Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2164/17.5.2019г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 18.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 210 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по повод предявен от ищеца А.А.А. ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
ответника „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер от 2039.25 лв. /две хиляди тридесет
и девет лева и 25 ст./, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактури за периода месец
декември 2009 г. до месец септември 2012 за обект аб. №**********, и кл. №*******находящ се в
гр.Варна, ул.„С.М. " № ***, за която сума е издадена Заповед № 10254/18.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18710 по описа за 2012 г.
на Варненски районен съд, ХХV състав, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
Моли
се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото
производство.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди
, че на 18.12.2012 г. Районен Съд - гр. Варна, е издал
Заповед № 10254/18.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 18710/2012 г. по описа на PC - Варна
срещу А.А.А., ЕГН **********. По силата на цитираната Заповед е осъден
да заплати на ответника по настоящото производство сумата в размер от 2039.25
лева /две хиляди тридесет и девет лева и 25 ст./, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактури за периода месец
декември 2009 г. до месец септември 2012 за обект аб. №********, и кл. №********, находящ се в
гр.Варна, ул.„С. М." № ** и сумата в размер
от 417.54 лева /четири стотин и седемнадесет лева и 54 ст./, представляваща
мораторна лихва за периода от месец декември 2009 г. до септември 2012, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 17.12.2012 г, както и
направените по делото разноски в размер на 319.14 лева /триста и деветнадесет
лева и 14 ст./ лева.
Обстоятелства
, на които се основава исковата претенция:
Съгласно
чл.439 ал.1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като съгласно
новелата на чл. 439, ал.2 ГПК искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Счита, че е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск,
като се позовавам и правя възражение за изтекла погасителна давност. Основният факт, на който се позовава в настоящото произвоство е
изтекла в негова полза погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД. Целта на защитата му е да се установи със силата на присъдено нещо
недължимостта на вземане от ответната страна, което същата претендира. Освен това чрез разрешаването на спора за материално право, да бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във
връзка с конкретното вземане, като се осуети занапред възникването на нов спор
за материално право.
Съобразно
чл.110 от ЗЗД, давността за изпълнение на влезли в сила решения и влезли в сила
заповеди за изпълнение е пет години.
В подкрепа на
твърденията му, заявява и следното
- Според съдебната практика общ принцип
е, че всички вземания и права се погасяват по давност, освен ако в закона не е
предвидено друго. За българския съд е безспорно, че
общата петгодишна давност по ЗЗД се прилага спрямо всички вземания и права,
които не спадат към някоя специална давност, предвидена в закон.
- Най-важната последица от изтеклата
погасителна давност и възражението на длъжника в този смисъл е, че кредиторът
губи възможността принудително да осъществи вземането си по съдебен ред или
чрез съдия-изпълнител.
Позовава
се на изтекла погасителна давност и твърди, че задължението му е погасено по
давност. Твърди недължимост на главницата по издадената Заповед в размер на 2039.25
лева /две хиляди тридесет и девет лева и 25 ст./,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по
фактури за периода месец декември 2009 г. до месец септември 2012 за обект аб. № *********, и
кл. №************,
поради изтекла погасителна давност, към настоящия момент е настъпила.
Твърди недължимост
на главницата по издадената Заповед, цитирана по-горе, в размер на 2039.25 лева
/две хиляди тридесет и девет лева и 25 ст./„ поради изтекла погасителна
давност, която е настъпила на 31.07.2018 г.
Посочва период, в
който твърди, че е погасена по давност възможността на ответника да пристъпи
към принудително изпълнение, а именно: 23.01.2013 г. до 31.07.2018 година.
Вследствие на
изложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение, с което да
уважи предявената искова претенция , както и с искане
за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е депозирала отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че
предявеният иск е неоснователен.
Ищецът излага, че на дата 15.12.2012 г. срещу А.А.А., ЕГН: ********** е
образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК
пред Районен съд Варна във връзка със съществуващи задължения по отношение на
дружеството за консумирана, но незаплатена ел.енергия.
Със заповед за изпълнение № 10254/18.12.2012 г. по ч.г.д. № 18710/2012 г.
по описа на ВРС, длъжникът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 2039.25 лв.
представляваща главница по фактури издадени в периода от месец декември 2009 г.
до месец септември 2012 г., мораторна лихва в размер на 417.54 лв., ведно със
законна лихва върху главницата изчислена от датата на подаване на заявлението в
съда - 17.12.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в
общ размер на 319.14 лв. представляваща съдебно
деловодни разноски.
След влизане в сила на горецитираната заповед за изпълнение на ответника е
издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и.д. № 341/2013 по
описа на ЧСИ С.Д..
Доколкото единственото твърдение относно
недължимостта на процесните фактури, е че вземането по тях е погасено по
давност, се счита, че същото е неоснователно.
Към датата на образуване на изпълнителното
производство в сила е било ППВС № 3/18.11.1980 г. Въпреки настъпилата отмяна,
последиците от възприетото с него тълкуване следва да намерят приложение в
настоящият случай.
Излагат се следните съображения:
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като
е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, като давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
Тълкувателните постановления и решения имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната
норма е влязла в сила. Също
така обаче, те могат да бъдат приемани не само за първоначално тълкуване, но и
впоследствие при настъпила промяна. Така с новият
тълкувателен акт се изоставя вече даденото тълкуване, като се възприема ново.
С оглед на това следва, че последващите тълкувателни решения
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
С образуването на изпълнително дело № 341/2013
по описа на ЧСИ С.Д. давността за вземането се счита за прекъсната по силата на
чл. 116, б.
„в" от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване,
давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство -
арг. от чл. 115, ал. 1,6. „ж" от ЗЗД. Действието на това
спиране е преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.
извършена с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, се счита, че вземането не е
погасено по давност. За
кредитора все още е налице възможността да търси вземането си по принудителен
ред. В настоящият случай, по отношение на давността приложение ще намери
тълкуването дадено с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. Извършената с т. 10 от TP № 2/2015
г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. поражда действие от датата
на постановяване на съответното тълкувателно решение. В този
смисъл е Решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г.
След влизане в сила на Тълкувателното решение, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, което в конкретният случай е
възбрана, наложена февруари 2015 г. Следователно към датата на иницииране на
настоящото производство и понастоящем давността не е изтекла, респективно
претенцията на ищеца се явява неоснователна.
В условията на евентуалност, в случай, че не възприемете гореизложеното, се
излага следното становище:
Ищецът не оспорва, че е потребител на ел. енергия и като такъв е получил доставената от ответника услуга, както и че
последният е имал вземане за стойността й. Поради бездействието на кредитора да
потърси събиране на вземането в срок, ищецът счита, че същото е погасено по
давност и затова предявява отрицателен установителен иск да бъде признато за
установено, че не дължи сумата, на която се равнява вземането.
Иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника суми,
тоест, че не съществува вземане за сумите, при твърдения за погасяването им по
давност, са неоснователни - вземането продължава да съществува, но е придобило
ново качество - станало е естествено вземане. Няма норма в
закона, която да овластява длъжниците да предявяват искове за погасяване по
давност на вземанията им, след като законът е предвидил защита единствено чрез
възражение.
Предвид изложеното, се моли да се прекрати производството по гр.дело №
210/2019 г. и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.4 от ГПК или да се отхвърли иска като неоснователен, като бъдат присъдени
направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията
между страните, че по
силата на влязла в законна сила Заповед № 10254/18.12.2012 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.
№ 18710 по описа за 2012 г. на Варненски районен съд, ХХV състав , е
разпоредено на длъжника А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
кредитора ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Боряна Пенева, Пламен Стефанов, Биляна
Матова, сумата от 2039.25лева (две хиляди тридесет и девет лева и двадесет и
пет стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури за
периода от месец декември 2009г. до месец септември 2012г. за обект с абонатен
номер **************клиентски номер ************сумата от
417.54лева(четиристотин и седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от месец
декември 2009г. до месец септември 2012г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението в съда-17.12.2012г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 319.14лв.(триста и деветнадесет лева
и четиринадесет стотинки) представляваща деловодни разноски.
Съдът е приел и приложил към
доказателствения материал ч.гр.д. № 18710 по описа за 2012 г. на Варненски
районен съд, ХХV състав , от което се установява,че длъжникът не е оспорил
задължението си , за което е осъден по силата на Заповед № 10254/18.12.2012 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК.
По силата на разпореждане от 22.01.2013 г. на съдията-докладчик е издаден
изпълнителен лист по влязлата в сила заповед.
Не е спорно в отношенията между
страните, че въз основа на издадената Заповед № 10254/18.12.2012 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 18710 по описа за 2012 г. на Варненски районен съд, ХХV
състав, е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано
изпълнително дело № 20137180400341 по описа на ЧСИ С.К.-Д.,*** действие ОС –
Варна.
Видно от преписката по изпълнително
дело № 20137180400341 по описа на ЧСИ С.К.-Д.,*** действие ОС – Варна, изпълнителното
производство е образувано по молба от 18.04.2013 г. на взискателя ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД срещу А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***,, въз основа на
изпълнителния лист , издаден по влязлата в сила Заповед № 10254/18.12.2012 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 18710 по описа за 2012 г. на Варненски районен съд, ХХV състав. Видно от представената преписка, последното
действие на съдебния изпълнител е налагане на възбрана , видно от молба до
СВ-гр.Варна с изх.№ 21339/15.07.2013г., която е вписана в Служба по
вписванията-гр.Варна на 30.07.2013г. След тази дата , по изпълнителното дело не
са извършване никакви действия от страна на съдебния изпълнител.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право , формирано въз
основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника
изпълнително дело в качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на
длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на
факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, т.е. на
нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В
тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в т.ч. и че ответното дружество е сезирало съдебния
изпълнител за извършване на изпълнителни действия по образуваното изпълнително
дело № 20137180400341 по описа на ЧСИ С.К.-Д.,*** действие ОС – Варна след
образуване на изпълнителното производство към момента на депозиране на исковата
молба и не е налице изтичане на период
от пет години, в който ответното дружество в качеството му на взискател не е
поискало извършване на изпълнителни действия
по изпълнителното дело.
Видно от изпълнително дело №
20137180400341 по описа на ЧСИ С.К.-Д.,*** действие ОС – Варна, последното
изпълнително действие е наложената възбрана, вписана в Служба по вписванията-гр.Варна на
30.07.2013г.
Съгласно Решение №
31/09.09.2010г., постановено по т.д. № 400/2009г. ІІ т.о. на ВКС-ТК,
погасителната давност за установяване недължимост на вземането на взискателя ,
установено с изпълнителен лист, започва да тече от последното валидно
предприето от взискателя изпълнително действие. Изхождайки от това принципно разрешение, съдът намира,че
от последното изпълнително действие, извършено на 30.07.2013 г. е изтекла
петгодишната погасителна давност , като
от този момент до завеждане на исковата молба на 08.01.2019 г. от страна на
ответното дружество не са предприемани никакви действия по повод установеното
вземане по заповедта за изпълнение.
Вписаната на 30.07.2013 г.
възбрана е прекъснала давността, тъй като същата представлява принудително
изпълнително действие такова съобразно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по
т.д. №2/13г., което прекъсва давността. От прекъсването на давността е започнала
да тече нова петгодишна давност за вземането.
От изложеното следва, че новата
петгодишна давност е започнала да тече от датата на вписване на възбраната на
30.07.2013 г. и изтича на 30.07.2018 г., ако не бъде прекъсната или спряна. При
преценка на фактите следва да бъде съобразена и нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
която предвижда, че изпълнението се прекратява, когато в продължение на две
години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия. В
настоящото производството от изпълнителното дело се установява, че след
30.07.2013 г. до 30.07.2015 г. не са предприемани изпълнителни действия.
Предвид горното и съобразно т. 10 от ТР №2/2015г. на ОСГК по т.д. №2/13г. на
ВКС прекратяването на изпълнението настъпва по право с осъществяване на описания
в нормата фактически състав - изтичане на две години от последното извършено
изпълнително действие или искането за такова. Прекратяването настъпва по силата
на закона и е ирелевантно дали има постановено от ЧСИ постановление за
прекратяване. Последното има само констативен характер.
Давността не е прекъсвана и е
продължила да тече до 30.07.2018 г., т.е. до завеждане на иска и след завеждането му за установяване
несъществуване на вземането и преди даване ход по същество на спора пред ВРС.
Давността не спира да тече, тъй като не ответникът е предявил иск за
прекъсването й, а ищецът се е позовал на несъществуване на вземането на
ответника. Упражненото от ищеца процесуално право по чл.439 ал.1 ГПК чрез
предявяване на иск отричане на вземане по издадената заповед не спира
собствената му давност. / аналогия с Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 7420/2014 г., I г. о., ГК/. Ето защо и съставът приема, че давността
не е прекъсвана и спирана след 30.07.2013 г. Същата е изтекла на 30.07.2018 г.,
затова и настоящият състав на ВРС приема, че давността за принудителното
събиране на вземането по издадения изпълнителен лист е изтекла, както се посочи
на 30.07.2018 г.
С оглед на горното , като
съобрази разпоредбата на чл.110 от ЗЗД , съдът намира,че давността за
изпълнение на влезли в сила заповеди за изпълнение е петгодишна , поради което
и задължението на ищеца се явява погасено по давност.
Вследствие на изложеното, съдът
намира,че са настъпили нови факти , след приключване на съдебното дирене в
заповедното производство , по което е издадено изпълнителното основание, поради
което съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Постановеният правен резултат,
обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни
разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК
, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 81,57
лв., представляваща заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
определено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 372,74 лева, определено на основание
чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца А.А.А. ЕГН: **********, с
адрес: ***, от една страна и ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, от друга страна, че ИЩЕЦЪТ
НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер от 2039.25 лв. /две хиляди тридесет и девет лева и 25 ст./,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода месец
декември 2009 г. до месец септември 2012 за обект аб. № ********** и кл. № *****, находящ се в
гр.Варна, ул.„С.М. " № */*/, за която сума е
издадена Заповед № 10254/18.12.2012 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18710 по описа за 2012 г. на
Варненски районен съд, ХХV състав и за която е образувано изпълнително дело №
20137180400341 по описа на ЧСИ С.К.-Д.,*** действие ОС – Варна, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение, на основание чл.439 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.А. ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от
81,57 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат ИСКРЕН ТОДОРОВ ИГНАТОВ от Адвокатска
колегия-гр.Варна , с адрес: гр.Варна ул.С.з. №** сумата от
372,74 лв., за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца А.А.А. ЕГН: **********,
с адрес: *** в настоящото производство, на основание
чл.38 от ЗА вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: