Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 697 22.11.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1032 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., твърди в исковата си молба, че с Индивидуален договор за цесия от 20.03.2018г. към рамков договор за цесия от 20.12.2016г. кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК ********* цедирал на ищеца вземането си по Договор за потребителски паричен кредит № 2597418 от 27.01.2017г., сключен с ответницата Н.Ш.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***9. Твърди още, че тъй като ответницата не изпълнявала задълженията си по договора, задълженията по същия били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 20.03.2018г., като длъжникът и до момента не е извършил погасяване на дължимите суми, а именно: главница в размер на 6 055,60лв., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2019год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 667,57лв. за периода от 14.07.2017г. до 20.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 563,72лв. за периода от 14.07.2017г. до 05.03.2019г., за които суми ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 254/06.03.2019г. по ч.гр.д. № 415/2019г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове; в условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове за следните суми: 6055,60лв. главница; 667,57лв. договорна лихва от 14.07.2017г. до 20.03.2018г.; 718,01лв. обезщетение за забава от 14.07.2017г. до датата на исковата молба-12.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. Направено е искане уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост да се връчи на ответника с преписа от исковата молба. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици, като по подробни съображения се оспорват доводите на процесуалния представител на ответника изложени в писмения отговор, иска се уважаването на предявените искове изцяло, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в
писмен отговор от адв.О.Н.-ТАК, назначен от съда особен процесуален
представител на ответника, предявените искове се оспорват, като неоснователни,
като се излагат следните възражения: че договорът за кредит № 2597418, на който
се позовава ищецът е неподписан от ответника на стр.1; не е ясно дали кредитът
е предсрочно изискуем; че липсва надлежно уведомяване на длъжника за обявената
предсрочна изискуемост; оспорва се и прехвърлянето на задълженията, както и
дължимостта на застрахователната премия; оспорва се и валидността на договора с
твърдения, че шрифтът, на който е написан не е еднакъв на всичките му страници,
а освен това е и по-малък от 12, съобр. изискванията по ЗПК; иска се
отхвърлянето на исковете, като неоснователни. В съдебно заседание адв.
О.Н.-ТАК поддържа възраженията си, като пледира за отхвърлянето на исковете
изцяло.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски паричен кредит № 2597418 от 27.01.2017г., представен по делото се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 6 000лв., такса за разглеждане на кредит в размер на 420лв., с размер на месечната погасителна вноска от 149,48лв., със срок от 72 месеца и последна вноска на 14.01.2023г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 16,50%, общ размер на всички плащания в размер на 10 762,51лв. и ГПР 23,97%, като от Искане за рефинансиране на съществуващ дълг, подписано от ответницата на 27.01.2017г. към договора се установява, че същата е поискала погасяването със сумата на кредита на други задължения, а именно- дълг към „Профи кредит” в размер на 1799,13лв., към „Изи Асет Мениджмънт” в размер на 1072,17лв. и към „Кеш кредит” в размер на 698,94лв., които суми са погасени с част от отпуснатата сума. Представени са и ОУ към договора, съобразно които кредит се отпуска само чрез превод по б. сметка на кредитополучателя, а съгл. чл. 13,ал.2, б.”б” от ОУ, при забава в плащанията на месечните погасителни вноски кредиторът има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо; представен е и погасителен план, съдържащ размера на вноските за всяка падежна дата и размера на отделните плащания по тези вноски.Към договора е приложен и договор за застраховка, подписан от ответницата и сертификат към него от „Кардиф Животозастраховане, клон България”.Всички посочени документи са подписани от ответницата.Представени са и договорът за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец от 20.12.2016г., както и приложение № 1/20.03.2018г., към индивидуалния договор за цесия, в което е посочено и вземането по процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за извършената цесия, както и уведомления до ответницата, които не са били доставени на същата.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответницата е изплатила 364,40лв. главница, 480,50лв. договорна лихва , 84,90лв. застрахователна премия, като останалите задължения по договора са както следва: 6055,60лв. главница и 3250лв. договорна лихва; установява се също, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК 06.03.2019г., дължимата главница е в размер на 1217,51лв. и договорната лихва е в размер на 1463,30лв., а до като до датата на съдебното заседание на 14.11.2019г. е налице падежирала главница в размер на 702,32лв. и договорна лихва в размер на 566,59лв., а обезщетението за забава върху главницата от 21.03.2018г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 588,75лв., а от 21.03.2018г. до датата на исковата молба- 12.06.2019г. е в размер на 753,59лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите месечни вноски, при което задължението е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 20.03.2018г. и се претендират неизплатените суми, цедирани на настоящия ищец, за които е издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че спрямо него е неприложима регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, в която връзка са и част от възраженията на особения процесуален представител на ответника. Съдът, преценявайки договора съобразно императивните изисквания на ЗПК, приема, че същият съдържа конкретни данни за параметрите на задълженията, лихвеният процент е фиксиран, а ГПР е посочен, като към договора са налице и общи условия, подписани от ответника, както и погасителен план, също подписани от ответника, а по възражението на ответната страна относно шрифта, същата не е ангажирала доказателства, поради което възраженията на същата за противоречие на договора с изискванията по чл. 11,т.9-11 от ЗПК са неоснователни. Що се отнася до съобщаването на цесията, това е направено с исковата молба, като възражението на ответника за това, че съобщаването на особен представител не е постигнало целените правни последици е принципно основателно, доколкото връчването на исковата молба на особения представител на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК не е надлежно уведомяване на длъжника, тъй като особеният представител няма връзка с представлявания, а оттам- и възможност да го уведоми за промяната на кредитора, но съдът приема, че нередовното съобщаване на цесията не освобождава длъжника от отговорност и възражението би било противопоставимо на новия кредитор, само ако длъжникът вече е платил на цедента, какъвто не е настоящия случай. Относно възражението, че длъжникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора, съдът приема същото за основателно, поради следното: Настоящият съдебен състав се придържа към практиката на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобр. т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение( в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.).Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. В този смисъл, за неоснователни приема съдът доводите на ищеца, че доколкото кредиторът не е б. институция, то спрямо него са неприложими разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото съдът приема, че необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции- така решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, съдът приема доводите на ищеца в тази връзка за неоснователни, а доколкото в случая не са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че такава не е настъпила. Съдът, обаче следва да съобрази обстоятелството, че до датата на съдебното заседание, в което е приключено съдебното дирене-14.11.2019г., са падежирали вноски по договора, поради което следва да съобрази това обстоятелство, на осн. чл. 235,ал.3 от ГПК и съобр. задължителните указания в т.1 от ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС и т.9 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което съдът приема, че за периода след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-06.03.2019г. и до датата на съдебното заседание на 14.11.2019г., падежиралата главница е в размер на 702,32лв., съобр. заключението на вещото лице и следва да се прибави към главницата, дължима до датата на заявлението по чл. 410 от ГПК в размер на 1217,51лв., при което следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане против ответницата за главница в размер на 1919,83лв. за периода от 14.07.2017г. до 14.11.2019г., до който размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 06.03.2019г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер на главницата от 6055,60лв., следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Относно претенцията за заплащане на договорна лихва, съдът, съобразно заключението на вещото лице приема, че съществува вземане на ищеца против ответницата за договорна лихва в размер на 652,22лв. за периода от 14.07.2017г. до 20.03.2018г., до който размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 667,57лв. следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Относно претендираното обезщетение за
забава върху главницата от 1919,83лв. за периода от 14.07.2017г. до датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК-06.03.2019г., съдът, като приема, че за
изчисляването на същата не са необходими специални знания, извърши изчисление
чрез https://www.calculator.bg/
и приема, че обезщетението за забава за периода от 14.07.2017г. до 06.03.2019г.
е в размер на 320,49лв., до който размер претенцията е основателна и следва да
се уважи, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от
563,72лв. следва да се отхвърли, като неоснователна, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1
от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Доколкото съдът е уважил частично предявените установителни искове, не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни такива.
По разноските: С оглед изхода
от спора и предвид задължението на съда да се произнесе по разноските в
заповедното и в исковото производство, съдът приема, че ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете, от които в заповедното
производство от разноски в размер на 196,88лв. има право на 77,96лв., а в
исковото-от сторените разноски в размер на 1145,34лв., съобр. списъка по чл. 80
от ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 453,55лв., определени по
съразмерност, които ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., против Н.Ш.А. с ЕГН **********,***9, за сумата от 1919,83лв. за периода от 14.07.2017г. до 14.11.2019г., изискуема главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2597418 от 27.01.2017г., ведно със законната лихва от 06.03.2019г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 254/06.03.2019г. по ч.гр.д. № 415/2019г. по описа на РСТ, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 6055,60лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., против Н.Ш.А. с ЕГН **********,***9, за сумата от 652,22лв.
, договорна лихва за периода от 14.07.2017г. до 20.03.2018г., за която е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 254/06.03.2019г. по ч.гр.д. № 415/2019г.
по описа на РСТ като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от
667,57лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1
от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., против Н.Ш.А. с ЕГН **********,***9, за сумата от 320,49лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2017г. до 06.03.2019г., за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 254/06.03.2019г. по ч.гр.д. № 415/2019г. по описа на РСТ като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от 563,72лв. следва да се отхвърля иска, като неоснователна, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.Ш.А. с ЕГН **********,***9, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., разноските в заповедното производство в размер на 77,96лв.,
както и разноските в исковото производство в размер на 453,55лв., определени по
съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: