РЕШЕНИЕ
№ ................/29.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2508 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „С.Б.“ ЕООД срещу „Е.П.“ АД осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19
лв., представляваща платена на 09.03.2016 г. без основание такса за
възстановяване на захранването с електрическа енергия по издадена фактура № ТП */08.03.2016
г. за обект с абонатен № * и клиентски № *, находящ се в гр. *, с титуляр на
партидата *,
което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сключен на 21.01.2017
г. между цедента *
и цесионера „С.Б.“ ЕООД.
Твърди
се в исковата молба, че на 21.01.2017 г. ищецът е придобил процесното вземане
срещу ответника в размер на 19 лв. в качеството си на цесионер
по договор за цесия с цедента *.
Излага, че тази сума е била платена без основание от цедента на ответника на
09.03.2016 г. Поддържа, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия,
за което е изготвено уведомление от 21.01.2017 г. Посочва, че липсва договорно
основание за начисляване на процесната сума, доколкото Общите условия на
дружеството-доставчик са отменени с влязло в сила решение на ВАС. Счита, че
дори да се приеме, че действащите от 2007 г. Общи условия на ответника съдържат
договорена клауза, която да обосновава начисляването на такса за възстановяване
захранването с ел. енергия, то същата е неравноправна на основание чл. 146, ал.
1 вр. чл. 143 ЗЗП, доколкото не е уговорена индивидуално и е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поддържа,
че чл. 122-124 ЗЕ налагат възстановяване захранването на ел. енергия веднага
след като основанието за прекъсването ѝ бъде премахнато (т.е. след
заплащане на дължимите суми за потребена ел. енергия). Навежда довод, че дори
да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на
снабдяването, неплащането на същите не може да бъде основание за отказ да се
възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. Излага, че в случая тези
разходи са едностранно определени от предприятието, което изисква тяхното
предварително заплащане, без да е установен конкретният им размер. С оглед
изложеното намира, че процесната сума е била получена от ответника без
основание. В този смисъл моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Е.П.“ АД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди, че е налице основание за плащане на процесната сума.
Излага, че съгласно чл. 34 ОУ на ПЕЕЕПП дружеството има право да поиска от „*“
АД да прекъсне или ограничи преноса на ел. енергия, в случай че битов клиент
просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми, какъвто е и
настоящият случай. Съгласно чл. 37, ал. 1 ОУ дружеството изисква от посоченото
трето лице възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на
основанията за прекъсване. Продажбата на ел. енергия се възстановява след като
клиентът заплати цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички
направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Посочва, че тази такса представлява заплащане на вид мрежова услуга. Оспорва
възраженията, че процесната такса противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, съответно, че
е неравноправна, на основание чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП. Счита, че при
несъгласие потребителят е следвало да депозира заявление, с което да влияе
върху съдържанието на ОУ, което не е сторено. При тези съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените от него
съдебни разноски.
В о.с.з.
страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си
представители.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
За успешно провеждане
на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 вр. чл. 99 от ЗЗД ищецът следва да докаже: 1) валиден
договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения
размер; 2) факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; 3) че абонатът е в договорни отношения с
ответника, както и че е заплатил процесната сума като такса за възстановяване
на ел. захранването.
По делото не
е спорно между страните, че * е потребител на ел. енергия с обект на
потребление
с абонатен № *
и клиентски № *,
находящ се в гр. *. Следователно е страна по договор за
доставка на ел. енергия,
обвързан от ОУДПЕЕ.
Установява
се от приложенот от сами ответник извлечение за фактури и плащания (л. 25-29),
че на 09.03.2016 г., абонатът е платил на ответното дружество сумата от 19,00
лв., представляваща такса за възстановяване на ел. захранване, за което е
издадена фактура № ТП
*/08.03.2016
г. (л.24).
В случая за
установяване на действителен договор за цесия ищецът е представил договор за
прехвърляне на вземане от 21.01.2017 г.
сключен между Красимир Иванов Ангелов, като цедент и ищеца- цесионер, по силата на който
потребителят е прехвърлил на ответника вземането си от „Е.П.” АД в размер на сумата от 19,00 лв.,
представляваща платена на 09.03.2016 г. без основание стойност за възстановяване на ел. захранване
на обект на потребление с абонатен № * и
клиентски № *.
Предвид
изложеното и липсата на твърдения ответникът да е платил на стария кредитор, следва
да се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето
действие и съответно обуславя и активната материално правна легитимация на
ищеца, като новият кредитор- ищецът, е заместил цедента
*, с което е настъпило и частно правоприемство.
Спорен между
страните е най-вече въпросът - има ли основание ответното дружество да
начислява такса за възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл.
37, ал.1 от ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с
решение ОУ- 06/21.07.2014 г. на ДКЕВР
обнародвани и влезли в сила за потребителите, ответното дружество изисква от „*“ АД
възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за
прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на
дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В
ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013 г. е
предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат
за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в размер на 19,00 лв.
Плащането й е условие за извършване на услугата.
Хипотезите,
в които операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат
право да прекъсват подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в
нормите на чл. 122 - 124 от ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на
дружеството, чл. 123 от ЗЕ предвижда, че това е възможно и когато крайните
клиенти са в неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа
енергия, включително това за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл. 124 от ЗЕ
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Т.е
липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на
допълнителни такси и възстановяване на разходи, които предприятието е направило
или би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение
за възстановяване на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона
е да са отпаднали причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно
предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им
заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за отказ от
изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови ел. подаването.
Наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика налага при
уреждане на такъв вид спорни отношения по повод реализиране договорната
отговорност на потребителя за вреди, да има, както доказано виновно
неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител, така и доказани
по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В
случая тези разходи са едностранно определени от предприятието и то
презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността
по възстановяване се осъществява от „*“ АД, което прави изначално неопределени по
вид разходите, които ответникът реализира за тази дейност. В заключение, съдът
приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 от ЗЗП, защото
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност
на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени
вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е
уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП (така
Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о.). Доводите на
ответника, че въпросната такса се дължи, защото всъщност не е такава за
възобновяване на снабдяването, а е такса за възстановяване на продажбеното
отношение, не могат да бъдат споделени. Принципно прекъсването на ел. захранването
не води до прекратяване на продажбеното правоотношение, а единствено дава
правомерно основание на доставчика да преустанови временно и до отпадане на
причините за това, изпълнение на задълженията си по договора като оператор на
мрежата, без риск от това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка
изискването за заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на
снабдяването по естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово
договорно и законово задължение скрепено в чл. 124 от ЗЕ. Тази цена няма и
характер на мрежови услуги, доколкото легалното определение на това понятие
дадено в чл.2 т. 8 ОУ, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и
закона е, че те означават достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през
електропреносната и електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 от ОУ е
посочено, че въпросната цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел.
енергия.
С оглед
нищожността на клаузата, платената от цедента Красимир Иванов Ангелов сума като цена на услуга за
възстановяване на ел. захранването се явява дадена без основание, поради което
подлежи на връщане, а предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При този
изход на спора, в полза на ищеца „*“ ЕООД следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 410,00 лв. – 360,00
лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. за държавна така, съобразно
представените списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на „С.Б."
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 19,00 лв., представляваща платена на 09.03.2016 г. без
основание такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия по
издадена фактура № ТП */08.03.2016 г. за обект с абонатен № * и
клиентски № *,
находящ се в гр. *, с
титуляр на партидата *, което вземане е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия, сключен на 21.01.2017 г. между цедента *
и цесионера „С.Б.“ ЕООД, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 вр.
чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД,
ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „С.Б." ЕООД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на
управление:***,
сумата 410,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: