С решение № ... от ...10.2009г. по гр.д. № .../ 2008г. по описа на С. районен съд, е отхвърлен предявеният от „М. М.”-с.О., общ.С. срещу Б. Ц. З., Я. Ц. З. и Б. П. Т., тримата от гр.С. иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД за прогласявне нищожността на сдека-догово за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №..., рег.№ ...., дело № .../ 2006г. на нотариус И. А., действаща в района на Районен съд-гр.С., по отношение на 8/24 идеални части от недвижими имот: дворна място, цялото с площ от 454 кв.м., съставляващо УПИ XXI-... в кв.... по ПУП на гр.С., ул.Ц. О.” № 15 А, при граници на целия имот: изток-улица „Д. Ц.” , юг-улица „Ц. О.”, север-УПИ XI-... на П. Т. М. и Л. М. Х., запад- УПИ XX-.... на С. Б. Ш., поради липса на съгласие, като неоснователен.С решението е отхвърлен и предявеният от „М. М.”-с.О., общ.С. срещу Б. Ц. З., Я. Ц. З. и Б. П. Т., тримата от гр.С. иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 8/24 идеални части от недвижими имот: дворна място, цялото с площ от 454 кв.м., съставляващо УПИ ХХ1 .... в кв.69 по ПУП на гр.С., ул.Ц. О.” № 15 А, при граници на целия имот: изток-улица „Д. Ц.” , юг-улица „Ц. О.”, север-УПИ ХІ ..... на П. Т. М. и Л. М. Х., запад- УПИ ХХ..... на С. Б. Ш., по пропорционална цена, от посочената обща цена на сделката по нотариален акт № ...., рег.№ ....., дело № .../ 2006г. на нотариус И. А., действаща в района на Районен съд-гр.С., като неоснователен. Осъден е „М. М.”-с.О., общ.С. да заплати на Б. Ц. З., Я. Ц. З. и Б. П. Т., тримата от гр.С. разноски по делото в размер на 1450 лв. Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „М. М.”-с.О., общ.С.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и поради необоснованост, по изложени за това подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния и да уважи предявените от него три иска-по чл.26 ал.2 от ЗЗД, по чл.33 ал.2 от ЗС и по чл.537 ал.2 от ГПК. Моли и на осн.чл.270 ал.2 от ГПК въззивният съд да се произнесе и относно нищожността на постановеното решение поради неотстраними процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по жалба Б. Т. и Я. З.. Считат подадената жалба за неоснователна и необоснована, а атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно по изложени за това подробни съображения. В съдебно заседание пълномощникът на ответниците по жалба Я.З. и Б.Т. адв.Кръстева оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това съображения и в писмена защита.Моли въззивният съд да потвърди решението на ВТРС като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. Отговор от ответника по жалба Б. З. не е постъпил. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Досежно оплакването, че постановеното решение е нищожно-същото е неоснователно, тъй като решението е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Предвид изложеното, атакуваното решение не е нищожно по смисъла на чл.270 ал.1 и 2 от ГПК, нито е недопустимо. Не е налице формирана сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право с цитираното от жалбоподателя определение № .... от 08.01.2009г. по В.ч.гр.д. № .../ 2009г. на ВТОС-със същото са разрешени процедурни въпроси, а не материалноправни. Не е налице и произнасяне на СРС с атакуваното решение по спорове, разгледани от ВТОС по цитираното В.ч.гр.д. Досежно неуважаване на искането на ищеца за отвод на съдия-докладчика М.С.-не са налице данни за наличието на някое от изчерпателно изброените в чл.22 ал.1 от ГПК предпоставки за отвод на съдията, разглеждащ делото, с които същият да не се е съобразил при неуважаване искането на ищеца за отвод. Съдът се е произнесъл по всички предявени искове и в то в рамките на заявения петитум, при наведените от ищеца факти и обстоятелства. На ищеца е предоставена не един път възможност да пояснява и уточнява предявените искове, като същият е упражнил процесуалните си права във връзка с това. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция не са събрани други доказателства. Предявени сÓ обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД и чл.33 ал.2 от Закона за собствеността. Предявеният иск по чл.537 ал.2 от ГПК е оттеглен от пълномощника на ищеца в с.з. на 28.09.2009г. , поради което и на осн.чл.232 от ГПК производството по делото по отношение на този иск е прекратено и предвид на това съдът не дължи произнасяне по него. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона и съдебната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: По отношение възражението, че северната пристройка, предмет на сделката по нот.акт № ....., рег.№ ....., дело № ...../ 2006г. на нотариус А. е съборена и не съществува-този факт е ирелевантен по делото, доколкото предявените от ищеца искове са само досежно 8/24 ид.части от процесното дворното място, предмет на сделката по посочения нот.акт, но не и за постройките в него, също предмет на нот.акт. Освен това, независимо дали тази пристройка съществува или не, безспорно е, че обособената реално и със самостоятелен вход западна част от къщата, предмет на сделката, съществува, както и е безспорно установено, че освен нея съществуват и други сгради в дворното място, които са самостоятелно обособени такива, видно от нотариалните актове, и са собственост на различни лица. Неоснователно е и възражението, че нотариалният акт № ...., рег.№ ......, дело № ..../ 2006г. на нотариус А. е нищожен на това основание-поради продажбата на несъществуваща постройка, тъй като такова основание на иска не е въведено в исковата молба, а и липсват доказателства в насока, че тази пристройка не е съществувала към момента на сключване на сделката. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че същият е собственик на Ѕ ид.част от общите входно антре, стълбищен коридор и тоалетна на първия етаж именно от реално обособената западна част на къщата, предмет на сделката: видно от нот.акт №.... от 12.03.1994г., въз основа на който жалбоподателят се легитимира като собственик, същият е закупил 1/6 ид.част от процесното дворно място и реално-южната пристройка, двуетажна, състояща се от стая на първия етаж, стая на втория етаж, заедно с Ѕ ид.част от общите входно антре, стълбищен коридор и тоалетна на първия етаж, като никъде в акта не е посочено, че тези помещения са в къщата, и то в обособената й реално западна част, а не в самата южна пристройка, както е очевидно от акта. Следва да се отбележи и че е без значение дали в актовете за узаконяване № ... от 11.04.2002г. и № .... от 26.04.2002г. е вписан жалбоподателят като съсобственик на узаконените обекти, тъй като тези актове не са титул за собственост и не могат да легитимират жалбоподателя като такъв. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да поиска назначаването на съдебно-техническа експертиза, която въз основа на тези актове за узаконяване щяла да докаже, че недвижимите имоти, предмет на сделката между ответниците, са съсобствени между страните по делото. Съгласно чл.195 от ГПК експертиза се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая въпросът относно собствеността върху имотите, предмет на процесната сделка не е сред изброените, а е правен въпрос, и установяването на собствеността се извършва с други доказателствени средства, сред които експертизата не е. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.33 ал.2 от ЗС са неоснователни. Безспорно установено е, че жалбоподателят не е страна по атакуваната сделка, поради което не е необходимо неговото съгласие при сключването й. Безспорно е и че страните по сделката са изразили своето съгласие за сключването й и не е налице твърдяния от жалбоподателя порок на сделката. Безспорно е и че основанието, сочено от жалбоподателя за нищожност на сделката-поради това че не му е предложено да изкупи дела от процесното дворно място, не води до нищожност на същата. Безспорно е, видно от приложените нотариални актове, че в процесното дворно място съществуват не една, а няколко реално обособени като самостоятелни сгради, с различни собственици, сред които и страните по делото, като жалбоподателят не е съсобственик на сградите, предмет на процесната сделка. При това, съгласно ТР № 45 / 1960 г. на ОСГК на ВС на РБ, в този случай разпоредбите на чл.33 от ЗС не се прилагат, тъй като съществува съсобственост само върху мястото, а върху сградите-отделна собственост, а при отделните сгради, принадлежащи на отделни собственици, съсобствеността на дворното място го прави обща част към сградите с оглед на използването им. Предвид на това, отделната собственост на сградите дава право на собствениците да ги продават не само на останалите съсобственици на мястото, но и на други лица. В този смисъл, за ответниците Заранкови не е възникнало задължение да предлагат на жалбоподателя да изкупи процесната част от дворното място. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, не са налице сочените нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, водещи до неправилност на решението, същото следва като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено от въззивния съд. Разноски са претендирани от ответниците по жалба Я.З. и Б.Т., но тъй като такива не са направени, то несе присъждат. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ..... от 30.10.2009г. по гр.д. № ..../ 2008г. по описа на С. районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |