№ 923
гр. Сливен, 02.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20212230101562 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:40 часа се явиха:
Ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба-становище, вх. № 11375/17.11.2021 г., от негов
представител по пълномощие - адв. В. Г. от САК, да се даде ход на делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява. Явява се адв. Т. К., който представя днес
пълномощно, изходящо от назначения на ответника, от съда, особен процесуален
представител при условията на чл. 47 ал. 6 от ГПК - адв. М. К. от АК - Сливен.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Заседанието е първо по делото. Съда ОБЯВЯВА, че исковете ще бъдат разгледани по
правилата на общия исков процес, а не на т.н. особено исково производство - „Производство
по търговски спорове”, защото последното е приложимо само когато иска е подсъден като
първа инстанция на окръжния съд, а исковете в случая са подсъдни по правилата на
родовата подсъдност на районния съд като първоинстанционен съд. Също и защото
сделката- договора за продажба /на далекосъобщителни услуги/, по който се претендират
права, не е търговска, въпреки качеството търговец на ищеца, защото съгласно чл. 318 ал. 2
от Търговския закон, не е търговска продажбата, която има за цел вещ за лично потребление
и купувача е физическо лице.
От съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на
ищеца е, че има вземания в размерите и на основанията, посочени в исковата молба, за
които и е депозирал преди това заявление за заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
чл. 410 от ГПК. В случая заповедно производство се е развило по ч. гр. дело № 4533 за 2020
г. на Сливенски районен съд. Такава заповед му е издадена, но не и изпълнителен лист, а
1
заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви
установителен иск за съществуването им и е сторил това в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Трябва да се отбележи, че исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок от
получаване на съобщението с указанията на съда. Исковете са подведомствени на
съдилищата в Република България; подсъдни е на Районен съд - Сливен както по правилата
на родовата, така и на местната подсъдност. Исковете са допустими, не само защото са
предявени в срок, а и защото за ищеца е налице правен интерес от тях.
Вземанията, за които в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение,
са следните: сума в размер на 399,51 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и сума в размер на 131,80 лева-
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.
Ищцовото дружество черпи правата си от следните твърдяни от него фактически и
правни действия:
Твърдението на ищеца е, че е бил в договорни отношения с ответника по силата на
сключен с него договор за мобилни услуги за процесния период от време, като ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си, но ответника своите- не. Договорът е сключен за
срок от 2 години, за конкретно посочена абонамента програма, налагаща месечни вноски от
по 24,99лв. Така също, ответника се възползвал от преференциални условия и закупил
мобилно устройство, което е трябвало да изплати с 23 месечни вноски от по 6,59лв. всяка.
За вземанията си „Теленор България” ЕАД е издало фактури- в случая четири.
Тъй като ответника не плащал и стойността на мобилното устройство, на основание
конкретни текстове от договора ищцовото дружество обявило всички месечни вноски за
него за предсрочно изискуеми. Те са на стойност 131,80лв.
Прави впечатление и поради това съда ще го отбележи, че в текста на исковата си
молба ищеца се позовава и на вземане за неустойка, което е фактурирано в последната
издадена за процесния период фактура, но тази неустойка не е предмет на делото- нито в
заповедното производство, нито пък в настоящото исково.
На ответникът е връчен препис от исковата молба- чрез назначения му от съда особен
процесуален представител, и от него именно, в срока по чл.131 ал. 1 от ГПК, е депозиран
писмен отговор, в който се излага възражение, че исковете не са основателни, тъй като
преди да развали процесния договор ищеца не е дал на ответника подходящ срок, в който да
изпълни.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да изложат и в съдебно заседание
становището си по предявените искове.
ДОКЛАДВА писменото становище на пълномощника на ищеца, в което е направено
изявление, че се поддържа исковата молба.
Направено е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
2
АДВ. К.: Поддържам депозирания писмен отговор. Единственото ни съображение
против исковете е, че преди прекратяване на договора, съгласно чл. 87 ал.1 от ЗЗД, не са
предупредили длъжника за предсрочното прекратяване на договора. Не възразяваме по
останалите обстоятелства вкл. и за размера на вземанията и поради това моля да не
уважавате искането в допълнителната молба на пълномощника на ищеца, за назначаване на
експертиза.
Тъй като спогодба в днешното заседание не може да се постигне, съда извърши
следния
Д О К Л А Д
І. По т. 1 от ал. 1 на чл. 146 от ГПК:
Съдът ОБЯВЯВА на страните, че обстоятелствата, от които ищеца черпи правата си
са следните: от това, че е сключил с ответника договор и е изпълнил задълженията си по
него, включително и като е издал фактури, а ответника не е изпълнила своето задължение -
също по договор и по закон, да заплати и то в пълен размер, цената на доставената услуга и
закупена стока.
ІІ. По т. 2 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:
Правната квалификация на предявените от „Теленор България” ЕАД, със седалище
гр. София иск - това са искове за съществуване на вземане по смисъла на чл. 415 ал. 1, във
вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК - положителни установителни искове.
Приложими от материалното право са разпоредби само от ЗЗД, тъй като според съда
може да се направи извод, че правата си ищеца черпи от сключена с ответника сделка -
договор, в случая договор за продажба. Тази сделка обаче както вече се изложи по-горе, не е
търговска. Поради това в случая са приложими, разпоредбите от ЗЗД, уреждащи договора за
продажба - чл. 183 и сл., както и текстове от общата част на този нормативен акт, уреждащи
дължимо от страните по договор поведение и последиците от неспазването му, вкл. чл. 79
ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда
особен процесуален представител.
ІІІ. По т. 3 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК: Не е налице признание на факт или право.
ІV. По т. 4 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК :
Съдът обявява, че не се констатират ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
V. По т. 4 от ал. 1 на чл. 146 на ГПК:
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за страните по следния начин:
ищцовата страна следва да установи:
- че има вземане в цитираните в исковата молба размер и основания, от ответницата,
което означава да докаже сключването на договорите и изпълнението на своите задължения.
- развилото се по-рано във времето между същите страни заповедно производство.
3
Ответника следва да установи: съда не разпределя в негова тежест да доказва
определени/конкретни обстоятелства.
На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда УКАЗВА, че ищеца е ангажирал
доказателства във връзка с обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест. По тези
искания съда ще се произнесе окончателно в днешното съдебно заседание, както е
предвидено в текста на чл. 148 от ГПК.
На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК съдът ДАВА възможност на страните да вземат
становище по доклада на съда.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Нямам доказателствени искания.
На основание чл. 148 от ГПК съда трябва да се произнесе в съдебно заседание по
доказателствените искания на страните и събере доказателствата. Следва да се отбележи, че
такива са направени от ищцовата страна - в исковата молба и съда е взел становище с
постановено в закрито съдебно заседание определение с № 260838 от 31.03.2021 г., като е
допуснал за прилагане към настоящото дело ч. гр. дело № 4533/2020 г. на Районен съд –
Сливен, поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело ч. гр. дело № 4533 по описа на
Сливенски районен съд за 2020 г. /в което се е развило между същите страни т.н. заповедно
производство, чието продължение се явява настоящия исков процес/.
Съдът УКАЗВА, че предвид изричното изявление и искане на ищеца на последната
страница на исковата молба, това дело ще се ползва като доказателство не само за развилото
се по-рано заповедно производство, но като писмени по делото доказателства ще се ползват
намиращите се там документи, представени от „Теленор България“ ЕАД със заявлението по
чл. 410 от ГПК.
Съдът счита, че не е необходимо да се назначава поисканата в допълнителната
молба-становище на процесуалния представител на ищеца счетоводна експертиза, тъй като
искането е направено под условие, а то не се е сбъднало, предвид изявлението на особения
процесуален представител на ответника днес- че единственото съображение на ответната
страна против исковете е, че ищеца е спазил задължение по чл.87 ал.1 от зЗД, преди да
развали договора, да даде на ответника подходящ срок, в който да изпълни. Т.е., ответника
не оспорва фактите, за изследване на които ищеца иска назначаването на счетоводна
експертиза. В този смисъл тя не е нужна за делото.
АДВ. К.: Нямам други искания.
Тъй като страните не правят други доказателствени искания, съда счита, че
съдебното дирене следва да бъде приключено и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
4
ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: От името на ответника, като негов особен представител, поддържам това,
което сме отговорили в отговора на исковата молба. Единственото ни съображение е, че в
Общите условия няма такава клауза, а съгласно чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, преди да прекрати
договора дружеството би следвало да покани длъжника да изплати дължимата сума. Нямам
други съображения. Моля да ми присъдите възнаграждението за особен представител,
внесено от ищеца.
След като изслуша становищата на страните по съществото на спора, съда
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ОБЯВЯВА делото за решаване.
СЪОБЩАВА на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде ОБЯВЕНО
на 23.12.2021 г.
Тъй като с това приключват процесуалните действия пред тази инстанция, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
На особения процесуален представител на ответника - адв. М. Т. К. от АК - Сливен,
ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесеното от ищеца възнаграждение в размер на 150 лева (сто и петдесет
лева). /изд. РКО/
В писмената си молба-становище, процесуалния представител на ищеца моли препис
от протокола да му бъде изпратен по имейл. Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
След приключването на протокола, препис от него да се предостави на процесуалния
представител на ищеца – адв. Г., на имейл адрес: **********@****.**.
Съдът указва, че постановените от него днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:55 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5