Р Е Ш Е Н И Е №
260110
гр.Пловдив, 01.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9514 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, от М.Б. и М. Т. срещу В.А.О. за заплащането на всяка от ищците на сумата от 1000 лева- частична
претенция за имуществени вреди върху сграда с идентификатор **** по КК и 303.61
лева- частична претенция за обезщетение за забава за периода от 08.08.2017г. до
04.08.2020г., както и 500 лева- частична претенция за неимуществени вреди от
нанесените по сградата увреждания и 151.81 лева- частична претенция за
обезщетение за забава за периода от 08.08.2017г. до 04.08.2020г., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба. Претенциите са предявени като
частични.
Ищците твърди, че са собственици при равни права на сградата,
която била изградена през 60-е години на миналия век. През 2016г. ответникът
запознал изграждане на сграда в съседен имот, залепена до тяхната. За целта
била разрушена съществуваща до тогава стоманено бетонна постройка и бил изкопан
ров непосредствено до граничната стена на къщата им. След тези дейности ищците
констатирали множество увреждания в антрето, стълбището, кухнята, избата и
покрива на тяхната сграда. От страна на ответника бил изпратен човек, който да
поправи вредите, но той извършил единствено замазване с гипс, като след
изсъхването му щетите се появили отново. След това се договорили с ответника те
да извършат ремонта, а той да им заплати разноски. Наели строител през лятото
на 2017г., който извършил ремонт на кухнята, стълбището и антрето, а баща им
ремонтирал банята. През това време ответникът завършил съседната сграда, като
през август 2017г. майка им заварила 5-6 работника върху покрива на тяхната
къща, за да работят по калканната стена на сградата на ответника. Констатирали
вреди на покрива на сградата през месец октомври след проливен дъжд. Преди
строителството в съседния имот покривът бил в перфектно състояние, защото бил
ремонтиран няколко години по-рано. Ответникът обещал да извърши ремонт, но не
предприел нищо. Междувременно по стените отново започнали да се появяват
пукнатини, което говорело, че вредите нанесени от строителството са трайни.
Твърдят, че всички тези тревоги им нанесели и неимуществени вреди. Иска се
уважаване на претенциите.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че предвид възрастта на къщата вредите е възможно да са причинени
от други фактори, включително природни. Освен това по улицата пред сградата
минавал интензивен трафик, който ежедневно чрез вибрации и трусове влияел на
здравината на сградата. Счита, че за извършвания строеж не е било необходимо
съгласието на ищците, като не им е обещавал и да покрива разходи по ремонт.
Оспорва наети от него лице да са виновни за повредите по покрива на сградата,
защото за тези дейности били наети алпинисти. След посочения от ищците разговор
за теч от покрива, ответникът се качил на покрива на тяхната сградата и
констатирал, че дъждовната вода не влиза от страната граничеща с неговата
сградата. След това им съобщил, че проблемът в покрива е изцяло техен, но те не
извършили ремонт. За да не засегне проблема и неговата сградата се принудил да
извърши ремонт на част от покрива на ищците със собствени средства, като поставил
и хидроизолация. Иска се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски.
На основание чл. 219 ГПК на страната на ответника са конституирани трети
лица подпомагащи страни- „Оси билд инженеринг” ЕООД и О.Ф.О..
С молба от 30.03.2021 г. е поискано увеличаване
на цената на частичните искове до пълните им размери. Изменението е допуснато с
определение от о.с.з. на 15.04.2021 г. Впоследствие претенциите отново са
редуцирани като делото е прекратено за по отношение на
претенцията за имуществени вреди на М.Б. за разликата над 2 600 лева до 10 000 лева; по отношение за обезщетението за
забава за сумата от 3 036.12 лева, по отношението за
претенцията за имуществени вреди на М.Т. за разликата над 2 600 лева до 10 000
лева, както и по отношение на обезщетението за забава от 3036.12 лева, по
отношение на претенцията за неимуществени вреди на М.Б. за сумата над 1 000 лева до 5 000 лева, както и
по отношение на обезщетението за забава за сумата над 303.61 лева до 1518.06
лева, по отношение на претенция за неимуществени вреди на М.Т. за сумата над 1 000 лева до 5 000 лева, както и
по отношение на обезщетението за забава за сумата над 303.61
лева до 1518.06 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на претенциите си ищците следва да докажат всички обстоятелства от фактическия
състав на непозволеното увреждане и по-конкретно извършването в процесното
време на посоченото деяние от ответника, съответно лице на което е възложило
работата, неговата противоправност, настъпилите в причинна връзка с деянието
вреди и размера на обезщетението.
От приложените към исковата молба документи се
установява, че ищците са собственици на сграда с идентификатор **** при равни
права, а ответникът е собственик на съседния имот. Безспорно е, че по възлагане
на ответника, съществувалата в съседния имот стара сграда е съборена и е
изградена нова жилищна сграда. От показанията на всички свидетели се
установява, че строежът е изпълнен на калкан и преди изграждането е извършен
изкоп непосредствено до сградата на ищците, отново по възлагане на ответника.
От показанията на свидетелка Т., майка на ищците,
се установява състоянието на сградата преди започването на строителството и
констатираните след извършване на изкопните работи щети. Констатирани са и
следващи повреди по покрива на сградата, които се свързват с установени на
място работници, извършващи измазване на сградата на ответника. Показанията на
свидетелката, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид
евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Изложени са преки и
непосредствени впечатления за състоянието на сградата и действията на
ответника, възпроизведените обстоятелства не са противоречиви и се подкрепят от
останалите събрани гласни доказателствени средства, пряко от показания на
свидетеля К. Д., извършил първоначален ремонт в имота и косвено от показанията
на свидетеля П.- извършил изкопните работи в съседния имот по възлагане на
ответника.
От приетата СТЕ се установява, че технологично е
следвало старата сграда да се събаря ръчно в контактната зона, без да се
допускат удари с тежка механизация. При направата на строителната яма за новата
сграда, в контактната зона с калканната стена и каменните основи на запазващата
се сграда, е следвало изкопът да се извърши с механизация на 1м.-1.2м. от нея,
а последната част до сградата да се извърши ръчно, шахматно през един метър до
стената и основите на запазващата се сграда. След това до основите на новата
сграда изкопът следвало да се извърши отново ръчно с подкопаване на каменната
основа и наливане на бетон за усилването им. След изпълнение на тези дейности
се преминавало към изпълнение на съседните места под основите на старата
сграда. Също така, технологично следвало да има фуга по калканната стена за
поемане на изчислителните деформации и премествания. Вещото лице сочи, че на
място не може да се установи дали тази технология е спазена. При неспазването й
сочи, че се появяват пукнатини и други деформации по стените и основите на
контактната зона, които с течение на времето се увеличават. В заключението си
вещото лице изключва описаните от него увреждания да са причинени от вибрации
от интензивно движение по улицата, като посочва, че пукнатини и течове има само в контактната зона на сградата
(източната), като при огледа не са забелязани пукнатини в западната част.
Отбелязано е и наличието на други дефекти от износване на строителните
материали, следствие в следствие на периода на съществуване на сградата, като е
конкретизирано, че те не са вземани предвид при изготвяне на експертизата и не
са включени в дадените от нея стойности. Заключението е пълно и обосновано и
следва да бъде кредитирано.
По делото бе допусната допълнителна СТЕ, което да
отговори на въпроса за причините довели до появата на уврежданията, като
изследва строителната документация на сградата на ответника, но такава не бе
извършена поради непредставянето на необходимите документи от ответника.
От приетата по делото СТЕ, съдът намира, че
безспорно се установява, че за появилите се в имота на ищците повреди отговаря
ответника, като възложител на изградената в съседство сграда. Със заключението
реално са изключени други възможни причини за настъпване на уврежданията, като
същите отговарят напълно на последиците от неизпълнението на строителните
правила и норми при извършването на изкопа и изграждането на новостроящата се
сграда. Съществено за този извод е констатирането на увреждания единствено в контактната
зона между двете сгради, която е следвало да бъде укрепена при строителството.
Ответникът не представя доказателства за изпълнението на проекта при
извършването на изкова, а от показанията на свидетеля П. се установява, че
изкопът е извършван само машинно до разстояние 50 см. от сградата на ищците и
на дълбочина под основите й (около 2 метра), предвид данните за липса на
подземен етаж.
Ответникът като възложител отговаря за действията
на лицата, на които е възложил работата, поради което дължи обезщетение за
нанесените вреди. Съгласно приетата СТЕ стойността на СМР за възстановяване на
сградата на ищците в размер на 5331 лева. Тази сума се дължи на ищците поравно-
по 2665.50 лева. Претендираната от тях сума е в по-малък- по 2600 лева, поради
което исковете са основателни изцяло.
Не се установява възражението за изтекла
погасителна давност. В действителност претенцията е предявена като частична за
сумата от 1000 лева, но с молба от 30.03.2021 г. е поискано увеличение до
пълния й размер. Конкретните увреждания са настъпили в периода на
строителството на сградата, който не е завършен към 30.03.2016г.
Относно исковете за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики- характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
В настоящия случай, претенцията е предявена за
неимуществени вреди причинени от увреждането на собствена вещ. Предвид
засегнатото благо, право на собственост върху предмет, този вид вреди не са
неизменна част от самото физическо увреждане. Възможно е такива да настъпят, но
следва конкретно да бъде установено как това увреждане се е отразило на
физическото състояние, здравето и психиката на собствениците. Наличието на
неимуществени вреди не може да бъде изведено пряко от самото повреждане на
собствеността.
Настъпването на неимуществени вреди за ищците не се
установява от събраните по делото доказателства. Те за били собственици на
къщата от няколкото месеца (началото на 2016 г.), преди нанасянето на вредите и
няма доказателства повреждането да се е отразило на физическото или
психическото им състояние. Изложените от свидетелката Т. показания за това, че
ищците са преживели „много болезнено“ тези събития и всички са „много
засегнати“, представляват изводи, които не разкриват някакви точни негативни
преживявания за страните. Отново от показания на свидетелката се установява, че
дейностите по констатиране на уврежданията и опитите за тяхното отстраняване всъщност
са извършени от самата нея, а не от ищците, като отново тя е платила за
извършения ремонт.
Поради това съдът намира, че тези претенции са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на главните искове следва
да се отхвърлят и исковете за обезщетение за забава.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците
следва да бъде присъдени разноски за д.т. в размер на 208 лева, разноски за СТЕ
в размер на 266.42 лева и 650 лева за адв. възнаграждение, представляващо
половината от платеното за производството предвид липсата на разграничение за
защитата по двете групи искове.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 300 лева представляваща половината от платеното адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице подпомагаща страна не се
присъждат разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.А.О., ЕГН
**********, да заплати на М.Л.Б.,
ЕГН ********** сумата от 2600.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от увреждане на
сграда с идентификатор **** за 1/2 ид.ч. от правото на собственост, ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба на 04.08.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1000 лева, представляваща
неимуществени вреди от уреждане на сграда с идентификатор **** по КК на гр. П.
за 1/2 ид.ч. от правото на собственост, както
и за сумата от 303.61 лева- обезщетение за забава за периода от 08.08.2017
г. до 04.08.2020 г.
ОСЪЖДА
В.А.О., ЕГН **********, да заплати
на М.Л.Т., ЕГН **********, сумата от
2600.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от
увреждане на сграда с идентификатор **** за 1/2 ид.ч. от правото на
собственост, ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба на 04.08.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1000 лева, представляваща
неимуществени вреди от уреждане на сграда с идентификатор ***** за 1/2 ид.ч. от
правото на собственост, както и за
сумата от 303.61 лева- обезщетение за забава за периода от 08.08.2017 г. до
04.08.2020 г.
ОСЪЖДА В.А.О., ЕГН
**********, да заплати на М.Л.Б.,
ЕГН ********** и М.Л.Т., ЕГН
**********, сумата от 1124.42 лева-
разноски по уважения иск.
ОСЪЖДА М.Л.Б., ЕГН **********
и М.Л.Т., ЕГН **********, да заплатят на В.А.О., ЕГН **********, сумата от 300.00 лева- разноски по
отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на „Оси билд инженеринг“ ЕООД, ЕИК
********* и О.Ф.О., ЕГН **********, като трети лица подпомагащи страни на
ответника В.А.О..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.