РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100602953 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 05.02.2002г., постановена по НОХД № 20 691/2016г. по описа на СРС,
НО, 16- ти състав съдът е признал подсъдимия А. Т. Т. за виновен в това, че на 10.01.2016г.,
около 23,30 часа в с.Долни Богоров, ул.“Пета“, пред № 3, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака, с палка и дръжка на нож в областта на тялото и главата, е причинил лека телесна
повреда на С. Г. М., изразяваща се в оток, кръвонасядания и разкъсно- контузна рана на
лявата и дясна челна област, субконюнгтивален кръвоизлив на лявата очна ябълка,
охлузвания и разкъсно- контузна рана на долната устна в дясно, косо счупване на коронката
на втори горен десен зъб на отстояние от венеца 0,2- 0,6 см, кръвонасядане на венеца около
втори горен десен зъб на отстояние от венеца 0,7 см, реализирали медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди /без наличие на личен мотив във взаимоотношенията, при
демонстроция на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалия/,
поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК му наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година.
1
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А. Т. Т. за виновен в това, че на
10.01.2016г., около 23,30 часа в с.Долни Богоров, ул.“Пета“, пред № 3, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака, с палка и дръжка на нож в областта на тялото и главата, е причинил
лека телесна повреда на С. Г. М., изразяваща се в кръвонасядане на дясната теменна област,
охлузване на долната устна в ляво, кръвонасядане на задната повърхност на гръдния кош,
срединно и в ляво, двойно ивичесто кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош, и
в долната повърхност на гръдния кош в средната трета в дясно, реализирали
медикобиологичния признак болка и страдание, като телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди /без наличие на личен мотив във взаимоотношенията, при демонстрация
на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в
обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалия/, поради което и
на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца.
С присъдата съдът е признал подсъдимия А. Т. Т. за виновен в това, че на
10.01.2016г., около 23,30 часа в с.Долни Богоров, ул.“Пета“, се е заканил с убийство на С. Г.
Д., като насочил неустановен към момента пистолет към него, държал нож и му казал:
“Майка ти ще те целува студен, ще те убия“ и това заканване е възбудило основателен страх
за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК му наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А. Т. Т. за виновен в това, че на
10.01.2016г., около 23,30 часа в с.Долни Богоров, ул.“Пета“, се е заканил с убийство на С. Г.
М., като насочил неустановен към момента пистолет към него, държал нож и му казал, че:
“ще го заколи и утрепе“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК му наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия А. Т. Т. едно общо
най- тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години при
първоначален общ режим.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия А. Т. Т. да заплати
сумата от 608,58 лева по сметка на СДВР, както и сумата от 2 324,80 лева по сметка на СРС.
С постановление от 04.01.2023г. прокурор при СРП е приспаднал времето, през
което подсъдимият А. Т. Т. е бил задържан за времето от 13.01.2016г. до 14.01.2016г.
Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от
подсъдимия А. Т. Т., чрез адв.Ю. С., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и
незаконосъобразна, постановено при монежество процесуални нарушения и предубеден
съдебен състав. Поддържа се, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателстав,
че подзащитният му е извършил д.та. Твърди се, че следва да се прлижоли разпоредбата на
чл.12а от НК, респективно съдът да приеме, че наложеното наказание е явно несправедливо.
Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да
2
признае подсъдимия А. Т. Т. за невиновен по повдигнатите обвинения, респективно да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от
частния обвинител С. Г. М., чрез адв.Е. П., в която са изложени доводи, че наказанията си
явно несправедливи, а присъденото обезщетение- изключително ниско. Поддържа се, че са
налице отегчаващи вината обстоятелства, тъй като Д.ията били извършени в тъмната част на
денонощието, на публично място и с изключителна дързост. Моли първоинстанционната
присъда да бъде изменена и съдът увеличи наложените наказания до максимално
предвидения размер и увеличи наложеното най- общо тежко наказание.
Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбите на подсъдимия и
частния обвинител.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП предлага
съдът да остави въззивните жалби без уважение, тъй като в хода на проведеното въззивно
съдебно следствие са събрани и проверени доказателства, които потвърждават всички
правни изводи на първоинстанционния съд. Предлага първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Повереникът на частния обвинител С. Г. М., адв.Е. П. поддържа, че са налице една
осъдителна присъда и нейното потвърждаване и настоящото производство било образувано
по повод указания на САС във връзка с възобновено наказателно производство, поради
допуснати процесуални нарушения и искания за събиране на допълнителни доказателства.
Счита, че в хода на допълнително въззивно съдебно следствие съдът изяснил в пълнота
обстоятелствата около фактическата обстановка, която се е случила на 10.01.2016г. Твърди,
че събраните доказателства по никакъв начин не променят фактите, приети от СРС, нито
правната квалификация на двете Д.ия. Счита, че фактите по делото са така, както са
възпроизведени от първата инстанция и при проверка на достоверност на свидетелските
показания на пострадалите, не се установява възможност за съмнение в тяхната
достоверност и правилното възпроизвеждане на случая. Пледира, че съгласно заключението
на авто техническата експертиза пострадалите са били засечени от джипа на подсъдимия,
който е минал покрай тях и е насочил пистолет. Твърди, че авторството на д.то е доказано по
безспорен и категоричен начин и това обстоятелство не се оборвало от защитата. Поддържа,
че обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая не може да се приеме
защитната теза на подсъдимия, че задържа крадци и поради тази причина не може да носи
наказателна отговорност поради грешка по смисъла на чл.14 от НК, както и че не следва да
се приложи чл.12а от НК, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че
пострадалите не са извършили кражба. Моли съдът да уважи жалбата на частния обвинител
С. Г. М. и увеличи размера на наложеното общо най- тежко наказание, а остави без уважение
жалбата на подсъдимия.
Защитата на подсъдимия А. Т. Т., адв.Ю. С. пледира, че първоинстанционната
присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон с нарушение на правото на защита на подзащитният му от досъдебната
3
фаза. Счита, че от приетата във въззивната инстанция автотехническа експертиза се
установявала недостоверност в показанията на двамата пострадали, тъй като според вещото
лице не може да се запречи пътя на един автомобил, за да навлезе в ул.“Пета“, като това
било възможно, ако пострадалите са карали в дясната лента, а подсъдимият ги изпреварва от
ляво, поради което било невъзможно през дясната седалка да ги заплашва с пистолет и те да
го видят. Пледира, че по безспорен начин е установено, че зад автомобила на пострадалите е
имало друг автомобил, който е напуснал мястото, като е върнал назад, за да излезе от
ул.“Пета“ към ул.“Втора“. Твърди, че според вещото лице не могло за се засече автомобил, за
да влезе в ул.“Пета“, където е станало престъплението. Поддържа, че единствената
фактическа обстановка, за която имало доказателства била, че подсъдимият си е бил в къщи
и е излязъл да види тези хора ще крадат или не, както и че автомобилът му е бил спрян пред
автомобила на пострадалите, а зад техния автомобил е имало друг, който е напуснал
мястото, като е върнал назад, за да излезе от ул.“Пета“ към ул.“Втора“ и напуснал
местопрестъплението. Защитата пледира, че е имало такъв автомобил, с какъвто
предходните дни били извършени кражби и това се установявало от показанията на
свидетеля П. П.. Поддържа, че от субективна страна подсъдимият е действал със
съзнанието, че ще предотврати готвена от пострадалите кражба, поради което е налице
хипотезата на чл.12а от НК. Твърди, че необсновано първоинстанционният съд е коментирал
съдебно оценителната експертиза на повреди на автомобила, тъй като двамата пострадали
заявявали, че са го заварили със счупено огледало и спаднала гума, но не знаят кой е
извършил това. По отношение на обвинението в престъпление по чл.144, ал.3 от НК
защитата пледира, че всеки в състояние на афект може да изрече инкриминираните изрази,
че майка му ще го целува студен, без да влага смисъл в това и това били чисто жаргонни
изречения. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с
която да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатите обвинения, а алтернативно-
да върне делото за ново разглеждане от първоинстенционния съд.
В последна дума подсъдимият А. Т. моли за оправдателна присъда.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като
съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата намира за установено следното:
Разглеждането на делото е повторно от настоящата съдебна инстанция.
С решение от 05.12.2022г., постановено по ВНОХД № 3609/2022г. по описа на СГС,
НО, V- ти въззивен състав съдът е потвърдил първоинстанционната присъда.
С решение от 17.05.2022г., постановено по НД № 323/2023г. по описа на Софийски
апелативен съд, НО, 7- ми състав съдът е възобновил ВНОХД № 3609/2022г. по описа на
СГС, НО, V- ти въззивен състав, отменил въззивното решение и е върнал делото на СГС от
стадия на съдебното заседание. Със същото решение съдът е спрял изпълнението на присъда
№ 33739 от 05.02.2020г., постановена по НОХД № 20 691/2016г. по описа на СРС, НО, 16- ти
състав.
4
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 10.01.2016г., около 23,30 часа
в с.Долни Богров на главната улица в посока гр.София свидетелят С. Г. Д. управлявал лек
автомобил марка „Фиат", модел „Мареа" с peг. № СА **** КВ, в която се намирал и
свидетелят С. М.. Подсъдимият А. Т. засякъл и спрял на ул.„Пета" движещият се лек
автомобил „Фиат Мареа" с peг. № СА **** КВ, започнал да дава къси и дълги светлинни
сигнали от управлявания от него автомобил, насочил към свидетеля С. Г. М. с неустановен
пистолет, държал нож в ръката си и изрекъл думите: „Майка ти ще те целува студен, ще те
убия". Съдът е приел, че подсъдимият насочил към свидетеля С. Г. Д. неустановен по делото
пистолет, държал нож и му казал, че ще го заколи и утрепе. Подсъдимият А. Т. започнал да
крещи: „Излизайте, ще ви еба майката", след което срязал с нож задната лява гума и счупил
предното ляво стъкло на автомобила. Непосредствено след това подсъдимият нанесъл удари
с ръце и крака и с дръжката на нож в областта на глава и тялото на свидетелите С. М. и С.
Д., като ги питал за извършени кражби от МПС- та в с.Долни Богоров, но те отричали да
имат участие в тях и казали, че най- вероятно и станала грешка.
Първоинстанционният съд е приел, че от крясъците и виковете на подсъдимия се
събудил свидетелят П. П., който чул разправията между него и свидетелите С. М. и С. Д.,
излязъл на улицата по бельо с думите към А. Т. „Какво става?", на което подсъдимият
отговорил, че това са крадци. Свидетелят видял, че едното от лицата прави се опитва да
избяга, поради което го подгонил и настигнал, след което двамата паднали на земята. На
улицата се събрали още хора, запознати с информацията, че са зачестили повредите и
кражбите на вещи и части от МПС в с.Долни Богров, сред които били и свидетелите А.П.,
К.Т. и И.Т.. Свидетелят П. П. уведомил компетентните органи за случилото се, като се
обадил на тел.112 и на място пристигнали полицейските служители- свидетелите А. П. и Д.
А., пред които подсъдимият и свидетелите П. П. и А.П. заявили, че са задържали две лица-
С. Д. и С. М., които преди два дни извършили кражби от техните автомобили- акумулатори
и си ди плеъри.
При извършено на 13.01.2016г. разпознаване на лица свидетелите С. Д. и С. М.
разпознали подсъдимия А. Т. Т. като лицето, което им нанесло удари и отправило заплахи на
инкриминираната дата.
Първоинстанционният съд е приел, че лекият автомобил „Фиат Mapea" с peг. № СО
**** АР, сив на цвят, тип „комби", забелязан при една от извършените кражби в района бил
със същите марка, модел и цвят като управлявания от пострадалия С. Д.. Автомобилът бил
собственост на Р. Х. и се е ползвал от сина му- свидетеля В.Х. и се намирал в с.Долни Богров
по време на процесното д..
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия А. Т.,
показанията на свидетелите С. Г. Д., С. Г. М., А. П., Д. А., И. А.а Т.а, П. П., К.Т., В.Х., А.П.,
К.Я. А.а, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпознаване на лица и
предмети, протокол за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване,
веществените доказателства, заключения съдебно психиатрични и психологични експертизи,
5
съдебно- оценителна, съдебно медицински експертизи, допълнителни съдебно
психиатрични и психологични експертизи, справка за съдимост, както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че
подсъдимият А. Т. не е осъждан и не освобождаван от наказателна отговорност.
Във въззивното производство е допуснат разпит на свидетеля П. П., от чийто
показания се установява, че познава подсъдимия А. Т., тъй като му бил съсед. На
10.01.2016г. бил в къщи, когато късно вечерта чул шум и излязъл веднага, тъй като седмица
преди това им разбили колите. Отишъл до оградата, видял подсъдимият, който стоял до
колата на момчетата и го попитал какво става. Подсъдимият отговорил, че са крадци, в
момента, в който свидетелят прескочил оградата, единия от тях тръгнал да бяга, свидетелят
П. П. успял да го хване, сборичкали се и паднали на земята. След това се върнали до колата
и свидетелят се обадил на полицията. По време на инцидента автомобилът на подсъдимия
бил пред тях в посока детската градина, в обратна посока на главната улица на селото
ул.“Първа“. Тъстът на свидетеля имал въздушна пушка и когато им разбили колите излязъл с
нея до гони крадци, които му вдигнали капака на колата и след това спряло разбиването на
коли и гаражи в селото.
Пред настоящата инстанция е допуснат разпит на свидетеля Д. А., от чийто
показания се установява, че през 2015г. работел в 05 РУ- СДВР и всекидневно бил викан в
с.Долни Богоров, но за конкретния случай няма спомени.
Във въззивното производство е допуснат разпит на свидетеля А. П., от чийто
показания се установява, че на 10.01.2016г. с Д. А. били изпратени в с.Долни Богоров,
ул.“Втора“ № 18, където граждани задържали извършители на кражба. На място установили
подсъдимия А. Т. и свидетелите П. П., К.Т. и А.П., които им показали задържаните лица,
стоящи до паркиран лек автомобил марка „Фиат Мареа“. Лицата били установени като С. Г.
М. и С. Г. Д., които обяснили, че някой евентуално им е счупил огледалото на лявата страна
и им спукал гумата, но не са видели кой го е направил.
Във въззивното производство е допусната и приета автотехническа експертиза,
съгласно чието заключение застигане, изпреварване, засичане чрез препречване на пътя и
спиране движението на синия автомобил /на пострадалите/ при улица с ширина на платното
за движение 6,5 метра е възможно на Т- образното кръстовище. След навлизане на синия
автомобил в напречната улица, която е с платно за движение четири метра изпреварване и
засичане е практически невъзможно. Изпреварването по левия или десния тротоар е
рисковано и опасно.
На базата на възприетата от съда фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.
Т. е осъществил състава на престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК и по
чл.144, ал.3 от НК, като на 10.01.2016г., около 23,30 часа в с.Долни Богоров, ул.“Пета“, пред
№ 3, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, с палка и дръжка на нож в областта на тялото и
6
главата, е причинил лека телесна повреда на С. Г. М., изразяваща се в оток, кръвонасядания
и разкъсно- контузна рана на лявата и дясна челна област, субконюнгтивален кръвоизлив на
лявата очна ябълка, охлузвания и разкъсно- контузна рана на долната устна в дясно, косо
счупване на коронката на втори горен десен зъб на отстояние от венеца 0,2- 0,6 см,
кръвонасядане на венеца около втори горен десен зъб, счупване на коронката на трети горен
десен зъб отстояние от венеца 0,7 см, реализирали медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед обстоятелството, че през
инкриминирания период в същия район са били извършвани престъпления, поради което
подсъдимият е помислил, че пострадалите са извършители, представлява грешка по
фактите, която изключва хулиганството, поради което в тази част обвинението следва да
бъде преквалифицирано.
В конкретния случай в с.Долни Богоров действително е имало кражби от леки
автомобили на живущи в селото, като подсъдимият е считал, че двамата пострадали са
автори на тези кражби, доколкото са се придвижвали със същия автомобил като лицата
заподозрени в кражбите и доколкото тяхното движение с този автомобил в селото е
възбудило подозренията му, че се готвят нови кражби. Но това обстоятелство не може да
доведе до извод, че инкриминираните му действия са оправдани по чл.12а от НК. Не следва
да се поставя въпросът дали неговата субективна увереност, че двамата пострадали са
автори на кражбите, за които от доказателствата по делото се изяснява, че подсъдимият е
имал вярна представа. Дори и това да така, тя може да изключва обществената опасност
единствено на д.то му по задържането им, ако то е съпроводено с причиняване на
минимално възможни вреди и с извикване на полиция. Същевременно предмет на
обвинението е третирането на пострадалите от страна на подсъдимия след като те вече са
били спрени от него, а това е качествено различно от задържане на лица, заподозрени в
извършване на престъпление.
В контекста на конкретната ситуация, в която свидетелите С. Г. М. и С. Г. Д. не са
демонстрирали никакво намерение да се конфронтират с подсъдимия, а поведението им е
показвало единствено страх, предприетите действия от подсъдимия от тук насетне не са
целели задържане на заподозрени или отблъскване на опасност- за личната му сигурност
или за неприкосновеността на частната му собственост, нито за възпрепятстване на
бягството, което подсъдимият е счел, че свидетелите С. Г. М. и С. Г. Д. биха могли да
осъществят, за да избегнат правосъдие. Това е достатъчно, за да се изключи възможността
д.то да бъде квалифицирано като такова по чл.12а от НК- причиняване на вреди на лице,
извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и
предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление.
Субективната увереност на подсъдимия, че пострадалите са автори на предходни
кражби и са готвили нови кражби в селото, към момента на задържането им от него, не
влияят на правната квалификация на поведението му, не водят до прилагане на чл.12а от
НК, като то остава цЕ.сочено, т.е. умишлено, за нанасяне на телесни повреди, чрез побой и
7
отправяне на заплахи за убийство. Тази негова субективна увереност следва да бъде
съобразена при преценка на обществената опасност на извършеното и индивидуализацията
на наказанието."
На базата на възприетата от съда фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.
Т. е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, като на 10.01.2016г.,
около 23,30 часа в с.Долни Богоров, ул.“Пета“ се е заканил с убийство на С. Г. М., като
насочил неустановен до момента пистолет към него, държал нож и му казал: “Майка ти ще
те целува студен, ще те убия“ и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
На базата на възприетата от съда фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.
Т. е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, като на 10.01.2016г.,
около 23,30 часа в с.Долни Богоров, ул.“Пета“ се е заканил с убийство на С. Г. Д., като
насочил неустановен до момента пистолет към него, държал нож и му казал, че “ще го
заколи и утрепе“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
Изявленията на подсъдимия към свидетеля С. Г. М., че майка му ще го целува студен и че ще
го убие и отправената закана за убийство на С. Г. Д. са били възприети от тях като реална
заплаха за техния живот и са предизвикали преживяване на интензивен и реален страх. За
осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна срана
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. В хода на досъдебното производство е изготвена комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, съгласно чието заключение възприетото от С. Г.
М. и С. Г. Д. е възбудило у тях преживяване на интензивен и реален страх за живота.
Заканата по чл.144 от НК има криминален характер, само ако тя в действителност би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването й, т.е. ако от механизма, по който е било
извършено д.то, пострадалият е можел да преживее психични процеси, водещи до
обосновано притеснение, че деецът може да изпълни реално заплахата. Въззивният съдебен
състав също счита, че съдържанието на използваните от страна на А. Т. Т. изрази по
категоричен и несъмнен начин ги характеризират като представляващи пряка закана за
убийство по отношение на свидетелите С. Г. М. и С. Г. Д.. Обективно словесното
съдържание на отправените думи представляват отправяне на закана за убийство от страна
на подсъдимия А. Т. по отношение на свидетелите С. Г. М. и С. Г. Д., доколкото в изречените
думи се съдържат заплахи за физическа разправа с нея, от която ще последва смъртта й, като
желан от подсъдимия резултат. За съставомерността на престъплението по чл.144 от НК не е
необходимо заканата да е възбудила основателен страх у пострадалия от такова
престъпление, а да е могла по своето съдържание и контекста, в който е направена, да
възбуди такъв страх. В процесния случай по делото е установено, че заканата на подсъдимия
8
А. Т. в действителност е възбудила страх у свидетелите С. Г. М. и С. Г. Д., което установява,
че от обективна страна тя е била съставомерна по смисъла на чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК. В
случая демонстрираното от страна на подсъдимия поведение характеризират заканата като
годна да възбуди основателен страх от осъществяването й. В тази връзка съдът намери за
неоснователно възражението на защитата, че са касае за чисто жаргонни изречения, без
реални опасения за живота. Изводите на съда са обосновани, почиват на вярна
интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази
насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на защитата, че
заключението на приетата във въззивното производство авто техническа експертиза оборва
показанията на свидетелите С. Д. и С. М.. От разясненията на вещото лице в съдебно
заседание пред настоящата инстанция се установява, че са възможни три основни момента,
за да бъде спрян един автомобил- ако водачите се разберат да се обясняват не на главната
улица, а в напречната автомобилът може да влезе напред, а джипът след него, ако има
принуждаване- джипът трябва да остане отзад, ако автомобилът влезе в ул.“Пета“ с джипа
не могат да се изпреварят, нито да се разминат. Експертът разяснява, че антипаркинг
топките са сгъстени, но джип може да се качи на тротоара.
Въззивният съдебен състав намери за неоснователно становището на защитата, че в
случая е приложима разпоредбата на чл.12а от НК. В правната доктрина и съдебната
практика последователно е изяснено, че необходимо условие за приложение на чл.12а от НК
е твърдата увереност на дееца, че действията му са насочени към задържане на престъпник,
която следва да произтича от специфичните особености на всеки конкретен случай. За да
бъде приложена разпоредбата на чл.12а от НК е необходимо да е установено съществуването
на твърда увереност у дееца, че действията му са насочени към задържане на престъпник.
Тази увереност не може да бъде каквато и да било абстрактна или произволна представа на
дееца, а следва обективно да произтича от конкретни и специфични особености, даващи
достатъчно основание да се смята, че се касае за лице, посегателството срещу което е
позволено от закона. Действията по отношение на това лице би трябвало да се предприемат
единствено с цел то да бъде задържано и предадено на органите на властта и тогава те са
позволени и обявени от закона за обществено оправдани. Условие за преценката им като
такива е те да са извършени в рамките на необходимата и позволена от закона принуда,
упражнена при задържането му и регламентирана в ал.2 на текста. Трябва да е налице и още
едно важно условие- лицето да е бягащ, укриващ се от съдене или изтърпяване на наложено
наказание престъпник, т. е. за него вече да е възникнала и още да не е погасена наказателна
отговорност. Този извод се налага и от самото съдържание на нормата на чл.12а, ал.1 от НК,
очертаваща задържаното лице като такова, извършило престъпление, а основанието за
задържане- за предаване на органите на властта и за предотвратяване на възможността да
извърши друго престъпление. За да определи формата на вината за всеки един конкретен
случай, съдът следва да вземе предвид и обсъди не само субективното становище на дееца,
но всички налични обективни признаци на д.то. В конкретния случай в с.Долни Богоров
9
действително е имало кражби от леки автомобили на живущи в селото, но подсъдимият е
сгрешил личността на крадците. От събраните по делото доказателства се изяснява, че
подсъдимият е формирал вярна представа за станалите преди време кражби, но в контекста
на конкретната ситуация, в която свидетелите С. Г. М. и С. Г. Д. не са демонстрирали
никакво намерение да се конфронтира с подсъдимия, а поведението им е показвало
единствено страх, предприетите действия от подсъдимия от тук насетне не са целели
отблъскване на опасност- за личната му сигурност или за неприкосновеността на частната
му собственост, а за възпрепятстване на бягството, което подсъдимият е счел, че
свидетелите С. Г. М. и С. Г. Д. осъществяват, за да избегнат правосъдие. Тези съображения
обаче не влияят на правната квалификация на поведението му като цЕ.сочено, т.е.
умишлено, а следва да бъдат съобразени при преценка на обществената опасност на
извършеното и индивидуализацията на наказанието. В конкретната обстановка подсъдимият
не е имал достатъчно основания да премине към граждански арест. Пострадалияте не са
били престъпници и не са заловен на местопрестъплението. Това е достатъчно, за да се
изключи възможността д.то да бъде квалифицирано като такова по чл.12а от НК-
причиняване на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за
предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на
друго престъпление. Същевременно за наличието на грешка по чл.14 от НК, която изключва
умисъла, а при определени обстоятелства- и непредпазливостта, се изисква погрешната
представа за някое от фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението- в случая по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК, а не за личността на
извършителя. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, в конкретния случай
подсъдимият А. Т. е смятал, че пострадалите са извръшители на кражбите, които след този
случай са преустановили, което изключва хулиганския мотив.
Настоящият съдебен състав намери, че наложеното на подсъдимия А. Т. Т. е
неправилно определено. Законосъобразно и правилно като смекчаващи вината обстоятелства
са отчетени чистото съдебно минало и изтеклия период от време, но следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че подсъдимият е смятал пострадалите за извършителите на
кражбите и след този случай кражбите преустановили, а като отегчаващи вината
обстоятелства- несдържаната агресия и използването на палка и нож като средства на
престъплението, поради което съдът намира, че са налице предпоставки за изменение на
присъдата в санкционната част и преквалификация на д.то от такова по чл.131, ал.1, т.12,
вр.чл.130, ал.1 от НК в престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Преквалифицирането на
престъплението в такова по чл.130, ал.1 от НК изисква обсъждането на въпроса дали е
допустимо в настоящото производство да се ангажира отговорността на подсъдимия, тъй
като съгласно чл.161, ал.1 от НК наказателното преследване за това престъпление се
възбужда по тъжба на пострадалия. Във връзка с това въззивният съд съобрази базисното
положение, че съгласно чл.287, ал.5 от НПК, когато на съдебното следствие прокурорът или
частният обвинител установят, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и
наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл.81, ал.3 от НПК,
прокурорът на основание чл.48 от НПК или частният обвинител може да поискат съдът да се
10
произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. В
настоящия случай наказателното производство е образувано веднага, като инициативата за
започването му е била именно на пострадалия, който е подал сигнал. На следващо място
въззивният съд съобрази, че пострадалия С. Г. М. е конституиран по делото като частен
обвинител и с цялостното си процесуално поведение е демонстрирал активност и желание за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия за инкриминираното с
обвинителния акт д.. От друга страна, фактическата обстановка, инкриминирана с
обвинителния акт, не се променя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
и се възприема както от първоинстанционната, така и от въззивната инстанция. Независимо
от промяната на правната квалификация, допусната от въззивния съд, д.то остава
непроменено. При това положение въззивният съд намира за недвусмислено изразена волята
на частния обвинител подсъдимият да бъде признат за виновен именно за това д. и да бъде
осъден. В този смисъл съдът е валидно сезиран да се произнесе за това дали извършеното
д., предмет на обвинението, е престъпление, независимо дали то се преследва по общ или
частен ред, поради което и дължи произнасяне по наказателноправната му същност (в този
смисъл решение № 182 от 30.03.2010г., постановено по н.д. № 70/2010г., II н.о. на ВКС,
решение № 12 на САС по в.н.о.х.д. № 410/2012г., косвена подкрепа– в решение № 97/89г. II
н.о. на ВС и решение № 292/1997г., I н.о. на ВКС). С оглед изложените съображения
въззивният съд пристъпи към индивидуализация на наказателната отговорност за
процесното престъпление, като съобрази, че макар наказуемостта по чл.130, ал.1 от НК да
предвижда „Лишаване от свобода“ до две години или „Пробация“, не са налице
предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимия. В контекста на чл.78а, ал.7 от НК следва да се има предвид, че посочената
разпоредба е ограничителна по съдържание, предвид изчерпателното посочване на
основанията за неприлагане на института, сред които са и случаите на множество
престъпления, извършени след 13.10.2006 година. Според тълкуването, „множество
престъпления“ е особена форма на осъществяване на престъпна дейност, която е налице,
когато деецът извърши едновременно или последователно не едно, а две или повече
престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделни посегателства,
са възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила
присъда за нито едно от тях, или новото престъпление да е извършено след като деецът е
вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление като в този смисъл е
ТР № 2/2010г. на ОСНК на ВКС. В контекста на споменатото и с оглед обстоятелството, че
разглежданата норма на чл.78а, ал.7 от НК е ограничителна, то тя следва да се тълкува и
буквално, а не разширително. Именно поради тази причина законодателят когато е използвал
понятието „множество престъпления“ е имал предвид такива, които са включени в обема на
конкретно възведеното обвинение и се отнасят до същото производство /Решение № 303 от
27.05.2024г. по н.д. № 142/2024г., ІІ Н.О. на ВКС/. В разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК е
предвидено, че, ал.1- 5 не се прилагат при множество престъпления. Както е прието в
задължителната съдебна практика „множество престъпления“ е особена форма на
осъществяване на престъпна дейност и е налице, когато деецът извърши едновременно или
11
последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с оглед реализираните
или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между
отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото
престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за
друго предходно престъпление. В настоящия случай подсъдимият е извършил
последователно две престъпления, като между отделните Д.ия няма влязла в сила присъда, т.
е. тези две Д.ия представляват „множество престъпления“ по смисъла на чл.23, ал.1 от НК.
д.то от съвкупността не престава да губи своята характеристика на част от множеството
престъпления, независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или
последващо д. от съвкупността.
На следващо място въззивният съд съобрази, че първостепенният съд поначало
правилно е установил обстоятелствата, които смекчават и отегчават отговорността на
подсъдимия. Същевременно настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК при наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Налице са предпоставките за приложение на цитираната разпоредба, тъй като
чистото съдебно минало, ниската лична степен на обществена опасност на д.то и
продължителността на наказателното производство позволяват да се направи извода, че за да
се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието му към спазване на законите,
следва да му бъде предоставена правна възможност. В тази връзка, съобразно с целите на
наказанието по чл.36 от НК и с принципа за справедливост при определяне на наказанието,
настоящият съдебен състав намира, че следва да наложи наказание „Глоба“, в размер на
300,00 лева да д.то по чл.131, ал.1 от НК. В тази връзка, с оглед положителните
характеристични данни на подсъдимия и обстоятелството, че по отношение на него досега
не е упражнявана никаква наказателна репресия, въззивният съд намира, че справедливото
му наказание, което е съответно на целите по чл.36 от НК за д.то по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от
НК, следа да бъде определено по реда на чл.55, ал.2, б.“Б“ от НК, а именно „Пробация“ със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настояща адрес“ за срок от
шест месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично. Поначало при индивидуализацията на
наказателната отговорност на всеки подсъдим съдът трябва да изхожда от базисното
положение, че наказанието следва да постигне целите си без да е безсмислено жестоко.
Основният принцип при определяне на справедливото наказание е то да бъде наложено с
минималната тежест, която е годна да реализира целите му по чл.36, ал.1 от НК- да се
поправи осъденият, за да спазва законите и добрите нрави, да му се въздейства
предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на
подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Същевременно генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото
положително въздействие върху обществото се постига само когато наказанието е стриктно
12
съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и
на конкретното д.. На тази основа въззивният съд намира, че в контекста на чистото съдебно
минало на подсъдимия, правилната му социална интеграция досега, конкретната ситуация, в
която е извършено престъплението, както и изминалия период от време от д.то, налагането
на „Пробация“ в минималния, предвиден в закона размер, е достатъчната по степен
наказателна репресия за постигане на ефективна превенция. Наказанието би допринесло със
своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани
в чл.36 от НК и по този начин. Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. Наказването с такова по вид и
размер наказание е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото
предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви и
да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и
несправедливо.
При извършената на основание чл.313 от НПК служебна проверка на правилността
на присъдата въззивният съд не установи да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или материалния закон, непълнота на доказателствата, а основания за
преквалификация на д.то и изменение в санкционната част. Във връзка с допуснатата и
приета във въззивното производство авто техническа експертиза в тежест на подсъдимия
следва да възложени направените в хода на съдебното следствие разноски в размер на 187,20
лева.
Предвид изложените съображения и на основание на чл.337, ал.1, т.1 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 05.02.2020г., постановена по НОХД № 20 691/2016г. по описа
на СРС, НО, 16- ти състав, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението от такова по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.2 от НК в такова по чл.130, ал.1 от НК и налага на подсъдимия А. Т. Т. при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева.
ИЗМЕНЯ наложеното наказание за престъплението по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК,
като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК налага на подсъдимия А. Т. Т. наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от шест месеца“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично.
ПИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23, ал.3 от НК изцяло наложеното наказание
„Глоба“ в размер на 300,00 лева към наказанието „Пробация“.
13
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А. Т. Т. за заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 187,20 лева, представляваща разноски по делото,
както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14