№ 393
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502812 по описа за 2021 година
С решение от 14.04.2021 г., постановено по гр. дело № 394/2020 г., Видинският
окръжен съд, Гражданско отделение, 1 състав, е осъдил на осн. чл.432, ал.1 от КЗ
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на ищцата Л. Г. И. сумата 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
смъртта на нейния дядо Л. Г. Г..
В останалата му част искът, предявени в размер от 60 000 лева, е отхвърлен като
неоснователен.
Недоволни от първоинстанционното решение са останали и двете страни по
делото, които са подали въззивни жалби.
В жалбата на ищцата Л. Г. И. се твърди, че в частта, с която окръжният съд е
отхвърлил иска, решението е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че определеното
обезщетение от 40 000 лева е несправедливо занижено и не е съобразено изцяло със
събраните по делото доказателства, установияващи хармоничните и много близки
отношения между загиналия Л. Г. и неговата внучка. Посочва се, че внезапната смърт
на дядото се е отразила на детето крайно негативно, тъй като двамата са живели заедно
повече от 12 години, през които Л. е била лишена от грижата на нейния баща, а дядото
е поел родителските функции на бащата. Излагат се доводи, че е налице критерият
„изключителност“, въведен с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
който дава основание да се претендира обезщетение от внучката за преживените от нея
1
неимуществени вреди.
В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на ищцата поддържа,
че от приетата автотехническа експертиза не може да се направи извод за
съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият не е могъл да избегне удара.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковата
претенция в пълния й предявен размер.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД обжалва решението в осъдителната му част. Във
въззивната жалба пълномощникът на застрахователното дружество излага
съображения на първо място за необоснованост на извода на окръжния съд, че са
налице предпоставките за приложение на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като
от събраните гласни доказателства не се установява, между ищцата и нейния дядо да са
били създадени някакви изключителни, нетипични за нашето общество отношения,
които да подлежат на обезщетяване по смисъла на тълкувателното решение.
Настоява се, че следва да бъде приложена методиката, установена в § 96 и
чл.493а от КЗ и обезщетението не следва да надхвърля 5 000 лева. Излагат се подробни
съображения, че с поведението си пострадалият Л. Г. съществено е допринесъл за
настъпване на ПТП като съпричиняването е не по-малко от 75 %.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете
изцяло или съществено намаляване на обезщетението.
В становището си по същество пред настоящата инстанция процесуалният
представител на ЗД „Бул инс“ излага и доводи, че тълкувателното решение, на което
ищцата основава претенцията си, няма обратно действие, доколкото
правопораждащият факт е настъпил преди приемането му.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, включително приетата пред настоящата инстанция автотехническа
експертиза и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за родствени връзки,
ищцата Л.И. – родена през 2003 г., е внучка на Л. Г. /дъщеря на неговата дъщеря К.Г./.
Установено е по делото, че на 19.02.2016 г. дядото на малолетната към този
момент Л.И., е загинал при ПТП, настъпило в резултат от удар между управлявания от
него велосипед и товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № ***,
управляван от водач К. Т. И..
Видно от приложеното НОХД № 259/2016 г. по описа на Видинския окръжен
съд, виновното противоправно поведение на водача на товарния автомобил е
установено с влязла в сила присъда.
2
По делото не се спори, че към датата на ПТП товарният автомобил управляван
от К. И., е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното
застрахователно дружество.
От приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р А. И., се установява, че причината за смъртта на Л. Г. /роден през ***
г./, е настъпила в резултат от тежка съчетана травма, като водещи са закрита черепно-
мозъчна и гръбначна травми, получени при блъскане на велосипедиста от товарен
автомобил и последващо падане на твърда повърхност.
Окръжният съд е допуснал и приел и автотехническа експертиза. В нея вещото
лице инж. Р. П. е приел следния механизъм на ПТП: Товарният автомобил се е движил
по бул. „Панония“ в гр. Видин в средната пътна лента на булеварда със скорост от
около 61 км/ч. – при ограничение на скоростта до 50 км/ч. В определен момент водачът
на автомобила е предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил, при което
изцяло навлязъл в лявата пътна лента. В десния край на тази пътна лента се намирал
велосипедът, управляван от Л. Г.. Водачът на товарния автомобил възприел
велосипедиста на около 36 м. преди мястото на удара и предприел аварийно спиране с
изнасяне в ляво. Поради недостиг на път и време, автомобилът не успял да спре и
ударил с предния калник и предната странична част на бронята велосипеда в областта
на левия педал.
Според това вещо лице, времето за реакция на велосипедиста, който няма
огледало за обратно виждане и може да се ориентира по звука от идващия зад него
автомобил, е било от 0.8 до 1 секунда. Поради това водачът на велосипеда не е имал
техническата възможност да реагира на възникналата опасност. Инж. П. е приел, че
дори и при движение на велосипедиста в края на пътната лента, пак би настъпил удар.
Пред настоящата инстанция е допусната и приета повторна автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице доц. инж. А. А.. В заключението е посочено, че
бул. „Панония“ е за двупосочно движение, с две самостоятелни пътни платна,
разделени със затревена ивица и предпазен парапет. Всяко от платната е с по 3 пътни
ленти, с широчина 3,5 м. всяка. Участъкът е прав, хоризонтален, времето е било ясно, с
нормална дневна видимост. Инж. А. А. е посочил, че за настъпване на произшествието
няма свидетелски показания, поради което не е установено къде по ширината на
пътното платно се е намирал велосипедистът непосредствено преди удара. По
неустановената траектория на велосипедиста може да се приеме, че същият се е
намирал в лявата пътна лента, на около 2,3 м. вдясно от левия край на платното.
Велосипедистът не е могъл да види автомобила, тъй като е бил с гръб към него. Ако е
бил добре със слуха, е могъл да го чуе и най-вероятно е имал възможност да отклони
велосипеда надясно към разделителната линия със средната лента. Това би била по-
3
малката опасност в сравнение с опасността, в която сам се е поставил, движейки се
върху лявата пътна лента.
Спрямо момента, в който спирачките на товарния автомобил са се задействали и
са издали силен характерен звук, велосипедистът е имал възможност само да реагира,
но не е имал възможност да предприеме действия, с които да предотврати удара. Ако
велосипедистът се е оказал на мястото на удара, извършвайки маневра /например
преминавайки в най-лявата лента/, той е имал възможност да се огледа и да изчака
преминаването на автомобила. Ако маневрата е извършена неволно, движейки се в
близост до левия бордюр, велосипедистът не е имал възможност да предотврати удара.
Тъй като опасната зона за спиране на автомобила при приетата от вещото лице
скорост от 53 км/ч. е 41 м., а при 57 км/ч. е 45 м., автомобилът не е могъл да спре
преди мястото на удара.
Според експерта, от техническа гледна точка велосипедистът не е следвало да
навлиза в най-лявата пътна лента, нито да се движи по нея, още повече на 2,3 м. от
левия бордюр. Ако се е движил в дясната пътна лента в близост до десния бордюр или
на десния тротоар, удар не би настъпил.
В съдебно заседание пред въззивния съд инж. А. е допълнил, че обективните
данни – разположението на автомобила и на велосипеда на платното, както и петното
кръв доказват, че велосипедистът се движел в най-лявата пътна лента.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди пред
окръжния съд са разпитани свидетели.
Свидетелката Л. Г. – съпруга на загиналия и баба на ищцата, е разказала пред
съда, че родителите на Л. се разделили когато тя била на 2-3 години, понеже бащата
много пиел. Оттогава детето живеело с баба си и дядо си, дори спяло в тяхната стая,
понеже майката работела на две смени. Тъй като свидетелката се грижела за болни
хора, дядото поел изцяло грижите за Л. – правел й закуска, водел я на училище и я
взимал. Водел я и на лекари, които се чудели, как този дядо се грижи за внучката си.
Дядото бил за детето и баща, и майка, и баба.
Когато дядото загинал, Л. била на училище. Разстроила се много. Наложила се
лекарска намеса, защото детето спряло да говори, по цял ден плачела и викала дядо си,
започнала да припада. Свидетелката я водила на психиатър във Видин и в София.
Нямало много полза от лекарствата, детето се затворило и това се отразило и на успеха
й в училище.
И досега ищцата продължава да тъгува за дядо си. При среща с възрастен
колоездач поискала от баба си да поговорят с човека, защото приличал на „нашия
дядо“.
4
Свидетелката Ж. П. – съседка на семейството, е заявила, че познава Л. от
раждането й. Семейството на Л. било много добро и сплотено, Л. бил свързващото
звено. Родителите на ищцата живели заедно за кратко време и се разделили, когато
детето било на 2 години. Дядото отгледал внучката си от малка, защото бабата се
грижела за стари хора. Л. била много привързана към него, навсякъде ходела с дядо си.
Когато дядото починал, Л. била на 12 години. Плачела, била неспокойна,
получила нещо като припадъци. С баба й ходели на психолог, на терапевт. Ходили и на
„4-ти километър“. Детето станало по-странно, по-затворено и необщително. Въпреки
че вече е голямо, още не може да преживее смъртта на дядо си. Ходи с баба си на
гробища, свидетелката е виждала Л. как плаче зад къщата. Детето няма такава силна
връзка с майка си, която живее с приятел и не живее с родителите си и дъщеря си.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Относно приложимостта на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС: Съдът приема, че ищцата е легитимирана да
претендира обезщетение за претърпените от нея страдания в резултат от смъртта на
нейния дядо.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък освен лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
по изключение обезщетение може да претендира всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Следователно, за да бъде уважена претенция за обезщетяване на
нематериални вреди, претърпени от внучка в резултат от смъртта на неин дядо, следва
да са установени такива обстоятелства, които да обосновават изключението.
В съобразителната част на цитираното Тълкувателното решение е разяснено, че:
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
5
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В решение № 92 от 17.11.2020 година, постановено по реда на чл.290 от ГПК по
касационно т. дело № 1275/2019 г. от ВКС, ІІ т.о., се приема, че за да се приложи
цитираното изключение, е необходимо да са налице следните предпоставки:
1. Да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и
2. Да са претърпени действително такива неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната
връзка.
В същото решение се посочва още, че „за да се приеме, че между изброените
роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо
към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на
внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/ родителите и
др./…“
В настоящия случай се установява, че ищцата е отглеждана основно от своите
баба и дядо още от нейната 2-3-годишна възраст, като основните грижи е полагал
именно дядото. Л. Г. е поел ролята на родител и повече от 10 години се е грижил за
внучката си всекидневно. От показанията на разпитаните свидетелки може да се
направи обоснован извод, че отношенията между внучката и дядото са надхвърляли
обичайните връзки на обич и привързаност между дядо и внуче. Мъката от загубата на
дядото надвишава нормалната такава при загуба на близък родственик и скръбта на
ищцата не е отзвучала въпреки изминалите години от смъртта на Л. Г..
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че е налице критерият
„изключителност“, въведен с цитираното тълкувателно решение. Не може да бъде
приет за основателен доводът на жалбоподателя ответник, че тълкувателното решение
няма обратно действие. Към датата на непозволеното увреждане приложимият закон –
ЗЗД, е бил в сила. Обстоятелството, че тълкуването на действащия закон е претърпяло
развитие по-късно, не може да обоснове извод, че чл.52 от ЗЗД е неприложим към
конкретния случай.
6
Относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди:
Въззивният съд приема, че с оглед на доказаните неимуществени вреди, изразяващи се
в силна скръб от загубата на любимия дядо, отражението на тази загуба върху
психиката на едно 12-годишно момиче и продължаващото страдание от липсата на
човека, който е бил най-силната опора за ищцата, обосновават определяне на
обезщетение в размер на 60 000 лева.
Неоснователно е оплакването на застрахователното дружество, че съдът не се е
съобразил с разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, която ограничава
обезщетенията до 5 000 лева – до приемането на методиката по чл.493а от КЗ.
Цитираното ограничение противоречи на общностното право. При такова
противоречие за националния съд не е налице задължение за прилагане на
нехармонизирана национална разпоредба. По силата на чл.633 от ГПК задължителна за
националния съд е практиката на Съда на ЕО по дела, образувани по преюдициални
запитвания. В този смисъл българският съд е длъжен да се съобрази с Решение на СЕС
по дело С-277/12, в което Съдът приема, че чл.3, § 1 от Директива 72/166 и чл.1, § 1 и §
2 от Втора директива 84/5 следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5.
Тези максимални лимити, установени в Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. и кодифицираща предходните четири
директиви относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на МПС
и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са
транспонирани и в националното законодателство – аргумент от чл.492 от КЗ и те
многократно надвишават сумата 5000 лева, определена в цитирания § 96 от ПЗР на
ЗИДКЗ.
Относно приноса на загиналия Л. Г. за настъпване на леталния изход:
Въззивният съд, като съобрази и изводите на вещите лица, изготвили автотехнически
експертизи, намира, че с поведението си велосипедистът се е сам се е поставил в
опасност да стане жертва на ПТП. Г. не е спазил изискването на чл. 80, т.2 от ЗДвП,
съгласно което водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение. Вместо това той се е движил по средата на
лявата /скоростна/ лента на пътното платно и то на централен градски булевард с
натоварено движение. Управлявайки велосипеда по този рисков начин, 70-годишният
Г. очевидно не е проявил и дължимото внимание към идващите зад него автомобили.
Настоящият съдебен състав приема, че съпричиняването на увредения е в размер
7
на 50 %.
С оглед на отчетеното съпричиняване, на ищцата се дължат 30 000 лева. В този
смисъл следва да бъде изменено решението на първоинстанционния окръжен съд.
Поради намаляване на обезщетението, решението на ОС Видин следва да бъде
изменено и в частта, с която в полза на повереника на ищцата – адв. С., е присъдено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, осъществено при
условията на чл.38 от ЗА – над 1 297,50 лева.
Следва да бъде изменено и определението на окръжния съд, постановено по
реда на чл.248 от ГПК, с което на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът е осъден да
заплати държавна такса над 1 200 лева.
За въззивната инстанция ищцата не е документирала разноски. Поради
неоснователността на нейната жалба, адвокатско възнаграждение не следва да се
присъжда.
Ответникът „Бул инс“ АД е заплатил 800 лева държавна такса върху обжалван
интерес от 40 000 лева, както и 300 лева възнаграждение за автотехническата
експертиза. Представени са доказателства за заплатено на два пъти адвокатско
възнаграждение – 1440 лева с начислен ДДС и още 2 160 лева с ДДС – общо 3 600
лева. От повереника на ищцата е направено възражение за прекомерност на
разноските. При обжалван интерес от 40 000 лева минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 1 730 лева. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на въззивния спор и обема на осъществената защита,
както и предвид обстоятелство, че производството пред настоящата инстанция е
приключило в едно съдебно заседание, съдът намира, че заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до 2 100 лева. За въззивната
инстанция следва да се приеме, че ответникът е направил разноски за общо 3 200 лева.
Съразмерно на уважената част от жалбата, в полза на „Бул инс“ АД следва да се
присъдят 800 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11/07.05.2021 г., постановено от Видинския окръжен съд
по гр. дело № 394/2020 г. В ЧАСТТА, с която ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден
8
да заплати на Л. Г. И. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000
/тридесет хиляди/ лева до присъдените от окръжния съд 40 000 /четиридесет хиляди/
лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Л. Г. И. за разликата над 30 000 /тридесет хиляди/ лева
до присъдените от окръжния съд 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 11/07.05.2021 г., постановено от Видинския окръжен съд
по гр. дело № 394/2020 г. В ЧАСТТА, с която ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден
да заплати на адвокат С.С. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство над 1 297,50 /хиляда, двеста деветдесет и седем лева и 50 ст./.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Видинския окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение № 18/21.05.2021 г., постановено по гр. дело № 394/2020
г. В ЧАСТТА, с която ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати по сметката
на Видинския окръжен съд държавна такса над 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
ОСЪЖДА Л. Г. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 154, с адрес за
връчване на книжа: гр. ***, ул. „***“ № 9 – адвокат С.С., да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на
800 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9