Решение по дело №228/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20237140700228
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

342/18.05.2023 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Александрина Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 228 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.3 във вр. ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

 

Образувано е по повод подадена жалба от Г.З.Е. с ЕГН * *** против Решение № 2153-11-13 от 21.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което са потвърдени Разпореждане № 111-00-324-3 от 12.01.2023г., с което е отменено разпореждане №111-00-324-1/21.02.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО; Разпореждане № 111-00-324-4 от 12.01.2023г., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на обезщетение за безработица по заявление от 16.02.2022г. и Разпореждане № 111-00-324-5 от 12.01.2023г., с което е задължен жалбоподателят да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.02. до 09.10.2022г. в размер на 2953,60 лева, всички издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, като жалбата му е приета за неоснователна.

В жалбата се излагат доводи за упражняване на трудова дейност, поради което са налице правата и на „осигурено лице“, което има право да получава парично обезщетение за безработица. Твърди наличието на трудов договор от 01.10.2021г. с работодател „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД на длъжност „обезкостяване“ при пълно работно време от 8 часа за периода от 01.10.2021г. до 16.02.2022г., регистриран в регистрите на трудовите договори в ТД на НАП Монтана. След прекратяване на трудовия договор му е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.02.2022г. до 15.10.2022г. Твърди, че реално е извършвал трудова дейност за периода от 01.10.2021г. до 16.02.2022г. с изключение на времето в което поради временна нетрудоспособност е бил в болничен. Сочи, че в решението са налице противоречиви мотиви, тъй като е посочено, че от търговското дружество „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД са подавани декларации образец 1 и образец 6, като в същото време се приема, че търговското дружество има задължения в размер на 117 891лева, а от друга страна се твърди, че търговското дружество не е извършвало дейност и работниците нямат осигурителни права, което работника няма как да провери. Извършената проверка от НАП е проведена без негово знание и участие, но реално е извършвал трудова дейност и е получавал заплата, поради което издаването на административния акт е при превратно упражняване на права от НОИ и издаването му в противоречие с материално правни разпоредби и с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с надлежно упълномощения адвокат И.Ц. от САК, поддържа жалбата си по доводи изложени в нея, като ангажира писмени доказателства за доказване на твърденията си, че Е. реално е упражнявал трудова дейност. Моли да се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Монтана и потвърдените с него разпореждания. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

            Ответникът по оспорването Директора на ТП на НОИ Монтана, се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт Е*** Л*** , която в подробно писмено становище оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания административен акт, тъй като от събраните от административния орган доказателства и представените в съдебно заседание, не се установява реално осъществяване на трудова дейност. Наличието на възникнало трудово правоотношение не е свързано с осигурително такова, което е водещо при определяне правата на лицето по КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Монтана, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7 /седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка и е получено на 23.02.2023г., видно от л.23 от делото, като жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Монтана, на 07.03.2023 г., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Монтана с Вх.№ 2103-11-6, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена в законноустановения срок по чл. 118, ал.1 КСО, респ. в чл. 149, ал.1 АПК. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателя Г.З.Е. на 16.02.2022г. е подал заявление №510-153 за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като е декларирал прекратено правоотношение с „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * , считано от 16.02.2022г., видно от л.38,39 по делото. Във връзка със заявлението от ТП на НОИ – Монтана е издадено разпореждане №111-00-324-1 от 21.02.2022г. на основание чл.54ж, ал.1 във вр. чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица за периода 16.02.2022 – 15.10.2022 в размер на 18,46лв. дневно, видно от л.36 по делото. За периода от 16.02.2022г. до 09.10.2022г. е изплатена сума в общ размер 2953,60лева.

Във връзка с осъществен контрол по изплащане на суми от фондовете на ДОО е подаден сигнал до ТД на НАП Велико Търново по отношение спазването на данъчното и осигурителното законодателство. При извършената проверка от контролните органи на НАП и резултатите обективирани в констативен протокол е установено, че „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * не е извършвало търговска дейност, а са подавани данни с декларации образец №1 и №6 за периода от октомври 2021г. до юни 2022г., като не са внасяни дължимите осигурителни вноски и общо задълженията са в размер на 117 891лв. От полученото писмо от ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана с изх.№33-00-123/02.11.2022г. на л.53 по делото е посочено, че търговското дружество „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * няма имущество, което да обезпечава задълженията, няма декларирани и открити банкови сметки, няма регистрация по ЗДДС, няма регистрирани фискални устройства. При проверката не е установено реално осъществяване на дейност от страна на задълженото лице, няма получавани и осъществявани доставки към лица, регистрирани по ЗДДС. Не са представени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 и 2021г., единствено са подадени декларации обр.1 и обр.6, като е декларирана дейност с НКИД 7830 – „Други дейности по предоставяне на работна ръка“. Всички декларирани задължения по фондове на ДОО и данък по чл.42 от ЗДФЛ не са внасяни в бюджета.

По Протокол №1793483/05.12.2022г. съставен от органите на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана на л.100 -104 по делото са снети обяснения от управителя на „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Л*** , ул.“П*** “ №* - Л*** Д*** П*** , като управителя е попълнил въпросен лист, касаеш дейността на търговското дружество. Видно от собственоръчно попълнения въпросен лист същият е отразил, че „..не е изплащал работни заплати на работниците, не знае дали фирмата извършва дейност, не е представил пълномощно на друго лице, което да се занимава с ръководството и управлението на дружеството; не е назначавал лица на робата и не е подписвал документи на дружеството; не е изпращал данни до НАП по електронен път и не е упълномощавал лица за това; управител е на много търговски дружества и само е получил пари за прехвърлянето..“. Изготвен е и Протокол №П-04001222160224-073-001/12.12.2022г. от органите на ТД на НАП Велико Търново приложен на л.91-99 по делото, от който се установява, че управителя на „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД регистрирано на 14.04.2020г. в ТР, е управител на още 97 търговски дружества, като реално при извършените проверки не е установено извършването на търговска дейност.

С Разпореждане №111-00-324-3 от 12.01.2023г. издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана /съгласно Заповед №1015-11-72/21.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана/, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане №111-00-324-1/21.02.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по отношение на Г.З.Е., като в мотиви е отразено писмото на ТД на НАП гр.Монтана за получената информация, при извършена проверка на търговско дружество „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * , за което е съставен констативен протокол и което установява, че търговското дружество реално не е осъществявало дейност, определящо неоснователност на подадените данни за осигуряване на работници и служители. Разпореждането е връчено на жалбоподателя лично на 18.01.2023г., видно от известие за доставяне на л.31 по делото.

С Разпореждане № 111-00-324-4 от 12.01.2023г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана /съгласно Заповед №1015-11-72/21.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана/, на основание чл.54ж, ал.1 във вр. чл.10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО с мотиви, че при извършената проверка от контролните органи на НАП е установено, че търговско дружество „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * реално не е осъществявало дейност, определящо неоснователност на подадените данни за осигуряване на работници и служители, поради което и за Г.З.Е. не е възникнало задължение за осигуряване при този осигурител т.е. не е осигурено лице по см. на чл.10 от КСО и §1, ал.1,т.3 от ДР на КСО. Разпореждането е връчено на жалбоподателя лично на 18.01.2023г., видно от известие за доставяне на л.31 по делото.

С Разпореждане № 111-00-324-5 от 12.01.2023г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана – Началник отдел КПК, поради получени нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на изплащане, на основание чл.114, ал.3 във вр. чл.114, ал.2,т.2 от КСО, на жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.02.2022г. до 09.10.2022г. в размер на 2953,60 лева /две хиляди деветстотин петдесет и три лева и шестдесет стотинки/ - главница. В мотиви е отразено, че при извършената проверка от контролните органи на НАП е установено, че търговско дружество „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * реално не е осъществявало дейност, определящо неоснователност на подадените данни за осигуряване на работници и служители, поради което и за Г.З.Е. не е възникнало задължение за осигуряване при този осигурител т.е. не е осигурено лице по см. на чл.10 от КСО и §1, ал.1,т.3 от ДР на КСО. В тази връзка по см. На чл.114, ал.2,т.2 КСО на жалбоподателя неправомерно е било изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 16.02.2022г. до 09.10.2022г. Разпореждането е връчено на жалбоподателя лично на 18.01.2023г., видно от известие за доставяне на л.31 по делото.

Разпорежданията №111-00-324-3; №111-00-324-4 и №111-00-324-5 от 12.01.2023г. издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана са обжалвани по реда на чл. 117 от КСО с жалба вх.№1012-11-15/31.01.2023г. по които е постановено оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-11-13 от 21.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана. Излагат се извода, че лицата за който има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудово дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. За периодите, за които е изплатено парично обезщетение за безработица Г.З.Е. няма качеството на осигурено лице по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, което определя правото му на осигурителни права регламентирани в разпоредбата на чл. 11, ал.1 от КСО.

На основание извършената проверка от контролните органи на НОИ е издадено задължително предписание ЗД-1-11-01244152/29.11.2022г. приложено на л.41-43 от делото за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата наети по трудови правоотношения, включително и жалбоподателя Г.З.Е.. Същото е връчено на „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * , видно от известието за доставка на 06.12.2022г. лично на управителя /на л.47 по делото/, като не е обжалвано и към 21.12.2022г. е влязло в законна сила.

В хода на съдебното производство за установяване на реално положения труд от жалбоподателя са представени 5 бр. фишове за изплащане на възнаграждение на Г.З.Е. за периода от октомври 2021г. до февруари 2022г. на л.119-123 по делото.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд Монтана достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Оспореното Решение № 2153-11-13 от 21.02.2023г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. "е" от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Монтана, видно от л.78 по делото. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл.54ж и чл.114, ал. 2, т. 2 от КСО за отменено разпореждане за отпускане на обезщетение за периода от 16.02.2022г. до 15.10.2022г., за отказ от отпускане на парично обезщетение за безработица и за възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица.

Правилно Директорът на ТП на НОИ – Монтана е приел, че разпорежданията, предмет на контрол са издадени от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по отношение на издаденото разпореждане №111-00-324-5 от 12.01.2023г. от Началник отдел КПК. Разпореждания №111-00-324-3 и №111-00-324-4 от 12.01.2023г. са издадени от Началник на сектор КП, отдел КПК са на основание Заповед № 1015-11-72/21.05.2021г. на Директор ТП на НОИ – Монтана приложена на л.77 по делото.

Процесните разпореждания са издадени въз основа на извършения последваш контрол по разходите по ДОО, при който е установено, че жалбоподателя не е имал качеството на осигурено лице. Обжалвани са по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му.

Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и поред, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. При заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО.

Последващият контрол по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО касае спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респективно на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ с оглед възложените им от закона правомощия. Работниците и служителите, назначени по трудов договор не разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверявания осигурител, и само той може да бъде адресат на административния акт (задължителни предписания), издаден в резултат на проверката по разходите на ДОО, а жалбоподателят не е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и за контролния орган не е било налице задължение да го уведоми и да изиска представяне на обяснения и доказателства. Във връзка с изложеното съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя в този смисъл.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО е въведена легалната дефиниция на понятието "осигурено лице" - физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО, основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, част от които са за сметка на осигуреното лице. В този смисъл е и установената константна съдебна практика на ВАС.

Доказателствената тежест за установяване на реално положения труд е на самото лице (в този смисъл Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.).

В настоящия случай за доказване на това обстоятелство по делото входа на съдебното производство от представените фишове за заплата е видно, че същите са генерирани от нарочна програма, като в тях се съдържа единствено подпис и печат на търговското дружество срещу „платени в брой“. Единствено представените фишове, не са достатъчни да обосноват наличието на валидно възникнало трудово правоотношение, тъй като не е приложена ведомост за заплати, длъжностна характеристика, не са приложени таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, карта за дневна заработка, наряди и др. по видове дейности, с оглед което приложените писмени доказателства не се кредитират от настоящия съдебен състав. Наред с това тези писмени доказателства противоречат на собственоръчно отразеното във въпросника от управителя на „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД, при извършената проверка обективирана в изготвения протокол от ТД на НАП Велико Търново, в който собственоръчно същият е посочил, че „..не е изплащал работни заплати на работниците, не знае дали фирмата извършва дейност, не е представил пълномощно на друго лице, което да се занимава с ръководството и управлението на дружеството; не е назначавал лица на робата и не е подписвал документи на дружеството; не е изпращал данни до НАП по електронен път и не е упълномощавал лица за това; управител е на много търговски дружества и само е получил пари за прехвърлянето..“. т.е не се установява редовност на извършените вписвания в това число и по отношение на счетоводните документи които да са редовно водени по смисъла на чл. 182 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, за да бъдат кредитирани от съда.

От изложеното съдът приема, че не са налице доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че Г.З.Е. е полагал труд в полза на посочения осигурител. В случая и от извършените проверки от НОИ и НАП на осигурителя „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД, се установява липса на факти и доказателства за упражняване на трудова дейност в посочения период.

Предвид установеното при извършените проверки, обосновано е прието от контролните органи на ТП на НОИ - Монтана, че „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД в периода от м. октомври 2021г. до м. юни 2022г. не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за времето, посочено в издадените задължителни предписания, която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. Не се установяват никакви данни за реализирани приходи от търговска дейност на дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения в размери близки или равни до максималния осигурителен доход на лицата, за които са подавани данни в НОИ. В тази връзка се налага обоснованият извод, че лицата, за които има подадени данни за сключени трудови договори нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. Установените факти и обстоятелства сочат, че без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и отпускане на парични обезщетения от ДОО. В случая проверките по разходите на ДОО на търговското дружество е приключила с издаване на задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата наети по трудови правоотношения, включително и за жалбоподателя Г.З.Е.. Същото е връчено на „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * , видно от известието за доставка на 06.12.2022г. лично на управителя /на л.47 по делото/, като не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предвид безспорно установените факти, че „Ел Ел Билд 2021“ ЕООД с ЕИК * не е извършвало търговска дейност, няма отчетени приходи, няма регистрирани фискални устройства и няма разплащателни ведомости, обосновани и правилни са констатациите, че лицата, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО не са осигурени лица на основание чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО.

Предвид гореизложеното и след като реално не е осъществена трудова дейност от жалбоподателя, не е възникнало осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, т. е. Г.З.Е. не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и §. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение. При това положение същият няма право на обезщетение, каквото не оспорва, че е получил, видно от извършените плащания на л.32 по делото. Освен това, когато след изплащането на парични обезщетения за безработица са установени нови данни и обстоятелства, имащи значение за определяне на правото, размера и срока за изплащане (както в случая), възниква правомощието по чл.114, ал. 2, т. 2 от КСО на длъжностно лице от кръга на визираните в чл. 114, ал. 3 от КСО да изиска връщането на добросъвестно получените, но недължими осигурителни плащания, без значение, че административният акт за отпускането на обезщетенията е влязъл в сила преди това. По делото не е спорно, че парично обезщетение за безработица е било получено от Г.З.Е., като няма спор и досежно изчисленията по отношение размера на главницата.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт Решение № 2153-11-13 от 21.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана с което жалбата на оспорващият срещу Разпореждане № 111-00-324-3 от 12.01.2023г.; Разпореждане № 111-00-324-4 от 12.01.2023г. и Разпореждане № 111-00-324-5 от 12.01.2023г. всички издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана е приета за неоснователна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода от спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ определя в размер на 100,00 лв. /сто/.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК и чл. 143, ал.3 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Г.З.Е. *** против Решение № 2153-11-13 от 21.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което са потвърдени Разпореждане № 111-00-324-3 от 12.01.2023г., с което е отменено разпореждане №111-00-324-1/21.02.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО; Разпореждане № 111-00-324-4 от 12.01.2023г., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на обезщетение за безработица по заявление от 16.02.2022г. и Разпореждане № 111-00-324-5 от 12.01.2023г., с което е задължен жалбоподателят да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.02.2022г. до 09.10.2022г. в размер на 2953,60 лева - главница, всички издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, като жалбата му е приета за неоснователна.

 

ОСЪЖДА Г.З.Е. с ЕГН * *** да заплати на Директора на ТП на НОИ - Монтана сумата от 100.00лева /сто/ разноски в производството, както и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд - Монтана.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

                                                                                   Административен съдия: