№ 1003
гр. С, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110152263 по описа за 2022 година
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
Производството е образувано по исковата молба на С. Д. С., с която е предявен иск с
правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от
П.М.М., направено със саморъчно завещание от 10.11.2009 г. в полза на Е. Д. С. и за
въстановяване на запазената й част от наследството на П.М.М. и иск за делба на следните
недвижими имоти,
- самостоятелен обект с идентификатор .............2.7, намиращ се в многофамилна
жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ............ и представляващ
АПАРТАМЕНТ №7, с площ 92,38 кв.м., находящ се в гр. М........ ведно с мазе №7с площ
11,03 кв.м. и таванско помещение №7 с площ 8,23 кв.м. заедно с 7,51%от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............2.15. намиращ се в
многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ............ и
представляващ ГАРАЖ №7, с площ 16,44 кв.м., находящ се гр. М............;
- самостоятелен обект с идентификатор ...........110, намиращ се в многофамилна
жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор .......31 и представляващ
АПАРТАМЕНТ №110 с площ 60,70 кв.м. , находящ се в гр. С......... заедно със зимнично
помещение №9 с площ 1,99 кв.м. и 1,037% идеални части от общите части на сградата и
съответните части от правото на строеж върху държавна земя;
- ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ VIII пл. №40 в кв. 13 по кадастралния и
регулационния план на с. Г............, одобрен със Заповед № 226/08.12.1989г., целият с площ от
1710 кв.м. при съседи: улица, УПИ VII, улица и УПИ IX ЗАЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В
НЕГО ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 40 кв.м. и ЛЯТНА
КУХНЯ с площ 20 кв.м.
Ищцата твърди, че се с ответника са наследници по закон на двамата си родители
П.М.М., починала на 01.03.2016 г. и Д. С. М., починал на 17.04.2021 г. , от които са получили
по наследството собствеността върху описаните в исковата молба недвижими имоти.
Поддържа се, че със завещателно разпореждане П.М.М. е прехвърлила своя дял от
1
притежаваните от нея в режим на СИО апартамент и гараж в град М, както и апартамент в
гр. С, с което е накърнила нейната запазена част от наследството, оставено от П.М.М..
Поддържа, че имотът в с. Г.. е бил лична собственост на баща им Д. С. М.. Моли съда да
намали завещателното разпореждане, извършено от майка им и да допусне делба на
процесните имоти при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Е. Д. С., с който поддържа, че искът за
делба е основателен, но оспорва иска с правно основание чл. 30 ЗН, вкл. навеждайки
възражения за изтекла погасителна давност. Сочи още, че в полза на същата е изтекла
кратката 5-годишна давност от смъртта на П. М. относно собствените на последната
идеални части от процесните имоти /с изключение на дворното място/, предмет на делбата.
Поддържа, че страните са били уведомени за направеното завещателно разпореждане още
приживе на наследодателя им и ответницата е владяла идеалните части на починалата си
майка. По отношение на делбата сочи, че притежава 3/4 ид.ч. от имотите в гр. М и в гр. С, а
именно: 1/4 ид.ч. по наследство от баща си, 1/4 ид.ч. в качеството си на законен наследник
на майка си и 1/4 ид.ч. в качеството си на заветник, а ищцата се явява собственик на 1/4
ид.ч. и е наследила единствено частта от прекратената СИО на баща им. Квотите в
собствеността по отношение на дворното място са по 1/2 ид.ч. за съделителите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, приема следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост на жилище върху държавна
земя, построено от ........ №44, том II, дело 290/1986 г. от 25.04.1986 г. на М.. районен съдия се
установява, че П.М.М. е призната за собственик на апартамент №7 от 92,38 кв.м. , заемащ
югозападната част на пети етаж от сградата, състоящ се от две спални, дневна, столова,
кухненски бокс, коридор, баня, клозет и помощно помещение, при граници: североизток –
стълбищна клетка и ул. А........., югозапад – двор, югоизток – ап. ст. ......, северозапад – ап. 8
и стълбищна клетка, от долу – ап. 5, от горе – ап. 9, на мазе №7 от 11,03 кв.м. при граници:
североизток – коридор, югозапад - двор, югоизток – коридор и мазе №6, северозапад-
абонатна станция и коридор, на гараж №5 от 16.44 кв. м. при граници: североизток – гараж
№1 и стълбищна клетка, югозапад - двор, югоизток – гараж №4, северозапад- гараж №6 и
таванско помещение №7 от 8,23 кв. м. при граници: североизток – коридор, югозапад - двор,
югоизток – таванско помещение №6 №6, северозапад- таванско помещение №8.
Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот ......, том I, рег.
№4098, дело 319/2001 г. от 21.12.2001 г. на нотариус Ц.З., вписана под №189 в регистъра на
НК и район на действие СРС, П.М.М. и Д. С. М. купуват недвижим имот, представляващ
апартамент №110, находящ се в гр. С, ........, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ 60,70 кв. м. при съседи, изток – ап. 109, запад, - ап. 111,
север – стълбище, юг – двор заедно със зимнично помещение №9 с полезна площ 1,99 кв.м.
при съседи: изток – коридор, запад – двор, север – мазе №8 и юг – мазе №10 заедно с 1,037
%идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху държана земя.
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот №37, том I, дело 31/1983
г. от 14.01.1983 г. на М.. районен съдия, вид от който С. М. М. продава на сина си Д. С. М.
собствения си недвижим имот, представляващ дворно място, образуващо парцел 7 в кв. 22
по плана на с. Г.., целият парцел от 980 кв. м. заедно с намиращите се вътре в същия парцел
жилищна сграда и гараж за лека кола при съседи на целия парцел: от две страни улица, А. М.
и П. А.
Със саморъчно завещание от 10.11.2009 г. П.М.М. завещава на ответника Е. Д. С. 1/2
идеална част от апартамент , находящ се в гр. С, ......... и 1/2 идеална част от апартамент №7,
находящ и се в гр. М, ул. ............ и гараж №5 от 16,44 кв. м. Видно от приобщения приемо –
предавателен протокол от 10.11.2009 г. саморъчното завещание е прието за съхранение в
кантората на А. П. с район на действие РС -гр. М. Завещанието е обявено на 15.06.2017 г. от
нотариус А. П. с район на действие РС - гр. М по искане на С. Д. С..
2
Съгласно представената схема на самостоятелен обект в сграда №15-1341284-
10.12.2021 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.М, за територията, в чиито
район се намира апартамент №7, чиято делба се иска, са одобрени кадастрална карта и
регистър със Заповед №РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, като
жилището е с идентификатор .............2.7 находящо се в жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ............ , при съседни самостоятелни обекти
на същия етаж: .............2.8, под обекта .............2.5 и над обекта .............2.9.
Съгласно представената схема на самостоятелен обект в сграда №15-1341280-
10.12.2021 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.М, за територията, в чиито
район се намира гараж №5, чиято делба се иска, са одобрени кадастрална карта и регистър
със Заповед №РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, като обектът е с
идентификатор .............2 находящо се в жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор ............ , при съседни самостоятелни обекти на същия етаж:
.............2.14, .............2.20 и .............2.16, под обекта няма и над обекта .............2.1.
Според представеното удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО003363/09.12.2021 г.,
издадено от Община М, отдел „Местни приходи“ данъчната оценка на недвижим имот,
жилище, находящо се в гр. М........ е в размер на 43689,10 лева, а на гараж с площ 16,44 кв./м.
е 5232,20 лева
Съгласно представената схема на самостоятелен обект в сграда №15-1038742-
23.09.2021 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.С, за територията, в чиито
район се намира апартамент №110, чиято делба се иска, са одобрени кадастрална карта и
регистър със Заповед №РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като
жилището е с идентификатор ...........110 находящо се в жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор .......31 , при съседни самостоятелни обекти
на същия етаж: ...........1.79, ...........80, под обекта ...........106 и над обекта ...........114.
Данъчната оценка на недвижим имот с адрес в гр. С, ........ , представляващ апартамент
№110 с площ 60,70 кв. м. и мазе 1,99 кв. м. е в размер на 29423,70 лева.
Представена е скица на имот пл. №40 в кв. 13 по кадастралния и регулационния план
на с. Г............ одобрен със Заповед №226 от 08.12.1989 г.
Според представеното удостоверение за данъчна оценка изх. №ДО003362/09.12.2021 г.,
издадено от Община М, отдел „Местни приходи“ данъчната оценка на недвижим имот, с пл.
№40 (УПИ с площ 980 кв.м. и застроена площ 40,00 кв. м.) е 2571,30 лева.
От представеното удостоверение за наследници с изх. №2274/07.09.2021 г., издадено от
Столична община, район Сердика е видно, че общият наследодател П.М.М., починала на
01.03.2016 г. е оставила за свои законни наследници съпруга си Д. С. М. и двете й дъщери Е.
Д. С. и С. Д. С.. След смъртта си на 17.04.2017 г. Д. С. М. е оставил за свои наследници по
закон двете си деца Е. Д. С. и С. Д. С..
