О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 457
Бургас, 10.04.2019г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия :Дарина Костова
като разгледа
докладваното от съдията Костова търговско дело № 459 по описа за 2018
година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от ,,ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Шумаров и
Петя Димитрова – изпълнителни директори чрез пълномощника си Адвокатско
дружество „М. и Рътков“, представлявано от адв. Д.М. – съдебен адрес: ***, офис
9 против З.И.З., ЕГН ********** ***, с която се иска да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 36 364,32 швейцарски франка и 897,84лева, от
които:
- 35 058,20 швейцарски франка- част от цялата дължима
главница в общ размер на 86 103,27 швейцарски франка - главница за периода от
10.03.2015г. до 27.08.2018г.;
- 1 192,85 швейцарски франка-
представляващи неизтеклите по давност такси за периода от 25.03.2016г. до
27.08.2018г.;
- 113,27 швейцарски франка -
представляващи неизтеклите по давност застраховки за периода от 25.03.2016г. до
27.08.2018г.;
- 897,84 лева - разноски за периода от
16.03.2018г. до 27.08.2018г., ведно със законовите последици от това, както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 33854/17.03.2008г., ведно с
прилежащите към него Приложение №1 от 25.03.2008г., Допълнително споразумение
от 24.11.2009г., Допълнително споразумение от 30.03.2010г., Допълнително
споразумение от 31.03.2010г., Допълнително споразумение от 13.04.2011г., Допълнително
споразумение от 27.03.2012г., Допълнително споразумение от 30.03.2012г.,
Допълнително споразумение от 27.03.2013г. и Допълнително споразумение от
26.11.2013г., сключени с „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД) и извлечение от счетоводните книги на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД по кредитна сделка № 870421 от 27.08.2018г. Претендира се и заплащане на направените по делото съдебни
и деловодни разноски.
Съдът е изпратил препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответника по делото, като е указал
възможността да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното му
съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По
делото е последвало назначаване на особен представител на ответника.
В указания срок е депозиран отговор на исковата молба от особения
представител на ответника.
Последвала е и двойна размяна на книжа, като в съда са постъпили както
допълнителна искова молба, така и допълнителен отговор.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице
са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са
направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно
известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това
положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание
чл.374 вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди в исковата молба, че на 17.03.2007 г. между
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) -
Кредитодател, и З.И.З., ЕГН ********** - Кредитополучател, бил сключен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33854/17.03.2007 г., по силата на който
банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 97 830 лева по курс
„купува" за швейцарския франк към лева на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ"
АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски
франкове на 44 195 лева - за покупка на недвижим имот; равностойността в
швейцарски франкове на 53 635 лева - за други разплащания, а кредитополучателят
се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на договора. За усвоения кредит кредитополучателят дължал на
банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна лихвена
надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на Банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4.5%. Дължимите лихви се
начислявали от датата на първото усвояване на суми по кредита. При просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта. Кредитополучателят дължал на банката следните
такси: 1/ Такса за управление в размер на 0.5% върху размера на непогасената
главница, 2/ Административна такса за обработка на документи в размер на 20
лева - еднократно при подаване на молба за кредит. Крайният срок за погасяване
на кредита, включително дължимите лихви бил 240 месеца, считано от датата на усвояване
на кредита – 25.03.2008г. Кредитът се погасявал на месечни вноски, включващи
главница и лихва. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е
разрешен - швейцарски франкове. Съгласно чл. 15 от договора, кредитополучателят
се задължавал да направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим
имот. Застраховката следвала да бъде подновявана от кредитополучателя всяка
година до окончателното издължаване на кредита. С подписването на договора
кредитополучателят давал съгласие, банката да приема и да заплаща от негово име
и за негова сметка необходимата премия за сключване, както и за ежегодното
подновяване на застрахователната полица, като събира необходимите средства
служебно от сметката на кредитополучателя. Страните се съгласили, в случай че
към датата на плащането на съответната застрахователна премия по сметката на
кредитополучателя не е осигурена необходимата сума за плащането й, банката да може
да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия,
като със същата сума увеличи задължението на кредитополучателя по договора за
кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на
което и да е задължение по договора, банката имала право да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. По смисъла на чл. 19, ал. 2 от
договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръщал в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Изискуемостта настъпвала, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните. Съгласно чл. 20 от договора, в случаите на обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл. 19, ал. 1 или чл. 19, ал. 2, банката
имала право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително
събиране на вземанията си по установения от закона ред.
С Допълнително споразумение от 24.11.2009г.
страните се споразумели кредитополучателят да ползва кредитна ваканция за срок
от 1, като отложи плащането на вноската, дължима на 25.12.2009г., в размер на
653.99 швейцарски франка. Натрупаната през кредитната ваканция лихва служебно
се преоформяла чрез натрупване към редовната главница по кредита. За
разглеждането на тази молба се дължала еднократна такса в размер на 40 лева.
С Допълнително споразумение от 30.03.2010г.
се въвел облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката по
договора за кредит. Кредитополучателят се съгласил общият сбор на сумата по т.
