№ 1272
гр. Б., 28.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Божана Манасиева
СъдебниРосен Самарджиев
заседатели:Мими Биберова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
и прокурора В. Ст. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Наказателно дело
от общ характер № 20241200200986 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Б., уведомени в съдебно заседание, се явява
прокурор С..
Подсъдимият В. В. Х., уведомен в съдебно заседание, се явява лично и със
защитника си адв. Н..
Частните обвинители И. И. П./баща/, С. О. П. и Р. И. М., редовно уведомени
чрез адв. К., не се явяват. Явява се частният обвинител Ф. И. П.. За всички тях
се явява повереника им адв. Т. К., редовно упълномощен.
Частният обвинител Ю. М. Ф., уведомен в съдебно заседание, се явява лично и
с повереника си адв. А. А..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Предвид явяването на всички страните в производството и изразеното
становище, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА: По делото са постъпили изисканите характеристики по
отношение на подсъдимия В. Х. – на 26.11.2024г. от кмета на с. Д. и на
11.11.2024г. от началника на Полицейски участък – с. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат докладваните характеристики,запозната съм.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. А.: Да се приемат. Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. К.: Да се приемат. Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Н.: Да се приемат. Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Съдът като относими счита, че следва да бъдат приети приложените
характеристики, касаещи подсъдимия Х.,поради което и на основание чл. 283
от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателства по делото характеристика на В. В.
Х., изготвена от кмета на с. Д. и характеристична справка, касаеща
подсъдимия, изготвена от началника на Полицейски участък – Г..
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по ДП № 105/2022г., а
именно: от том I-протокол за оглед на ПТП, ведно с фотоалбум /л.27-32а/;
протокол за оглед на труп, ведно с фотоалбум /л.33-39/; медицински
документи /л.79-83/, заверено копие от акт за смърт /л.99/, удостоверение за
наследници /л.102/, СРМПС /л. 110/, справка от централна база КАТ /л.131/,от
том II-писмена кореспонденция и копия на медицински документи относно
Ю. Ф. /л.1-199/, от том III-съдебно-химическа експертиза № А-277/2022г. /л.3-
5/, съдебно- химическа експертиза № Т-277/2022г. /л.6-8/, съдебна
химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза /л.21-22/, съдебна
химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза /л.23-25/, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози /л.28, 29/, съдебна
химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза /л.42, 43/, съдебна
химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза /л.44-46/, автотехническа
експертиза /л.65-74/, копие на проект за организация на движението на
местопроизшествието към ****г. /л.83-85/, съдебномедицинска експертиза на
труп /л.88-99/, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни с
2
освидетелстване на живо лице № 128/2022г. /л.105-121/, съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни с освидетелстване на живо лице № 129/2022г. /л.
125-138/,от том IV- справка за нарушител/водач /л.24, 25/, писмо изх.№ 24-00-
85/13.03.2024г. на АПИ /л.28/, писмо изх.№ 15/06.03.2024г. на НИМХ /л.ЗО/,
писмо от ДНС 112, ведно със СД /л.32, 33/, справка за съдимост /л.48/,
декларация за семейно и материално положение /л.77/, медицински документи
/л.78-87/.
ПРИЛАГА веществените доказателства.
На основание чл.286, ал.1 от НПК Съдът запитва страните имат ли искания за
извършване на нови следствени действия.
СТРАНИТЕ/поотделно/:Нямаме искания,няма да сочим нови доказателства.
На основание чл.286, ал.2 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
поддържам обвинението срещу подсъдимият В. В. Х. за извършено от него
престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.
342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата. От събраните по делото доказателства безспорно се установя тази
фактическа обстановка, такава каквато подробно е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт и която подсъдимият изцяло
признава. От тези доказателства се установява, че на ****г. около 5:00-5:05
часа в участък от асфалтов път ПП-1, километър 357+100 в посока от гр. Б.
към гр. С. като правоспособен водач, подсъдимият е управлявал моторно
превозно средство от кат. В, а именно собствения си лек автомобил в пияно
състояние, с наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1,86 промила и след
употреба на наркотични вещества, амфетамин и тетрахидроканабинол, при
3
което е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
Закона за движение по пътищата, а именно – не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което управлява със скорост от 145-146 км/ч, като е
допуснал същото да загуби напречна устойчивост, довела до плъзгане на
автомобила странично, в посока на ляво и след рязко завъртане на волана с
цел стабилизиране, е последвал удар в предпазна еластична ограда
/мантинела/, което е нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и при избиране на
скоростта на движение, е превишил допустимата в този участък от пътя, която
за пътно превозно средство от кат. В, извън населено място, е 90 км/ч, като се
е движил със скорост не по-ниска 145-146 км/ч, което в нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, в резултат на което по
непредпазливост е причинил смърт на едно лице, а именно смъртта на И. И. П.
и тежка телесна повреда на Ю. М. Ф., изразяващо се в постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, травматичен шок с черепно-
мозъчна гръдна травма, в комбинация представляващи остро протекли
увреждания, които без квалифицирани и своевременна медицинска помощ,
неминуемо и за кратко време биха довели до смърт. Деянието е извършено
при форма на вина престъпна небрежност, непредпазливост, тъй като
подсъдимият не предвиждал на обществено опасните последици, но е могъл и
е бил длъжен да ги предвиди. Ето защо, уважаема г-жо Председател,
уважаеми съдебни заседатели, моля да признаете подсъдимият за виновен в
извършване на престъплението, в което същият е предаден на съд, като при
определяне на вида и размера наказанието и с оглед целите, визирани в чл.36
от НК, моля да имате предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
младата възраст на подсъдимият, изразеното от него съжаление за случилото
се, както и добрите характеристични данни. В същото време, моля да имате
предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства многократното
санкциониране на Х. по Закона за движение по пътищата. Следващо място
обстоятелството, че подсъдимият вече е бил санкциониран по реда на чл.78а
от НК за извършено от него престъпление по чл. 342б, ал.3, пр.1 от НК, а
именно за управление на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества, а именно метаамфетамин, екстази и канабис. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство моля да приемете наличието на
множество квалифициращи признаци, тъй като подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство след употреба на голямо количество алкохол –
4
1,86 промила и след употреба на два вида наркотични вещества – амфетамин
и тетрахидроканабинол. Като отегчаващо отговорността обстоятелства моля
да приемете и високата скорост, с която подсъдимият е управлявал моторното
превозно средство, която е близо 2 пъти по-висока от разрешената. На
последно място, но не по значение като отегчаващо отговорността
обстоятелство моля да имате предвид причинените телесни увреждания на Ю.
Ф., извън тази включена в квалификацията на деянието.
Уважаемо г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че
изброените отегчаващи отговорността вината на подсъдимият сочат на висока
степен на обществена опасност на дееца и характеризират извършеното от
него престъпление като тежко, което налага определяне на наказание
„лишаване от свобода“ над средния размер, предвиден за престъплението по
чл. 343, ал.4 от НК. Предвид обстоятелството, че настоящото производство се
провежда по ред на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, моля
да определите същото при условията чл.58а от НК и постановите ефективното
му изтърпяване. На подсъдимият В. Х. е нужно време да бъде в затвора, за да
преосмисли стореното и за да настъпи ефекта на превъзпитанието. Освен това
Ви моля на основание чл. 343г от НК да постановите лишаване на
подсъдимият от право да управлява моторно превозно средство за срок, който
надвишава срока на наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл.
309, ал.2 от НПК да вземете мярка за неотклонение по отношение на
подсъдимият Х., тъй като считам, че с определяне на ефективно наказание,
има опасност подсъдимият да се укрие, с оглед изпълняване и изпълнение на
същото, като считам за адекватна, с оглед процесуалното поведение на
подсъдимият мярка за неотклонение „домашен арест“. По изложените
съображения, ще Ви моля да постановите Вашата присъда.
АДВ. А.: Уважаемо г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, изцяло
се присъединяваме към становището на държавното обвинение, досежно
характера на престъпното деяние, правната квалификация, обществената
опасност на деянието и дееца, както и в санкционната част на искането, което
подкрепяме изцяло. Съображенията за това са следните: държавното
обвинение правилно и обосновано е повдигнало обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.1, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.
342, ал.1, пр.3 от НК, както и във връзка с текста вр. чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата. С оглед позицията на подсъдимия, няма да
5
се спирам подробно на фактическата обстановка, както и на доказателствата,
които подкрепят изцяло обвинението за извършеното престъпно деяние. Моля
Ви обаче да обърнете внимание на следното: в резултат на деянието е
настъпила смъртта на едно лице в млада възраст и това е И. И. П., както и
тежка телесна повреда на моя доверител Ю. М. Ф.. Моля да имате предвид, че
непосредствено след деянието Ф. дълго време беше в състояние между живота
и смъртта. Близките му ежеминутно бяха в реанимация, а възстановяването му
продължи изключително дълъг период от време. На него беше нанесен
травматичен шок в резултат на ПТП-то с тежка черепно-мозъчна гръдна
травма в комбинация, които представляваха остро протекли усложнения и ако
не бе високо квалифицирана медицинска помощ, сега жертвите на
престъплението щяха да са две. Дълъг беше процеса на възстановяване на Ф.,
свързан с непознаване дори на най-близките от неговото семейство. Тежко
възстановяване, което протече както в С., така и в Б. в многопрофилната
болница. Многократно посещения на известни, национални специалисти, за да
може това момче, което днес е в съдебната зала, да може да изглежда така и да
върне изцяло способностите си, дори и в интелектуален план. Ето защо ние се
присъединяваме към становището на държавното, че тук се касае за деяние,
което е с изключително висока степен на обществена опасност, което може да
причини смъртта както на една лице, така и да остави инвалид за цял живот
друго, каквото е в настоящия случай. А това касае не само пострадалия, касае
неговото семейство, неговите близки и роднини, които минаха през 9-те кръга
на Ада, докато се убедят, че момчето ще живее. Ето защо ще Ви моля, при
определяне на наказанието да съобразите освен добрите характеристични
данни на подсъдимия, да съобразите и високата степен на обществена
опасност на деянието. По отношение на сроковете за „лишаване от свобода“,
които ние считаме, че следва да бъдат в размер, който се поддържа и от
държавното обвинение и наказанието да бъде ефективно.
Поддържаме становището на прокурора и за другите предвидени кумулативно
наказания по вид и размер, съобразно нормата на основния текст на
обвинението, а именно лишаването от право да управлява моторно превозно
средство. Моля да постановите справедлив съдебен акт.
АДВ. К.: Уважаемо г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, с цел
процесуална икономия няма да преповтарям заявеното от държавното и
6
частно обвинение до настоящия момент. От наша страна също смятаме, че
фактическата обстановка е изяснена в цялост, установена е причинно-
следствената връзка между извършените нарушения и настъпилия вредоносен
резултат. Присъединяваме се изцяло към това което беше заявено и от
държавно, и от частно обвинение, като в тази връзка моля съдът да има
предвид на първо място, както беше отбелязано, че това не му е първо деяние
на подсъдимият. Години преди този инцидент, не много при това, той е бил
наказван за извършено такова престъпление. Явно след първоначалното му
осъждане, той не е взел поука от това свое поведение и благодарение на това
или за жалост от това, е причинена смъртта на едно младо момче, което е било
в разцвета на силите си. Студент, спортист, човек който е помагал най-вече в
семейството си, чувствал се е спокоен, прекъснал е неговия живот и
възможността му за реализация. Както беше заявено от повереника,
благодарение на своевременната намеса на специалисти, другото момче,
макар и с тежка телесна повреда, е оцеляло. В тази връзка относно размера на
наложеното наказание, ние също смятаме, че с цел превъзпитание на
подсъдимият, предвид това, че той не е взел никаква поука, а напротив –
продължил е след употреба на алкохол и наркотични вещества, движил се с
почти двойно над разрешената скорост, което лично мое мнение, че това се
равнява на умишлено убийство. Няма как човек, който по тези причини след
употреба на наркотични вещества, качва се на автомобила и да кара с такава
луда скорост, като на състезание. Единственият изход е този, който е станал.
За жалост, едно момче е загинало на място, а друго е с тежки увреждания.
Каквото и да се прави, каквото и наказание да се наложи, няма как да се върне
здравето на единия и живота на другия. В тази връзка би следвало, според
нас, действително наказанието с цел превъзпитание на подсъдимият, да бъде
ефективно и то не към минимален, а може би от среден нагоре размер. Както
беше заявено, явно след като подсъдимият до този момент на второто
престъпление, не си е взел поука, а е продължил със своето противоправно
поведение, с цел прекратяване на следващо такова, не дай си Боже пак с такъв
фатален край, съдът да наложи наказание „лишаване от свобода“ над средния,
предвиден от закона за това престъпление. Клиентите ми не стига, че са
изгубили най-близкия си, а именно техния син, брат и внук, благодарение на
поведението на подсъдимият се е наложило да ангажиран адвокат, да
заплащат суми, които суми смятам, че е справедливо да бъде осъден
7
подсъдимият да възстанови на пострадалите. В тази връзка представям на
съда списък относно заявеното от държавно и частно обвинение, че с цел
невъзпрепятстване на наказателното преследване, аз също смятам, че би
следвало да му се наложи мярка за неотклонение „ домашен арест“ до
евентуално влизане на присъда в сила.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Ю. Ф.: Поддържам това, което каза адвоката ми
А. А.. Няма какво да допълня.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Ф. П.: От името на цялото ми семейство,
поддържам това, което каза адвоката ни.
АДВ. Н.: Уважаемо г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
настоящото производство протече по реда на чл.371, т.2 от НПК като
подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
По този начин подсъдимият даде своя принос за приключване на
наказателното производство в изключително кратки срокове. Няма да се
спирам на фактическата обстановка, защото тя е призната от подсъдимият, но
считам, че следва да се обърне особено внимание на всички факти и
обстоятелства, които са важни за налагане на съответното наказание. Не мога
да приема, въпреки че очаквах такива искания за постановяване на присъда, с
която подсъдимият да бъде лишен от свобода и това лишаване от свобода да
бъде изтърпяно ефективно, но когато се определя едно наказание освен целите
по чл.36 относно генералната превенция, особено значение имат и тези на
специалната превенция. Тогава следва да се съобразим с личността на дееца, с
това налага ли се това лице да бъде изолирано от обществото и по този ли
начин само може да се постигнат тези цели. Не считам, че превъзпитаването и
осъзнаването на това, което се е случило, по отношение на В. Х. може да бъде
само и единствено чрез налагане на ефективно наказание. Според мен, това
ще бъде една никому ненужна репресия. Известно ми е общественото мнение,
настройките на обществото и т.н., но когато общественото мнение влиза в
залата, правото излиза от нея. За това всеки отделен случай е наистина
отделен сам за себе си и всеки има своята специфика.
Когато говорим за смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, аз
считам, че в конкретния случай са налице само смекчаващи отговорността
8
обстоятелства. Част от тези обстоятелства са и посочените от прокурора –
младата възраст на подсъдимият, чистото съдебно минало, изразеното
съжаление. И тук не мога да се съглася, че предходно освобождаване от
наказателна отговорност през 2017г., което в никакъв случай не можем да
ценим като отегчаващо отговорността обстоятелство, следва да се има
предвид при определяне на наказанието като някакво осъждане.
След извършване на деянието В. Х. също беше в тежко здравословно
състояние. При него обаче не се проведе адекватно лечение. Същият е бил
настанен в хирургия. Минал е пътеката съгласно изискванията на Касата, но в
този период, освен вливания на разтвори, друго не е правено. Едва след
изписването му от болницата, се установи тежко увреждане, за което са
представени документи в ДП, както и в съдебната фаза на процеса, в
предходното съдебно заседание. От тези документи е видно, че има
изключително тежко увреждане на прешлените на гръбначния стълб. Всяко
излишно или непремерено движение може да доведе до фатален край по
отношение на лицето. Затова има многобройни медицински документи и
епикриза. Когато се определя наказанието, следва да се има предвид освен
чистото съдебно минало, младата възраст, изразено съжаление, следва да се
има предвид и тежкото здравословно състояние на подсъдимият.
По отношение на неговия баща, бяха представени медицински документи,
едни от които от миналия месец, от които се вижда, че той е в тежко
здравословно състояние. Наред с това, е видно от приетата характеристика че
наистина става въпрос за човек с добри характеристични данни и именно за
това, когато говорим за специалната превенция, следва да бъде преценено, че
не само ефективното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ би
изиграло ролята по чл.36 от НК. Аз считам, че по отношение на В. Х., с оглед
заявените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, са налице
основания за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Относно здравословното
му състояние лично на него, аз считам, че това обстоятелство даже не е от
категорията на смекчаващите, а то е по-скоро изключително. Ако не приемете,
че са налице основания по чл.55, ал.1, т.1 от НК, аз считам, че наказанието на
В. Х. следва да бъде определено така, че след намаляването му с 1/3 да е
налице законовата възможност за приложението на чл.66, ал.1 от НК, дори с
най-дългия срок за отлагане на изтърпяване на това наказание. Считам, че по
този начин ще бъдат изпълнени целите на наказанието. Като се има предвид и
9
това, че подсъдимият го заяви пред Вас, а то е ясно, че в този случай няма как
да не остави тежка следа в неговия живот и в продължение на повече от 2
години и половина след случая, В. Х. изживява това. Така, че този период,
който е изминал от деянието досега се осъзнава от подсъдимият. Влияе и на
неговото психическо състояние и пред Вас не седи човек, който е абсолютен
престъпник и който задължително трябва да търпи наказанието „лишаване от
свобода“ ефективно. Не мога да приема и твърдяното, че са налице
многобройни санкционирания по реда на ЗДВП, тъй като за много от тях,
които са посочени там е изминал срок, в който те се заличават. Не става въпрос
за и тежки нарушение на Закона за движение по пътищата. Ето защо, аз
считам, че въпреки тежки резултат, не е налице и сочените от прокурора
отегчаващи отговорността обстоятелства, защото всички посочени от
прокурора, са посочени в правна квалификация на самото деяние. С оглед на
гореизложеното, аз Ви моля да постановите присъда, при която определеният
размер на наказанието „лишаване е свобода“ да позволява приложението на
чл.66, ал.1 от НК и да приложите този текст по отношение на този подсъдим.
Очевидно е, че след като подсъдимият бъде признат за виновен, ще следва да
се наложи наказанието по чл. 343г, но никъде в закона не е записано, че това
наказание следва да бъде със срок по-голям от срока на лишаване от свобода.
Имаше такава практика преди време, сега вече не е така.
По отношение на мярката за неотклонение, аз не считам, че има каквито и да
било основания за вземане на мярка за неотклонение, тъй като независимо от
здравословното състояние на подсъдимия,същият се явява винаги когато е бил
призоваван в хода на ДП, явява се и пред настоящия съдебен състав, когато
бъде призован. Неговото поведение по никакъв начин не предполага вземане
на такава тежка мярка за неотклонение.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДСЪДИМИЯТ Х.: Поддържам
казаното от адв. Н.. Имам какво да кажа, благодаря, че ми давате думата. Аз и
минали път казах, че И. ми беше най-добрия приятел, той ми беше като брат.
Ако някой тук си мисли, че аз не го изживявам тежко, жестоко се лъже, защото
той ми беше най-добрия приятел, беше ми като брат. Аз оттогава съм тотално
друг човек. Чух обвинението, за наказанието, за превъзпитанието. Аз просто
съм друг човек. Няма как човек да не се промени след такава случка.
Здравословно, психически съм изцяло друг човек. Не водя същия начин на
10
живот вече. Мисля за съвсем други работи. Моля се по 4 пъти на ден. Не съм
пил алкохол. Не мисля, че има някой човек, който ще остане същия след такова
нещо. Тази мисъл ще ме преследва цял живот. Много съжалявам за това, което
стана. Няма как да върна работите. Нищо не помня от случилото. Аз не помня
след дискотеката нищо. Искам да изразя притеснение също за моя баща. Той е
вече на години, аз съм единствения в семейството, не знам какво ще правят
без мен. Ако ме изгубят, не знам какво ще правят без мен. Много се
притеснявам за това нещо. Ако нещо стане, физическа разправа, някъде нещо,
притеснявам се. Това е което е, не може да се промени. Процедури ми казаха
да правя не за врата, врата вече не може. Оперираха ме, оправиха го колкото
можаха, изправих канала на гръбначния мозък колкото можаха. Спряха
болките по ръцете. Вески ден продължавам да имам болки във врата, отзад,
отпред, като стоя на едно место, всичко ме боли. Трябва или да ходя, или да
седна да се облегна, или да легна. Ако седя на едно место, всичко започва да
ме боли. За гърба няма да говоря, това е отделно. Всеки ден имам болки в
гърба. И мисля, че ви казах, че понякога имам чувството, че главата ще ми
падне така като си ходя. Ако направя по-резко движение нещо, да реагирам за
нещо, направо имам остра болка отзад. Болката е изцяло отзад, отпред нямам
болка. Но повече се притеснявам за баща ми, не за себе си. Не искам да изгубя
човека, който обичам. Живота ми е променен напълно и не мисля, че ако вляза
в затвора, това просто ще съсипе семейството ми и мен. Не водя същия начин
на живот. Стоя си у нас, не ходя нито на дискотеки, нито на кафета. Моля се на
Господ и това е.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Х.: Първо искам да се извиня на
брат му, не мога да го погледна в очите. И на Ю. също. Не искам да влизам в
затвора със сигурност, защото това ще ме съсипе и мен, и близките ми.
Тръгнал съм в една посока, като се съвзех и гоня някакви цели.
Съдът прилага списък на разноските, представени от адв. К..
СЪДЪТ се оттегля на съвещание за произнасяне на присъда.
СЪДЪТ след съвещание постанови присъдата си в присъствие на страните и
обяви срока за изготвяне на мотивите – до 15 дни.
11
По отношение на искането на прокурора за вземането на мярка за
неотклонение „домашен арест“ по отношение на подсъдимия В. В. Х.,съдът
намира,че същото следва да бъде оставено без уважение.Действително,с
настоящата присъда съдът наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири години,постановявайки неговото ефективно изтърпяване.Само и
единствено определеното наказание обаче не може да бъде основание за
вземането на мярка за неотклонение,тъй като опасността от укриване не е
налична в казуса.Това разбиране беше заложено изрично в ТР №3/15.11.2012г
на ВКС по тълк.дело №3/2012г.Както в него,така и в практиката си ВКС е
приемал, че при произнасянето си във връзка с мярката за неотклонение
"задържане под стража" съдът трябва да отчита опасностите, посочени в
чл.63,ал.1 от НПК и целите, отразени в чл.57 от НПК. При преценката си той е
длъжен да отчита единствено реалното съществуване на посочените
опасности, като прави извод за наличието им въз основа на доказателствата в
конкретното производство и процесуалното поведението на привлеченото към
наказателна отговорност лице.А в казуса,подсъдимият В. Х. е с коректното
процесуално поведение както в досъдебната фаза на процеса,така и в
съдебната такава.За това поведение съдът прави извод дори и от начина на
приключване на наказателното производство- по реда на съкратената
процедура ,поради признанието на фактите от страна на подсъдимото
лице.Наред с това съдът отече факторите от семеен,социален и здравословен
характер,които успешно се противопоставят на опасността от укриване-
подсъдимият е с влошено здравословно състояние,неговият баща също-
претърпял е кардиологична операция,страда и от други заболявания,поради
което семейството очаква и разчита на подкрепата на подсъдимия в този
момент.Подсъдимият продължава да работи върху квалификацията си,в личен
план има до себе си приятелка,с която цели да се създаде семейство. Няма как
постановяването на осъдителната присъда да бъде основание, с което да се
обоснове съществуването на реална и конкретна опасност от укриване, тъй
като това обстоятелство не е свързано с процесуалното поведение на
подсъдимия. Поради посочените съображения ,съдът не намира основания за
определянето и на друга мярка за неотклонение.
С оглед на посоченото,съдът намира,че липсват основанията на чл.309,ал.2 от
НПК,поради което искането на прокурора следва да бъде оставено без
уважение.
12
Водим от горното и на основание чл.309, ал.2 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважението искането на ОП-Б. за вземане на мярка за
неотклонение „домашен арест“ спрямо подсъдимия В. В. Х..
НЕ ВЗЕМА мярка за неотклонение „домашен арест“ или друга мярка за
неотклонение спрямо подсъдимия В. В. Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано в 7-дневен срок
от днес пред АС – С..
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11:45 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13