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – оценителна експертиза,
изготвено от вещо лице М. М. – П., според което стойността на завещаното от П.М.М.
имущество към датата на нейната смърт 01.03.2016 г. за апартамент с идентификатор
.............2.7 е 41526,66 лева, на гараж с идентификатор .............2.15 – 9864,00 лева, а на
апартамент с идентификатор ...........110 – 50232,89 лева.
Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвено от вещо лице
П. Я. пазарната стойност на делбения апартамент, находящ се в гр. С с идентификатор
...........110 към датата на изготвянето му е 185490,00 лева. Пазарната стойност на
апартамента в гр. М с идентификатор .............2.7 към датата на заключението е в размер на
162850,00 лева, а на гараж – 17390,00 лева. Изчислено е, че пазарната стойност на
недвижимия имот в с. Г.. заедно с построените в с него сгради към датата на изготвяне на
заключението е 23730,00 лева, а към 01.03.2016 г. – 10680,00 лева.
За установява релевантни за спора факти по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Б.Т.Б. и Г. И. Г., както и по реда на чл. 176 ГПК.
3
В показанията си свидетелят Б. разказва, че е познавала наследодателката на страните,
тъй като живеели в един блок – този в кв. .............. Последната й разказвала, че има
пререкания с децата и, както и че е огорчена от едната си дъщеря, поради което е решила да
завещае имуществото си само на едната си дъщеря – Е.. Сочи, че покрай децата си станали
близки с П. и после с Е., която дошла да живее в апартамента след смъртта на бабата.
Знаела, че Е. има имот и в гр. М, който стопанисва и където си ходи лятото. Е. й разказвала,
че имат пререкания със сестра си за имотите.
Според свидетелските показания на Г. Г. - бивш съпруг на ищцата, двамата живеели в
апартамента в кв. ............., който бил закупен със заем на името на П. М., но заедно със С. го
изплащали през периода 2002 – 2011 г. Направили ремонт на жилището, но П. М. си
променила мнението и те трябвало да напуснат апартамента. Посочва, че били подлъгани от
П., че този апартамент в кв. ............. ще остане за тях. Е. се нанесла в апартамента веднага
щом той и С. се изнесли някъде през 2011 г. С. заминала за А. през 2017 г., но е имала
ключове за апартаментите в С и в М.
В обяснения дадени по реда на чл. 176 ГПК ищцата заявява, че случайно е разбрала за
завещанието като е намерила бележка в апартамента в гр. М и сама се обърнала към
нотариуса. Посочва, че не е била уведомена, че има завещание непосредствено след смъртта
на майка й. През времето докато е била в А. от 2017 г. до м.09.2022 г. сестра й ползвала
всички апартаменти и тя заплащала разходите за тях.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на безвъзмездните
разпореждания на общия наследодател, ищецът следва да докаже качеството си наследник с
право на запазена част, че наследодателят се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество
чрез дарение и чрез завещание в полза на ответника. В тежест на ответницата е да докаже,
че наследствената маса на наследството, оставено от П.М.М., включва и други имоти освен
завещаното което е достатъчно, за да покрие запазената част на ищцата, каква е стойността
му към момента на смъртта на наследодателката. Предвид наведеното възражение за
погасяване на правото да се иска възстановяване в тежест на ищцата е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Искът за делба има за предмет прекратяването на съществуваща между страните
съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. ГПК.
По този иск ищецът следва е да докаже твърденията си, че имотите чиято делба иска са
съсобствени между него и ответника, като докаже фактите, от които произтича
съсобствеността, както и своите права в съсобствеността.
В тежест на ответницата, с оглед направеното възражение за изтекла придобивна
давност по отношение на завещаните й идеални части, е да докаже, че е упражнявала явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за
период повече от 5 години с намерението да го свои на основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена.
Както допускането на делбата, така и решаването на въпроса за възстановяване на
запазена част от наследството на П.М.М. предполага съдът да изследва кои и каква част от
описаните в исковата молба имоти са били нейна собственост към момента на смъртта й.
С влизане в сила на СК от 1968 г. (отм.) за пръв път е въведен институтът на
съпружеската имуществена общност. Съгласно чл. 13 от този кодекс всички недвижими и
движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата, независимо от това на чие име са придобити. От обхвата на
имуществената общност по силата на чл.13 ал.2 СК от 1968г.(отм.) са изключени само
вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака, или през време на брака по
наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от ГПК (отм.). Предвид това придобитият
от Д. С. М. недвижим имот в с. Г............, за който по делото е приет нотариален акт за
4
продажба на недвижим имот от 14.01.1983 г. е станал съпружеска имуществена общност на
основание чл. 13 СК от 1968 г. (отм.), тъй като придобиването му макар и на името само на
единия съпруг е станало през време на брака им, за който страните не спорят, че е сключен
през 1972 г.
