№ 18279
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110148530 по описа за 2022 година
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 250
и сл. от ЗЗД за сумата от 20 000 лева, от общо заявена претенция в размер на 115 440
лева.
Ищецът-„Импорт-Експорт ЕУ“ ЕООД твърди, че на 04.12.2020 г. между него, в
качеството му на клиент и ответника, в качеството му на оператор е сключен Договор
за пристанищни услуги № 202012/11, съгласно който „Ве Инвестмънт“ ЕООД се е
задължил да му предостави пристанищни услуги включващи приемането, обработка,
съхранението и експедицията на товар /метален скрап/ на територията на пристанищен
терминал "ДДФ ДУНИМ-Козлодуй". Поддържа, че за времето от 12.07.2020 г. до
01.10.2021 г. е внесъл на територията на пристанището общо 2793,040 МТ метален
скрап, който е претеглен с кантар на място от ответника. Твърди, че при експедицията
на металния скраб е констатирана липса на 148,006 МТ от нея, чиято левова
равностойност е 115 400 лева. Излага, че съобразно чл. 5 от договора, ответникът се е
задължил да съхранява предоставените му товари. Сочи, че е отправил покана до
ответника да му заплати стойността на липсващото количество скрап, което не е
сторено. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да
му заплати сумата от 20 000 лева, от общо заявена претенция в размер на 115 400 лева,
представляваща стойността на липсващото количество скрап от 26,01 МТ от общо
липсващо количество-148,006 МТ, ведно със законната лихва считано от предявяване
на исковата молба в съда-05.09.2022 год. до окончателното плащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът-„Ве Инвестмънт“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в
1
който оспорва предявния иск по основание и размер. Оспорва количеството метален
скрап, внесено на пристанището и количеството експедирано от него. Твърди, че е
налице изпълнение на задълженията му по договора. Оспорва стойността на
твърдяното количество липсващ скрап. Твърди, че съгласно сключения между
страните договор няма задължение да охранява стоката. Поддържа, че при приемането
на стоката количеството метал е измерено на автокантар, но при експедицията й такова
измерване не е било възложено и извършвано. Излага, че съгласно договора не носи
отговорност за разлики установени по „драфт сървей“ и за разлики в теглото, когато са
били приети и предадени чрез различни методи за определяне на количеството. Сочи,
че ищецът е разполагал с възможността да предостави писмени указания по какъв
начин да се складира конкретната стока, като в случай, че не стори това операторът се
освобождава от отговорността за вреди. Твърди, че методът за измерване на
количеството „драфт сървей“ е неточен и се използва единствено като ориентир, както
и че ищецът не се е възползвал от правото си да претегли стоката на автокантар-при
нейното експортиране. Излага, че от общо внесеното количество скрап не отговаря на
критериите за скрап, поради което още при приемането й и измерването на
автокантар, на всяка една кантарна бележка е отбелязано какъв отбив от килограмите
следва да се направи. Оспорва, че в периода от 12.07.2020 год. до сключване на
договора, на 04.12.2020 год., до първия внос на скрап на пристанището 07.12.2020 год.,
ищецът е внасял на територията на пристанището скрап.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.12.2020 год. между „Импорт-Експорт ЕУ“ ЕООД, в качеството му на
клиент и „Ве инвестмънт“ ЕООД, в качеството му на оператор е сключен Договор за
пристанищни услуги 202012/11, с предмет предоставянето на пристанищни услуги по
приемане, обработка, съхранение и експедиция на товари на клиента в пристанищен
терминал „ДДФ ДУНИМ-Козлодуй“, в частност метален скрап. В чл. 1, ал.3 е
уговорено, че услугите по приемане на товари включват измерване теглото на стоката;
услугите по обработка включват стифиране на стоката в рамките на наетата складова
площ; услугите по съхранение включват отдаване под наем на складова площ в
непосредствена близост до кея и с възможност за обработка на стоката, а услугите по
експедиция включват товарене на стоката на клиента на плавателни съдове. Според чл.
5, ал.1 в задължение на оператора е вменено да съхранява, в съответствие с
предписаните от клиента условия за складиране на предоставените му товари, като за
целта клиента следва да му предостави писмени указания, съдържащи информация
относно условия за складиране на стоката, както и други специфични изисквания, в
случай, че такива са налице, най-късно до приемане на стоката за съхранение. В ал.2 е
уговорено, че при непредставяне на своевременни указания за начина на съхранение
2
операторът се освобождава от отговорност за вреди, в резултат на неправилно
съхранение. Съгласно чл. 7 операторът приема вносните товари по обявено в
манифеста (товарителницата), нареждането тегло. Уговорено е, че износните товари са
приемат по показания на автокантар или по товарителницата, или спецификация,
подавани от клиента (чл.8). Според чл.9 операторът не носи отговорност за
коносаментни разлики в теглата, за разлики установени по „драфт сървей“ и
естествени фири. Уговорено е, че при експедиция на товарите за меродавно се взема
теглото установено с пристанищен кантар, както и че операторът не носи отговорност
за разлика в теглото на товарите, установени при предаването им на получателя или
при експедирането им, когато тези товари не са били приети чрез претеглянето им на
автовезна, както и когато тези товари са били приети и предадени чрез различни
методи за определяне на количеството им (чл.10 и чл. 11).
Приети като доказателства по делото са кантарни бележки издадени от „Ве
Инвестмънт“ ЕООД, на част от които е направено отбелязване за отбив от
количеството внесена скрап от „Импорт-Експорт ЕУ“ ЕООД.
Приети като доказателства са и сертификати за проучване (измерване) на
водоизместимостта.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в периода от
12.07.2020 год. до 01.10.2021 год. на територията на пристанището са внесени 2 777
540 кг. метална скрап. Дадено е заключение, че съхранението на процесния скрап се е
осъществявало на площадка за съхранение, на бетонна основа, като съхранението е
извършвано на открито-от момента на разтоварване от тежкотоварния автомобил до
момента на товарене на баржа. Вещото лице излага, че размера на обективното
намаление на теглото (естествена фира) при съхранение и товаро-разтоварни операции
е определена от Министерство на транспорта и съобщенията в Наредба №13, Наредба
за изменение и допълнение на Наредба №13а-10403 от 1959 год. за пределните
размери на естествените фири, брака и рипсата на стоково-материалните ценности при
съхраняването и транспортирането. Вещото лице е дало заключение, че въз основа на
приетите като доказателства по делото драфт сървей натовареното количество на
корабите се изразява по следния начин: общо натоварено по драфт сървей-2606,154 т.,
грешка на база забележки за вълнение: +/-1,25%=+/-32,577 т. От заключението се
установява, че е констатирана разлика между приетото за съхранение в пристанището
и експедирано с кораби количество метална скрап от 84429.075 кг. до 149582.925 кг.
Относно въпроса „Има ли разлика между количеството приет скрап и количеството
експедиран скрап, като се позове само и единствено на кантарни бележки“ е дадено
заключение, че въз основа на кантарните бележки и справки от вход/изход от
пристанищен терминал ДДФ Дуним-Козлодуй се дава информация за приет скрап и
експедиран скрап с тежкотоварни автомобили, но не и за пълния обем експедиран
скрап, като за установяване на обективната разлика между приет и експедиран скрап,
3
в неговата цялост, е необходимо да се отчете замерване в минимум още един момент
от веригата на доставки. Дадено е заключение, че драфт сървей е универсален и
надежден метод за изчисляване на теглото на товара на кораб, особено в случаите,
когато директното измерване е трудно или невъзможно. Установява се, че съобразно
IMO и индустриалната практика, точността на druft survey обикновено е в рамките на
+-0,5% до +-1,0% от изчисленото тегло на товара, като се използват всички корекции и
добри практики за минимизиране на отклоненията. На въпрос „Възможно ли е
показателите по драфт сървей да бъдат едни и същи, когато се товари на баржа на
пристанището за товарене и на баржа на пристанището за разтоварване“ е даден
отговор, че макар теоретично показателите да могат да бъдат еднакви в практиката
почти винаги ще има някакви отклонения поради различните оперативни и природни
условия на пристанищата, но те са в рамките на допустимия толеранс, определян от
стандартите на практиката в морската индустрия.
От показанията на свидетеля С.Н.С.-директор на пристанище Козлодуй се
установява, че в това си качество той контролира товаро-разтоварните дейности,
отговаря за персонала и материалната база. Установява се, че при измерването на
количеството внесен на територията на пристанището метал винаги е присъствал
служител в ищцовото дружество, който впоследствие съпровожда камиона до мястото
на разтоварване. Установява, че след разтоварването се премахва всичко, което не е
метал, като гуми пластмаси, пръст и др., което се записва като количество и се прави
отбив. Установява се, че на пристанището има охранителни камери, като ищецът е
поставил допълнителни такива. Установява, че за всяко внасяне и изнасяне на
материал се прави измерване и това се документира.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за влог е реален договор и се счита за сключен след като вещта
предмет на договора се предаде на влогоприемателя, който се задължава да пази вещта
и да я върне на влогодателя в определен срок или след поискване. Страните не спорят,
че между тях, на 04.12.2020 год., е сключен Договор за пристанищни услуги 202012/11,
по силата на който ответникът е поел задължението да предоставя пристанищни
услуги, изразяващи се в приемане, обработка, съхранение и експедиция на товари на
„Импорт-Експорт ЕУ“ ЕООД в пристанищен терминал „ДДФ ДУНИМ-Козлодуй“, в
частност метален скрап. Съгласно чл. 1, ал. 3 услугите по приемане на товари
включват измерване теглото на стоката; услугите по обработка включват стифиране на
стоката в рамките на наетата складова площ; услугите по съхранение включват
отдаване под наем на складова площ в непосредствена близост до кея и с възможност
за обработка на стоката, а услугите по експедиция включват товарене на стоката на
клиента на плавателни съдове. В случая ищецът твърди, че в периода от 12.07.2020
4
год. до 01.10.2021 год. е внесъл на територията на пристанището 2 793.040 МТ скрап,
от които е констатирал липса на 148.006 МТ. Ищецът не твърди между страните да е
имало договорни правоотношения преди 04.12.2020 год., това не се установява и от
приетите по делото доказателства-кантарни бележки, първите от които са от дата
07.12.2020 год., поради което съдът приема, че това е момента, в който вещите са
приети от влогоприемателя обработка, съхранение и експедиция. Съгласно чл. 7
операторът приема вносните товари по обявено в манифеста (товарителницата),
нареждането тегло. Уговорено е, че износните товари са приемат по показания на
автокантар или по товарителницата, или спецификация, подавани от клинта (чл.8).
Според чл.9 операторът не носи отговорност за коносаментни разлики в теглата, за
разлики установени по „драфт сървей“ и естествени фири. Уговорено е, че при
експедиция на товарите за меродавно се взема теглото установено на пристанищен
кантар, както и че операторът не носи отговорност за разлика в теглото на товарите,
установени при предаването им на получателя или при експедирането им, когато тези
товари не са били приети чрез претеглянето им на автовезна, както и когато тези
товари са били приети и предадени чрез различни методи за определяне на
количеството им (чл.10 и чл. 11). Вещото лице изготвило съдебно-техническата
експертиза е дало заключение, че на територията на пристанището са внесени 2 777
540 кг. скрап. От заключението се установява, че е констатирана разлика между
приетото за съхранение в пристанището и експедирано с кораби количество метална
скрап от 84429.075 кг. до 149582.925 кг. Относно въпроса „Има ли разлика между
количеството приет скрап и количеството експедиран скрап, като се позове само и
единствено на кантарни бележки“ е дадено заключение, че въз основа на кантарните
бележки и справки от вход/изход от пристанищен терминал ДДФ Дуним-Козлодуй се
дава информация информация за приет скрап и експедиран скрап с тежкотоварни
автомобили, но не и за пълния обем експедиран скрап, като за установяване на
обективната разлика между приет и експедиран скрап, в неговата цялост, е
необходимо да се отчете замерване в минимум още един момент от веригата на
доставки. Съдът приема, че за да възникне отговорност на влогоприемателя за липса
на вложена вещ, е необходимо последният да не е положил изискуемата грижа на
добрия стопанин (чл. 253, ал.2 от ЗЗД). В случая такива доказателства не бяха
ангажирани. На първо място, за да бъде констатирана липса то следва да се направи
сравнение, към една и същата дата, какво количество скрап е внесено по документи-
драфт сървей и фактически-чрез теглене на автокантар. Изрично между страните е
уговорено за меродавно се взема теглото установено на пристанищен кантар, както и
че операторът не носи отговорност за разлика в теглото на товарите, установени при
предаването им на получателя или при експедирането им, когато тези товари не са
били приети чрез претеглянето им на автовезна, както и когато тези товари са били
приети и предадени чрез различни методи за определяне на количеството им. Именно
5
поради тези клаузи в договора съдът приема, количеството скрап измерено на
автокантар е количеството, предоставено за съхранение при ответника, още повече, че
всяка кантарна бележка носи и подпис на служител на ищцовото дружество,
присъствал на тегленето. Освен това, за да се прецени дали е налице липса, то следва
да се установи какво количество скрап-от доставеното е експедирано, същото да
теглено преди експедицията, както и количеството скрап, оставащо за съхранение на
пристанището. Това не беше сторено в производството. Само за пълнота следва да се
посочи и че ищецът не доказа и размера на претенцията си, тъй като не е установена
стойността нито на внесеното количество скрап, нито на твърдяното липсващо
количество.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изричната претенция на ответника и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да му заплати сторените в производството разноски в
размер на 250 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИМПОРТ-ЕКСПОРТ ЕУ“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I“ №36 Д срещу „ВЕ
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Асен
Йорданов” №60, иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 250 и сл. от ЗЗД за сумата
от 20 000 лева, от общо заявена претенция в размер на 115 440 лева, представляваща
стойността на липсващото количество скрап от 26.01 МТ от общо липсващо
количество-148,006 МТ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ИМПОРТ-ЕКСПОРТ ЕУ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„ВЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева), представляваща направените по
настоящото делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6