№ 14125
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110171697 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № 196/03.10.2024 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „специалист доставка
на авиационни части“, отдел „MML“ при ответника; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 8 646,36 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 04.10.2024 г. до 04.01.2025 г.
Ищецът В. С. Ц. твърди, че по силата на трудов договор № 1496/04.10.2017 г., изменен
с 2 броя допълнителни споразумения съответно от 27.11.2018 г. и от 24.04.2024 г., е бил в
трудово правоотношение с ответника ..........“ ООД, в рамките на което е изпълнявал
длъжността „специалист доставка на авиационни части“, при съществуваща неяснота
относно продължителността на работното му време – 4 часа или 8 часа. Поддържа, че в
трудовия договор се предвижда възможност за работа от разС.ие по смисъла на чл. 107з и сл.
от КТ, която може да бъде инициирана от работодателя или служителя, в който случай
последният отправя искане до работодателя в този смисъл. Заявява, че при извършване на
работа от разС.ие служителят организира работното си време така, че да е на разположение
на работодателя и сам определя почивките и работното си време в съответствие с
Политиката и Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, осигурявайки
безпроблемно осъществяване на своите дейности в съответствие със стандартите на
работодателя. Счита, че в трудовия договор и допълнителното споразумение от 27.11.20218
г. към него има неяснота относно местоработата му, доколкото се съдържа общото посочване
„гр. София, България“, считайки за недопустимо допълнителното такова „както и на други
места“. Като допълнителен порок на допълнителното споразумение от 27.11.2018 г. изтъква
уговарянето със задна дата – считано от 15.10.2018 г. на местоработата му „гр. София,
България“, при положение, че фактически той е полагал труда си в Летище София, бул.
„Христофор Колумб“ № 1. Твърди, че за него съществува неяснота относно реда, по който
следва да му се разреши полагането на труд от разС.ие, а именно: дали искането до
работодателя следва да е устно или писмено и в какви срокове. Оспорва констатациите,
удостоверени в протокол за проведена среща от 26.09.2024 г., свързани с извършени от него
нарушения, изразяващи се в „преждевременно напускане“ на работното място и „едно
голямо закъснение“, който не е подписан от него. Сочи, че в протокола липсва отразяване на
изрично заявеното от него, че е подавал форми за одобрение на работни часове и
извършване на работа от разС.ие за цял работен ден, поради което е отказал да го подпише.
1
Оспорва доказателствената сила на протокола, тъй като представлява частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него факти, а
единствено изявленията на лицата, положили подписите си върху него. Оспорва да му е
връчвана цитираната в оспорената заповед докладна от 19.09.2024 г., считайки, че това е
следвало да бъде сторено най-късно с връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което счита, че тя не може да замести липсващи в нея реквизити,
считайки я за немотивирана. Не оспорва, че ответният работодател е отправил до него
покана за даване на обяснения, получена на 26.09.2024 г., но счита, че му е предоставен
изключително кратък срок за това. Позовава се на подадени от него заявки за „дистанционна
работа“ както за целия работен ден, така и за част от работното време именно в дните, в
които му се вменява да е извършил дисциплинарни нарушения, които ответният работодател
е одобрил, оправдавайки по този начин преждевременното си напускане на работа за част от
дните, а за друга част от тях за целия работен ден. Изтъква доводи, че при съставяне на
оспорената заповед № 196/03.10.2024 г. са допуснати нарушения на чл. 195 КТ поради
липсата на изложени в нея конкретни действия, съставляващи нарушения на трудовата
дисциплина, с техните обективни признаци – време и място на извършване, както и
субективните такива. Конкретно посочва, че в заповедта изобщо не се коментира подаването
от негова страна на заявки за извършване на работа от разС.ие за целия работен ден или за
отделни часове. Изтъква наличието на редица неясноти относно начина на организация на
работното време и работния процес в т. ч. и при извършване на работа от разС.ие, което
счита, че е основна причина да се стигне до уволнението му. Уточнява, че заявките е подавал
в електронна форма за одобрение чрез специализираната система на работодателя, каквато е
била обичайната практика при него, което е проверимо чрез справка в електронната поща на
прекия му ръководител – Е.В. – **************@*********.***. Твърди, че е подавал исканията
си за извършване на работа от разС.ие по този ред, който се ползва и от всички останали