Съгласно нотариален акт за собственост на жилище върху държавна земя, построено от
........ №44, том II, дело 290/1986 г. от 25.04.1986 г. на М.. районен съдия П.М.М. е призната за
собственик на недвижими имоти, представляващи апартамент №7 ведно с мазе и таванско
помещение и гараж №5, находящи се в гр. М, ул. .........., които при приложението на
действащия към момента на придобиването чл. 19 от СК от 1985г. (отм.), принадлежат общо
на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съпружеска имуществена
общност е бил и придобитият през време на брака между П.М.М. и Д. С. М. недвижим имот,
представляващ апартамент №110, находящ се в гр. С, ж.к. ............., бл. 209 б, вх. Г, ет. 4.
Със смъртта на П.М.М. на 01.03.2016 г. е прекратена съпружеската имуществена
общност върху имотите при хипотезата на чл. 27, ал. 1 СК, като по силата на чл. 28 СК
дяловете на съпрузите са равни, поради което и Д. С. М. е придобил 1/2 идеални части от
имотите по силата на прекратяването. Останалата 1/2 идеални части е включена в
наследството на П.М.М..
Със саморъчно завещание от 10.11.2009 г. П.М.М. е завещала на дъщеря си Е. Д. С.
собствените й 1/2 идеални части от апартамент, находящ се в гр. С, ........., от апартамент №7
и от гараж №5, находящи се в гр. М, ........ Страните не спорят, че завещанието е написано и
подписано от завещателката т.е. отговаря на изискванията за форма по чл.25 ал.1 ЗН и към
момента на съставянето му тя е била способна да завещава. Завещанието е частно по
смисъла на чл. 16 ЗН, защото не включва цялото имущество на завещателката, доколкото се
установи, че към датата на смъртта си същата е притежавала и 1/2 идеална част от
недвижимия имот в с. Г...
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване
на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната
възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо
право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази
претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от
извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя. Законът не ограничава
възможността на всяко дееспособно лице да се разпореди в полза на трето лице с конкретно
свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни
разпореждания – дарения или завещания – брани правата на наследниците със запазена част
по чл. 28, ал. 1 ЗН, като именно чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да
получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е
определена като тяхна запазена част. В тази връзка следва предварително да се отбележи, че
изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемането по опис на наследството от упражняващия
правото по чл. 30, ал. 1 ЗН в конкретния случай не е приложимо, доколкото ответницата Е.
Д. С. е наследник, непосредствено призован към наследяване по отношение на оставеното
от П.М.М. наследство – в този смисъл ТР № 1/4.02.2005 г. на ОСГК – ВКС.
Съгласно съдебната практика, обективирана в решение №385 от 18.04.2012 г. по гр. д.
№1538/2010 г. на ВКС I ГО когато се упражнява едно преобразуващо право при възражения
на ответника за погасяването му по давност, съдът следва първо да провери дали това право
е възникнало и съществува и едва тогава да се разгледа възражението на ответника за
погасяването му по давност.
За определяне на размера на запазената част на ищеца, приложими са разпоредбите на
чл. 29, ал. 3 ЗН, съгласно които, когато наследодателят е оставил съпруг, запазената част на
5
низходящите при две деца е 1/4 от имуществото на наследодателя. Следователно в случая
запазената част на всяко дете е в размер на 1/4 от имуществото на наследодателя П.М.М.,
като разполагаемата част също е в размер на 1/4.
Когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез договор за
дарение или чрез завет и това не изчерпва цялото имущество на починалия се изисква да се
формира наследствена маса, какъвто е настоящият случай. За да се направи преценка дали
извършения в полза на ответника завет, накърнява запазената част на ищеца от наследството
на общия наследодател, трябва да се изчисли размера на запазената и разполагаемата част
при спазване поредността на действията, посочени в чл.31 ЗН за определяне размера на
наследствената маса. В нея се остойностяват всички парично оценими активи на
наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се
задълженията му, ако има такива, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя
стойността на извършените безвъзмездни разпореждания - завети и дарения. От така
получената цифрова стойност (наследствена маса) се определя стойността на разполагаемата
и запазената част по правилата на чл.28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със
запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от
останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност
съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка
стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване.
Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл.32 – чл.35 от ЗН в зависимост от
вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично
допълване на запазената част в случаите на чл.36 от ЗН. (решение №34 от 26.02.2015 г. по
гр.д. №6256/2014 г. на ВКС 2-ро ГО).
Установява се, че към момента на смъртта си наследодателят е притежавал 1/2 идеална
част недвижимия имот в с. Г.., чиято пазарна стойност към датата на откриване на
наследството е 10680,00 лева. Не се твърди, а и не се установява по делото към 01.03.2016 г.
П.М.М. да е притежавала други недвижими имоти или движими вещи, вземания или
имуществени права, нито да е имала задължения. Предвид това и съобразявайки
заключението на съдебно – техническата експертиза относно стойността на този имот към
датата на откриване на наследството, то чистият актив на наследството е в размер на 5340
лева (10680:2).
За формиране на наследствената маса следва към чистия актив да се прибави и
извършеното безвъзмездно разпореждание с притежаваните по 1/2 идеални части от правото
на собственост върху недвижимите имоти в гр. М и жилището в гр. С, поради което
стойността на наследствена маса от имуществото на П.М.М. е възлиза на 56151,78 лева
(20763,33 +4932 + 25116,45 + 5340).
От така получената цифрова стойност (наследствена маса) следва да се определи
стойността на разполагаемата и запазената част като цифрови величини. При съобразяване
разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на ищеца възлиза на 1/4 от наследството на
П.М.М. на стойност 14037,94 лева (56151,78:4). Общата стойност на извършените от П.М.М.
завещателни разпореждания е 50811,78 лева (20763,33+4932+25116,45) или същата е
превишила разполагаемата си част (14037,94 лева) със сумата 36773,84 лева. От стойността
на свободното имущество, което не е предмет на завещателни разпореждания, което
наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи тяхната запазена
част като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е
накърнена (Решение №38 от 09.05.2016 г. по гр. .д. №3559/2015 г. на ВКС, 2-ро ГО).
Извън завещаното имущество наследодателката е останала 1/2 идеална част от имота в
с. Г.., чиято стойност 5340,00 лева, представляваща чистият актив на наследството, който се
наследява от двете деца и преживелия съпруг на наследодателя по равно или всеки следва да
получи по 1780,00 лева. След преценка дали наследникът със запазена част може да получи
от останалия в наследството чист актив стойността на своята запазена част (14037,94 лева),
се установява, че тя е накърнена и за възстановяването са необходими 12257,94 лева.
6
Предвид основателността на иска следва да се разгледа заявеното от ответника
възражение за погасяването му по давност на правото да се иска възстановяване на
запазената част.
Правото по чл.30, ал.1 от ЗН да се иска намаляване на едно завещание до размера,
необходим за допълване на запазената част от наследството, се погасява на общо основание
с петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД предвид липсата на специален срок за това в закона.
Искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде предявено едва
след откриване на наследството, поради което във всички случаи погасителната давност не
може да започне да тече в един по-ранен момент. В случая наследството на П.М.М. е
открито с нейната смърт на 01.03.2016 г., поради което наведените от ответника възражения,
че давност следва да тече от уведомяване на ищцата още приживе на майка им, че
завещанието е изготвено, съдът намира за несъстоятелни. Със завещанието едно лице се
разпорежда с имуществото си за след смъртта си, поради което то не може да породи
правните си последици преди това. Придобиването по завещание обаче получава правен
ефект, ако наследникът или заветникът извърши приемане на завещанието. От момента на
приемането му преминава и собствеността върху завещаното имущество – чл.22, ал.2 ЗН във
вр. чл.48 - 54 ЗН. С ППВС 7/1973 г. на ВС, ОСГК изрично е направено разграничението, че
началният момент на погасителната давност при завещание, независимо дали е саморъчно
или нотариално е от момента, когато заветникът упражни своите права, а за даренията -
откриване на наследството. Релевантно е не кога ищецът по иска по чл.30 ЗН е узнал за
съществуването на завещателното разпореждане, а кога заветникът е изразил, изрично или
мълчаливо, волята си да приеме наследството по завещание, тъй като съгласно чл.48 ЗН
наследството се придобива с приемането му – решение № 24/17.02.2012 г. по гр.д. №
407/2011 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 142/21.04.2012 г. по гр.д. № 988/2011 г., ВКС, ІІ г.о.
Упражняването на правата по завещанието следва да се извърши с действия, сочещи по
несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да приеме наследството
и да отрече права на наследниците по закон върху завещания имот. Касае се до фактически
или правни действия на наследника по завещание, с които той несъмнено изявява волята си,
че приема наследството по завещание и желае да се ползва от него. Поради това единствено
знанието, респ. уведомяването на другите наследници, че съществува завещание, не
съставлява упражняване на правата по завещанието. Ползването на завещания имот от
заветник, който е и наследник по закон, също не представлява такова действие, тъй като не
сочи несъмнено на такова намерение. Обявяването на завещанието от нотариус по искане на
заветника по предвидения в Закона за наследството ред несъмнено е действие по
упражняване правата по завещанието, но обявяването на завещанието по искане на друг
наследник, както е в настоящия случай, не може да се приеме за такова действие, тъй като в
този случай липсва изразена от заветника воля за упражняване правата му по завещанието.
Моментът на узнаването на завещанието от наследника, чиято запазена част е накърнена,
също не може да се приеме за момент на упражняване на правата по завещанието, тъй като
назначеният със завещанието наследник може и да реши да не се ползва от завещанието. -
Решение № 194/24.09.2014 г. по гр.д. № 2734/2014 г., І г.о. В решение № 385 от 18.04.2012 г.
по гр.д. № 1528/2010 г. на ВКС I ГО, решение № 868/20.07.2011 г. по гр.д. № 1685/2009 г.,
ВКС, І г.о., Решение 455 от 21.12.2010 г. по гр.д. 474/2010 г. ВКС II ГО. След обявяване на
завещанието по молба на ищцата не се установиха действия от страна на Е. С., с които да е
упражнила правата по завещанието и които да са достигнали до знанието на другия
наследник. Не се установи от показанията на свидетеля Папалезова ответникът да е
заявявала по- големи права от наследените по закон. Липсват и доказателства за позоваване
на завещанието пред държавен орган от страна на Е. С. в качеството й на съсобственик,
декларирайки права над наследените по закон. Видно от приетите по делото данъчни оценки
и схеми на самостоятелни обекти към 2021 г. собственици на имотите са Д. С. М. и П.М.М.
при равни квоти. Независимо от това ако се приеме за начало на давностния срок обявяване
на завещанието по молба на ищцата – 15.06.2017 г. към датата на исковата молба, давността
не е изтекла.
7
Несъмнено упражняване правата по завещанието представлява позоваването на него
при предявен иск за делба или за собственост, предявяване на права на наследодателя,
единствено от наследника по завещание и др. подобни. В случая е несъмнено, че Е. С. е
упражнила правата си по завещанието като се е позовала на него по настоящето делбено
дело с депозиране на отговора на исковата молба – 18.07.2022 г., поради което давностният
срок за погасяването на иска по чл. 30 ЗН не е изтекъл и правото на наследника със запазена
част да иска възстановяването й не е погасено по давност.
Съобразявайки гореизложеното следва да бъде постановено възстановяване на
накърнената запазена част на ищеца от наследството на П.М.М. чрез намаляване на
извършеното от нея безвъзмездно разпореждане в полза на Е. Д. С. до размера на сумата
12257,94 лева по правилата на чл. 32 – 36 ЗН. Общият принцип, на който са основани
разпоредбите чл. 32 – 36 ЗН е получаването в натура на запазената част от наследството,
съответно - задържане в натура на разполагаемата част. Относно способа за възстановяване
на запазената част в конкретния случай на първо място приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 34, изр. 1 ЗН, съгласно която, когато на едно лице са завещани или
подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Нормата на чл.34
ЗН задължава съда да съобрази направения от облагодетелствания избор и да възстанови
запазената част чрез отмяна на безвъзмездното разпореждане с имуществата, които
заветника/надарения не желае да задържи. Упражнявайки така предоставеното й право
ответникът Е. С. е избрала намалението на завещателните разпореждания да започне с
прехвърлените й идеални части от жилището в гр. С.
Съгласно чл.36 ЗН възстановяването на запазената част се извършва в натура чрез
отделяне на имот /когато в полза на едно лице са завещани или подарени повече от един
имоти/ или на част от имот. Когато отделянето е невъзможно заветник или надарен, който не
е наследник със запазена част може да задържи имота при условията на чл.36, ал.1 ЗН, а
наследник или надарен, който е наследник със запазена част – при условията на чл.36, ал.2
ЗН. Ако не са налице посочените условия или ако заветникът или надареният не желае да
задържи имота, последният се връща в наследството, т.е. наследниците по закон стават
съсобственици съобразно правата по чл.5-9 ЗН, облагодетелстваният губи вещните права
върху завещания или подарен имот, като придобива облигационното право наследниците по
закон да му заплатят стойността на разполагаемата част по цени към момента на
възстановяването на запазената част. За да се достигне до този правен резултат – връщане на
имота в наследството – е необходимо всички наследници с право на запазена част да са
поискали възстановяването й в рамките на един исков процес. Ако някой от наследниците с
право на запазена част, участващ в производството не е поискал възстановяването и
заветникът или надареният не е поискал или не са налице условията да задържи имота, както
и когато по делото не участва наследник със запазена част или когато предмет на завета или
дарението е идеална част от недвижим имот (както е в настоящия случай), възстановяването
се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на
накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали
възстановяването (така в Решение №93/15.07.2015 г. по гр. д. №138/2015 г. на ВКС I ГО) С
оглед така прието в практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав,
възстановяването на накърнената запазена част на ищцата от наследството на П.М.М. следва
да се направи чрез отделяне на идеална част от завещаното имущество, съответна на
стойността на накърнената запазена част на наследника, поискал възстановяването. Предвид
стойностното изражение на прехвърлените от П.М.М. 1/2 идеални части в размер на
25116,45 лева, завещателно разпореждане с 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ апартамент №110, находящ се в гр., С, ж.к. ............. , ............. следва да се
намали с 12257,94/25116,45 идеални части.
Ответникът е навела възражение, че в нейна полза е изтекла кратка придобивна
давност по отношение на наследените от майка й идеални части, твърдейки че ги е владяла
несмущавано и непрекъснато на основание направеното завещание.
Съдебната практика е категорична, че облагодетелстваният не може да възразява, че е
8
придобил имота, респ. завещаните идеални части над своята запазена част и разполагаемата
част на наследодателя, по давност. Наследник по закон и завещание на делбения имот не
може при наличието на действително завещание да твърди, че след откриване на
наследството е установил за себе си владение върху имота и е придобил по давност частите
на останалите наследници, защото правото по чл.30 от ЗН е потестативно и правата на
облагодетелствания от дарението или завещанието отпадат за в бъдеще от момента на
постановяване на съдебното решение, от който момент се възстановява запазената част на
ищеца. Ето защо не следва да се изследва налице ли са предпоставките на давностното
владение, както и изтичането на достатъчен срок преди предявяване на исковата молба в
съда.
С оглед на извършеното възстановяване на запазените части следва да се определят
квотите на съделителите в съсобствеността.
След смъртта на П. М. Б. съсобствеността върху апартамент №110, находящ се в гр., С,
ж.к. ............. , ............. между нея и съпругът й Д. С. М. е прекратена при равни квоти, поради
което преживелият съпруг също е получил 1/2 идеална част на основание чл. 27, ал. 1 СК,
която след неговата смърт и при приложението на чл. 5, ал. 1 ЗН е наследена поравно от
страните по делото. Предвид това притежаваните от С. С. идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент №110, находящ се в гр. С,
ж.к. ............., ........, чиято стойност според заключението на СТЕ възлиза на 50232,89 лева,
следва да се определят в размер на 24816,16/50232,89 идеални части (от които наследени
12558,22/50232,89 ид. ч. и възстановени 12257,94/50232,89 ид.ч.).
Останалите 25416,73/50232,89 идеални части от правото на собственост върху
недвижимия имот в гр. С, принадлежат на ответника като 12558,22/50232,89 идеални части
е получила по наследство от своя баща, а 12858,51/50232,89 идеални части по завещание от
П.М.М. след възстановяване на запазената част на ищцата. Следва да се обърне внимание, че
запазената част на преживелия съпруг Д. С. М. от наследството на П.М.М., с която
последната се е разпоредила в полза на настоящия ответник, доколкото той не е поискал
намаляване на завещанието, означава, че го е признал и спрямо него то запазва действието
си, поради което тази част остава в патримониума на заветника по силата на завещанието.
(решение №455 от 21.12.2010 г. по гр. д №474/2010 г. по описа на ВКС, I ГО)
Съобразявайки гореизложеното делбата на апартамент №110, находящ се в гр., С, ж.к.
............. , ............. следва да се допусне при следните квоти: за С. Д. С. – 24816,16/50232,89
идеални части и за Е. Д. С. 25416,73/50232,89 идеални части.
