№ 19
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203625 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба Г. В. СТ. с ЕГН
********** срещу НП № 21-0433-000148/02.07.2021 год. на началник сектор към ОД МВР
Варна, 01 РУ Варна.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност с оглед допуснати нарушения на
чл.42,т.4 и 5 и чл.57, ал.1,т.6 от ЗАНН и се моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована не се явява, не се представлява.
Въззиваемият, редовно призована не изпращат представител. Депозирани са писмени
бележки от юк Атанасова.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН (акт за
установяване на административно нарушение) бланков № 608584/27.05.2021 година,
жалбоподателката е санкционирана на основание чл.178е от ЗДвП, съгласно който се
наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП (”за
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
1
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.”). Според изложеното в акта и
наказателното постановление на 17.05.2021 год. около 11,12 часа в гр.Варна, бул.”
Сливница” 105, между блоковото пространство жалбоподателката е паркирала собствения
си лек автомобил "Мерцедес МЛ 350" с рег. № ***, върху тротоарите извън разрешените за
това места, определени от администрацията или собственика на пътя.
В случая е налице оспорване на твърденията по съставен фиш GT № 658567/17.05.2021
година за наложена глоба от 50 лева. за неправилно паркиране върху тротоар, което е
квалифицирано като нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП.
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св.
Р., потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.
Посочва, че е отразил фактическата обстановка, така както е била отразена във фиша без да е
бил свидетел при установяване на нарушението.
От показанията на св.Г. се установява, че на процесната дата е установил автомобил
"Мерцедес МЛ 350" с рег. № *** паркиран до трафопост на бул.” Сливница” № 105. След
справка в системата по регистрационния номер на автомобила установил собственика и му
съставил глоба с фиш на място.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни,конкретни,
безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Р. и Г. , дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, 01 РУ Варна,
съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в отсъствие на и подписан от съставителя по акта и свидетели при
установяване на нарушението и при съставянето му, както изрично е отбелязано в
съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.
Анализа на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и санкцията на чл.178 е ЗДвП сочат, че
законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар, а е презумирал, че за да не
бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая
2
на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което разстояние в
случая не е установено предвид липсата на изготвен и представен по делото снимков
материал, касаещ процесния лек автомобил.
В обжалваното НП е налично само твърдението ”паркиране върху тротоарите
…”.Обвинението за ”паркиране върху тротоар” е в противоречие с изискванията на чл.94,
ал.3 изр.2 ЗДвП, като наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е налице
”неправилност” и която точно забрана е нарушена.В случая в съдържанието на съставения
АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление, по никакъв начин
не е обосновано защо е прието, че на посочените дата, час и място санкционираното лице е
паркирало неправилно, в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. След като законът принципно
допуска паркирането на тротоарите при спазване на съответните правила, за да се счита
изпълнено императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в съдържанието на наказателното
постановление е следвало да бъде посочено и фактически обосновано кое точно от
нормативно регламентираните в чл.94, ал.3 от ЗДвП условия за допустимост на паркирането
на тротоар не е било изпълнено, за квалифицирането на осъщественото паркиране на МПС
като неправилно и нарушаващо изискванията на този текст. В констативния и санкционния
акт не е отразено, нито е доказано, че за преминаване на пешеходците по тротоара, върху
който е паркирал автомобила си Р.Р., е останало по-малко от 2 м разстояние, или нещо друго
препятства ползването му по предназначение. С това не са спазени изискванията
за съдържание на АУАН и наказателното постановление, посочени по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН и е нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, което е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.
Предвид горното състава на съда намира, че жалбата е основателна и НП следва да бъде
отменено, поради процесуалната му незаконосъобразност.
От друга страна субект на нарушението съобразно посочената като нарушена разпоредба са
само лицата, осъществяващи неправомерно паркиране в качеството им на водачи на МПС. В
случая по делото безспорно се установиха единствено фактите, че на посочените в АУАН и
НП време и място, е било осъществено паркиране на лекия автомобил, собственост на
жалбоподателката върху тротоар. Липсват обаче каквито и да са доказателства относно
авторството на нарушението и неговия конкретен субект, още по-малко такива, че този
субект е именно жалбоподателката. Както се посочи по-горе конкретното нарушение е
установено и констатирано в по-късен момент (следващ осъществяването на неправилно
паркиране), като няма свидетели очевидци на извършването му. По делото няма данни за
осъществяване на процедура по чл.188, ал.1 от ЗДвП, нито в АУАН и НП е посочено
(текстово и/или цифрово), че отговорността на жалбоподателката е ангажирана на това
законово основание и в качеството и на собственик на автомобила, с което е извършено
нарушението.
Ето защо и с оглед на така изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
3
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на жалбоподателката, която не е
направила искане за присъждането им.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0433-000148/02.07.2021 год. на началник сектор към ОД МВР Варна,
01 РУ Варна, с което на Г. В. СТ. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.94,ал.3
от ЗДвП на осн.чл.178а от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба” в размер
на 50.00 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4