1.1 и т. 1.2 от споразумението да бъде преоформена чрез натрупване на основната
главница по т. 1.3., като след извършване на операциите по т. ІІІ общият размер
на задълженията се обозначава като „общ дълг". Кредитополучателят
упълномощил банката да извърши служебно всички действия по преоформяне на
задълженията. През 12-месечния период на облекчено погасяване
кредитополучателят погасявал дълга на равни месечни вноски, съгласно двустранно
подписан погасителен план. След изтичане на периода на облекчено погасяване на
общия дълг, кредитополучателят погасявал дълга на равни месечни анюитетни
вноски, съгласно погасителния план. При неплащане на две последователни дължими
месечни вноски кредитополучателят губел право да погасява дълга при условията
на облекчено погасяване. В този случай банката служебно променяла условията за
погасяване на общия дълг, включително като подготви нов погасителен план, в
който определяла размера на дължимите месечни погасителни вноски.
Кредитополучателят заплащал и месечна такса за администриране на просрочен
кредит, дължима при забава на плащането на една или две месечни вноски в
размер, съгласно Тарифата на банката.
С Допълнително споразумение от
31.03.2010 г. отново бил въведен облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания на банката по договора за кредит. Кредитополучателят се съгласил общия
сбор на сумата по т. 1.1 и т. 1.2 от споразумението да бъде преоформена чрез
натрупване на основната главница по т. 1.3., като след извършване на операциите
по т. ІІІ общият размер на задълженията се обозначава като „общ дълг".
Кредитополучателят упълномощил банката да извърши служебно всички действия по
преоформяне на задълженията. През 12-месечния период на облекчено погасяване
кредитополучателят погасявал дълга на равни месечни вноски, съгласно двустранно
подписан погасителен план. След изтичане на периода на облекчено погасяване на
общия дълг, кредитополучателят погасявал дълга на равни месечни анюитетни
вноски, съгласно погасителния план. При неплащане на две последователни дължими
месечни вноски кредитополучателят губел правото да погасява дълга при условията
на облекчено погасяване. В този случай банката служебно променяла условията за
погасяване на общия дълг, включително като подготви нов погасителен план, в
който определя размера на дължимите месечни погасителни вноски.
Кредитополучателят заплаща месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава на плащането на една или две месечни вноски в размер,
съгласно Тарифата на банката.
С Допълнително споразумение от
13.04.2011 г. страните констатират, че към датата на сключване на
споразумението задълженията на кредитополучателя били, както следва: 584.55
швейцарски франка - просрочена лихва; 264.79 швейцарски франка - просрочени
такси; 79 796.21 швейцарски франка - редовна главница. Освен посочените по-горе
задължения, кредитополучателят дължал и редовна лихва. Страните се съгласили,
че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформяли
служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване
към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Въвеждал се 12-месечен период на облекчено погасяване на
дълга. През този период върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в
размер на 5.22%, като кредитополучателят погасявал дълга на равни месечни
вноски в размер на 351 швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено
погасяване върху общия дълг след натрупване на начислената, но непогасена
лихва, се начислявала годишна лихва, равна на сбора на действащия към същата
дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 0.84 пункта, като след изтичане на периода на
облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички други
разноски свързани с него, кредитополучателят погасявал дълга на равни месечни
погасителни вноски. Към датата на подписване на споразумението БЛП на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 6.95% процента.
Плащането на падеж на всяка от вноските било задължително условие за
начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане на две
последователни дължими месечни вноски кредитополучателят губел право на
погасява дълга при намалена фиксирана лихва, а банката имала право едностранно
и незабавно, без съгласието на кредитополучателя, да преоформи служебно дълга.
Кредитополучателят се задължавал да получава всички погасителни планове.
Неполучаването на екземпляр не освобождавало кредитополучателя от задължение за
плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят заплащал на кредитора
месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, в размер определен
съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.
С Допълнително споразумение от 27.03.2012
г. страните прекратили действието на облекченото погасяване на общия дълг.
Върху дълга се натрупвала начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва. Считано от деня на подписване на споразумението, върху общия
размер на дълга се начислявала годишна лихва, равна на договорената между
страните за периода за периода след изтичане на действащия към момента период
за облекчено погасяване на дълга.
С Допълнително споразумение от 30.03.2012
г. страните се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал.
1, т. 1-4 се преоформяли служебно от кредитора на датата на допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. Въвеждал се 6-месечен период
на облекчено погасяване на дълга. През този период върху дълга се начислявала
фиксирана годишна лихва в размер на 3.27%, като кредитът се погасявал на равни
месечни вноски от по 225 швейцарски франка. След изтичане на периода на
облекчено погасяване върху общия дълг след натрупване на начислената, но
непогасена лихва, се начислявала годишна лихва, равна на сбора на действащия
към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута, плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 1.23 пункта, като след изтичане на
периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички
други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасявал дълга на равни
месечни погасителни вноски. Към датата на подписване на споразумението БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 6.95%.
