Р Е
Ш Е Н
И Е
N 288
гр.Русе, 28.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
закрито заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЕЛКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гражданско
дело N488
по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.247 от ГПК- за поправка за очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение.
Постъпила е молба от
ищцата М.Д.А. чрез пълномощника й адв. А.К. *** с искане за допускане на
поправка на ЯФГ в постановеното по делото решение. Твърди се, че в мотивите
съдът е формирал воля за основателност на претенцията за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.,
поради което е уважил изцяло предявеният частичен иск в размер на 50 000
лв. като в диспозитива е посочил, че сумата е частична от 70 000 лв. Доколкото
обаче в исковата молба се е претендирана сумата в размер на 50 000 лв.,
частично от 80 000 лв., счита, че е налице очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение и иска същата да бъде отстранена.
Ответникът по молбата
УМБАЛ „К.“ АД- гр.Русе намира искането за неоснователно по съображенията,
изложени в отговора.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по
делото, съдът приема следното:
Молбата е подадена от
процесуално легитимирано лице- ищцата, до компетентния съд, поради което е
допустима.
Разгледана по същество
молбата се явява неоснователна.
В чл.247 от ГПК е
предвидена правната възможност за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение.
Съгласно правната
доктрина и съдебната практика явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
съдебния акт, поради което поправянето й се възлага на съда, който го е
постановил. По реда на чл.247 от ГПК могат да се отстраняват само грешки, които
са резултат от изразената в мотивите към
решението воля на съда относно изхода на правния спор и отразяването на тази воля в диспозитива на решението.
В случая обаче подобна хипотеза не е
налице.
Диспозитивът на решението изцяло съответства на
действителната воля на съда, изразена в мотивите на решението.
Производството по делото е образувано по предявен
от молителката частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Предявеният размер на претенцията й е 50 000 лв.,
която същата е претендирала като частична сума от 80 000 лв.
В мотивите на постановеното по делото решение
съобразно критериите, визирани в чл.52 от ЗЗД съдът е определил, че причинените
неимуществени вреди са в размер на 70 000 лв. и е посочено, че искът е
предявен частично за сумата от 50 000 лв., поради което следва да бъде уважен в
заявеният размер.
В хипотезата на
уважен изцяло частичен иск обективните предели на СПН на положителното съдебно
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата
част може да се формира нова - различна СПН.
СПН обхваща основанието
на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. В този смисъл са задължителните указания , дадени
в ТР №3/ 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС
по т.д.№ 3/2016 г., т.2.
Основателен
е доводът на молителката, че СПН не се формира върху незаявената част от
размера на иска, но това не обуславя наличието на посочената от нея ЯФГ.
При предявен частичен иск, съдът
следва в диспозитива на решението да
посочи както сумата, за която
уважава претенцията, така и обстоятелството, че вземането е било заявено частично.
В постановеното по делото решение съдът е уважил предявеният
иск в размер на 50 000 лв., като е посочил, че претенцията е частична от
определеният от него размер на дължимото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от 70 000 лв.,
съобразно изложеното в мотивите.
Размерът на претенцията над заявената сума от
50 000 лв. не е предмет на спора, поради което посочването й в диспозитива
на решението по начин, различен от заявения по исковата молба не съставлява
ЯФГ, която да подлежи на поправяне по реда на чл.247 от ГПК.
Молбата е неоснователна, поради което следва да се
остави без уважение.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молбата на М.Д.А. чрез пълномощника й адв. А.К. ***
за допускане на поправка на ЯФГ по реда на чл.247 от ГПК в постановеното по
делото решение.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: