№ 18856
гр. С., 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря А. В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110163367 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С., ............ е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Н. К. И., ЕГН **********, гр.
С., ............ дължи сумите 1 495.65 лева цена на доставена топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 19.05.2022 г. до изплащане на
вземането, 246.40 лева мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г., 40.72 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането, 7.24 лева мораторна лихва от
31.05.2019 г. до 29.04.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26456/22 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабдявания
имот – апартамент № 33 в гр. С., ..................... Твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния
период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен
срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача, а забавата
настъпва в 45-дневен срок от публикуването на общата фактура на страницата. Твърди, че е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Н.“ АД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но длъжникът възразил срещу изаддената
заповед, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете като
недопустими, а по същество - като неоснователни. Оспорва да е клиент на ТЕ. Оспорва
доставката на ТЕ в претендираните количества и стойност, тъй като в имота няма
отоплителни тела, и изправността на средството за търговско измерване на АбС. Твърди
недължимост на таксата дялово разпределение, тъй като услугата е извършена от друго лице
по прекратен договор, и на лихвите поради липса на забава. Релевира възражение за давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище, че дяловото разпределение
е извършено съгласно законовите изисквания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразно
нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се
част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
В случая събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод, че за
процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна
енергия в сградата, в която ответникът е собственик на имот - апартамент № 33 в гр. С.,
..................... В тази насока е приетият по делото договор за продажба на държавен
2
недвижим имот сключен на 14.4.1991 г. с МО, по силата на който Н. К. И. придобил
апартамент № 33 в гр. С., ж.к. Надежда, бл.606, вх.Б, ет.3 /според писмо от СО, район
Връбница, адресът ж.к. Надежда-6 е идентичен с ж.к. Връчница-2/. По делото не се
установява промяна в правото на собственост, от което и предвид гореизложените
съображения следва, че страна по облигационното отношение с предмет доставяне на
топлинна енергия в процесния имот е ответникът, който дължи цената й.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
талони за отчет и изравнителни сметки от ФДР. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът на ответника, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и
разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването. В
сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия, извършвано от
Н., като са издадени изравнителни сметки. В имота няма монтирани отоплителни тела и
няма топлоразпределители. Разходът за БГВ е отчитан по показанията на два водомера за
топла вода. В банята има щранг лира, за която е изчислена служебна ТЕ. Начислена е
топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект. Сградната инсталация в сграда етажна
собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и
тежестите от нея. Съгласно член 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване е обща етажна собственост, а съгласно член 145, ал. 2 и 3 от ЗЕ топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите
части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, и топлинната енергия за
отопление на имотите, като топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – ЕС, и чрез
топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Потребител на
услугата е етажната собственост, като титулярът на права върху индивидуалните обекти на
собственост не може да откаже да заплаща отдадената от сградна инсталация енергия
доставена до имота.
Не се твърди и доказа от ответника да е заявил рекламации срещу извършеното дялово
разпределение в установените срокове.
Следователно, през процесния период в имота е ползвана топлинна енергия, като съгласно
заключението на вещото лице по СТЕ, стойността й възлиза на 1495.69 лв.
От заключението на вещото лице става ясно и че общият топломер в абонатната станция е
преминал проверки през м.10.2016 г., м.07.2018 г. и м.08.2021.
Отчитането на доставената топлинна енергия до абонатната станция се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона, на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
3
остатъкът се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
ТЕ за отопление на общите части. Поради изложеното от особена важност е гарантиране на
изправността на СТИ при измерване на постъпващата ТЕ. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за
измерванията и съотносимите към процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН
№ А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г., периодичността на метрологичните
проверки на топломер е 2 години. Средствата за търговско измерване според пар. 1, т. 58 от
ДР на ЗЕ, са технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и
са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или
повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и
топлинна енергия или природен газ. Поради въведената законова регламентация на
извършването на проверка на СТИ, включително по период, възражението на ответника, че
монтираният общ топломер за част от периода не е бил изправен, е основателно.
Периодична метрологична проверка е направена на СТИ през м.7.2018 г. и съгласно
цитираните разпоредби, последваща такава е следвало да се извърши през м. 7.2020 г. Данни
за такава проверка липсват. Следователно, считано от м. 07. 2020 г. до края на процесния
период /30.04.2021 г./ монтираният на процесния адрес топломер не е бил годно техническо
средство за измерване, поради което съдът счита, че не може да се приеме възникване на
задължение за заплащане на топлинна енергия от ответника за този период, защото самото
средство за търговско измерване не е отговаряло на изискванията на закона. След като е
допуснало в тази абонатна станция да работи непроверен метрологично топломер,
дружеството доставчик само се е поставило в положението да не може да докаже по
несъмнен начин какво количество енергия е подадено в сградата. Поради недостоверност на
данните за постъпила ТЕ, не може да се приеме, че и показаното от отделните
разпределители и водомер е реално потребено. След като СТИ е било изправно в периода до
м.07.2020 г., сумите, начислени до тогава, се дължат.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /№ 16-334/200 г., отменена, и № Е-РД-04-
1/2020 г./. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на Н. с договор от 23.9.2002 г.,
което е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
4
период, която за процесния период възлиза на 40.72 лв.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за пога.ване по давност на вземанията на
ищеца, което е основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат
самостоятелен характер и не зави.т от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични
и се пога.ват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им.
Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отна.т, т.е. с изтичане на срока, настъпва изискуемостта им.
Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на 19.05.2022 г. Всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила до 19.05.2019 г., са погасени по давност /т.е. от
1.5.2018 г. до 31.03.2019 г./. Остава дължима главницата за топлинна енергия за периода
1.04.2019 г.-30.6.2020 г., съобразно приетото по-горе, която предвид заключението на СТЕ
възлиза на 552.78 лв., за които искът следва да се уважи, като се присъди законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащането им.
При тези изводи таксата дялово разпределение е дължима за месеците, за които се дължи и
цена на доставена ТЕ, за периода 1.4.2019 г.-30.6.2020 г., в размер на 23.71 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в пога.ването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за забава.
Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отна.т, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отна.. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Върху дължимата главница и за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г.
обезщетението за забава в размер на законната лихва /изчислено съгласно чл. 161 ГПК/
възлиза на 91.07 лв., за които искът следва да с уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
5
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 35.80 лв., 360 лв.
депозит в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на ищеца се дължат 184.90 лв.
Относно разноските в заповедното производство, дължими са 32.00 лв. Съгласно чл. 78, ал.3
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски за
адвокатска защита, като от платени 60 лв. в заповедното производство, дължими са 37.63
лв., а в исковото производство от платени 360 лв., следва да се присъдят 225.74 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК .........., седалище и
адрес на управление гр. С., ............ искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Н. К. И., ЕГН **********, гр. С.,
............ дължи сумите: 552.78 лв. цена на доставена топлинна енергия за период от 1.04.2019
г. до 30.6.2020 г., ведно със законна лихва от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането, 91.07
лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г., 23.71 лв. цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва от
19.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26456/22 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване дължимостта на вземанията за: главница за топлинна енергия за
разликата над 552.78 лв. до предявените 1 495.65 лв. и за периода 1.5.2018 г.- 31.03.2019 г.
и 1.07.2020 г.- 30.04.2021 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 91.07 лв. до
претендираните 246.40 лв., цена на дялово разпределение за разликата над 23.71 лв. до
предявените 40.72 лв. и за периода 01.07.2020 г.-30.04.2021 г. и ИЗЦЯЛО иска за лихва за
забава върху ДР в размер на 7.24 лв. от 31.05.2019 г. до 29.04.2022 г.
ОСЪЖДА Н. К. И., ЕГН **********, гр. С., ............ да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С., ............ на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 184.90 лв. разноски в исковото производство и сумата от 32.00 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С., ............ да
заплати в полза на Н. К. И., ЕГН **********, гр. С., ............ на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 225.74 лв. разноски в исковото производство и сумата от 37.63 лв. разноски в
заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Н.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7