№ 147
гр. Варна, 10.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20243000500218 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:21 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
В. К. М., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. П.
Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез представляващ Апелативна
прокуратура - Варна, редовно призована, представлява се от прокурор Р.Г..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр. д. №
2061/2023г. по описа на ОС – Варна решение № 226/06.03.2024г.
1
В. К. М., чрез процесуалния си представител адв. П. Б., обжалва
постановените от първостепенния съд решение в частта, в която е отхвърлена
исковата му претенция за горницата над присъденото обезщетение от 15 000
лева до предявения размер от 250 000 лева. В жалбата са наведени оплаквания
за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че съдът не е
анализирал правилно събраните по делото доказателства, имащи значение за
определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на
чл.52 ЗЗД, в резултата на което е достигнал до неправилни крайни изводи. Не
са обсъдени всички доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка. Оспорва
като необоснован извода на съда, че воденото наказателно производство не е
довело до трайни неблагоприятни последици и отражение в живота на
въззивника и, че липсват данни за възпрепятстване на неговата професионална
реализация и се е отразило негативно на личния му живот. Излага подробни
аргументи по съществото на спора. Иска се отмяна и уважаване на предявения
иск изцяло.
Прокуратурата на Република България обжалва решение№
226/06.03.2024г. в частта, в която е осъдена да заплати на В. К. М. сумата от 15
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство
№122/2019г. по описа на ОД на МВР Варна, приключило с постановяване на
оправдателна присъда №14/20.09.2021г. по НОХД №326/2020г. по описа на РС
Провадия, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.01.2022г. до окончателното й изплащане. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на съда, че
отрицателните преживявания и емоции на ищеца са били провокирани
единствено и само от воденото срещу него наказателно производство. Счита
за неправилен и извода, че следва да обезщети ищеца за възможността да
преустанови дейността си като нотариус поради осъждането му за умишлено
престъпление. Сочи се, че не е отчетено, че предвиденото наказание, за
престъплението за което е повдигнато обвинение, не включва лишаване от
право да упражнява определена професия или дейност. От доказателствата по
делото, не се установява, че наказателното производство е довело до
влошаване на отношенията на ищеца със съпругата му, както и, че същото е
2
причинило уронване престижа и авторитета му. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на
исковата претенция, евентуално да се определи обезщетение в по-нисък
размер.
В срока по чл.263 ГПК В. К. М. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на РБ като неоснователна.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам жалбата, подадена
от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Варна. Поддържам
подаденият писмен отговор срещу нея. Няма да соча други доказателства.
Представям договор за оказана безплатна правна помощ.
ПРОКУРОР Г.: Поддържам въззивната жалба, подадена от
Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Варна. Оспорвам
въззивната жалба на ищеца и подаденият от процесуалния му представител
писмен отговор. Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите подадената
от нас въззивна жалба като отмените като неправилно обжалваното от
доверителя ми решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск
за разликата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер, като постановите
друго, с което осъдите Прокуратурата на РБ да заплати на доверителя ми
цялата претендирана в исковата молба сума. Считам, че първоинстанционният
съд напълно необосновано е определил такъв занижен размер на
обезщетението без да съобрази интензитета на претърпените от доверителя ми
неимуществени вреди, които са много над обичайното, като не е взел предвид
всички морални, психически и физически болки и страдания. Съдът напълно е
игнорирал обстоятелство, което обуславя един по-висок интензитет и размер
на обезщетение, а именно това, че обвинението е свързано пряко с
професионалната реализация на ищеца, което категорично води до едно по-
силно негативно отражение върху неимуществената му сфера, каквато е и
константната практика на ВКС в този смисъл. Неотчетено от съда е
3
обстоятелството, че макар воденото наказателно производство да не е било
разгласено чрез електронни или печатни медии, то е станало известно в
малките населени места, в чийто район той работи като нотариус.
Изключително унизително и негативно за ищеца се е отразило това, че то е
станало известно в професионалния му кръг, а именно съдии и прокурори от
Варненския апелативен район, както и колеги адвокати, с които той работи.
При призоваването във въззивната инстанция по наказателното дело се
насрочват множество дела в един час, много адвокати видяха, че той е
подсъдим, което изключително обуславя един по-висок интензитет на
преживени негативни емоции. Считам, че недооценени от
първоинстанционния съд останаха и неблагоприятните последици, които
воденото наказателно производство е оказало върху неговото физическо и
психическо здраве. В резултат на силния емоционален стрес той е бил
принуден да употребява силни седативни медикаменти, антидепресанти.
