№ 44239
гр. С., 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110114180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца с искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Молителят счита, че не са му присъдени сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса от 74,68 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева. Излага и че в исковото производство е заплатил
депозит за особен представител в размер на 400 лева, като съдът е изплатил 200 лева на
назначения особен представител, но не е възстановил остатъка от сумата до 400 лева на
ищеца, с оглед на което последният счита, че следва да му бъде присъден целият заплатен
депозит.
В отговор на молбата от страна на ответницата същата се оспорва като
неоснователна. Излага, че в заповедното не е направено искане за присъждане на разноски,
като не са представени и доказателства за извършването на разноски. Намира и че на ищеца
не следва да бъде присъждана сумата от 400 лева в пълен размер, доколкото 200 лева са
присъдени с решението, а по отношение на останалите 200 лева ищецът е направил искане
за възстановяване, което счита за правилно.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С постановеното по делото решение съдът е приел, че ищецът е сторил разноски в
размер на 149,36 лева – държавна такса за исковото и заповедното производства, 200 лева –
депозит за особен представител, 300 лева – депозит за експертиза и 800 лева – адвокатско
възнаграждение, от които следва да му бъдат присъдени 504,30 лева съразмерно с уважената
част от предявените искове, като е счел, че разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца
не следва да бъдат присъждани, доколкото в представения договор за правна защита и
съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено по посочена банкова
сметка, но доказателства за това не са представени.
1
Според т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Така съдът е отчел, че ищецът е заплатил държавна такса за заповедното
производство в размер на 74,68 лева и държавна такса за исковото производство в размер на
74,68 лева – общо в размер на 149,36 лева, които му е присъдил съразмерно с уважената част
от предявените искове.
С разпореждане от 22.02.2024 г. съдът е освободил назначения особен представител,
като е разпоредил изплащането на сума в размер на 200 лева от весения депозит да му се
изплати. С разпореждане от 13.08.2024 г. съдът е разпоредил възстановяването на сумата от
200 лева от сумата от 400 лева, внесена на 05.09.2023 г. като депозит за особен представител.
Поради това и доколкото е разпоредено връщането на сумата от 200 лева на ищеца съдът
намира, че няма основание тази сума да бъде включвана в разноските, които следва да бъдат
присъждани на страната, а в тях следва да бъде включена единствено сумата, сторена като
разход от ищеца, а именно частично изплатения на особения представител депозит в размер
на 200 лева.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Както съдът е посочил и в мотивите на съдебното решение в
представения в заповедното производство договор за правна защита и съдействие е
посочено, че договореното възнаграждение е заплатено по посочена банкова сметка, но не са
представени доказателства, че действително това е сторено, поради което и съобразно с
цитираното ТР е приел, че не е доказано разноски за адвокатско възнаграждение да са били
заплатени.
По изложените съображения искането на ищеца за изменение на решението в частта
за разноските следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „..........“ ЕООД с правно основание чл. 248
ГПК за изменение на решение от 05.09.2024 г. по гр. д. № 14180/2023 г. на СРС, 82 състав, в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3