РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. В. Търново, 14.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на десети юни
две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
ПЕНКА И. |
и с участието |
|
на прокурора |
И.Б. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10113 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. И.,
в качеството й на пълномощник на П.П.Б. ***, срещу Решение №55/25.03.2022г. по
АНД №726/2021г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което решение е
потвърден електронен фиш, серия К №5011970 на ОД на МВР – В. Търново, с който
на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. В
касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.
Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, по
същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен електронният фиш
или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР – В. Търново, не е взел становище
по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №55/25.03.2022г. по АНД №726/2021г. състав
на Горнооряховския районен съд е потвърдил електронен фиш, серия К №5011970 на
ОД на МВР – В. Търново, с който на П.П.Б. *** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв. За да постанови този резултат съдът е
приел, че издаденият електронен фиш е законосъобразен, тъй като съдържа всички
реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и соченото нарушение е установено по
безспорен начин.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
При разглеждане на делото от въззивния съд е било
прието за установено, че на 17.06.2021г. в 10,34 часа в на главен път I-4, км. 135+500 в посока гр. София се
е движил лек автомобил „Пежо 207“ с рег. №СВ 8497 ВВ със скорост от 96 км/ч.
при разрешена максимална скорост от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26.
Установено, че автомобилът е собственост на „Южен кръст 2001“ ЕООД, управител
на което дружество е бил касаторът.
За да потвърди обжалваният електронен фиш, за
посоченото нарушение, съдът е приел, че не са допуснати нарушения, изразяващи
се в липса на реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Направеният извод от
районния съд е правилен.
Направените оплаквания в касационната жалба, чрез
които се поддържат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, вече
са били инвокирани пред въззивният съд, които е изложил правилни мотиви защо не
ги възприема.
Производството по издаване на електронен фиш се
поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство,
което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл. 40 и сл. от ЗАНН.
Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните
органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида
на процесното. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично
установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното
производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с
технически средства или системи
от посочения вид.
Противно на твърденията в касационната жалба
въззивният състав е обсъдил доводите на касатора/жалбоподател пред районния
съд/, като е изложил съображения защо не ги възприема. Съдът е обсъдил
събраните по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, като
е обявил делото за решаване при липса на други искания от страните. От
обстоятелството, че при преценка на доказателствата съдът е достигнал до
изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие в
приетата за установена фактическа обстановка, не може да се приеме за допуснато
процесуално нарушение.
От заключението на приетата СТЕ се установява
наличие на вертикална сигнализация на път I-4 пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта за
движение от 60 км/ч., в участъка, в който е заснет автомобила. Движението на
процесния автомобил попада в ъгъла и направлението, по което е работил
радарният лъч на техническото средство за видеоконтрол АТСС-TFR-1M
с №514.
Използването на мобилната АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г., в сила от 16.01.2018г. на министъра на вътрешните
работи/, съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно са
посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения
за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на
служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната
смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с
приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че
нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално
разрешена скорост за същия от 60км/ч.
След извършената със ЗИЗДвП/обн. ДВ. бр. 54 от
05.07.2017г./, промяна на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, новата редакция на посочения
текст не изисква системата за видеоконтрол да е стационарна, доколкото
обособената част от текста „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”,
вече не касае установяването и заснемането на нарушението с техническото
средство, а издаването на електронния фиш за налагане на наказанието. Смисълът
на посочения текст е достатъчно ясно формулиран и обратно на поддържаното от
касатора, не визира установяването и заснемането на нарушението при отсъствие
на контролен орган.
Правилно в този случай е прието за установено
нарушението, посочено в електронния фиш. Извършеното деяние е безспорно доказано и
съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила
скорост с въведеното ограничение. То осъществява фактическият състав на
посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и е
основание за реализирането на административно-наказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и
е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от
закона абсолютен размер. Не са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил решението си при правилно приложение на закона.
Неоснователно е и възражението,
че от съдържанието на електронния фиш не става ясно дали е ангажирана личната
отговорност на касатора или отговорността на дружеството, което той представлява.
От текста, изписан в електронния фиш недвусмислено се установява, че е
ангажирана отговорността на П.П.Б., в качеството му на законен представител на
„Южен кръст 2001“ ЕООД – гр. София. Законът за движението по пътищата съдържа
презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата на чл.
188 от ЗДвП – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение. Доказателство, че става
въпрос за автомобил, собственост на юридическото лице, законен представител на
който е касаторът, представляват снимките, приложени към електронния фиш, които
съгласно ЗДвП, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от предвидената в специалната норма
презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от
него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че
целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в
крайна сметка да бъде наказан извършителя на нарушението, а той е водачът на
автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. Дори да се
приеме, че действително касаторът не е бил водачът на лекия автомобил в момента
на нарушението, ако е считал, че този електронен фиш не следва да бъде връчен
на него, е трябвало своевременно да направи възражение. Липсват данни, а и не
се твърдят такива действия - за отказ да се получи електронния фиш, тъй като
неправилно е издаден на дружеството или евентуално за подаване на възражение, с
което да бъде уведомен административнонаказващият орган, че фишът трябва да
бъде връчен на друго лице, управлявало въпросния лек автомобил на датата на
извършване на нарушението. Като не е подал в законоустановения срок информация
кое е физическото лице, извършило процесното нарушение, касаторът следва да
понесе неблагоприятните последици, с които законът обвързва такова бездействие.
При това положение, правилно административнонаказващия орган е издал оспорвания
електронен фиш на представляващия юридическото лице, ползвател на автомобила, съответно
районният съд правилно е приложил закона съобразно изискванията на чл. 188
и чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП.
Връчването на
електронния фиш не представлява елемент от установяването на нарушение, поради
което и допуснати нарушения при връчването са без значение за
законосъобразността на фиша. Връчването има значение единствено за упражняването
на правото на обжалване, което в конкретния случай е надлежно упражнено – нито
административния орган е правил възражения за срочността на жалбата, нито
въззивния съд е имал колебания относно допустимостта на производството. В този
смисъл възраженията в касационната жалба за ненадлежно връчване на електронния
фиш са ирелевантни за спора.
По изложените съображения настоящия състав на
касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с
чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Решение №55/25.03.2022г. по АНД
№726/2021г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което решение е
потвърден електронен фиш, серия К №5011970 на ОД на МВР – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.