Треморът, който е получил на ръцете, съгласно заключението на вещото лице,
е с психогенен характер т.е. тази силна емоционална травма е отключила и
този психогенен тремор. Тези последици не са преодолени и до настоящия
момент. Според вещите лица, изготвили изслушаната и приета от съда
комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, все още е
налице доминираща и непреработена в психичния му живот емоционална
травма. Считам, че от събраните доказателства в първоинстанционното
производство се установи, че воденото наказателно производство е засегнало
всички сфери на неговия живот – личен, професионален, семеен и е налице
изключително висок интензитет на претърпени болки и страдания, което е
справедливо да бъдат обезщетени. По отношение на жалбата на
Прокуратурата на РБ: моля Ви да бъде оставена без уважение и потвърдите
решението в обжалваната част. Подробни доводи и съображения съм изложила
в отговора, които моля да бъдат споделени от настоящия състав. Моля да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв.
ПРОКУРОР Г.: Уважаеми апелативни съдии, аз считам съдебния акт на
първоинстанционния съд в голямата си част за правилен и законосъобразен, и
с направен изключително детайлен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства, поради което е достигнато в огромна част до правилни и
законосъобразни правни и фактически изводи. Нашето оспорване е
4
единствено досежно посоченото в решението, че доказаните негативни
преживявания и емоции са единствено вследствие на воденото наказателно
производство, което се явява в противоречие с установеното по делото, че в
същия период по отношение на ищеца, са налице влошени отношения с
неговата съпруга и започнал бракоразводен процес, който безспорно също е
причинил негативни емоции, което не е отчетено от съда и не е направено
разграничение при приемането, че всички установени по делото негативни
преживявания са в резултат единствено на воденото наказателно
производство, независимо от това, че съда е посочил, че от събраните по
делото доказателства, а именно разпита на свидетелката М.а, явяваща се
сестра на ищеца, са установени влошени отношения между съпрузите, като
изрично е посочила по различни причини и датиращи от преди воденото
наказателно производство. Неразграничаването на тези негативни емоции, да,
в заключението на вещите лица е посочено, че получения тремор е с
психогенен фактор и действително те са дали, че е в резултат на воденото
наказателно производство, тъй като данните са снети от самия ищец, но съда
си е направил изключително внимателен и детайлен анализ на всички събрани
по делото доказателства и е достигнал до други изводи, но те не са намерили
отражение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Не
споделям изложеното в жалбата на ищеца, че спецификата на неговата
професионална сфера на дейност не е била отчетена при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Напротив – то е посочено като е
направен наистина анализ до каква степен са засегнати неговия
професионален и социален живот. Известно е обаче, че публичните личности
каквито са държавните служители, магистратите, за разлика от частните лица,
са изложени на по–голям интерес от страна на обществото и медиите във
връзка със заеманата от тях длъжност и те са приели тази по-висока степен на
публичност, поради което намирам, че обезщетението се явява неправилно и в
разрез с определените критерии за справедливост с оглед именно посочените
от съда доказателства, а че наказателното производство не е единствения
източник на негативни емоции за определения период по отношение на
ищеца, това не е съобразено при определянето му глобално.
АДВ. Б./реплика/: Съобразно заключението на вещите лица
състоянието на доверителя ми е пряка последица от водените досъдебни и
съдебно производство. Аз считам, че той не е публична личност, за да му е
5
изложен личния и професионалния живот на показ, както твърди
прокуратурата.
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Уважаеми апелативни съдии, във връзка с
публичността искам да кажа, че личният ми живот винаги е бил личен живот –
нямам инстаграм, нямам фейсбук. На Вас искам да обясня: всички сме чували
поговорката „на чужд гръб и сто тояги са малко“. Аз това нещо още и още го
понасям. Вие като юристи как бихте реагирали когато разследващ полицай Ви
каже, че не може да пишете решения, не знаете материалния закон, когато
прилагате решенията, прокуратурата Ви мъкне като „маймуни“ в съдилищата
в апелативния район, получавате призовки за подсъдим и обвиняем в
кантората, а кантората ми се намира в сградата на районния съд. В един
момент Вие усещате как започвате да ставате токсичен за всички покрай Вас.
Стремили сте се да бъдете професионалист, да създадете реноме и то да
работи за Вас след време и изведнъж се оказва, че Вие сте най-големия
некадърник, за нищо не ставате, не знаете законите, действате умишлено да
навредите на хората и това нещо съда го оценява на под 5% на това, което съм
поискал. Незнам кое е по-обидно – това, че прокуратурата ме нарече
„престъпник“, оправдан на две инстанции с две различни тези и мотиви или
това смешно ниско обезщетение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.29 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6