Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3648 03.10.2019 г. Гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр.
състав в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20221 по описа на ПРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация
член чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
и ал. 2 от КТ и чл. 224 от КТ.
Ищецът Г.Р.Н. с ЕГН ********** е предявил обективно
съединени искове срещу „КООЛ БГ“ ООД с ЕИК ********* за отмяната на наложеното
му дисциплинарно уволнение като незаконосъобразно; за заплащане на обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 266,75 лева и на обезщетение по чл. 225,
ал. 2 от КТ в размер на 4 190,52 лева, ведно със законната лихва върху двете
суми от датата на завеждане на исковата молба в съда – 20.12.2018 г. до
окончателното изплащане и заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер от 106,70 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 20.12.2018 г. до
окончателното изплащане.
Твърди се от ищеца, че е бил назначен по трудов договор на
длъжността ............в ............ при ответника на 09.11.2007 година, като
на 26.10.2018 година е получил Заповед № ../24.10.2018 година, с която му е било
наложено дисциплинарно уволнение за неявяване на работа на 17, 18, 19 и 22
октомври 2018 година.
Сочи, че на 17.10.2018 г. от работодателя му е било връчено
искане за обяснение за установени липси на ............. в склада на предприятието, след като в
резултат на извършена ревизия на склада били установени сериозни липси и поради
това, че ищецът е материално отговорно лице. Обясненията следвало да се дадат в
тридневен срок.
Твърди се, че управителката на ответното дружество е
поискала от ищеца да й предаде служебния си телефон и ключа за работното му
място, както и че му била заявила повече да не идва на работа. Ищецът твърди,
че на 22.10.2018 година е депозирал писмени обяснения в офиса на работодателя
му, в които посочил, че достъп до склада и стоките в склада имат и други лица и
поради липса на прецизна документация ищецът не носи отговорност за липсите.
Ищецът сочи, че след дадените обяснения му били поискани нови относно
неявяването му на работа, които дал на 24.10.2018 г.
Заявява се, че наложеното му дисциплинарното уволнение за
неявяването на работа без уважителна причина, е невярно, понеже работодателят му
го е отстранил от работа, като неявяването му на работа е било против воля на
ищеца и в изпълнение на разпореждане на работодателя.
Ищецът сочи, че след прекратяването на трудовото му
правоотношение е останал без работа, за което претендира обезщетение, както и сочи,
че е започнал нова работа като ............. на 01.11.2018 година, като претендира
обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ. Освен това ищецът твърди, че има право на
обезщетение за неползване на платен годишен отпуск, който не му е бил платен.
В отговора на исковата молба ответникът завява, че
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено, поради неявяването му на работа на 17, 18, 19 и 22 октомври 2018
година. Невярно било ищцовото твърдение, че .......... на дружеството е разпоредил ищецът
да не се явява на работа, както и било невярно посочено от ищеца, че му е бил взет
ключа от склада и по този начин е бил лишен от възможността да изпълнява трудовите
си задължения.
Оспорват се исковете за заплащане на обезщетенията по чл.
225 от КТ, а по отношение на обезщетението за неползван платен годишен отпуск
се твърди, че на ищеца е бил даден служебен аванс в размер на 350,00 лева,
който не бил отчетен, като работодателят приспаднал сумата от дължимото му се трудовото
възнаграждение и от начисленото обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение на съда за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са били приети следните факти и обстоятелства - съществувало между
страните трудово правоотношение, прекратено с оспорената Заповед №
../24.10.2018 година за неявяването на ищеца на работа на 17, 18, 19 и 22
октомври 2018 година.
В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че уволнението е извършено от лице, което е
носител на работодателска власт, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, че е налице
посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудово- правната връзка, а
именно, че ищецът е извършил визираните нарушения в заповедта. Следва да
докаже, че процедурата по налагане на дисциплинарното уволнение е била спазена
и че е било наложено в съответните срокове, предвидени в Кодекса на труда.
От представената заповед № ../24.10.2018 г. се
установява факта на прекратяване на ТПО и налагането на дисц. наказание на
ищеца за неявяване на работа в течение на четири последователни работни дни,
извършено от .......... на дружеството – ответник. Факт са и поисканите от
работодателя писмени обяснения, дадени от ищеца на 24.10.2018г., приложени по
делото, в които ищецът е изложил обстоятелствата да не е идвал на работа по
разпореждане на .......... на дружеството, който му наредил да предаде
служебния си телефон и да не идва повече на работа. В исковата молба на ищеца
са посочени и обстоятелствата, че след извършена ревизия на склада на
16.10.2018г., при която били установени липси, му били изискани и ключовете за
склада, които той предал, както и че бил заплашван от управителката да подпише
молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие и запис на заповед за сумата
от 28 000 лева за установените липси. Налага се извода, че издадената
заповед за уволнение е издадена от орган, който е оправомощен да налага дисц.
наказание, мотивирана е, като в нея са посочени нарушителят, нарушението, кога
то е било извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се
налага. Спазена е била и процедурата по член 193 КТ, предвиждаща задължението на
работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. В съдебно заседание на 18.03.2019г. с молба от ищеца
размерите на исковете по чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ са били намалени, а
предявеният иск по член 224, ал. 1 от КТ е бил оттеглен, като производството по
иска за ТГО е прекратено.
За
установяване на обстоятелствата относно неявяването на работа и причините за
неявяването са разпитани свидетели на двете страни.
От
разпита на свидетеля на ищеца Д.П.П., се установява, че познава ищеца от м.
октомври 2018г., когато последният му се обадил за трудовоправна консултация.
Свидетелят обяснява, че заедно с ищеца отишъл в офиса на дружеството, намиращ
се в гр. ....., ул. ..........., като там били още двама човека- управителката
и негов колега-адвокат. На срещата се поставил въпроса за установените липси в
склада, за които ищецът следвало да подпише запис на заповед за сумата от
17 000 лева. Тогава адвокатът на ищеца поставил въпроса за прекратяване на
ТПО, защото знаел от ищеца, че му било забранено да идва на работа, като
управителката обяснила, че преди да се
подпише записа на заповед, ТПО нямало да се прекрати по взаимно съгласие.
Свидетелят е категоричен, че на тази среща управителката му признала, че е
разпоредила на ищеца да не идва повече на работа.
От
разпита на св. Г.В., без родство със страните, се установява, че срещата между
ищеца, управителката и адвоката на ищеца била проведена в офиса на .............,
като разговорът се водил около установените липси и решението на въпроса как
ищецът следва да ги заплати, като свидетелката категорично отрича да е ставало въпрос за прекратяване на ТПО между
страните, понеже идеята била да се правят удръжки от заплатата му, а ако ищецът
бъде уволнен, това би означавало невъзможност за работодателя сумите за липси
да бъдат събрани. Също така свидетелката казва, че никога и по никакъв повод в
този разговор не е ставало въпрос за недопускането на ищеца до работа.
От
свидетелските показания на Д.С.Р., работеща като ..............в .... на
ответника в гр. .......се установява, че ключът на ищеца не е бил взет от
управителката, а седял в него или го закачал в офиса, както и че за офиса се
влиза през ...., за който ...свидетелката имала ключ. Казва, че ищецът не се е
явявал на работа след установяване на липсите и не знае да е идвал на работа
след този случай, или да е идвал и да не са го допуснали до работа.
От
показанията на св.Г.А.Г., който работи като .... в ....... завод в .......се изяснява, че не е
получавал инструкции да не допуска до работа ищеца.
В
дадените на 22.10.2018г. писмени обяснения от ищеца пише, че не се явява на
работа от 16.10.2018г., защото така му била разпоредила управителката на
фирмата.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите на ответника като логични, непротиворечиви
и последователни. Установено бе, че ищецът не е притежавал ключ за ...., а само
за склада, който не му е бил отнет от управителката, както и установено бе, че
не е имало нареждане до охраната да не се допуска ищецът. Ищецът дори не е
направил опит да се яви в предприятието след извършената ревизия. Съдът не дава
вяра на показанията на адв. П., с оглед неговата възможна заинтересованост,
като юрид. консултант на страната, и доколкото не е житейски оправдано работодателят да те
отстрани от работа и в същия момент да ти иска
обяснения за откритите липси и да не ти вземе ключа за склада, за който
са открити липси.
С
оглед на изложеното, по–горе съдът намира, атакуваната заповед за
законосъобразна, като предявеният иск за отмяната й ще се отхвърли като
недоказан и неоснователен.
Като
обусловени от изхода на спора по член 344, ал. 1, т. 1 от КТ ще се отхвърлят и
предявените искове по член 225, ал. 1 и 2 от КТ.
С
оглед изхода от спора и на осн.78, ал. 3 ГПК на ответника ще се присъдят
разноски в размер на 1310 лева за платено адв. възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Р.Н. с ЕГН ********** против „КООЛ БГ“ ООД с ЕИК ********* обективно
съединени искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
заповед № ../24.10.2018 г. на .......... на „Коол БГ“ ООД, с която му е
наложено дисц. наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение е прекратено на
осн. член 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 25.10.2018 г. и като такова да се
отмени; както и за заплащане на обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 258,05 лева за периода 24.10.2018г. –
01.11.2018 г. и на обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 2 588,65
лева за периода 01.11.2018 г. - 24.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху двете суми от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 20.12.2018 г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Р.Н.
с ЕГН ********** да заплати на „КООЛ БГ“ ООД с ЕИК ********* разноски от 1 310 лева за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
ММ