Зачитайки действието на безвъзмездното разпореждане на П.М.М. от 10.11.2009 г. по
отношение на 1/2 идеална част от недвижимите имоти, находящи се в гр. М (апартамент №7
и гараж №7) и това, че възстановяването на запазената част на ищцата се извършва чрез
намаляване на завещателното разпореждане с предмет 1/2 идеална част от имота в гр. С при
приложението на чл. 34 ЗН, съдът намира, че страните са носители на правото на
собственост касателно имотите в гр. М при следните квоти: 1/4 идеална част за С. С.,
придобита по наследство от Д. С. М. и 3/4 идеални части за Е. С., от които 2/4 идеални части
са придобити по завещание от П.М.М. и 1/4 идеална част - по наследство от Д. С. М..
Именно при тези квоти следва да се допусне делбата имотите в гр. М.
Страните не спорят, че недвижимият имот, находящ се в с. Г.. заедно с построените в
него сгради е бил съсобствен на родителите им и след смъртта и на двамата е придобит по
равно по между им, поради което делбата на дворното място заедно с построените в него
сгради следва да се допусне при квоти от по 1/2 идеални части. Не следва да се разглежда
направеното от ответника възражение за придобиване по давност на завещаните й идеални
части от този имот, тъй като в представеното саморъчно завещание от 10.11.2009 г. липсва
разпореждане в този смисъл от страна на П.М.М..
По разноските
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78
9
ГПК. Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по повод оспорвания
въведение в спорния предмет и които са били приети за основателни, а когато не се оспорват
правата на съделителите или способа на извършване на делбата, всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Предвид това право на
разноски се поражда в полза на ищеца по отношение на уважения иск по чл. 30 ЗН като в
тежест на ответника следва да се възложат сторените разходи за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение в общ размер от 670,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ЗН по иск на С. Д. С. ЕГН ********** против Е. Д.
С. ЕГН **********, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя П.М.М.,
починала на 01.03.2016 г., направено със саморъчно завещание от 10.11.2009 г. в полза на Е.
Д. С. на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 110, находящ се в
гр., С, ......... до размера на 12257,94/25116,45 идеални части от завещаните 1/2 идеални
части от имота като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Д. С. ЕГН ********** от
наследството на П.М.М., починала на 01.03.2016 г., в размер на 12257,94/25116,45 идеални
части от гореописаното недвижимо имущество.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между на С. Д. С. ЕГН ********** с
адрес: гр. С, ул. .......... и Е. Д. С. ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. ............., ........, ап. 110
на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ...........110 по кадастрална
карта и регистър, одобрени със Заповед №РД-18-53/23.11.2011 г намиращ се в многофамилна
жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор .......31 и представляващ
АПАРТАМЕНТ №110 с площ 60,70 кв.м., находящ се в гр. С......... заедно със зимнично
помещение №9 с площ 1,99 кв.м. и 1,037% идеални части от общите части на сградата и
съответните части от правото на строеж върху държавна земя при квоти:
24816,16/50232,89 ид.ч. за С. Д. С.;
25416,73/50232,89 ид. ч. за Е. Д. С.;
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между на С. Д. С. ЕГН ********** с
адрес: гр. С, ул. .......... и Е. Д. С. ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. ............., ........, ап. 110
на следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор .............2.7, намиращ
се в многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ............
и представляващ АПАРТАМЕНТ №7, с площ 92,38 кв.м., находящ се в гр. М........ ведно с
мазе №7с площ 11,03 кв.м. и таванско помещение №7 с площ 8,23 кв.м. заедно с 7,51%от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и самостоятелен обект с
идентификатор .............2.15. намиращ се в многофамилна жилищна сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор ............ и представляващ ГАРАЖ №7, с площ 16,44 кв.м.,
находящ се гр. М............ при следните квоти:
1/4 ид. ч. за С. Д. С.;
3/4 ид. ч. за Е. Д. С.;
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между на С. Д. С. ЕГН ********** с
адрес: гр. С, ул. .......... и Е. Д. С. ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. ............., ........, ап. 110
на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ VIII пл. №40 в кв. 13 по
кадастралния и регулационния план на с. Г............, одобрен със Заповед № 226/08.12.1989г.,
целият с площ от 1710 кв.м. при съседи: улица, УПИ VII, улица и УПИ IX ЗАЕДНО С
ПОСТРОЕНИТЕ В НЕГО ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 40
кв.м. и ЛЯТНА КУХНЯ с площ 20 кв.м. при следните квоти:
10
1/2 ид. ч. за С. Д. С.;
1/2 ид. ч. за Е. Д. С.;
ОСЪЖДА Е. Д. С. ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. ............., ........, ап. 110 да
заплати на С. Д. С. ЕГН ********** с адрес: гр. С, ул. .......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 670,00 лева - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по иска по
чл. 30 ЗН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на решението за насрочването му във
втората фаза на съдебната делба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11