НОХД № 816/2019
год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подс. Г.А.А., ЕГН ********** за престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с
ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК, а именно затова, че след като е била осъдена с
решение по гр. дело № 2074/ 2013 г. по описа на PC - Пазарджик, влязло в сила на
05.11.2013 г., да издържа свои низходящи - децата си С.Д.Я., ЕГН **********, М.Д.Я.,
ЕГН **********, В.Д.Я., ЕГН ********** и Л.Д.Я., ЕГН **********, чрез техния
баща и законен представител Д.Л.Я. ***, съзнателно не е изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 25 месечни вноски по 120
лв. за всяко дете или общо 480 лв. за периода м. април 2017 г.-м. април 2019 г.
включително, общо за сумата от 12 000 лв., като деянието е извършено повторно.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда с налагане
на наказание лишаване от свобода и приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимата се явява лично в
съдебно заседание и със защитник. Дава
обяснения по обвинението, с които не отрича факта на неплащане на дължимата
издръжка. Лично и чрез защитника си иска да бъде оправдана поради обективна
невъзможност за плащане на издръжката.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено
следното:
Подс. Г.А. и св. Д.Я. живеели на съпружески начала,
като от съвместното им съжителство се родили децата А.Д.Я., ЕГН **********, С.Д.Я.,
ЕГН **********, М.Д.Я., ЕГН **********, В.Д.Я., ЕГН ********** и Л.Д.Я., ЕГН **********.
През 2012 год. подс. А. напуснала общия им дом в с.
Ковачево, обл. Пазарджик и заминала за гр. Пазарджик, където заживяла с друг
мъж на семейни начала, от който в последствие родила дете. Горепосочените деца
останали при баща си, който единствено, с помощта на своята майка, полагал
грижи за тях.
По силата на
решение № 812/ 05.11.2013 г. по гр. дело № 2074/ 2013 г. по описа на PC -
Пазарджик, влязло в сила на 05.11.2013 г., родителските права по отношение на
децата Адриана, С., М., В. и Л. Янкови били възложени за упражняване на св. Д.Я..
Подс. А. трябвало да заплаща на децата месечна издръжка чрез техния баща и
законен представител в размер на от по 90 лв. за всяко дете за периода
28.05.2012
Г.-28.05.2013 г. и от по 120 лв., считано
от 28.05.2013 година.
Независимо че била осъдена, подс. Г.А. не плащала
определената й издръжка, поради което св. Я. подавал няколко пъти молби, в
резултат на което горната била осъдена три пъти с присъди на PC- Пазарджик за
престъпление по чл.183 от НК, като й били налагани наказания пробация.
Последната присъда била по НОХД № 483/2017 г. на PC - Пазарджик, влязла в сила
на 13.05.2017 г., с която за деяние по чл.183, ал.4 от НК, извършено в периода
м. юли 2016 г. до м. март 2017 г., подс. А. била осъдена на пробация с мерки по чл.42а
ал.2, т.1 и т.2 от НК, в размер на по осем месеца и на обществено порицание.
Впоследствие обв. Г.А. продължила да не плаща
дължимата от нея издръжка като не изпълнила задължението си за времето от м.
април 2017 г. до м. април 2019 г. включително, или за общо 25 месечни вноски по
480 лв. (по 120 лв. за всяко от четирите деца) общо за сумата от 12 000 лв. По
тази причина св. Д.Я. *** и било образувано настоящото наказателно производство.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимата е осъждана, както
следва:
по НОХД
№ 1616/15 год. по описа на РС-Пазарджик, с присъда влязла в сила на 23.01.2016г.,
за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, извършено в периода мес. януари 2015г. -
мес. юли 2015г., като й било наложено наказание пробация с мерки по чл.42а
ал.2, т.1 е т.2 от НК за срок от по една година. Това наказание било изтърпяно
на 10.02.2017г.;
по НОХД № 1390/16 год. по описа на РС-Пазарджик, с
присъда влязла в сила на 27.09.2016г., за престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с
ал.1 от НК, извършено в периода мес. януари 2016г. - мес. юни 2016г., като й
било наложено наказание пробация с мерки по чл.42а ал.2, т.1 е т.2 от НК за
срок от по две години, както и наказание обществено порицание. Наказанието
обществено порицание било изтърпяно на 17.11.2016 година;
по НОХД № 483/17 год. по описа на РС-Пазарджик, с
присъда влязла в сила на 13.05.2017г., за престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с
ал.1 от НК, извършено в периода мес. юли 2016г. - мес. март 2017г., като й било
наложено наказание пробация с мерки по чл.42а ал.2, т.1 е т.2 от НК за срок от
по осем месеца, както и наказание обществено порицание. Наказанието обществено
порицание било изтърпяно на 30.06.2017 година.
Горната фактическа обстановка съдът установи от обясненията
на подсъдимата и показанията на
свидетелите Д.Я., в. Янква и Н.С., както и от писмените доказателства приети по
делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват. Поради
непротиворечивостта на доказателствата по делото не се налага техният подробен
анализ.
При тези данни съдът прие, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183 ал.4
във вр. с ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК, тъй като, след като е била осъдена с
решение по гр. дело № 2074/2013г. по описа на РС – Пазарджик, влязло в сила на
05.11.2013г., да издържа свои низходящи – децата си С.Д.Я., ЕГН: **********, М.Д.Я.,
ЕГН: **********, В.Д.Я., ЕГН: ********** и Л.Д.Я., ЕГН: **********, чрез техния
баща и законен представител Д.Л.Я. ***, съзнателно не е изпълнила задължението
си в с.Ковачево, обл.Пазарджик в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 25 месечни вноски по 120 лв. за всяко дете или общо 480 лв. месечно за
периода м.април 2017г. – м.април 2019г. включително, общо за сумата от
12 000 лв., като деянието е извършено повторно.
Авторството на деянието и другите обстоятелства по
време и място на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимата е
имала представа за всички обективни елементи на състава на престъплението,
включително и квалифициращите. Съзнавала е, че е осъдена с влязъл в сила съдебен
акт да заплаща ежемесечна издръжка на всяко от горепосочените деца, чрез техния
баща и законен представител. Макар и да е била финансово затруднена през посочения
по – горе период, което се установи
безспорно, тя все пак е имала възможност
за трудова заетост и съзнание за дължимата парична престация под формата на
издръжка, а като не я е плащала, набавяйки
средства по какъвто и да де друг законен начин, е предвиждала конкретно
настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване,
т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Била е наясно и
със съдебното си минало, а именно с предишните си осъждания по горецитираните
три дела, при което е съзнавала, че извършва настоящото престъпление при
условията на повторност по смисъла на разпоредбата на чл.28 ал.1 от НК,
доколкото вече е била осъждана, с влезли
в сила присъди за същото по вид
престъпление, а настоящото деяние е извършено в петгодишния срок,
предвиден в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК.
Не може да бъде удовлетворено искането
на защитника и на самата подсъдима за оправдаване по повдигнатото й обвинение.
Това искане се аргументира с несъставомерност на деянието от обективна и
субективна страна, т. к. подсъдимата била в обективна невъзможност да заплаща
дължимата издръжка, което било в следствие на трайната безработност на А.,
влошено здравословно състояние и липсата на каквито и да бил доходи или
имущество.
Първо следва да се каже, че съдебната
практика е еднопосочна относно обстоятелството, че не се освобождават от
задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не
работят /вж. т. IV от Постановление на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970 г./.
Задължено лице, което твърди обективна
невъзможност да дава издръжка, е длъжно да установи причините извън
неговата воля – заболяване, изтърпяване наказание лишаване от свобода и други обективно възпрепятстващи ги обстоятелства,
правещи невъзможни получаването на доходи, съответно - изпълнение на
задължението да заплаща издръжката, за което е осъден с влязъл в сила съдебен
акт. При всички положения обективната невъзможност
да се дава издръжка не погасява правото на издръжка завинаги и изобщо, а само
за времето, докато тази невъзможност продължава. След като дължащият издръжка е
трудоспособен, то независимо че няма доходи, същият дължи издръжка на децата си
поне в минимален размер. Такъв е и настоящият случай. Това разбиране е
отражение на принципа на семейното право, че родителите са длъжни да издържат
децата си до навършване на пълнолетие, доколкото същото е проявление на
основното им задължение да се грижат за тях.
Вярно е, че по делото се събраха
доказателства за регистрация на подсъдимата в Дирекция „Бюро по
труда”-Пазарджик за периода 11.07.2016г. – 06.11.2017г., който период покрива
част от началото на инкриминирания период с осем месеца. След мес. ноември
2017г. обаче регистрацията в бюрото е била прекратена по вина на подсъдимата,
при което тя сама се е поставила в невъзможност да й се търси и намери
подходяща работа. Събраха се и доказателства за влошено здравословно състояние
на подсъдимата през мес. февруари 2018г., когато й била извършена операция на
единият от краката.
Всичко това обаче не сочи автоматично на абсолютно
трайна обективна невъзможност за заплащане на издръжката от страна на А.,
защото в крайна сметка, през по-голямата част от инкриминирания период, тя е
била в добро психическо и физическо здраве, т. е. в състояние да полага труд,
както и да реализира доходи по друг възможен законен начин. Затрудненото й
материално положение, създадено от самата нея, за което тя не полага дължимите
усилия, например да бъде променен статуса й на безработна, не представлява
такава обективна пречка според изискванията на закона и съдебната практика.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата за извършеното от нея
престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която
е висока предвид това, че е насочено против интересите на рождени деца. Обществената опасност на конкретното
деяние се завишава и от броя на децата, чиято издръжка не е била плащана, както
и немалкия размер на дължимата и неплатена издръжка. Обществената опасност на
самата А. също е завишена, доколкото тя
е осъждана общо три пъти за същото по вид престъпление, като налаганите й
наказания пробация не се постигнали поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект.
Причината за извършеното престъпление следва да се
търси в личността на подсъдимата, в незачитането на установения правов ред,
както в ниския жизнен стандарт, който тя поддържа, който пък е една рефлексия
от липсата на образование и перспективи за по-добра социална реализация.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
направеното самопризнание, положителните характеристични данни по местоживеене,
недоброто материално положение и имотно състояние на подсъдимата, доколкото в
противния смисъл не са събрани данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства – немалкият
брой на децата, за които не е платена издръжка, както и дългия период на
неплащането, респ. високият размер на неплатената издръжка. Обремененото
съдебно минало на подсъдимата не се отчете като отегчаващо обстоятелство, т.к.
осъжданията и по трите посочени по-горе дела влияят на правната квалификация
„повторност” по смисъла на чл.28 ал.1 от НК и са обективен елемент от
настоящото престъпление.
С оглед на горното и
като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, съдът даде лек
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подс.А. наказание
по първата алтернатива на осъществения престъпен състав, като я осъди на лишаване
от свобода за срок от десет месеца.
Съдът намери, че
именно този вид и размер наказание ще постигне целите по чл.36 от НК, като ще
съответства на степента на вина на дееца и на тежестта на престъплението.
Съдът като прецени данните за личността на подс.А. и
преди всичко това, че до настоящия момент тя не е била осъждана на лишаване от
свобода за престъпление от ОХ намери, че за постигане целите на наказанието и
предимно за постигането на принудително-възпиращо и поправително-превъзпитателно въздействие
спрямо горната, не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание
лишаване от свобода. С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изтърпяването на същото за изпитателен срок
от три години. Отчетено беше и това, че ако на подсъдимата бе
наложено ефективно наказание ЛС, то това не би било в интерес на правосъдието,
още по-малко в интерес на децата, доколкото ако А. бъде настанена в
пенитенциарно заведение, то със сигурност ще се препятства възможността й да
дава дължимата издръжка и занапред, най-малкото за времето на престоя си в
затвора.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: