№ 659
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Ирина Стоева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора Р. Ст. И.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно административно
наказателно дело № 20221100601694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение № 117774 от 10.06.2020 г., постановено от СРС, НО, 16-ти
състав по НАХД № 773/2018 г. съдът е признал С. И. Х. за ВИНОВНА в това,
че на 16.09.2017 г., около 17:40 часа, в град София, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай ", модел „Купе" с
peг. № **** по ул. „Цар Симеон" с посока на движение от ул. „Георче
Петров" към ул. „Сава Михайлов" на кръстовището с ул. „Божурище",
нарушила правилата за движение, установени в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП): Чл. 50. (1) от ЗДвП: На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство; като навлязла в
кръстовището при наличие на знак Б1 от ППЗДвП „Пропусни движещите се
по пътя с предимство!" в нейната посока на движение и не пропуснала
движещия се по ул. „Божурище" с посока на движение от ул. „Тодор
1
Икономов" към ул. „Хайдут Сидер" по път с предимство, сигнализиран с
пътен знак БЗ от ППЗДвП, лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 220
ЦДИ" с peг. № ****, управляван от Г. С.Ч., реализирала пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на
пътника в автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 220 ЦЦИ" с peг. № ****, а
именно Г.Г.Ч., ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на втора
метакарпална кост на дясната ръка, причинило на пострадалия трайно за
повече от 30 дни от датата на травмата затруднение в движенията на десния
горен крайник, поради което и на основание чл. 78а от НК вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК я е освободил от наказателна
отговорност и й е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА" в
размер на 1000,00 /ХИЛЯДА/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил обвиняемата на основание чл.
189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на
327,80 /триста двадесет и седем и 0,80/ лева по сметка на СДВР, както и
сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева по сметка на СРС.
Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.
И. И., защитник на обвиняемата Х., в която се заявява, че решението на СРС е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че обвинението е
останало недоказано, като се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт
и оправдаване на обвиняемата. Твърди се още, че не е установена посоката на
движение на МПС-то, управлявано от Х., доколкото на скицата не била
отбелязана улица „Сава Михайлов“, оспорва се и заключението на
техническата експертиза във връзка със скоростта на автомобила на
пострадалото лице, като се твърди, че същата е била по-висока от посочената
в заключението. Излага се също и становище, че знакът за осигуряване на
предимство е бил поставен по такъв начин, че не е бил видим за Х., поради
което тя е спазила „Правилото на дясностоящия и липсвал умисъл за
извършване на нарушението на ЗДвП.
Постъпило е и допълнение към Въззивната жалба, в което се прави
разбор на свидетелските показания, оспорва се заключението на техническата
експертиза и се преповтарят доводите, изложени в жалбата, като се твърди, че
СРС не е обсъдил доводите и възраженията на защитата, което според адв. И.
означава, че липсват мотиви към първоинстанционния съдебен акт. В
2
заключение отново се иска отмяна на Решението и оправдаване на
обвиняемата по повдигнатото й обвинение или връщане на делото за ново
разглеждане от СРС.
В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото не се налага разпит на обвиняемата и свидетелите, но следва да бъде
проведен повторен разпит на вещото лице П. Д., както и да бъдат събрани
писмени доказателства – справка от официалния представител на Мерцедес за
България – „С.С.М.Х.Л.“ ЕАД, от която да е видно при какви удари и с каква
скорост се отварят въздушните възглавници на автомобил Мерцедес Е 220
ЦДИ с рама WDB2110061A559744.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд страните не правят
нови доказателствени искания.
В хода по същество адв. И. твърди, че при постановяване на решението
си първоинстанционният съд не е взел предвид всички свидетелски
показания, като според него от разпитите на свидетелите се установява
безспорно, че знакът „пресичане на път с предимство“ не е бил видим за
обвиняемата. Възразява още, че скоростта на движение на автомобила
„Мерцедес“ е била прекомерно висока и е допринесла за осъществяването на
процесното ПТП и съответно за настъпването на причинените от него щети,
включително и инкриминираната средна телесна повреда. Според адв. И. не е
налице виновно поведение от страна на обвиняемата, тъй като същата не е
възприела знака и е навлязла в кръстовището, считайки, че като дясностоящ
автомобил е с предимство. Моли присъдата на СРС да бъде отменена и
въззивният състав да постанови оправдателна такава.
Прокурорът моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Счита, че виновността на обвиняемата се доказва по
категоричен начин от събраните по делото доказателства, като отбелязва, че
видно от протокола за оглед на местопроизшествие и свидетелските
показания, в посоката, в която обвиняемата се е движила, са били налице два
знака, както и че вещото лице е категорично по отношение на това, че двата
автомобила са се движили със сходна скорост и този, който се е движил без
предимство е ударил другия.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно
3
заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, взимайки предвид и събраните в хода на въззивното
съдебно следствие доказателства, намира, че не са налице основание за
отмяна или изменение на обжалаваното решение, като установи следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемата С. И. Х. е родена на **** г. в гр. Нова Загора, българка,
български гражданин, неосъждана, средно образование, неомъжена, работи,
живуща в гр. София, ж.к. „Люлин", бл. ****, с ЕГН: **********. Тя е
правоспособен водач на МПС за съответната категория „В", с издадено на
нейно име СУМПС № *********, валидно до 11.12.2017 г.
На 16.09.2017 г., около 17:40 часа, в гр. София обвиняемата С. И. Х.
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай Купе" с
peг. № ****, в гр. София, по пътното платно на ул. „Цар Симеон", с посока на
движение от ул. „Георче Петров" към ул. „Сава Михайлов", като автомобилът
се движел със скорост от порядъка на 30 км/ч. Заедно със С. И. в автомобила
били свидетелят С.Д.П. на предната седалка, детето на обвиняемата Х. и
детето на С.П. на задната седалка. Обвиняемата се е движела по път без
предимство, сигнализиран с пътен знак БЗ от ППЗДвП.
По това време, в района на пътния участък движението, пътната настилка
била суха и без неравности и наклони. Времето било слънчево, видимостта -
добра. Обвиняемата Х. се движела в прав участък от пътя, в най-крайна дясна
лента, със скорост от 30км/ч., при максимално разрешена скорост за населено
място от 50 км/ч. В района на местопроизшествието ул. „Цар Симеон" била
отворена за движение на пътни превозни средства в двете посоки, като
платното за движение било с широчина 12 метра, покрито с дребнозърнест,
сух асфалт и предназначено за движение в двете посоки. На 0,5 метра вдясно
от десния край на платното за движение и на 15,7 метра преди ориентира (за
ориентир в протокола за оглед на местопроизшествие е прието мисленото
продължение на пресечната точка между първия бордюр на ул. „Иве Хаджи
Енев" и десния край на платното за движение) имало поставен метален стълб
с монтиран на него пътен знак БЗ „Път с предимство" от ППЗДвП и
монтирана допълнителна табела Т - 13, указваща промяната в направлението
на пътя с предимство в кръстовището. На 17,5 метра вдясно от десния край на
4
платното за движение и на 24,0 метра след ориентира имало поставен метален
стълб с монтиран на него пътен знак Б1 от ППЗДвП „Пропусни движещите се
по пътя с предимство!" и допълнително монтирана табела Т -13, указваща
промяната в направлението на пътя с предимство в кръстовището.
По ул. „Божурище" с посока на движение от ул. „Икономов" към ул.
„Хайдут Сидер" по път с предимство, сигнализиран с пътен знак БЗ от
ППЗДвП се движел лек автомобил „Мерцердес Е-220 Ц" с peг. № ****.
Последният бил управляван от Г. С.Ч. със скорост от 45 км/ч. Заедно с Ч. в
автомобила била съпругата му С.на Г. Т. на предната седалка в дясно, и
пострадалият Г.Г.Ч., малолетен син на Г. С.Ч. и С.на Т..
С. И. Х., която се движела с управляваното от нея МПС навлязла на
кръстовището, образувано с ул. „Божурище". При навлизането последната
нарушила правилата за движение, установени в ЗДвП, в частност - чл. 50, an.
1 ЗДвП, съгласно който „ На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства
от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство". Без да съобрази обстоятелството,
че се движи по път без предимство, при наличие на знак Б1 от ППЗДвП
„Пропусни движещите се по пътя с предимство" в нейната посока за
движение, обвиняемата С. И. Х. навлязла в кръстовището и не пропуснала
движещият се по ул. „Божурище" с посока на движение от ул. „Тодор
Икономов" към ул. „Хайдут Сидер" по път с предимство, сигнализиран с
пътен знак БЗ от ППЗДВП, лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦЦИ" с per. №
****, управляван от Г. С.Ч..
Между двата автомобила настъпил удар по дължина на пътното платно -
в кръстовището, считано за посоката на движение на лек автомобил
„Мерцедес" и по широчина на пътното платно - зоната около 2-3 метра вляво
от десния край на пътното платно, считано за посоката на движение на лек
автомобил „Мерцедес". Сле настъпване на удара, двата автомобила не били
преместени. Единственият пострадал в 11Т11 бил пътникът в автомобил
„Мерцедес Е 220 ЦЦИ" с per. № **** Г.Г.Ч., който получил счупване на втора
метакарпална кост на дясната ръка.
Граждани възприели катастрофата и се обадили на телефон 112. На
мястото на местопроизшествието пристигнал екип на полицейски служители
5
при 03 РУ-СДВР, назначени като АП за времето от 07:00 часа до 19:00 часа
на 16.09.2017 г., състоящ се от свидетелите Т. и Т.. Последните установили
самоличността на водачите и пътниците и запазили мястото на
местопроизшествието до пристигането на полицейските служители от ОПП –
СДВР.
Пострадалият Г.Г.Ч. бил откаран от пристигнали екип на „Бърза помощ"
в УМБАЛСМ „Пирогов". До пристигането на дежурните полицейски
служители на отдел „Пътна полиция" при СДВР, моторните превозни
средства, участвали в пътния инцидент, не били размествани. На
местопроизшествието за времето от 18:30 часа до 19:20 часа на 16.09.2017 г.,
бил направен оглед, съставени скица и изготвени необходимия брой
фотоснимки.
От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се
установява, че пострадалият Г.Г.Ч. е получил следните травматични
увреждания: счупване на втора метакарпална кост на дясната ръка, което е
причинило трайно затруднение в движението на горен десен крайник за срок
по-голям от 30 дни (средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2,
предл. 2, алт. 2 от НК); тъй като е реализирало признака „трайно (за период
повече от 30 дни) затрудняване на движенията на десния горен крайник“.
От заключението на приетата автотехническа експертиза е видно, че
ударът е реализиран по дължина на пътното платно – в кръстовището,
считано по посоката на движение на лек автомобил „Мерцедес" и по
широчина на пътното платно - зоната около 2-3 метра вляво от десния край на
пътното платно считано за посоката на движение на лек автомобил
„Мерцедес". Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес" била около
45 км/ч., а скоростта на движение на лек автомобил „Хюндай" - около 30
км/ч. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Мерцедес" в конкретната
пътна обстановка и натоварване при скорост на движение 45 км/ч. била около
29 метра, поради което в момента, в който водачът на лек автомобил
„Мерцедес" е можел да възприеме навлизането на лек автомобил „Хюндай" в
кръстовището на пътното платно, предната част на лек автомобил „Мерцедес"
е отстояла на около пет метра от мястото на удара. От техническа и
професионална гледна точка при сравняване на опасната зона за спиране на
автомобил марка „Мерцедес" при скорост на движение 45 км/ч. - 29 метра с
6
определеното отстояние от мястото на удара за момента, в който водачът е
можел да възприеме навлизането на лек автомобил „Хюндай" в кръстовището
на пътното платно, ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране.
Причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие са
субективните действия на водачът на лек автомобил „Хюндай" с органите за
управление, довели до навлизане в кръстовището на пътното платно, без да се
осигури преминаването на лек автомобил „Мерцедес", движещ се по пътно
платно с предимство (л.44-79 от ДП).
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на разпитаните по делото свидетели – Г. С.Ч.,
Г.Г.Ч., С.на Г. Т., Г. Т., С.П.; М.И.; Д. Т.; М.И. и обясненията на обвиняемата;
констативен протокол № К-661/16.09.2017 г. (л. 7 от ДП), докладни записки
(л. 3 - 4 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 8 - 9 от ДП),
справка за съдимост (л. 80 от ДП и л. 10, 29, 39, 69, 80 от делото), справка от
Дирекция „Национална система 112" - МВР (л. 33 от ДП), справка от БКП (л.
34 от ДП), заверено копие на амбулаторна книга от УМБАЛСМ „Пирогов" (л.
37 - 39 от ДП), справка УИС на ПРБ, веществени доказателствени средства:
един брой СД, съдържащ звукозаписи и електронни картони на инцидента,
представен от ДНС „112" (л. 32 от ДП), скица на местопроизшествието (л. 10
от ДП), фотоалбум (л.11-14 от ДП), експертизи: съдебномедицинска
експертиза (л. 70 - 71 от ДП), автотехническа експертиза (л. 74 - 77 от ДП),
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, както
и представената пред въззивния съд справка справка от официалния
представител на Мерцедес за България – „С.С.М.Х.Л.“ ЕАД, от която да е
видно при какви удари и с каква скорост се отварят въздушните възглавници
на автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рама WDB2110061A559744.
Първоинстанционният съд е обсъдил посочените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до законосъобразни
фактически изводи, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
Правилно СРС е приел, че показанията на свидетелите С.П. и М.И.
потвърждават посочените в описаната фактическа обстановка обстоятелства,
7
като същите добросъвестно и последователно са възприели своите
възприятия, относно настъпилия пътен инцидент. Правилно СРС е
кредитирал показанията на св. М.И. като основен доказателствен източник,
като е преценил, че същите са правдиви, последователни и логични. На тези
показания съдът основа фактическите си изводи относно времето, мястото,
начинът на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено
последното, както и относно авторството на същото.
СРС е анализирал и показанията на св. С.П., като е анализирал същите
поотделно и съпоставени с останалия доказателствен материал, като е
съобразил и евентуалната заинтересованост на тази свидетелка, поради
близките й, приятелски отношения с обвиняемата. Правилно СРС е
кредитирал показанията на тази свидетелка в частта им в която същата описва
движението на автомобила и възникването на пътно транспортното
произшествие. Правилно СРС не е дал вяра на казаното от тези двама
свидетели, относно скоростта на лекия автомобил „Мерцедес", доколкото
изводите им в тази насока почиват на техните субективни възприятия и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото и в частност, от
заключението на вещото лице, изготвило Автотехническата експертиза.
СРС правилно е кредитирал и показанията на св. Т., който лично е
възприел обстоятелството, че автомобилите не са местени след инцидента,
мястото на щетите по двата автомобила, наличието на пострадал - малко дете.
Свидетелят е бил част от екипа, пристигнал пръв на местопроизшествието и е
запазил последното до пристигането на служителите на отдел „Пътна
полиция" - СДВР. Показанията му кореспондират както с показанията на
свидетелите-очевидци, така и с писмените и веществените доказателства по
делото, поради което съдът кредитира същите.
СРС е анализирал обясненията на обвиняемата С. Х., като е преценил
същите в тяхното качество едновременно на доказателствено средство и на
средство за защита. Правилно СРС е дал вяра на обясненията на обвиняемата
в частта, в която същата описва времето, мястото и механизъма ПТП-то. В
останалата им част, правилно СРС е възприел същите единствено като
защитна версия.
Правилно СРС е кредитирал и показанията на свидетелите Т. и И., съдът
ги кредитира, доколкото същите са потвърдили, че подписите в протокола за
8
оглед /л. 8 от ДП/ са техни, респективно същите са участвали като поемни
лица в това действие по разследването.
Настоящият състав, така както и СРС, кредитира писмените
доказателства по делото, които спомагат за цялостното и пълно изясняване на
фактическата обстановка : датата и мястото на събитието, участвалите
автомобили, особеностите на пътното платно, съдебното минало на
обвиняемата, подадените сигнали на тел. 112, доколкото писмените
доказателства са приобщени по предвидения в НПК ред.
Настоящият състав кредитира и заключенията приетите по делото
експертизи - съдебномедицинската, автотехническата, като намира същите за
вярно и компетентно изготвени.
Въззивният съд счита, че основните фактически констатации на СРС са
правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал
съображенията си.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде
приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в
необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен
начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото –
фактите относно извършване на деянието, механизма на извършването
му и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било
извършено, както и авторството на деянието.
Необходимо е да бъде даден отговор на възраженията, обективирани от
защитата в подадената въззивна жалба, допълнението към нея и изложено в
съдебно заседание пред въззивния съд.
На първо място защитата твърди, че доколкото в приложената към
протокола за оглед скица не се вижда посочената в постановлението на
прокуратурата улица „Сава Михайлов“, то посоката на движение на
управлявания от обвиняемата автомобил „Хюндай“ остава неустановена по
делото. Съдът не може да се съгласи с така изложеното възражение, тъй като
9
посоката на автомобила се установява безспорно по делото, а коментираната
улица „Сава Михайлов“ е използвана единствено като ориентир за посоката.
За съда не остава съмнение, че автомобилът „Хюндай“ се е движил по ул
„Цар Симеон“ навлизайки по такъв начин в кръстовището с ул. „Божурище“,
че е бил ударен отляво от движещия се по ул. „Божурище“ с посока от ул. „Т.
Икономов“ към ул. „Хайдут Сидер“ автомобил „Мерцедес“, управляван от св.
Г. С.Ч.. Свидетелските показанията са еднопосочни по отношение на този
факт, който се установява и от самата скица, на която ясно се вижда
разположението на автомобилите след инцидента, което видно от
показанията на свидетелите Т. и Т. е било съхранено до появата на
служителите от ОПП-СДВР и изготвянето на протокола за оглед на
местопроизшествие. Доколкото е безспорно, че колата на обвиняемата се е
движила по ул. „Цар Симеон“, то единствено при така установената посока на
движение би могъл да се осъществи описания от свидетелите и обективиран в
протокола за оглед на местопроизшествие и приложената към него скица
сблъсък, при който движещият се по улица „Цар Симеон“ автомобил
„Хюндай“ е бил ударен отляво от движещия се по ул. „Божурище“ автомобил
„Мерцедес“. Ако МПС-то, управлявано от обвиняемата се е движило по ул.
„Цар Симеон“ в обратната посока, то автомобилът на св. Ч. би го ударил
отдясно. По делото не са налице и противоречиви доказателства в тази
насока, нито твърдения от страните за различна посока на движение.
Предвид горното съдът приема за категорично установена посоката на
движение на автомобилът на обвиняемата Х., а именно, че същият се е
движил по ул. „Цар Симеон“ с посока от ул. „Георче Петров“ към ул. „Сава
Михайлов“, като тези две улици се намират в близост до кръстовището, на
което е осъществено процесното ПТП, поради което и тъй като тяхното
разположение се явява ноторно известен факт, същите са използвани за
ориентир при описанието на посоката на движение.
На следващо място защитата твърди, че скоростта на автомобила с водач
Г. Ч. е била по-висока от установената от съда и това e допринесло за
настъпването на процесния инцидент. В тази връзка настоящият състав се
доверява изцяло на заключението на изготвената по делото експертиза и
разпита на вещото лице и пред настоящата инстанция, проведен в хода на
съдебно следствие пред СГС. Същият дава категорично експертно мнение,
базирано на разположението на автомобилите и потвърдено пред двете
10
инстанции, че разликата в скоростта на участвалите в процесното
произшествие МПС-та не може да е била повече от 20 до 30%, доколкото в
противен случай при твърдяната от защитата скорост на мерцедеса от 60-70
км. в час ПТП-то не би настъпило, защото той би задминал мястото на удара.
В заключението на експертизата се сочи още, че към момента, в който
мерцедесът е можел да възприеме навлизането на другия автомобил в
кръстовището, предната част на автомобила „Мерцедес“ е била на около 5
метра от мястото на удара и при скорост от 45 км. в час към този момент
ударът е бил непредотвратим, като в този смисъл водачът не е имал
възможност за реакция при тази скорост и не би имал и при по-висока,
съответно ПТП-то би настъпило независимо от скоростта на мерцедеса.
Действително в част от свидетелските показания са налице твърдения за
по-висока скорост на движение от страна на автомобила „Мерцедес“, но както
първоинстанционният съд правилно е посочил, тези твърдения са резултат от
субективните им възприятия и не почиват на обективни данни Както е
посочено в заключението на СТЕ към момента на навлизане в кръстовището
от страна на обвиняемата мерцедесът вече е отстоял на около пет метра от
нейния автомобил, поради което св. Ч. не е имал възможност да намали
скоростта, с която се е движел и се е ударил в нея с пълна или близка до
пълната скорост, вследствие на което и ударът е бил силеН.
Предвид изложеното дотук съдът се доверява на установеното от
заключението на техническата експертиза, а именно, че лек автомобил
„Мерцедес“, управляван от св. Г. С.Ч., се е движел със скорост от 45 км. в
час. Съдът намира експертизата за обективна и обоснована, същата е
изготвена от експерт, компетентен в областта на излседване, който, разпитан
и пред двете съдебни инстанции, потвърждава така установената скорост.
Защитата прави и възражение за липса на умисъл от страна на
обвиняемата, като се твърди, че същата не е възприела намиращия се на
кръстовището знак, тъй като той не е бил видим, с оглед на което е спазила
правилото за дясностоящ автомобил и е считала, че е с предимство спрямо
движещите се по платното отляво на нея автомобили. Настоящият съдебен
състав намира и това възражение за неоснователно, доколкото от протокола
за оглед и приложения към него снимков албум се установява
местонахождението на металния стълб с монтирани на него два пътни знака, а
11
именно „Б-1“, съгласно който движещите се по платното следва да пропуснат
движещите се по пресичащия го път с предимство, и „Т-13“, който указва, че
това платно навлиза в кръстовище, където губи предимство, а предимство
имат движещите се в пресичащото го перпендикулярно платно. От снимковия
материал се установява, че и двата знака са видими от ул. „Цар Симеон“, като
макар и знакът Б-1 да е частично прикрит в най-горната си част от листата на
намиращото се зад него дърво, знакът Т-13 е изцяло видим.
Поради изложеното обвиняемата е имала възможност да възприеме
коментираните знаци, като причината да не го направи и с това да причини
процесното ПТП и настъпилата вследствие на него средна телесна повреда е
проявена от нейна страна небрежност. В този смисъл неоснователно е и
възражението на защитата относно липса на умисъл, доколкото
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК
може да се извърши само при форма на вината непредпазливост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна въззивният съд споделя
изцяло и направения от първоинстанционния такъв правен извод, а именно,
че обвиняемата е извършила престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което й е повдигнато обвинение, като е
осъществила състава му както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна се доказа безспорно, че обвиняемата С. Х. е
нарушила правилата за движение по пътищата, като въпреки наличието на
пътен знак Б1 от ППЗДвП - „Пропусни движещите се в пътя с предимство" е
навлязла в кръстовище между ул. „Цар Симеон“ и ул. „Божурище“, движейки
се по ул. „Цар Симеон“, тръгнала да прави маневра ляв завой на
кръстовището и не е пропуснала движещия се автомобил „Мерцедес Е 220
ЦДИ" с рег.№ **** по пътя с предимство.
Посоченото нарушение е предизвикало ПТП между автомобила
„Хюндай“, управляван от обвиняемата и управлявания от свидетеля Г. С.Ч.
автомобил „Мерцедес“, вследствие на което возещия се на задната седалка на
автомобила „Мерцедес“ св. Г.Г.Ч. е получил счупване на втора метакарпална
кост на дясната ръка, причинило на пострадалия трайно затруднение в
12
движенията на горния десен крайник, продължило за повече от 30 дни,
представляващо именно средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
от НК.
Безспорно е налице пряка причинно-следствена връзка между така
описаната телесна повреда и извършеното от обвиняемата нарушение на
правилата за движение по пътищата. По делото се доказа безспорно, че ПТП-
то е настъпило, тъй като обвиняемата е нарушила правилата за движение по
пътищата и е отнела предимството на движещия се по улица „Божурище“
автомобил „Мерцедес“, както и че причинената на пострадалия средна
телесна повреда е настъпила вследствие на сблъсъка между двата автомобила.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост – деецът не е предвиждал общественоопасните последици,
които могат да настъпят от деянието, но е бил длъжен и е можел да ги
предвиди. Това е така, тъй като обвиняемата, като правоспособен водач на
МПС със свидетелство за управление от съответната категория „Б“, е имала
необходимите знания да възприеме и разбере наличните пътни знаци и да
съобрази управлението на автомобила си в тях. Доказа се също, че
намиращите се на ул. „Цар Симеон“ знаци са били поставени по начин,
позволяващ същите да бъдат видяни от водачите на МПС, управляващи по
улицата. Следва да се отбележи и че произшествието се е случило в С.та част
на денонощието, така че не е имало пречки обвиняемата да отчете пътните
знаци и да се съобрази с указаното от тях.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК и обвиняемата
Х. следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да бъде
наложено административно наказание. За извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години,
обвиняемата е неосъждана и с престъплението не са причинени имуществени
вреди, а не са налице и отрицателните предпоставки, изброени в чл. 78а, ал. 7
от НК.
При индивидуализиация на административното наказание „глоба“ СРС
13
правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало на обвиняемата и това, че след произшествието е проявила
загриженост за здравето на другите участници, правилна е и преценката на
проверявания съд, че отегчаващи вината обстоятелства не са налице. При така
установените смекчаващи вината обстоятелства и липсата на отегчаващи
вината такива определеното административно наказание „глоба“ в
мининмума, предвиден от закона – 1000 (хиляда) лева, се явява справедливо и
съответно на спецификите на конкретния случай.
Въззивният съд споделя и преценката на първоинстанционния такъв да
не прилага даденото в чл. 78, ал. 4 от НК правомощие за налагане на
кумулативно предвидената за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК санкция - „лишаване от право да се управлява
МПС“, тъй като процесното деяние се явява инцидентна проява за
обвиняемата Х. и налагането на това наказание би се явило нестъответно на
обществената опасност на дееца, доколкото не са налице данни за други
противообществени прояви или системни нарушения на ЗДвП.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
правилно е осъдил обвиняемата да заплати направените по делото разноски в
размер на 327,80 лева по сметка на СДВР и 180 лева по сметка на СРС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117774 от 10.06.2020 г., постановено от
СРС, НО, 16-ти състав по НАХД № 773/2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15