№ 3562
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100502319 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на Т.Й.С. срещу определение № 4515/02.02.2023 г.
по гр.д. № 69561/2021 г. по описа на СРС, 154 състав, с което е отхвърлено искането на
ищеца С. за освобождаване от разноски по делото.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Счита,
че са налице условията за освобождаването му от заплащане на разноски, тъй като
месечният му доход и притежаваното имущество не позволяват заплащането им. Моли
обжалваното определение да бъде отменено, като бъде освободен от заплащането на
разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото,
намира следното:
Предвид факта, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване, и същата е депозирана в рамките на законоустановения срок за
обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че
ищецът има възможност да заплати разноски по делото, предвид декларирания от него
ежемесечен доход от пенсия в размер на 740 лв., доходът на съпругата му от заплата в
размер на 1500 лв., както и притежаваните от него движими и недвижими вещи.
Настоящият съдебен състав споделя посочения извод.
1
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят
от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство,
имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние,
трудовата му заетост, възрастта му, както и други обстоятелства, имащи значение във
връзка с материалните възможности на молителя.
Към молбата за освобождаване от разноски ищецът е приложил декларация, от
която е видно, че ищецът получава ежемесечен доход от пенсия в размер на 740 лв.,
доходът на съпругата му от заплата е в размер на 1500 лв. на месец, притежава два
недвижими имота, единият от който е в гр. София, притежава два автомобила, както и
влог в размер на 1930 лв. Ищецът е декларирал, че се налага да извършва разходи за
лечение в размер на 350 лв.
С оглед имущественото състояние на ищеца и най-вече факта, че същият
притежава собствено жилище, за което не плаща наем, постоянен месечен доход от
пенсия в размер на 740 лв., съпругата му получава месечен доход от заплата в размер
на 1500 лв., притежава влог в размер на 1930 лв., два автомобила, както и друг имот, от
който може да реализира доходи, не дължи издръжка, които обстоятелства изрично се
декларират, съдът намира, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца
от заплащане на разноски по делото. Това е така, тъй като имущественото състояние
на ищеца позволява плащането разноски по делото. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК
визира случаите, в които страната не разполага с никакви доходи или минимални
такива и никакво имущество, от което да може да реализира доходи, което не би
позволило да заплаща такси и разноски. Посоченото от своя страна би било пречка за
достъпа на страната до правосъдие, какъвто обаче не е процесният случай, тъй като
ищецът разполага с парични средства и имущество, от което може да реализира доходи
(чрез продажба или чрез реализиране на граждански плодове).
Действително, ищецът е декларирал разходи за ежемесечно лечение в размер на
350 лв., но не е представил никакви медицински документи, от които да се установява,
че заболяването му налага такова и в декларирания размер.
Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице
законовите предпоставки за освобождаването на ищеца от заплащането на разноски по
делото, поради което молбата в тази насока следва да бъде отхвърлена.
Ето защо, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4515/02.02.2023 г. по гр.д. № 69561/2021 г. по
описа на СРС, 154 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3