служители. Счита, че се касае за гъвкаво работно време, поради което разполага с
възможност да се яви на работа в диапазона между 07:30 часа и 09:30 часа при спазване на 8-
часов работен ден, а освен това е уговорена и възможността за полагане на труд от разС.ие
по отношение на целия или част от работния ден. Сочи, че по този начин се създава
неяснота относно точно установеното му работно време, отричайки да му е предоставена
възможност за запознаване със съдържанието на трудовия си договор и т. н. „Политики“,
действащи при работодателя, към които се препраща в допълнителното споразумение от
27.11.2018 г. Изтъква наличието на неяснота и несигурност в положението си, тъй като по
този начин се създава възможност за едностранно изменение на установеното работно
време, начина на осъществяване на работата от разС.ие вкл. и изискванията за уведомяване
на работодателя от страна на служителя. Изрично оспорва датата на Правилника за
вътрешния трудов ред на ответника и т. н. „Политики“. Допълва, че графиците за полагане
на труд от разС.ие не се връчват срещу подпис на служителите, но при евентуална проверка
на място при работодателя биха се установили наличните при него графици за полагане на
труд от разС.ие. Отрича да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина,
описани в заповедта, а освен това липсва конкретизация на действията, които му се
вменяват, което води до нендалежно мотивиране на наложеното му дисциплинарно
наказание предвид липсата на посочване на обективните и субективни признаци, както и
конкретното място на тяхното извършване. Излага доводи допуснати нарушения в
процедурата по чл. 193 КТ, тъй като обясненията са му само формално изискани от
работодателя без предоставяне на разумен срок и запознаване с констативните протоколи,
въз основа на които е издадена заповедта. Позовава се на липсата на положен от него подпис
върху протокола от 26.09.2024 г., поради което счита, че не следва да го обвързва. Предвид
изложеното моли наложеното му със заповед № 196/03.10.2024 г. дисциплинарно наказание
„уволнение“ да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, като му се присъди и обезщетение за оставане без работа вследствие на
2
незаконното уволнение в размер на 8 646,39 лв. за периода от 04.10.2024 г. до 04.01.2025 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ..........“ ООД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Не оспорва да е бил в трудово правоотношение с ищеца, в рамките
на което той е заемал длъжността „Специалист доставка на авиационни части“, произтичащо
от трудов договор № 1496/04.10.2017 г., което със заповед № 196/03.10.2024 г. е било
прекратено. Позовава се на съставена докладна от 19.09.2024 г. от Е.В. – М., с която
работодателят е бил известен за системно неспазване на работното време, а именно: че в
периода от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г. са установени множество предварителни тръгвания
от работа и едно закъснение, които не са му били разрешени. Сочи, че с отправено до
служителя съобщение и покана на 26.09.2024 г. от същия е изискана информация за
извършените от него преждевременни напускания на работа и едно сериозно закъснение в
конкретни работни дни без предварително уведомяване на прекия ръководител и без
получаване на разрешение от страна на работодателя, съдържаща информация в обобщен
вид за отчета на системата за пропуск, установяваща час на идване и реално тръгване и
неспазване на работното време в периода от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г., а именно: 7 броя
ранни тръгвания от работа най-краткото, от които е 1 час и 12 минути (на 12.08.2028 г.), а
най-дългото – 2 часа и 5 минути (на 20.08.2024 г.), както и закъснение от 1 час и 33 минути
на 14.08.2024 г. Заявява, че ищецът е предоставил устни обяснения в хода на проведената
среща за връчване на поканата за писмени обяснения на 26.09.2024 г., протоколирана с
протокол от 26.09.2024 г., който е неразделна част от заповедта, без той да е отрекъл
преждевременните напускания на работното си място в периода от 12.08.2024 г. до
12.09.2024 г., признавайки, че не е уведомил ръководителя си и не е поискал разрешение,
отказвайки впоследствие да подпише протокола. Предвид изложеното счита, че ищецът е
разполагал с достатъчен срок, в който да вземе отношение по описаните в поканата
нарушения вкл. и допълнително предоставен такъв, но той не се е възползвал от тази
възможност. Счита, че за работодателя не съществува задължение да ангажира доказателства
по отношение на обстоятелствата, формирали решението му за започване на дисциплинарна
процедура, както и, че достатъчно е служителят да разбере в какво се изразяват вменените
му дисциплинарни нарушения. Счита, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал.
1 КТ, тъй като е в достатъчна степен мотивирана, а връчването й на 03.10.2024 г. е
удостоверено с подпис на служителя. Аргументира, че се касае за множество закъснения и
преждевременни напускания на работа, характеризиращи се с дълга продължителност, при
нарушаване на установеното с трудовия договор работно време и Правилника за вътрешния
трудов ред, а именно: 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица при сменен график на
работа. Позовава се на заповед № 87/13.05.2024 г. относно установяване на сумарно
изчисляване на работното време, установяващи, че служителят е бил на сменен режим на
работа, като е видно и работното му време. Допълва, че всеки от служителите на
работодателя е запознат както с работните си графици, така и с правилника и приложимите
заповеди и политики на работодателя чрез официалните електронни канали за комуникация
във фирмата в т. ч. и публично известен достъп до сървъра с посочен точен адрес на
местоположението на всички документи. Описва начина на функциониране на системата за
отчитане на работното време и организацията на достъп до работните места и помещения на
работодателя посредством използване на персонална карта, предоставена от работодателя.
Позовава се на действаща при него Политика за хибриден модел на работа, публично
достъпна на сървъра на дружеството, с която служителят също е запознат. Сочи, че според
справка от електронната система служителят е следвало да работи във всеки един от дните,
описани в заповедта, с изключение на 20.08.2024 г., за която дата е одобрено искането му за
работа от разС.ие. Отрича да е налице изрично разрешение от страна на прекия ръководител
или други доказателства, оправдаващи преждевременните му напускания/закъснения,
поради което счита, че същият е действал умишлено. Счита за спазена дисциплинарната
3
процедура, както и наложеното наказание за съответно на извършените нарушения след
съобразяване на поведението на служителя. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея
основание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповедта основание в т. ч. осъществяване на вменените на ищцата дисциплинарни
нарушения, включително и спазване на формалната процедура за налагане на оспореното
наказание. В негова тежест е да докаже и обстоятелствата, на които основава своите
възражения и оспорвания.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, както и
размера на брутното трудово си възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението. В тежест на ответника е да докаже и факта на започване на работа
при друг работодател, доколкото с отговора на исковата молба се излагат твърдения в тази
насока.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов
договор № 1496/04.10.2017 г., изменен с 2 броя допълнителни споразумения съответно от
27.11.2018 г. и от 24.04.2024 г., в рамките на което ищецът В. С. Ц. е заемал длъжността
„специалист доставка на авиационни части“, отдел „MML“ при ответника, като със заповед
№ 196/03.10.2024 г. същото е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Не се спори още относно размера на
получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение, а именно: 2 882,13 лв., респ.
относно размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за периода от
04.10.2024 г. до 04.01.2025 г., а именно: 8 646,36 лв.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Страните са представили писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като
доказателствената им стойност и относимост подлежи на изследване по същество на спора с
крайния съдебен акт. Доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебносчетоводна експертиза не се явява необходимо, тъй като касае обстоятелства, които
са безспорни между страните. Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК
следва да се остави без уважение, тъй като ответникът е представил относимите материали
от трудовото досие на служителя. Следва да се допуснат до разпит двама свидетели при
режим на довеждане от ответника за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства. Следва да се допусне и изслушване на съдебно-техническа експертиза
за отговор на поставените от ответника въпроси.
4
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ответника за
установяване на посочените под т. 46 от отговора на исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
посочените в отговора на исковата молба въпроси по т. 48.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Д. С..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 500 лв., вносим от
ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК, както и за допускане на ССчЕ.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.05.2025 г. от 11:45 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация, като повече информация за Програма „Спогодби” може
да се получи в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
ст. 204, работно време за медиации - всеки делничен ден от 09:00 до 17:00 часа, консултации
с граждани - вторник и четвъртък от 10:00 до 15:00 часа, дежурен медиатор - тел.
02/8955423, за повече информация: ... и М... - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства за
внесен депозит.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5