Р Е Ш Е Н И Е
№............
Гр. София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори декември две
хиляди и двадесет и четвърта година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
ГЕОРГИ КАЦАРОВ
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Данаилова
въззивно гражданско дело № 10471 по
описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от Т.Ц.Б.
срещу решение № 16055/14.10.2016 г., постановено по гр.д.№19146/2013 г. по
описа на Софийския районен съд, 81 състав,
в частта, в която са уважени предявените
срещу нея искове и е признато за установено, че Т.Б. дължи на Т.С. ЕАД
сумата от 6085,84 лв., представляваща главница за доставена за периода
м.05.2010 г- м.04.2012г. топлинна енергия в имот с абонатен номер №0099246,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2013 г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 752,48 лв., представляваща лихва
за забава върху главното вземане за периода 01.07.2010г. – 16.01.2013 г., за които
взимания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.01.2013 г. по
ч.гр.д.№ 1807/2013 г. на СРС, 81 състав и Т.Б. е осъдена за разноски в размер
на 1416,99 лв. в исковото производство и 235,55 лв. за заповедното
производство.
Оплакванията в жалбата, която е
подадена от пълномощник, са, че районният съд невярно приел Т.Б. за редовно
призована, тъй като призовките не били получени от нея, а от пълномощника й,
което сочело на пристрастност на докладчика, какъвто извод следвал и отказа да
се допусне встъпването като помагач на нейна страна на пълномощника й. Исковете
не почиват на реално отчетени показания, апартаментът не се обитавал и бил с
подменена дограма и изолация, а за апартаменти със същата квадратура било
разпределено много по-малко количество топлоенергия като сочи данни от сметките
за разпределение на 6 други апартамента. Поддържа доводи, че претенциите на
ищеца се основават само на данни на третото лице – помагач, осъществявало
дяловото разпределение, което обаче не използва средства за измерване,
съответстващи на закона, поради което и подадените от него данни били
недостоверни, какъвто извод следва от това, че отчитани единици от индивидуалните уреди за
измерване, никога нямат еднаква стойност, нито съответстват на едно и също
количество топлина. На следващо място Т.С. ЕАД била длъжна да преустанови
топлоподаването при неплащане на сметки, според собствените си Общи условия,
което не сторила, от което нарушение не може да черпи благоприятни последици,
освен това приложима е хипотезата на чл.83 ЗЗД- Оспорва се Т.Б. да има каквито
и да е права върху недвижимия имот и движимите вещи в него, като по дело за
несъстоятелност било отхвърлена жалбата й срещу изнасянето на апартамента на
публична продан. Начинът на изчисление на задълженията на ищеца противоречал на
чл.13,т.2 от Директива 2006/32/ЕО. Договорът между етажните собственици и Б.Б.
ООД бил нищожен, евентуално унищожаем, тъй като етажните собственици били
въведени в заблуждение, тъй като не е възможно да съществува топлинно
счетоводство без система за индивидуално измерване. Списъкът на живущите етажни
собственици към датата на сключване на договора с топлинния счетоводител бил
недействителен, тъй като посоченият в него адрес не съществувал, а към
процесния период в имота не живеела Т.Б., а пълномощникът й и нейн съпруг – К.Б...
Въззиваемата страна Т.С. ЕАД не е
депозирала отговор и не взема становище по жалбата.
Третото лице Б.Б. ООД оспорва жалбата и
счита първоинстанционното решение за правилно.
Съдът
като обсъди доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото
намира следното:
Въззивният съд в изпълнение на
задълженията си по чл.269 ГПК намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е валидно и допустимо, което налага да се обсъдят оплакванията
в жалбата по неговата правилност, които повтарят възраженията на ответника в
отговора на исковата молба, но не са намерили отговор в решението.
Уважените искове са за установяване съществуването на
задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия и обезщетение за забава, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение срещу която длъжникът е възразил и се основават на твърдения, че Т.Б.
е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.София, бул.**********,
като не е заплатила задълженията си за
периода м.05.2010 – м.04.2012 г., което предполага ищецът да докаже по делото
възникването на облигационно отношение между страните, по силата на което е
доставил в топлоснабдения имот и за исковия период определено количество
топлоенергия съответно на претендираната цена.
Т.Б. оспорва да има качеството потребител, като се
позовава на акт на съд в производство по несъстоятелност на К.Б./ неин бивш
съпруг, с когото впоследствие отново е сключила брак/ , , в качеството му на
едноличен търговец, в което е отхвърлена
нейна жалба срещу изнасяне на имота на публична продан, като освен това сочи,
че имотът реално е ползван от К.Б. през процесния период.
С исковата молба е представено решение от 08.01.2004г.
по гр.д.№ 2793/2003 г. на Софийски
районен съд, с което е прекратен брака между въззивницата Т.Б. и К.Б. , като е
утвърдено постигнато помежду им споразумение, включително относно
топлоснабдения имот в гр.София, бул.**********,
който е посочен да е придобит по време на брака на съпрузите и остава в обикновена
съсобственост помежду им. В по-късен процес на основание чл.21, ал.1 СК/отм./
за същия имот и по отношение на К.Б. е
установено имотът да е лична собственост на Т.Б. с решение от 12.06.2006г.,
постановено по гр.д.№ 3089/2005г. на Софийски градски съд, II –Д състав и влязло в сила на 20.07.2006 г., въз основа
на което решение се установява без съмнение, че топлоснабденият имот е лична
собственост на Т.Б., поради което и на основание чл.153 ЗЕ има качеството
потребител, съответно на основание чл.150, ал.2 от същия закон е обвързан от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и
без изричното им писмено приемане- по делото са представени Общите условия,
публикувани във в-к Дневник на 14.05.2008г.,
действали през процесния период.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
ищцата не е собственик на топлоснабдения имот, тъй като срещу него са
предприети действия по осребряването му в производството по несъстоятелност на
ЕТ К. – Фрукт-К.Б.. Във връзка с това твърдение е представено единствено
определение от 05.01.2007 г. , постановено по ч.гр.д.№ 2394/2006 г. на
Софийския апелативен съд, от което се установява да е отхвърлена жалба на
въззивницата срещу действия на синдика в производството по несъстоятелност на
ЕТ К. – Фрукт-К.Б., изразяващи се в опис на топлоснабдения имот, който съдебен
акт съдържа мотиви за приложимост на разпоредбата на чл.615 ТЗ по отношение
проведеното исково производство по чл.21, ал.1 СК/отм./. Този съдебен акт
обаче, независимо от мотивите му, не води до извод за относителна
недействителност на решението за установяване трансформацията на лични средства
по отношение придобиването на топлоснабдения имот от Т.Б., тъй като
разпоредбата на чл.615 ТЗ предвижда хипотеза на недействителност, която както
останалите случаи на нищожност и относителна недействителност за целите на
защита на масата, се релевира само с конститутивен иск / решение №
239/16.05.2011г. по т.д.№ 418/2010 г. на ВКС, Второ търговско отделение/. При
липса на твърдения и доказателства такъв иск да е бил успешно проведен от
синдика/кредитор на ЕТ К. – Фрукт-К.Б. или пък доказателства имотът да е
осребрен в несъстоятелността и без такъв иск преди исковия период, Т.Б. следва
да се приеме за единствен собственик на апартамента, който е придобит по време
на брака й с К.Б. и за който имот спрямо К.Б. е успешно проведен иск по чл.21,
ал.1 СК/отм./
Без правно значение за възникване на облигационното
отношение по доставка за топлоснабдяване е фактическото ползване на имота от
други лица, на които собственикът е предоставил ползването, или който спорят с него относно правата му, тъй
като тези отношения не са противопоставими на доставчика на топлоенергия, който
не разполага с легитимация да оспорва и/или защитава вещни и облигационни права спрямо имота, поради
което и отношението с него възниква за лицето, което документите сочат за
собственик, което в случая е Т.Б..
Нещо повече, в отговора на исковата молба се съдържа
признание, че Т.Б. е преустановила заплащането на топлоенергия, считано от 2006
г., което по същество представлява признание, че облигационно отношение между
страните е възникнало, а липсват твърдения и доказателства за прекратяването
му, като представеното определение на САС по вече изложените съображения, не
може да установи такова прекратяване.
Неоснователни
са възраженията в жалбата относно недоказаност на количеството доставена
топлоенергия, което е съответно на сумите, за които е уважен иска за главница,
поради нищожност/унищожаемост на договора за дялово разпределение, негодност на
уредите, въз основа на които е извършено разпределение, както и доводите
относно изолирането и обитаването на апартамента.
Няма спор, че сградата е топлоснабдена, като дяловото
разпределение за процесния период е извършено от третото лице – помагач Б.Б.
ООД въз основа на сключен на 26.10.2001
г. договор с етажните собственици, въз основа на решение на общото събрание от
19.10.2001г., който договор въззивницата счита за недействителен, но доводите,
на които основава тази квалификация са за некоректност на разпределението и
следователно касаят изпълнението на договора, а не неговата действителност.
Неоснователни са доводите за негодност на уредите, въз
основа на които е извършено измерване за целите на разпределението от третото
лице – помагач. За същите уреди са представени от третото лице сертификати за
годност, а същите са избрани по вид от етажните собственици в договора, сключен
с Б.Б. ООД относно извършване на топлинното счетоводство, като същите уреди са
собственост на всеки потребител, който отговаря за последващата им изправност.
Действително, както твърди въззивника, индивидуалните разпределители не
представляват средство за търговско измерване, но това не обуславя извод за
недоказаност на доставеното количество топлоенергия. Индивидуалните
разпределители и водомери служат за разпределение между отделните етажни
собственици на общото постъпило в сградата количество топлоенергия, което
именно се измерва чрез средство за търговско измерване – общият топломер, като
нормативната уредба не третира индивидуалните разпределители и водомери като
средство за търговско измерване на топлоенергия, тъй като същите по определение
на измерват постъпило/отдадено количество топлина, но са предвидени нормативно
като способ за отчитане и разпределение на топлоенергия в случаите, в които
отделният обект не разполага със собствен топломер, какъвто е и конкретният. Именно защото не отчитат
количество топлина, а дялови единици или куб.м. вода, като според измерването
на топломера служат за разпределение на измереното количество топлоенергия от
общия топломер в абонатната станция, то и количеството топлоенергия, на което
съответства всяка дялова единица, респективно количеството топлоенергия за
подгряване на 1 куб.м. вода е различно в зависимост от консумацията на всички и
на отделните етажни собственици, отчетите на всички уреди в сградата, както и
специфичните условия, при които е извършено подгряването като характеристики на
сградата, температура на околната среда и т.н.В този смисъл дали имотът е
изолиран и със сменена дограма, или обитаван/необитаван не е определящо за
консумацията на отделния етажен собственик, който може да изключи радиаторите и
при обитаван имот, респективно да включи същите на максимална степен и при
необитаван имот, може да поддържа
постоянна температура от 18 градуса или от 26 градуса в едно или всички
помещения, което влияе на индивидуалната консумация, респективно на
необходимото количество топлинна енергия за отопление и подгряване за
съответния отчетен период.
Неоснователни са и възраженията за противоречие на
начина на измерване и начисляване на топлоенергия от ищеца с Директива
2006/32/ЕО.Последната поставя изискване за заплащане на реално доставена и
измерена енергия. Цялата доставена в сградата –етажна собственост топлоенергия
се измерва от средство за търговско измерване, което се установява да е
сертифицирано, съответно преминало изискуемите метрологични проверки.
Следователно касае се за реално доставена и измерена топлоенергия, част от
която се разпределя на база отчетените от индивидуалните разпределители
показания, друга част – на база показанията на водомерите за топла вода, тъй
като подгряването на последната също се осигурява от ищеца, а трета част се
разпределя като топлоотдадена от сградната инсталация, като при всички случаи
между етажните собственици е разпределена само постъпила в сградата
топлоенергия, която именно е реално измерена. Относно разпределението
потребителят разполага с възможност да направи възражение в определен срок след
съставяне на изравнителните сметки, респективно да поиска допълнителен отчет
преди започването на следващия отоплителен сезон, от което право Т.Б. не се е
възползвала.
Представените с исковата молба писмени доказателства
установяват, че разпределението за периода м.05.2010 г. – м.04.2011 г. е
извършено на база на реален отчет на индивидуалните разпределители и водомери в
топлоснабдения имот, съгласно съставен
протокол за главен отчет, подписан от името на потребителя и неоспорен, а за втория годишен отчетен период от исковия
– м.05.2011 г. – м.04.2012 г. поради неосигурен достъп на база екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата, съгласно т.6.5 от приложението към
чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, отменена, но
действала през процесния период, по отношение на топлоенергията за отопление и
на база брой живущи лица по отношение топлоенергията за подгряване на вода.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че извършеното разпределение е съответно на нормативната уредба,
като се основава на извършен отчет на общия топломер в абонатната станция и
след приспадане на технологичните разходи в абонатната станция, както и на
отчетените показания на индивидуалните разпределители и водомерите, като
разпределението на топлоенергията за имота на Т.Б. съответства на отчетите на
средството за търговско измерване /общия топломер/, на отчетите на
индивидуалните разпределители и водомери за част от периода, респективно на
нормативно установения ред за изчисление в случаите за неосигурен достъп, като
стойността на топлоенергията за имота е 6085,84 лв., до който именно размер е
уважен иска.
Неоснователно е
и възражението, че ищецът не изпълнил задължението си да спре
топлоподаването в имота на ответника при неплащане на две поредни сметки. В
нормативната уредба е установено такова право на ищеца, но не и задължение,
което право се упражнява при наличие на техническа възможност, съответно
неупражняването му не освобождава ответника от задължение да заплаща доставена
топлоенергия.
Неоснователни по твърденията са и възраженията относно
призоваването на Т.Б. в първоинстанционното производство, тъй е призовавана на
адресите, които сама е посочила, а получаването на призовките и съобщенията от
пълнолетно лице от адреса е изрично предвидено от закона и обвързано единствено
с изискванията същото лице да е съгласно да получи и предаде съобщенията, което
съгласие е удостоверено в приложните по делото призовки.
Не представлява порок на решението и недопускането
участието на помагач, което се контролира чрез обжалването на акта за
недопускане, каквото обжалване не е проведено успешно, съответно първоинстанционният
акт не може да се контролира инцидентно във въззивното производсто по обжалване
на постановеното решение, нито само по себе участието на подпомагаща страна
влияе върху правилността на същия акт.
По изложените съображения крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
поради което и обжалваното решение следва да се потвърди.
Страните не са претендирали, нито направили разноски
във въззивното производство, поради което и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16055/14.10.2016 г., постановено по
гр.д.№19146/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 81 състав в обжалваната
част.
Решението е постановено с участието на Б.Б. ООД като
трето лице –помагач на страната на Т.С. ЕАД.
Решението подлежи на обжалване при условията на
чл.280, ал.1 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: