№ 1413
гр. Пазарджик, 11.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220100884 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:53 часа се явиха:
Не се явяват страните и не изпращат свои представители. Страните са
редовно призовани.
Не се явява вещото лице М. Л., редовно призована.
СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с вх. № 20332/11.10.2022 г., съответна на
молбата постъпила по ел. поща с вх. № 20315/11.10.2022 г., с която е взето
становище по хода на делото. Заявено е, че се поддържа исковата молба.
Взето е становище по доказателствата и по същество. Към молбата е
приложен списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК и пълномощно на
юрисконсулта, подал същата.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото писмено становище от
ответницата, чрез пълномощника адв. Д., с вх. № 20331/11.10.2022 г. с искане
за разглеждане на делото в отсъствие на ответната страна. Заявено е, че се
поддържа отговора на исковата молба. Ответницата няма да сочи нови
доказателства и няма доказателствени искания. Към становището е
приложено пълномощното на адв. Д. и списък с разноските на ответницата.
СЪДЪТ докладва и постъпилото уведомление от вещото лице Л. за
причините, поради които не е изготвила заключение по допуснатата
експертиза, а именно поради това, че ищецът й е предоставил данни на
06.10.2022 г. и й е необходимо време, за да бъдат анализирани. Моли да й
1
бъде дадено кратко допълнително време за изготвяне на заключение и да бъде
прието отсъствието й от съдебното заседание.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
тъй като страните са редовно призовани. Затова и на основание чл. 142, ал. 1
от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото с молбата на ищеца с вх. №
16075/08.08.2022 г. заверено копие от процесното кредитно досие, както и
счетоводни справки за движението на задължението за периодите преди и
след цесията.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 22.02.2021 г. е подписано
Приложение № 1 на основание чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99
от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК ********* /Банката/ и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* /АСВ/, по силата на което
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № **********
от 18.01.2018 г., сключен между Банката и К. С. Б. е прехвърлено в полза на
АСВ, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви,
което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 22.02.2021 г. към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
31.08.2018 г.
Сочи се, че Приложение № 1/22.02.2021 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 год. е представено
само с данните на длъжника К. С. Б., тъй като данните на останалите
длъжници, които фигурират в Приложение 1, се явяват трети лица за
настоящия спор и са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и
Общият регламент относно защита на личните данни /Регламент (ЕС)
2016/679/, който се прилага пряко в страните членки на ЕС, без да е
необходимо да бъде инкорпориран в национален закон. В разпоредбите на
2
цитираните нормативни актове ясно са посочени кои данни са личните данни,
предмет на защитата /като част от тях комулативно са посочени и в
представеното по делото Приложение 1/, както и санкциите при разкриването
им.
Твърди се, че са й дадени легални определения за целите на Регламент
(ЕС) 2016/67 в чл. 4, като „лични данни44 означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може
да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да
бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко
или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен
номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или
повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната,
психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице; А „нарушение на сигурността на лични
данни“ означава нарушение на сигурността, което води до случайно или
неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или
достъп до лични данни, които се предават, съхраняват или обработват по друг
начин;
Сочи се, че съгласно (74) и (75) от преамбюла на Регламент (ЕС)
2016/67, следва да бъдат установени отговорностите и задълженията на
администратора на лични данни за всяко обработване на лични данни,
извършено от него или от негово име. По-специално, администраторът следва
да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да
докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с Регламента,
включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат
естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за
правата и свободите на физическите лица. Рискът за правата и свободите на
физическите лица, с различна вероятност и тежест, може да произтича от
обработване на лични данни, което би могло да доведе до физически,
материални или нематериални вреди, по-специално когато обработването
може да породи дискриминация, кражба на самоличност или измама с
фалшива самоличност, финансови загуби, накърняване на репутацията,
нарушаване на поверителността на лични данни, защитени от професионална
тайна, неразрешено премахване на псевдонимизация, или други значителни
3
икономически или социални неблагоприятни последствия; или когато
субектите на данни могат да бъдат лишени от свои права и свободи или от
упражняване на контрол върху своите лични данни; или когато обработването
включва голям обем лични данни и засяга голям брой субекти на данни.
Сочи се, че съгласно (111) от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/67,
следва да се предвиди възможността да се предават данни при определени
обстоятелства, когато субектът на данните е дал изричното си съгласие,
когато предаването засяга отделни случаи и е необходимо във връзка с
договор или правна претенция, независимо от това дали е в рамките на
съдебна, административна или друга извънсъдебна процедура, включително
процедура пред регулаторни органи. Следва да се предвиди и възможността
да се предават данни, когато това се налага поради важни съображения от
обществен интерес, предвидени в правото на Съюза или правото на държава
членка, или когато предаването се извършва от регистър, създаден със закон
и предназначен за справки от обществеността или от лица, които имат
законен интерес. В този случай предаването не следва да включва всички
лични данни или цели категории данни, съдържащи се в регистъра, а когато
регистърът е предназначен за справка от лица, които имат законен интерес,
предаването следва да се извършва единствено по искане на тези лица или
ако те са получателите, като се вземат изцяло под внимание интересите и
основните права на субекта на данните.
Сочи се, че действително съдът е администратор на лични данни, но не
всички страни по делата са администратори на лични данни, а доказателствата
към исковите молби, освен че се връчват на страните по делото, същите са и
на разположение на страните по делото в канцеларията на съда. Отделно,
освен че следва всички лица, които имат достъп до лични данни, да са
заинтересована страна и/или администратор на лични данни, Приложение 1
съдържа множество лични данни на трети за настоящия спор лица, поради
което разкриването на техните лични данни, освен че не може да бъде
обосновано и като защита на правен интерес, ще доведе и до риск за правата и
свободите им.
Сочи сее, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно
4
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) Приложение № 1 се
предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват
в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1,
б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването
на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива
мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат
засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението от Приложение
№ 1 са включени само и единствено личните данни на участващите в
настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са
заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се
обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи.
Сочи се, че в Приложение № 1 и договора за цесия е заличена и
търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.
Моля, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1
в цялост, да бъдем уведомени за това с нарочен акт на съда.
Моли се съдът да вземе под внимание и че в чл. 3 от Анекс от
28.08.2019 г. към Рамковия договор за цесия, сключен между Банката и АС В,
страните се споразумяват, че удължават срока на договора за цесия до
31.08.2020 г.. В чл. 1 от Анекс от 02.11.2020 г. към Рамковия договор за
цесия, сключен между Банката и АС В, страните се споразумяват, че
удължават срока на договора за цесия с една година, считано от датата на
подписване на анекса, т.е. до 02.11.2021 г..
Сочи се, че съгласно чл. 3.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за
събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от “Ти Би
Ай Банк” ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на
закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление
за извършената цесия от страна на Банката с Изх. № Изх. № УПЦ-С-
ТБИ/**********/22.02.2021 г. на посочения в Договора за кредит адрес на
кредитополучателя/ответник, а именно: общ. Пазарджик, с. Мало Конаре, ул.
47 № 1, които адрес е посочен в Договора за кредит като постоянен и настоящ
адрес. Уведомлението е изпратено посредством „Български пощи“ ЕАД,
5
което писмо се е върнало в цялост. Считаме че уведомлението за цесията е
получено от ответника, като се позоваваме на постановеното по реда на чл.
290 от ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, съгласно което „в случай, че
фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил
усилия за откриване на длъжника. Според Решение на съда по дело С-327/10
от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за
откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и
добросъвестността“.
Към исковата молба е представено заверено копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на “Ти Би Ай Банк” ЕАД с Изх. № УПЦ-С-
ТБИ/**********/22.02.2021 г., като се моли съда да връчи същото на
ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се
на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право,
Сочи се, че с оглед факта, че Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен иск не е подадено от представляваното от мен
търговско дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и не сме страна
по частното гражданско дело, се позоваваме на т. 10. б. от ТР 4/2013 г. на
ОСГТК, съгласно която ВКС е привел, че настоящият иск би могъл да се
предяви и от цесионера ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, от датата на
връчване на указанията на съда на цедента. В тази насока е и Определение №
329 от 31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 226/2011 г., 4-то г.о., ГК с докладчик
съдията М. Ф., съгласно което „не е предвидена /в закона/ забрана след
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, вземането да бъде
прехвърлено от кредитора - заявител. ... законът не обвързва разрешаването на
повдигнат материалноправен спор в исков процес, непременно със заявителя
6
в заповедното производство“. Също в тази насока е и Определение № 366 от
19.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 994/10 г., 1-во т.о., ТК с докладчик съдията Д.
П., съгласно което ВКС е постановил, че е допустимо да бъде подаден иск за
установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение от новия
кредитор /цесионер по договор за цесия/ на длъжника, когато вземането по
заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено възражението срещу
същата.
Сочи се, че в Определение № 665 от 04.11.2019 г. по ч.т.дело № 2390 от
19 г. на 11 т.о. На ВКС със съдия докладчик Т. В. е допуснат въпроса: „При
частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да
предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на
основание чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка,
каквото качество цесионерът няма?“. Върховният съд е отговорил, че
задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 106 от ТР по д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК,
легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът,
с приложение на нормата на чл.226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че
легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415,
ал.1 ГПК /ал. 4 в сегашната редакция на ГПК/. Последното разрешение,
задължително за всички съдилища, е приложимо и в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които
се установява вземане на банка. Пито в мотивите, нито в диспозитива на този
акт на нормативно тълкуване са посочени изключения от постановките във
връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи
съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл. 417, т. 2
ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като
прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за
изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.
Единственото условие е цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска,
така както е регламентиран в чл. 415, ал. 4 ГПК, независимо от
обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, е
съобщено на банката - заявител.
7
Сочи се, че аргументи за обратното разрешение, не могат да се черпят
от т. 4г на ТР № 4/2013 г. В тази част на ТР е даден отговор, релевантен към
основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, при депозирано заявление
от правоприемник на посочения в съответния документ, кредитор. В
диспозитива на т. 4г, а и в мотивите към нея изрично е посочено, че когато се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от частен
правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, той
следва да притежава същото особено качество, за да получи заповед за
незабавно изпълнение. Приложимостта на т. 4г от ТР № 4/2013 е ограничена
само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до
издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.
422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия - и за
исковото производство, на посоченото в т. 4г от ТР ограничение относно
субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на
чл. 417, т. 2 ГПК, след като вземането е прехвърлено, след получаване на
заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
Сочи се, че при наличие на задължителна за всички съдилища практика
на ВКС, обективирана в т. I Об от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. в отклонение от която е постановено атакуваното въззивно
определение, не следва да се преценява дали е налице допълнителната
предпоставка по чл.280, ал.1, т, 1, пр.2 ГПК.
Твърди се, че на основание цитирана практика на ВКС, вкл.
тълкувателна и направеното връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.12.2019 г. по
чл. 417 и чл. 418 от ГПК, по ч.гр.д. № 4706/2019 г. на 17 гр. с-в на PC - гр.
Пазарджик, за представляваното от мен акционерно дружество възниква
правен интерес да предяви настоящата искова молба срещу К. С. Б..
Сочи се, че процесното вземане произтича от сключен на 18.01.2018 г.
Договор за потребителски кредит с № ********** /Договора/ между Банката
и К. С. Б., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Договора за потребителски кредит съдържа съгласие на Кредитополучателят,
че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски
кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е
8
удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя.
Сочи се, че съгласно сключения договор за потребителски кредит,
Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя под формата
на заем парична сума в размер на 1 620,00 лв., представляваща главница /общ
размер на кредита/, с която сума е заплатена закупената от ответника стока
/Тестомесачка/ на Търговеца. Кредитополучателят се е задължил да върне
дължимата по договора парична сума с включен годишен процент на
разходите, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 1 938,99 лв..
Сочи се, че съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи
възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 12,44 %. Или
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 318,99 лв.
В случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума
за периода на просрочието.
Сочи се, че в чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план
към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с
падежна дата 25.02.2018 г., а последната е 25.01.2019 г. Видно от
извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено по ч.гр.д. №
4706/2019 г. на 17 гр. с-в на PC - гр. Пазарджик, към датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по
реда на чл. 417 от ГПК, ответникът не е възстановил на кредитора следните
суми, а именно: главница в размер на 1 817,40 лв., договорна лихва в размер
на 124,59 лв., дължима за периода от 25.02.2018 до 25.01.2019 г., лихва за
просрочие /обезщетение за забава/ в размер на 285,96 лв., дължима за периода
от 25.02,2018 г. до 25.01.2019 г.. Като до датата на подаване на настоящата
исковата молба в съда, дължимите суми не са заплатени.
Предвид гореизложеното за кредитора е възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 417
от ГПК срещу К. С. Б. в деловодството на PC - гр. Пазарджик, съгласно което
претендира от ответника, в качеството му на Кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № ********** от 18.01.2018 г., да заплати
непогасените суми до датата на подаване на Заявлението в съда, а именно: 1
9
817,40 лв. - неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с №
********** от 18.01.2018 г., предявена на краен падеж; 124,59 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.02.2018 до 25.01.2019 г.;
285,96 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.02.2018
г. до 25.01.2019 г., както и законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда /26.11.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението. Съдът е образувал ч. гр. д. № 4706/2019 г. на 17 гр. с-в, издал е
Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника съгласно разпоредбите
на ГПК. На 17.02.2022 г., Банката е получила съобщение с указание на съда, в
съответствие с чл. 415, ал. I, т. 2 от ГПК, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което подаваме настоящата
искова молба срещу К. С. Б..
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за
установено, че К. С. Б., в качеството й на Кредитополучател по Договор за
потребителски кредит с № ********** от 18.01.2018 г., дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 4706/2019 г. на 17 гр. с-в по описа на PC - гр.
Пазарджик, а именно: 1817,40 лв. - неизплатената главница по Договор за
потребителски кредит с № ********** от 18.01.2018 г., предявена на краен
падеж; 124,59 лв. /сто двадесет и четири лева и 59 стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.02.2018 до 25.01.2019 г.;
285,96 лв. /триста четиридесет и един лева и 80 стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.02.2018 г. до 25.01.2019 г.;
законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда
/26.11.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга.
Претендират се сторените и предявени разноски по ч. гр. д. №
4706/2019 г. на 17 гр. с-в по описа на PC - гр. Пазарджик.
Посочена е банковата сметка, по която ответницата може да заплати
дължимите суми.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски и в
10
настоящото производство.
В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
ответника в настоящето дело и същите са в размер над минималния
адвокатски хонорар, се прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и
се моли съдът да намали същия до размера на нормативно установения
минимален размер на адвокатския хонорар.
В случай, че съдът осъди „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да
заплати разноски на ответника по делото, в съответствие с принципите на
добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и
чл. 9 от ГПК, за да бъдат страните равнопоставени в съдебното
производство, се моли съда да даде указания на ответника да посочи банкова
сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания – за прилагане на заповедното производство и
назначаване на ССчЕ.
От ищцовото дружество е постъпила допълнителна уточняваща молба с
вх. № 8188/18.04.2022 г., с която е уточнена по размер заявената претенция за
вземането за главница.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата, с който се моли съдът да отхвърли изцяло, като
недопустим, неоснователен и недоказан заведения иск срещу нея. Изложени
са съображения в тази насока.
Счита се, искът за недопустим, поради липса на активна
материалноправна легитимация за неговото предявяване. Ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД основава иска си на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, Договорът или
естеството на вземането не допускат това, Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие
спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато го бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.
Твърди се, че искът е недопустим и поради изтичане на предвидения в
11
закона срок за неговото предявяване. Видно от представеният, като
доказателство по делото договор за потребителски кредит №**********,
същия е сключен на 18.01.2018 г със срок на действие до 25.01.2019 г.
Липсват доказателства относно продължаване на този срок с анекси към
договора, което налага извода, че действието на договора е прекратено с
изтичане на крайният срок предвиден в него. Отделно от това не са
представени доказателства, досежно спазване на едномесечния срок за
депозиране на иска след подаване на възражението й.
Твърди се, че искът, с който е сезиран съда е неоснователен по
основание и размер.
Счита се, че договорът е сключен в противоречие със Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 5, ал. 1, преди потребителят да е
обвързан с договор, законодателя е предвидил той да се уведоми
своевременно с необходимата информация за сравняване на различните
предложения. Тази информация следва да бъде предоставена във формата на
стандартен европейски формуляр. Липсват доказателства по делото в този
смисъл.
Сочи се, че представеният договор за кредит е сключен и в
противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и с ЗЗД. Липсва ясен и разбираем
начин относно съществени негови условия. От твърденията на ищецът не
може да се установи по безспорен начин какъв е размера на предоставения
кредит. В процесният договор за кредит са цитирани няколко суми като
размер, а именно: в чл. 7.1 е посочен общ размер на кредита 1620 леьа, на
реда под него е вписана сума 194.40 лева еднократна такса за оценка на риска.
Не е конкретизирано дали с втората сума задължението е 1620 лева или
допълнително се добавя и тази. Отделно в чл.10 на договора е посочен
годишен процент на разходите 39,07 и под него нова обща сума дължима от
потребителя 1938,99 лева. В посоченият в чл.11.2 погасителен план са
конкретизирани 12 месеши вноски в размер на 161.58 лева, чийто сбор е
идентичен с дълга в чл.10, но това е в противоречие със сумата в чл. 7.1 на
първа страница. Елементарен прочит на цифрите сочи, че така вписаните
числа са неясни, неточни и подвеждащи. Липсва яснота и конкретика
досежно точен и пълен размер на общия дълг.
Счита договор за потребителски кредит №********** за
12
недействителен на основание чл. 27 от ЗЗД, като сключен от лице без
представителна власт. По силата на действащото търговско законодателство в
страната, едноличните акционерни дружества се представляват от своите
изпълнителни директори, прокуристи или пълномощници. Не са налице
данни, от които да се установи кое е лицето сключило процесния договор и
дали същото има правомощия да сключва такъв вид договори. От вписаното в
договора юридическо лице „Марио-88“ ЕООД, не се установява, по силата на
какво правоотношение е кредитен посредник, а подписалата договора Е. Т.,
какви правомощия има. С оглед обстоятелството, че в приложена фактура,
като собственик и управител на дружеството посредник фигурира лицето М.
А., не може да се установи авторството и легитимацията.
Сочи се, че текстовете на чл. 1 до чл. 19 включително от раздел условия
по договора са неравноправни и поради това нищожни. Разпоредбата на чл
146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи в потребителските
договори /чл.143 ЗЗП/ за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В
настоящия случай не е налице индивидуално уговаряне на клаузите, а
напротив Договорът е сключен при Общи условия и без възможност аз да
влияя върху съдържанието му. Считам, че са нарушени чл110, ал.1, чл. 11, ал.
1 ,т. 7 - 12 вр. с чл.22 от ЗПК и моля да съобразите трайната съдебна
практика, във връзка с прилагането на ЗЗП и ЗПК (решение
№424/02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г. на 4-то ГО, решение №176/2016г. по
гр.д.№ 142/2016г. на ОС Пазарджик, решение по гр.д.№2374/2014г. на PC
Пазарджик). Моля на основание чл. 20 от ГПК, съдът да се произнесе относно
противоречие на клаузи от договора с императивни норми на ЗПК и за
неравноправност на такива, с оглед утвърдилата се съдебна практика.
Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и
нормите на чл. 143-148 ЗЗП. В тежест на ищеца е да докаже, индивидуално
договаряне на оспорените клаузи. По делото не са представени доказателства
за индивидуално договаряне, поради което се дължи преценка в тази посока.
В този смисъл и като недължима и начислена в противоречие със закона е
еднократна такса за оценка на риска в размер на 194,40 лева.
Оспорва се размера на предявената главница. Претендира се с исковата
молба главница в размер на 1 817,40 лева, за която няма доказателства как е
формирана и какво включва. Твърди се, че „не е изпълнено в срок
задължението за плащане на погасителни вноски“, поради което е настъпила
13
предсрочна изискуемост. Налице е неяснота, досежно основанието и начина
на изчисляване. Не са представени доказателства има ли погасителни вноски,
колко и кога, как са отнесени погасените суми, каква част от тях е погасила
главница и каква лихви, начина на изчисляване на претендираните вземания,
липсва подробно извлечение от сметката обслужваща кредита.
Искането към съда е да отхвърли предявеният иск срещу нея, изцяло
като недопустим, неоснователен и недоказан.
He възразява да се приемат представените с исковата молба
доказателства.
Не възразява да се приобщи към доказателствения материал по делото
ч.гр.д.№4706/2019 г по описа на Районен съд Пазарджик.
С Определение № 1471/129.07.2022 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните и им е указал разпределението на
доказателствената тежест в производството.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства, както и представения с молбата на ищеца с вх. №
16075/08.08.2022 г. заверен препис от процесното кредитно досие и
счетоводни справки за движението на задължението за периодите преди и
след цесията.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 4706/2019 г. по
описа на РС – Пазарджик.
ПРИЕМА списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК и
пълномощно на юрк. Е. И..
ПРИЕМА списък на разноските на ответницата и пълномощно, дадено
от ответницата на адв. Д..
СЪДЪТ счита, че допуснатата по делото ССчЕ е от значение за
изясняването му от фактическа страна, поради което счита че делото ще
следва да бъде отложено за друга дата за изслушване на допуснатата
експертиза, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 13.12.2022 г. от 10:00 часа, за
14
която дата и час страните уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М. Л..
След изготвянето на протокола препис от същия да се изпрати на ищеца
на посочения в молбата от днес имейл адрес.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:11 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15