоставени на потребителите мрежови услуги е ирелевантна собствеността на съоръженията, чрез които „Е… Б. Е.“ЕАД изпълнява лицензионните си задължения и доставя електроенергия до обектите им. Твърди, че цената за предоставяната услуга пренос за електрическа енергия е дължима от всички потребители, били те собственици или не на част от енергийните съоръжения, чрез които се извършва доставката. Твърди, че задължението на клиентите за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа намира своето основание в самото легално определение на понятието „достъп“, съдържащо се в разпоредбата на §1,т.15 от ДР на ЗЕ. Твърди, че задължението на праводателя на ищеца да заплаща цена за достъп произтича от закона и че „Н. п.“АД дължи цена за достъп на основание на изрични законови разпоредби поради качеството си на клиент на електрическа енергия (§1, т.27б от  ДР на ЗЕ). Заявява, че цената за достъп до електрическите мрежи отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, включително разходите по диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа, и че тя няма нищо общо с цената за пренос, поради което между двата компонента не следва да се поставя знак за равенство, както е направил окръжният съд. Заявява още, че окръжният съд неправилно е приел наличие на основание по чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, тъй като основанието за получаване на тези суми е наличието на валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на електрическа енергия при общи условия. Посочва, че правилата за търговия с електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 46/2008 г. (ПТЕЕ) и действащи през процесния период, гласят, че използваните от потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, мрежови услуги се заплащат чрез крайния снабдител (чл. 18б,ал.3 от ПТЕЕ). Твърди, че „Н. п.“АД е краен потребител и ползва разпределителна мрежа изцяло в съответствие с правната рамка на регулираните цени в стойността на потреблението и дължи заплащане на крайния снабдител на начислените компоненти на предоставените мрежови услуги (цена за пренос и достъп). Заявява, че процесният обект е присъединен на ниво на напрежение 20 kv, т.е. към електроразпределителната мрежа, поради което окръжният съд неправилно е приел, че „Н. п.“АД е пряко присъединен клиент към преносната мрежа, тъй като електропроводната линия 20 kv, с която се захранва, е негова собственост.

         С отговора на въззивната жалба се заявява, че решението на окръжния съд е правилно, защото е установено, че „Н. п.“АД е потребител на ел.енергия със средно напрежение, присъединен с електропроводи директно към подстанция „Ф.“, собственост на „Н…“ЕАД, а захранващите кабели със същото, средно, напрежение са собственост на „М.“АД и се ползват по силата на договора за наем, както и че обектите на „Н. п.“АД са пряко присъединени към подстанцията, собственост на „Н…“ЕАД и нямат връзка с кабелите от електроразпределителната мрежа, собственост на „Е… Б. Е.“ЕАД. Заявява, че ответното дружество не е предоставяло никаква стока или услуга на праводателя на ищеца, а това се е извършвало изцяло от „Н…“ЕАД, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателя за неправилно приложение на нормата на чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, като според жалбоподателя основанието за получаването на сумите е наличието на договор за покупко-продажба на електрическа енергия при общи условия. Посочва, че окръжният съд е приел, че праводателят на ищеца „Н. п.“АД не е използвал електроразпределителната мрежа поради прякото си присъединяване чрез собствени уредби към електропреносната мрежа и не следва да дължи заплащане на цена за достъп и цена пренос поради липса на предоставена услуга от страна на ответника, който не е следвало да начислява таксите за тези непредоставени от него услуги в издаваните от него фактури и същите не влизат в обхвата на договора. Заявява, че са неверни заявленията на жалбоподателя във въззивната жалба, които се свеждат до това, че след като притежават лицензия за снабдяване с електрическа енергия и праводателят на ищеца е бил присъединен към мрежата със средно напрежение, то той дължи такса за достъп и пренос само на тези основания, независимо че съоръженията, чрез които е присъединен към нея, не са собственост на електроразпределителната компания. Заявява, че „Н…“ЕАД в качеството си на оператор на преносната мрежа осигурява пренос на електрическа енергия през преносната мрежа, а лиценз за разпределение на ел.енергия на територията на Ю. Б. има „Е… Б. Е.“ЕАД, като лицензионно установената граница между дейностите пренос и разпределение на ел.енергия е мястото, където електрическите уредби (електрическите подстанции) преобразуват ел.енергия от високо напрежение (110 kv) в средно напрежение (20 kv). Посочва, че в случая подстанция „Ф.“ 110 kv е собственост на „Н…“ЕАД и принадлежи към електропреносната система. Посочва, че съгласно чл. 117,ал.5 от ЗЕ, тъй като процесните кабели 20 kv, които свързват обекта на праводателя на ищеца с подстанция „Ф.“, не захранват други клиенти на „Е…“, те не са част от електроразпределителната мрежа и следователно обектите на праводателя на ищеца са директно свързани към електропреносната мрежа в килия на подстанция „Ф.“. Посочва, че с решение на ДКЕВР № Ц-021/26.06.2008 г. „цена мрежа“ се разделя на два компонента – цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа. Посочва, че цена за достъп до електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, и отразява всички разходи, които „Е… Б. Е.“АД извършва за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните групи. Посочва, че цена за пренос през електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта (СН и НН) и отразява всички разходи, които „Е… Б. Е.“АД извършва за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от потребителите количества електрическа енергия. Заявява, че клиент със собствени съоръжения не дължи заплащане на цена „пренос“, тъй като тази цена покрива разходи за придобиване/изграждане, поддръжка и амортизация на енергийни съоръжения в случаите, когато съоръженията не са част от електроразпределителната мрежа на електроразпределителното дружество-лицензиант, т.е. в случаите, когато чрез тях се снабдява с ел.енергия един единствен потребител-собственикът на съоръжението, както и в случая. Относно таксата за достъп посочва, че поддържането на подстанция „Ф.“-гр.П., към която е бил присъединен обектът на праводателя на ищеца „Н. п.“АД, в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа се извършва от „Н…“ЕАД, а оперативното управление на подстанцията се осъществява единствено от „Е…“ЕАД, респективно, от Териториалното диспечерско управление, поради което праводателят на ищеца не дължи заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Заявява, че правилно окръжният съд е приел, че след като в случая праводателят на ищеца не използва електроразпределителната мрежа поради прякото си присъединяване чрез собствени уредби към електропреносната мрежа, той не следва да дължи заплащане на цена за достъп и цена за пренос, защото липсва предоставена услуга от страна на ответника.

         Видно от представения от ищеца в копие с исковата молба договор за снабдяване с ел. енергия от 8.03.2006 г. (листове 9-10 от досието на делото на окръжния съд), той е сключен между „Е. П.“АД-гр.П. и „Н. п.“АД-гр.П. като клиент и съгласно него Е…, притежаващо лицензии за обществено снабдяване и за разпределение на ел. енергия, се задължава да снабдява обектите на клиента с ел. енергия съгласно договора, Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия и действащите нормативни актове. Към момента на сключването на този договор нито действащите нормативни актове, нито Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия, нито договорът съдържат разграничение във връзка с компонентите на цената на доставяната ел. енергия, свързани с дейността по общественото снабдяване с ел. енергия и с дейността по разпределение на ел. енергия, респективно, относно цена на пренос по мрежа и за цена на достъп до мрежа. Безспорно е, че през исковия период 30.09.2009 г.-31.07.2010 г. ответникът е издал представените от ищеца с исковата молба 11 броя фактури за дължими суми съгласно посочения по-горе договор, в които са влизали посочените от ищеца суми за цена за пренос през електроразпределителната мрежа и за цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Безспорно е, че страната-клиент по договора „Н. п.“АД-гр.П. е заплатила сумите по фактурите. С оглед посоченото във въззивната жалба не се спори понастоящем относно обстоятелството, че с представения от ищеца в копие с исковата молба договор за цесия от 20.03.2012 г. „Н. п.“АД-гр.П. е прехвърлило на ищеца „И.“ЕООД-гр.П. вземания, включително процесните, за платени без основание суми за цена на пренос по ел.разпределителната мрежа и за цена на достъп до електроразпределителната мрежа. Спори се между страните налице ли са правни основания за плащането от праводателя на ищеца на ответника на сумите за цена на пренос по електроразпределителната мрежа и за цена на достъп до електроразпределителната мрежа за исковия период.

         Съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ, „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно §1,т.44 от ДР на ЗЕ „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическата енергия през преносната мрежа. През месец октомври на 2006 г. в изпълнение на разпоредбите на §17, ал.1 и 5 от ПЗР на ЗЕ в редакцията след измененията, обнародвани в ДВ, бр. 74/8.09.2006 г., в сила от 8.09.2006 г., са създадени две самостоятелни търговски дружества, едното от които, „Е… Б. Е.“АД-гр.П.,  осъществява като разпределително предприятие дейностите, свързани с разпределение на ел. енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи на обособената територия, а другото, „Е.Б.Е.“***, осъществява като краен снабдител снабдяването с ел. енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества на обособената територия. В разглеждания сега правен спор дружеството-ответник „Е.Б.Е.“*** е получило плащане на суми, които касаят разпределение на ел.енергия, която дейност по начало е в предмета на дейност не на това дружество, а на „Е… Б. Е.“АД-гр.П. Съгласно легалната дефиниция на §1, т.49 от ДР на ЗЕ „разпределение“ е транспортиране на ел. енергия през разпределителните мрежи. Съгласно разпоредбата на чл. 88 от ЗЕ в редакцията на нормата след измененията, обнародвани в ДВ, бр. 74/2006 г., действала в процесния период, разпределението на ел. енергия и експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществяват от разпределителни предприятия – собственици на разпределителните мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на ел. енергия за съответната територия, като разпределението на ел. енергия е всеобщо предлагана услуга. Съгласно чл. 117, ал.5 от ЗЕ в редакцията на нормата към процесния период, след измененията, обнародвани в ДВ, бр. 74/2006 г., електрическите уредби и/или електропроводи с високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с ел. енергия само на един потребител на ел. енергия за стопански нужди, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. Легалното определение на „електрическа уредба“ съгласно §1, т.19 от ДР на ЗЕ е съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия, а съгласно §1,т.21 от ДР на ЗЕ  „електропроводи“ са въздушни или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на електрическа енергия, които съответстват на „линейни инженерни мрежи на електроснабдяването“ по смисъла на ЗУТ. Предвидено е с нормата на §4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ в редакцията, действаща към процесния период, след измененията, обнародвани в ДВ, бр. 18/2004 г., енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на закона трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, да се изкупуват от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8-годишен срок от влизането в сила на закона (13.12.2003 г.). Безспорно е, че през исковия период извод „Н. п.-подстанция „Ф.“ и трансформаторен пост на „Н. п.“АД са свързвани с наети съгласно представения от ищеца в копие с исковата молба договор от 31.01.2008 г., сключен между „Н. п.“АД и „М.“АД (лист 11-13 от досието на делото на ОС), кабели 20 kv. Видно от заключението на в.л. Н. И. от 19.05.2015 г., обектите на праводателя на ищеца са присъединени в уредба 20 kv (килия) на подстанция „Ф.“ 110/20 kv, подстанция „Ф.“ е собственост на „Н…“ЕАД и е част от електропреносната мрежа, „Н…“ЕАД в качеството си на оператор на преносната мрежа осигурява пренос на електрическа енергия през преносната мрежа. Видно от същото заключение, присъединяването е осъществено към шина 20 kv в уредба 20 kv на подстанция „Ф.“ 110/20 kv посредством линеен разединител, прекъсвач 20 kv, шинен разеденител, както и чрез кабели 20 kv, собственост на „М.“/“Н. п.“/“И.“. Видно от същото заключение, подстанция „Ф.“ е част от електропреносната мрежа, съоръженията за присъединяването са в подстанция „Ф.“, която е собственост на „Н…“ЕАД, мястото на присъединяване към електропреносната мрежа в конкретния случай съвпада с мястото на присъединяване към електроразпределителната мрежа. Видно от същото заключение, кабелите 20 kv са собственост на „М.“/“Н. п.“/“И.“, те свързват обектите на ищеца с подстанция „Ф.“ и не захранват други клиенти на Е…, т.е. те не са част от електроразпределителната мрежа. Видно е още от заключението, че отчитането на консумираната електроенергия става с електромер, присъединен с токови и напреженови трансформатори, монтирани в килията на уредба 20 kv на подстанция „Ф.“, обектите на праводателя на ищеца нямат връзка със съоръжения-собственост на ответното дружество, единствено измервателната група, в т.ч. електромер, напреженови и токови трансформатори, е собственост на Е…, монтирана в килия на подстанция „Ф.“. Видно от заключението на в.л. Т. Ш. от 11.06.2015 г., производствената база на „Н. п.“АД се електрозахранва от два трафопоста, ТП4 и ТП10, негова собственост, като електрозахранването е осъществено от подстанция „Ф.“ 110/20 kv, която е собственост на „Н…“ЕАД и като такава е част от електропреносната мрежа, всички кабели 20 kv са разположени в съществуващите понастоящем кабелни трасета под кота „0“ на територията на имотите на наемодателя „М.“АД, чрез които кабели се захранват обектите на наемателя, кабелите/съоръженията, с които „Н. п.“АД е присъединено към мрежата за процесния период 30.09.2009 г.-31.07.2010 г. са собственост и са заведени като активи на „М.“АД-П., отдадени под наем на „Н. п.“АД с договор за наем от 31.01.2008 г.

         Съгласно нормата на чл. 98б, ал.1 (отм.) от ЗЕ в редакцията й към исковия период, след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 55/2007 г., в сила от 1.07.2007 г., потребителите на крайния снабдител (какъвто е ответникът по делото „Е.Б.Е.“***) използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия. Съгласно нормата на чл. 98в, ал.1 от ЗЕ в редакцията на нормата към исковия период, обнародвана в ДВ, бр. 55/2007 г., в сила от 1.07.2007 г., отношенията между крайния снабдител (в случая „Е.Б.Е.“***) и разпределителното предприятие (в случая „Е… Б. Е.“АД-гр.П.) във връзка със снабдяването с ел. енергия на потребителите, присъединени към разпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с ел. енергия. През процесния период 30.09.2009 г. – 31.07.2010 г. са действали Правила за търговия с електрическа енергия, приети с Решение № П-3 от 8.06.2009 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отменени, ДВ, бр. 64/17.08.2010 г. Съгласно нормите на чл. 18б, ал.3 и ал.4 от същите Правила, потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа (нерегистрирани по чл.6) заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа, които цени се заплащат на крайния снабдител, а крайният снабдител (в случая „Е.Б.Е.“***) възстановява на разпределителното предприятие (в случая „Е… Б. Е.“АД-гр.П.) цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа. Съгласно заключението на в.л. Н. И. мястото на присъединяване към електропреносната мрежа в конкретния случай съвпада с мястото на присъединяване към електроразпределителната мрежа, с оглед на което и съгласно посочените норми ответникът е издал процесните фактури с включване на спорните сега суми за цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Видно от същото заключение, за захранването на обектите на праводателя на ищеца „Н. п.“АД се използва енергийно съоръжение, което е собственост на „Н…“ЕАД – подстанция „Ф.“ 110/20 kv. При тези обстоятелства, с оглед нормата на чл. 18г от Правилата, праводателят на ищеца „Н. п.“АД като потребител, който захранва собствени обекти по мрежа, която не е собственост на преносното или разпределителното предприятие, дължи да заплати цена за достъп на електроенергийния системен оператор или разпределителното предприятие. Съгласно Решение № …/… г. на ДКЕВР,  с оглед на т.8 от раздел „Е. д. и к. с.“ от мотивите към това решение, клиентът, който е пряко присъединен към подстанция-собственост на преносното предприятие („Н…“АД) със собствени електропроводи, следва обаче да бъде освободен от заплащане на „цена за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа“. Както е посочено в писмото на ДКЕВР от 29.12.2008 г., представено от ответника (л.112-113 от досието на делото на ОС), в случай, че се касае за потребител, присъединен със собствени електропроводи към подстанция и измерването на електрическата енергия се осъществява в подстанцията, то разпределителното предприятие има право да му начисли само цена за достъп, тъй като то не търпи разходи, предизвикани от преноса на електроенергия до обектите на този конкретен потребител. В случая съгласно заключението на в.л. И. присъединяването е осъществено  към подстанцията „Ф.“ (собственост на „Н…“ЕАД) чрез кабели на праводателя на ищеца, респективно, наети от него, като отчитането на консумираната електроенергия става с електромер, присъединен с трансформатори, монтирани в килията на уредба 20 kv на постанцията „Ф.“, поради което праводателят на ищеца „Н. п.“АД  не е дължал за исковия период заплащане на цена за пренос по електропреносната мрежа, дължал е само заплащане на цена за достъп до тази мрежа. Установява се при тези обстоятелства, че исковата сума като цена за пренос по електропреносната мрежа е платена от праводателя на ищеца именно на ответника, но това плащане е извършено без да е било дължимо съгласно договора, Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия и действащите нормативни актове. С начисляването и получаване чрез плащане на сумите за цена за пренос по електроразпределителната мрежа, посочени в представените с исковата молба фактури, ответникът следователно неоснователно се е обогатил за сметка на „Н. п.“АД, което вземане е прехвърлено от това дружество на ищеца, поради което този предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е основателен и правилно е уважен от окръжния съд. Въззивната жалба против тази част от решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението –потвърдено в тази негова част. Установява се още, че исковата сума като цена за достъп до електроразпределителната мрежа е била дължимо заплатена от праводателя на ищеца на ответника, поради което искът с правно основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за присъждането й на ищеца е неоснователен и неправилно е бил уважен от окръжния съд. Жалбата в тази й част е основателна, решението на окръжния съд в тази негова част следва да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен.

         С оглед резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд следва да бъде отменено и в частта му за разноските. Следва съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ГПК вместо това да бъда постановено ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените за производството по спора разноски по съразмерност с оглед уважения иск за присъждане на сумата 36 367,56 лв., а ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените за производството по спора разноски по съразмерност с оглед отхвърления иск за присъждане на сумата 24 415,88 лв. За производството по спора ищецът е направил следните разноски (без тези за настоящото разглеждане от апелативния съд): платена ДТ по сметка на окръжния съд 2 451,34 лв. (л.62 от т.д. 692/2014 г. на ПОС), платено възнаграждение за две вещи лица 450 лв. (л.253 от т.д. 692/2014 г. на ПОС), платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. (л.330 от т.д. 692/2014 г. на ПОС), платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. (л.39 от в.т.д. 621/2015 г. на ПАС), платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. (л. 44 от т.д. 458/2016 г. на ВКС), платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 920 лв. (л. 67 от т.д. 582/2018 г. на ВКС). В списъка за разноски, представен пред окръжния съд по т.д. 459/2019 г. на ПОС (както и в списъка, представен пред апелативния съд по настоящото дело), е посочено, че за производството по в.т.д. 299/2017 г. на ПАС ищецът е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., но по това дело такива разноски не се установява да са били направени, като в молбата, представена по това дело (л.20), съдържаща списък на разноските, не е посочено да е направен такъв разход. Затова сума в размер на 1 500 лв. като разноски за платен адвокатско хонорар по в.т.д. 299/2017 г. на ПАС няма да бъде взета предвид сега при изчисляване на разноските. Следователно при уважен иск за вземане в размер на 36 367,56 лв. и при направени по делото разноски общо в размер на 11 321,34 лв. за предявените искове за общата сума 60 783,44 лв. ответникът дължи да заплати на ищеца сумата 6 773,71 лв. За производството по спора ответникът е направил следните разноски (без тези за настоящото разглеждане от апелативния съд): платена ДТ 1215,66 лв. (л. 22 от в.т.д. 621/2015 г. на ПАС), 30 лв. ДТ по сметка на ВКС (л. 4 от т.д. 458/2016 г. на ВКС), 1215,66 лв. ДТ по сметка на ВКС (л.27 от т.д. 458/2016 г. на ВКС), 30 лв. ДТ по сметка на ВКС (л.4 от т.д. 582/2018 г. на ВКС) и 1215,66 лв. ДТ по сметка на ВКС (л.81 от т.д. 582/2018 г. на ВКС) . Съгласно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК на ответника се дължи заплащане и на сума за юрисконсултско възнаграждение. В списъка за разноски, представен пред окръжния съд (л. 20 от т.д. 459/2019 г. на ПОС) и в настоящото производство пред апелативния съд (л.7 от в.т.д. 268/2020 г.), е посочено, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е в размер на по 2 330 лв. за производството по т.д. 692/2014 г. на ПОС и по в.т.д. 621/2015 г. на ПАС. Съгласно нормата на чл. 78,ал.8,изр.2 от ГПК обаче то следва да бъде присъдено в размер на по 300 лв. съгласно чл. 37,ал.1 от ЗПП във вр. с чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В същите списъци не е посочено да се претендира за присъждане на сума за юрисконсултско възнаграждение за производството по т.д. 458/2016 г. на ВКС и по т.д. 299/2019 г. на ПАС, поради такова не следва да се определя, респективно, отчита за присъжданите сега разноски. На ответното дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300 лв. за производството по т.д. 692/2014 г. на ПОС, по в.т.д. 621/2015 г. на ПАС, по т.д. 582/2018 г. на ВКС и по т.д. 459/2019 г. на ПОС, общо 1 200 лв. Следователно при отхвърлен иск за вземане в размер на 24 415,88 лв. и при дължими по делото разноски общо в размер на 4 906,98 лв. за защита на ответника по предявените искове за общата сума 60 783,44 лв. ответникът дължи да заплати на ищеца сумата 1 971,07 лв.

         От страните се претендира за присъждане на разноски и за настоящото въззивно производство пред апелативния съд. От страна на жалбоподателя „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. е заявено евентуално, при отхвърляне на жалбата, възражение за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответното по жалбата дружество в размер над минималния, посочен в Наредба №1/9.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От ответника по жалбата „И.“ЕООД-гр.П. за настоящото въззивно разглеждане на спора са направени разноски в размер на 1 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ от 10.07.2020 г. (л.34). Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от Наредбата е 2 353,50 лв., поради което заплатеното такова не е прекомерно. При платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. за защита общо по претенциите за сумата 60 783,44 лв. сега пред апелативния съд от ответното по жалбата дружество, с оглед отхвърлянето на въззивната жалба относно иска за присъждане на сумата 36 367,56 лв. жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „И.“ЕООД-гр.П. разноски по съразмерност 897,47 лв. Жалбоподателят е направил разноски за настоящото въззивно производство в размер на 1 215,67 лв. за ДТ по сметка на ПАС (л.8), както и му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37,ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв. С оглед уважаването на въззивната жалба относно иска за присъждане на сумата 24 415,88 лв. при дължими разноски в размер на 1 515,67 лв. за защита относно претенциите с общ размер 60 783,44 лв. ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя по съразмерност разноски в размер на 608,82 лв.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 91, постановено на 17.02.2020 г. по т.д. 459/2019 г. на Окръжен съд-Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. да заплати на „И.“ООД-гр.П. сумата 36 367,56 лв., представляваща такса „пренос” (цена за пренос по електроразпределителната мрежа), получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 91, постановено на 17.02.2020 г. по т.д. 459/2019 г. на Окръжен съд-Пловдив, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено „Е.Б.Е.“ЕАД-гр.П. да заплати на „И.“ООД-гр.П. сумата 24 415,88 лв., представляваща такса „достъп до мрежата” (цена за достъп до електроразпределителната мрежа), получена без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 8381,44 лв. - разноски по делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.“ООД-гр.П., ул.“Г. Т.“…, ЕИК … против „Е.Б.Е.“ЕАД-гр. ***, ЕИК … иске за осъждане на ответното дружество да заплати на дружеството-ищец сумата 24 415,88 лв., представляваща сбор от изплатени от „Н. п.“АД-гр.П., ЕИК … на ответното дружество суми за цена за достъп до електроразпределителната мрежа, получени без правно основание, за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., начислени от ответника в издадени от него фактури със следните номера и дати на издаване: № …/… г., № …/… г., № …/… г., № …/… г., № …/… г., № …/… г., № …/…10 г., № …/… г., № …/… г., № …/… г. и № …/… г., която сума е прехвърлена от „Н. п.“АД-гр.С. на „И.“ЕООД-гр.П. съгласно договор за цесия от 20.03.2012 г., с която обща сума ответникът неоснователно се е обогатил, начислявайки я за сметка на дружеството-праводател на ищеца и получавайки нейното плащане, както и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца  обезщетение за забава върху сумата 24 415,88 лв. от подаването на исковата молба 29.09.2014 г. до окончателното изплащане.

         ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“***, ЕИК … да заплати на „И.“ООД-гр.П., ул.“Г. Т.“…, ЕИК …  сумата 6 773,71 лв. – разноски за производството по делото по съразмерност.

         ОСЪЖДА „И.“ООД-гр.П., ул.“Г. Т.“…, ЕИК … да заплати на „Е.Б.Е.“***, ЕИК … сумата 1 971,07 лв. – разноски за производството по делото по съразмерност.

         ОСЪЖДА „И.“ООД-гр.П., ул.“Г. Т.“9, ЕИК … да заплати на „Е.Б.Е.“***, ЕИК … сумата 608,82 лв. - разноски за производството по настоящото в.т.д. 268/2020 г. на ПАС по съразмерност.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от страна на жалбоподателя „Е.Б.Е.“*** с въззивната жалба възражение за присъждане в полза на жалбоподателя „И.“ООД-гр.П. на адвокатско възнаграждение в намален размер с оглед на прекомерност, поради неоснователност.

         ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“***, ЕИК … да заплати на „И.“ООД-гр.П., ул.“Г. Т.“…, ЕИК …  сумата 897,47 лв. – разноски за производството по настоящото в.т.д. 268/2020 г. на ПАС по съразмерност.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

     

 

ЧЛЕНОВЕ: (1)                        

 

  

                       (2)