Решение по дело №618/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 255
Дата: 1 октомври 2024 г. (в сила от 1 октомври 2024 г.)
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20241200600618
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Благоевград, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241200600618 по описа за 2024 година
С присъда № 22/18.04.2024 год. по н.о.х.д. №948/2022 год. на Ронен съд
– П, подсъдимият Й. Б. Б. е признат за виновен в това, че на 05.10.2021 г.,
около 10.10 часа, в гр. П, по ул. „Ч М“, с посока на движение от ул. „М“ към
ул. „П“, в Рона под магазин „Р“ в ж.к. „Ц“, е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка и модел „Форд Ескорт“ с рег. № ..., след
употреба на наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични - Приложение №2 към чл. 3, т. 2 - Списък II – Вещества с висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, а именно - след употреба на метадон, установена по надлежния
ред, уреден в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози - със съдебна химико[1]токсикологична /токсикохимична/
експертиза с № 8237/2021 г. /и рег. № И[1]9922/20.12.2021г./ на
Специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА – гр. София,
1
като деянието е извършено повторно – след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление - с определение №481/07.09.2017 г. по
н.о.х.д. № 737/2017 г. по описа на РС - П, влязло в законна сила на 07.09.2017
г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, представляващо престъпление по
чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което и на
основание цитираната правна норма във вр. с и чл.54 от НК е осъден да
изтърпи на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и да
заплати „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“.
Със същата присъда, на основание чл.59, ал.1 от НК, от наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което
подсъдимият Б. е задържан под стража на 05.10.2021 г. за срок до 24 ч. по реда
на ЗМВР със Заповед за задържане рег. №314зз-330/05.10.2021 г. на полицай
при РУ –П, ОДМВР – Благоевград, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3
от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, във връзка чл. 37, т. 7 НК и във връзка с
чл.49 ал.2 НК съдът е лишил подсъдимия Б. от „право да управлява МПС“ за
срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, като е зачел времето, през което е
лишен по административен ред да упражнява това право, с АУАН серия GA №
461233/05.10.2021 г., считано от 05.10.2021 г.
На последно място и съобразно изискванията на чл.189, ал.3 от НПК
Ронен съд – П е възложил в тежест на признатия за виновен подсъдим
сторените по делото разноски, от които 1 007,60 лв. следва да заплати на ОД
на МВР – Благоевград, а 280,70 лв. на ПРС, както и служебните такси от пет
лв. за издаване на изпълнителни листове в полза на правоимащите.
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника
на подсъдимия адвокат В. К., в която се оспорва обосноваността и
законосъобразността й. Акцент се поставя върху установената употреба на
метадон- хидрохлорид, който представлява лекарствено средство, допустимо
за употреба в рамките на метадонова програма под контрола на лекар –
психиатър. В тази смисъл придобиването на посоченото лекарство не следва
2
да се разглежда като употреба на наркотични вещества, независимо дали е в
рамките на такава програма или извън нея. Отделно от това се твърди, че
престъплението е възможно само при пряк умисъл, който в случая не е
налице, тъй като Б. е приемал метадон, за да се лекува и не е съзнавал
обществено опасния характер на деянието.
Пред въззивната съдебна инстанция адвокат К. поддържа изложеното в
жалбата като допълва, че и е известно, че предстоят изменения в наказателния
закон по отношение употребата на метадон и шофирането след това от
лекуващи се хора.
Жалбоподателят Б. се явява лично и поддържа изложеното от неговия
адвокат като сочи, че неколкократно се е лекувал в метадонови програми, като
само в техните рамки е възможно човек да се снабди с такова лекарство.
Твърди, че от две години пак е в такава програма и продължава да се лекува.
В предоставената му последна дума Б. заяви, че моли за справедливост,
тъй като с употребения метадон се е лекувал, а той е законово лекарствено
средство и се използва в рамките на одобрена медицинска програма, като
изразява съжаление за случилото се.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград смята
въззивната жалба за напълно неоснователна като изтъква, че направените
възражения нямат отношение към предмета на настоящето дело. Безспорно е
установено, че подсъдимият е употребявал метадон извън програмата за
лечение, както и че посоченото средство фигурира в Приложение 2 към чл.3
от Наредбата за квалифициране на растенията и веществата като наркотични и
е забранена употребата му без лекарски контрол. Категорично е забранено и
шофирането след употребата му и в този смисъл постановената от ПРС
присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд, след като извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и на база собствен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че липсват
основания за неговата отмяна или изменение.
Следва да се отбележи, че възприетата от първата съдебна инстанция
фактическа обстановка напълно съотвества на събрания доказателствен
материал. Отчетени са показанията на разпитаните полицейски служители и
са изложени причините, поради които същите са кредитирани. Съдът е
3
отделил и нужното внимание на обясненията на подсъдимия, кредитиРки ги
по отношение на фактологията, установена и с други доказателствени
средства. Правилно са оценени и заключенията по изпълнените експертизи,
които са позволили на съда да направи и обосновани правни изводи. Отделно
от това е отговорено на всички направени от защитника и подсъдимия
възражения относно „легалното“ лечение на последния с метадон, в рамките
на одобрени програми, като са изложени разсъждения за характера и
съдържанието на тази процедура, както и забраната за шофиране на
лекуващите се, след употребата на метадон.
На тази основа и в изпълнение на задълженията задълженията си за
собствен прочит на доказателствената съвкупност и извеждане на съответните
фактически данни, Окръжният съд приема следното:
Подсъдимият Б. е правоспособен водач на МПС, който с влязло в сила
определение за одобряване на постигнато споразумение по н.о.х.д. № 737/2017
год. по описа на ПРС е осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК. Определението е влязло в сила на 07.09.2017 год., а ефективното
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ е отложено
за изпитателен срок, изтекъл на 07.09.2020 год. В този смисъл Б. е съзнавал, че
шофирането на МПС след употреба на наркотични вещества се преследва от
закона и всяко последващо действие от негова страна ще се санкционира по-
строго.
Б. е зависим от употребата на наркотични вещества, за което
многократно е приеман за лечение във „В – ИПСМПП“ ЕООД с управител д-р
А К. В посочената клиника наркозависимите се лекували по метадонова
програма, съобразена със снатдартите на психиатрията и изискванията на МЗ.
Б. се лекувал в такава програма през 2018 год., през 2019 год. и от началото на
2023 година. В хода на лечението се изписвал метадон и за домашно лечение,
а употребяващите го изрично са предупреждавани, че докато се лекуват, не
следва да шофират.
На 05.10.2021 год., около 10,10 часа, подсъдимият, след употреба на
метадон, управлявал лек автомобил марка и модел „Форд Ескорт“ с рег. № ...
по ул. „Ч М“ в гр. П, с посока на движение по ул. „М“ към ул. „П“, в Рона под
магазин „Р“ в ж.к.“Ц“., когато полицейските служители Т и Н го спрели за
проверка. Установявайки, че лицето се притеснява видимо, полицаите се
4
мотивирали да го тестват за употреба на наркотици с техническо средство -
дрегер тип „Drug test 5000“, с фабр. № на уреда АRKH - 0042. Уредът отчел
положителен резултат, след което на Б. се съставил АУАН серия GA с №
461233/05.10.2021 г., който същият подписал без възражения. Отделно от това
му бил издаден и талон за медицинско изследване с № 0057497/05.10.2021 г.,
като полицейските служители го съпроводили до ЦСМП – П, където Б. дал
кръвна проба и урина за изследване.
Със съставянето на акта, СУМПС № ********* и контролен талон на
водача с № 67697 се иззели от полицейските органи, като се издала и заповед
за прилагане на принудителни административни мерки, с които посоченото
свидетелство се отнема временно до решаването на въпроса за отговорността
на водача, но за не повече от 18 месеца.
По случая се образувало досъдебно производство № 314 ЗМ – 379/2021
г. по описа на РУ на МВР – П, в хода на което се назначили и изпълнили
съдебна химико-токсикологична и комплексна психиатрично-психологическа
експертизи.
Според заключението по съдебната химико-токсикологична експертиза,
изпълнена от вещите лица ...., след изследване на взетата от Б. кръвна проба и
урина, се установява и доказва употребата на наркотично вещество - метадон.
Установената в кръвната проба концентрация на метадон попада в така
наречената терапевтична област, с уточнението, че това е концентрационен
интервал, при който съответното вещество предизвиква терапевтичен ефект.
Вещите лица по комплексната психиатрично-психологическа експертиза
д-р .... в заключението си са посочили, че по време на извършване на деянието
психическото състояние на Б. е сравнително добро, той е ориентиран,
контактен, апсихотичен и последователен в действията си. Отделно от това са
категорични, че той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и съотно е могъл да ръководи постъпките си. Според експертите,
подсъдимият не страда от психично заболяване, съответно ендогенна или
друга психоза, тежко личностово разстройство, умствена изостаналост и не се
нуждае от принудително лечение. При него е налице разстройство вследствие
комбинирана употреба на психоактивни вещества със синдром на зависимост.
Установената фактическа обстановка и от двете съдебни инстанции
намира своето доказателствено потвърждение в материалите по делото. Както
5
се отбеляза и по-горе, първата съдебна инстанция подробно и задълбочено е
разгледала заявеното от свидетелите, преценявайки, че липсват данни за
заинтересованост, поради което е кредитирала напълно посоченото от тях.
Полицейските служители ..... Н са действали в служебното си качество и
подробно са разказали за извършената от тях проверка, констатираното от тях
видимо притеснение на водача на МПС и получения резултат от тестване с
техническо средство. В подкрепа на показанията им са изготвените писмени
документи, установяващи констатираното нарушение и изследването на
лицето чрез вземане на кръвна проба и урина в ЦСМП – П. От своя страна
свидетелят д-р К разказва за управляваното от него лечебно заведение „В –
ИПСМПП“ ЕООД и периодите от време, през които Б. е лекуван в него.
Съгласно установените процедури, след датата на изписване, на Б. не му е
предоставен метадон, а преди датата на изписване е получавал метадон за
една седмица. Лекарят е категоричен, че съобразно начина на процедиране в
клиниката, всеки пациент е уведомяван и съответно подписва декларация, че
докато се лекува с метадон, не трябва да шофира. И за него липсват данни за
заинтересованост или някакви лични отношения с подсъдимия, които биха
могли да компрометират показанията му.
В подкрепа на кредитираните свидетелски показания са и обясненията
на подсъдимия, които ПРС е разгледал, отчитайки двоякото им качество.
Правилно е отчетено, че те са израз на правото на защита и съответно могат да
се считат за достоверни, когато са подкрепени от други доказателства. В този
смисъл признанието на Б., че е употребил метадон и после е шофирал
процесното МПС, се потвърждава не само от посочените по-горе свидетели,
но и от резултатите от техническото средство и заключението по химико-
токсикологичната експертиза. На практика единствените възражения на
подсъдимия и неговия защитник са в насока за неправилно приложение на
материалния закон, защото се касае за легална процедура за лечение и липсата
в тази връзка на пряк умисъл у дееца за извършване на вмененото му
престъпление.
В мотивите към проверяваната присъда ПРС е изложил изключително
подробни съображения по повод на същите възражения, които напълно се
споделят и от настоящия въззивен съдебен състав. Разгледани са всички
необходими предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на Б.,
поради което и възраженията на защитата са отхвърлени обосновано като
6
неоснователни.
От кредитираните и описани по-горе доказателства безспорно се
установява, че в кръвта на Б. е установено наличието на метадон,
представляващо наркотично вещество, включено в Списък II към посочената
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗКНВП, като вещество с висока
степен на риск, намиращо приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. Употребата на същото е разрешена само под контрол на
медицински специалисти и не се предлага за свободна продажба. Участието на
Б. в програми за лечение преди инкриминираната дата, свързани с употребата
на метадон, най-вероятно са му позволили той да се снабди с него и
неоторизирано да го използва преди да управлява МПС, установено по
надлежния ред, предвиден в Наредба №1/2017 година за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
и техни аналози. В подкрепа на безспорните доказателства в тази насока са и
признанията на подсъдимия, с които той не отрича употребата на метадон, но
с намерението да се лекува. Изхождайки от неколкокретните му участия в
такива лечебни програми и на база заявеното от св. д-р К по един категоричен
начин може да се заключи, че подсъдимият е бил напълно наясно за ефекта от
употребата на метадон като наркотично вещество, както и че не трябва да
шофира МПС в такъв случай. Това дава ясен отговор и на възражението за
липса на умисъл в неговото поведение, тъй като е бил напълно наясно какво
употребява и съответно е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискванията на действащото законодателство относно забраната за шофиране
след употреба на наркотици. Прекият умисъл в поведението му се извлича не
само от посоченото до тук, но и от предходното му осъждане за същото
престъпление, както и от показанията на полицейските служители, възприели
притесненията му повод извършената проверка.
Отчитайки неоснователността на направените във въззивната жалба и
пледоариите на защитника и подсъдимия възражения, Окръжният на база на
надлежно установената фактическа обстановка споделя и направените от
първата съдебна инстанция правни изводи. Налагащите се изводи са, че
подсъдимият Й. Б. Б. е виновен в това, че на 05.10.2021 г., около 10.10 часа, в
гр. П, по ул. „Ч М“, с посока на движение от ул. „М“ към ул. „П“, в Рона под
магазин „Р“ в ж.к. „Ц“, е управлявал моторно превозно средство – лек
7
автомобил марка и модел „Форд Ескорт“ с рег. № ..., след употреба на
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични -
Приложение №2 към чл. 3, т. 2 - Списък II – Вещества с висока степен на риск,
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а именно -
след употреба на метадон, установена по надлежния ред, уреден в Наредба
№1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - със
съдебна химико[1]токсикологична /токсикохимична/ експертиза с №
8237/2021 г. /и рег. № И[1]9922/20.12.2021г./ на Специализираната
химикотоксикологична лаборатория към ВМА – гр. София, като деянието е
извършено повторно – след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление - с определение №481/07.09.2017 г. по н.о.х.д. №
737/2017 г. по описа на РС - П, влязло в законна сила на 07.09.2017 г. за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, представляващо престъпление по чл.
343б, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК. От обективна
страна безспорно са установени всички изискуеми елементи на
престъплението по чл.343б, ал.4 от НК – управление на МПС след употребата
на наркотични вещества при условията на повторност. От субективна страна,
както се посочи и по-горе, е налице пряк умисъл, извеждащ се от
демонстрираното от дееца поведение. Субективните намерения на
подсъдимия да се лекува самостоятелно, извън установените медицински
порядки с метадон не го оправдават, особено като се имат предвид
неколкократните му участия в подобни програми и осъждането му в предходен
момент за същото престъпление. А евентуалната бъдеща декриминализация
на това деяние, съобразно твърденията на защитника, към настоящия момент
е без правно значение и съответно без отношение към носената от него
наказателна отговорност.
За конкретната наказателна отговорност на дееца от значение е
предвиденото в приложимата наказателно правна норма и съотношението
между смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Предвиденото наказание по волята на законодателя е в рамките на лишаване
от свобода от 1 до 5 години и глоба от 500 лв. до 1 500 лв. Като смекчаващи
обстоятелства съдът е отчел младата възраст на подсъдимия, съдействието за
8
разкриване на обективната истина чрез даване на обяснения и изразено
съжаление за стореното. Въззивната инстанция не споделя, че възрастта на Б. в
конкретният казус следва да се третира в негова полза. Същият към датата на
деянието е имал навършени 32 години и достатъчно житейски опит, особено
като се имат предвид предходните му осъждания, за да не може извършеното
да се обясни с лекомислие или младежко увлечение. Като отегчаващо
обстоятелство неправилно е отчетено предишното му осъждане за същото
престъпление, защото то е част от приложимото право. Независимо от тази
корекция, ревизия на определеното от съда наказание в рамките на 1 /една/
година „лишаване от свобода“ и 500 лв. „глоба“ не следва да се прави.
Минимума на предвиденото от закона наказание е съобразено с личността на
дееца, зависимостта му от употребата на наркотици и опитите му да се лекува.
Следва да се отбележи, че съвкупността от смекчаващи обстоятелства не може
да бъде определена нито като многобройна, нито пък някое от тях като
изключително и едновременно да е налице явна несъразмерност и на най-
лекото предвидено наказание, за да се обсъжда приложението на чл.55 от НК.
Доказателствата сочат, че Б. е с изградени навици по отношение употребата
на наркотици и неглижиране на нормативните изисквания, забраняващи
шофирането на МПС след тяхна употреба, което сериозно завишава степента
на обществена опасност на дееца. Като се отчете и потенциалната опасност от
ПТП с непредвидими последици, може да се заключи, че отмереното му
наказание е справедливо и адекватно, спомогащо за постигане на целите на
специалната и генералната превенции. Липсват нарушения при определяне на
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
както и приложението на чл.59, ал.1 от НК за приспадане на времето, през
което е бил задържан под стража.
Законосъобразно е процедирано и при определяне на наказанието по
чл.343г от НК, което в рамките на три години и шест месеца лишаване от
правото да управлява МПС е съответно на изброените по-горе опасности и
слабите задръжки на подсъдимия да шофира след употребата на наркотични
вещества. Законосъобразно е процедирано и със зачитане на периода от време,
през което Б. е лишен от това право по административен ред.
Правилно в тежест на признатия за виновен подсъдим съгласно чл.189 от
НПК са възложени сторените по делото разноски.
9
Отчитайки липсата на основания за отмяна или изменение на проверявания
съдебен акт, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22/18.04.2024 год. по н.о.х.д. №948/2022 год. на
Ронен съд – П.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10