Плащането на падеж на всяка от вноските било задължително условие за начисляване
на намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане на две последователни
дължими месечни вноски кредитополучателят губел правото да погасява дълга при
намалена фиксирана лихва, а банката имала право едностранно и незабавно, без
съгласието на кредитополучателя, да преоформи служебно дълга.
Кредитополучателят се задължавал да получава всички погасителни планове.
Неполучаването на екземпляр не освобождавало кредитополучателя от задължение за
плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят заплащал на кредитора
месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, в размер определен
съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора.
С Допълнително споразумение от
30.03.2012 г. страните се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по
чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформяли служебно от кредитора на датата на
допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. Въвеждал се 6-месечен
период на облекчено погасяване на дълга. През този период върху дълга се
начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 3.27%, като кредитът се
погасявал на равни месечни вноски от по 225 швейцарски франка. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия дълг след натрупване на
начислената, но непогасена лихва, се начислявала годишна лихва, равна на сбора
на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.23 пункта, като след
изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на
дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасявал
дълга на равни месечни погасителни вноски. Плащането на падеж на всяка от
вноските било задължително условие за начисляване на намалената фиксирана лихва
върху дълга. При неплащане на две последователни дължими месечни вноски
кредитополучателят губел право да погасява дълга при намалена фиксирана лихва,
а банката имала право едностранно и незабавно, без съгласието на
кредитополучателя, да преоформи служебно дълга. Кредитополучателят се задължавал
да получава всички погасителни планове. Неполучаването на екземпляр не освобождавало
кредитополучателя от задължение за плащане на погасителните вноски.
Кредитополучателят заплащал на кредитора месечна такса за администриране на
просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, в размер определен съгласно действащата към момента на
настъпване на забавата Тарифа на кредитора.
С Допълнително споразумение от
27.03.2013 г. страните се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по
чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформяли служебно от кредитора на датата на
допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. Въвеждал се 3-месечен
период на облекчено погасяване на дълга. През този период върху дълга се
начислявала годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на
банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 3.58 пункта, като
кредитът се погасявал на равни месечни вноски от по 225 швейцарски франка. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия дълг след натрупване на
начислената, но непогасена лихва, се начислявала годишна лихва, равна на сбора
на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.43 пункта, като след
изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на
дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасявал
дълга на равни месечни погасителни вноски. Към датата на подписване на споразумението
БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6.95% . Плащането на
падеж на всяка от вноските било задължително условие за начисляване на
намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане на две последователни
дължими месечни вноски кредитополучателят губел право да погасява дълга при
намалена фиксирана лихва, а банката имала право едностранно и незабавно, без
съгласието на кредитополучателя, да преоформи служебно дълга.
Кредитополучателят се задължавал да получава всички погасителни планове.
Неполучаването на екземпляр не освобождавало кредитополучателя от задължение за
плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят заплащал отново месечна
такса за администриране.
С Допълнително споразумение от 26.11.2013
г. страните се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал.
1, т. 1-4 се преоформяли служебно от кредитора на датата на допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. Въвеждал се 12-месечен период
на облекчено погасяване на дълга. През този период върху дълга се начислявала
годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на банката за
жилищни кредити в съответната валута, намален с 1.17 пункта, като кредитът се
погасявал на равни месечни вноски от по 418 швейцарски франка. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия дълг след натрупване на
начислената, но непогасена лихва, се начислявала годишна лихва, равна на сбора
на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна надбавка в размер на 1.92 пункта, като след изтичане на
периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички
други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасявал дълга на равни
месечни погасителни вноски. Към датата на подписване на споразумението БЛП за
жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 6.95% процента. Плащането
на падеж на всяка от вноските било задължително условие за начисляване на
намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане на две последователни
дължими месечни вноски кредитополучателят губел право да погасява дълга при
намалена фиксирана лихва, а банката имала право едностранно и незабавно, без
съгласието на кредитополучателя, да преоформи служебно дълга.
Кредитополучателят се задължавал да получава всички погасителни планове.
Неполучаването на екземпляр не освобождавал кредитополучателя от задължение за
плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят заплащал и месечна такса за
администриране на просрочен кредит.
С Договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 15.07.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България" АД, ЕИК
********* в качеството си на кредитор, прехвърлил на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД вземанията си по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 33854/17.03.2008г.,
ведно с прилежащите му споразумения, с кредитополучател/длъжник З.И.З., ЕГН **********.
С Договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 25.10.2017 г, „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, ЕИК
*********, в качеството си на кредитор, прехвърля обратно на „Юробанк
България" АД, цедираните преди това от банката вземания по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 33854/17.03.2008г., ведно с прилежащите му
споразумения, с кредитополучател/длъжник З.И.З., ЕГН **********.
С нотариална покана с рег.
№2098/30.04.2018 г., акт № 137, том 1, на нотариус Мария Бакърджиева, с рег.
№110 в Регистъра на Нотариалната камара и Район на действие РС - Несебър,
връчена на длъжника на 18.07.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК, същият бил
уведомен, че вземанията по договора за кредит, прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД, били прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
С нотариална покана с рег.
№2096/30.04.2018 г., акт 136, том 1, на нотариус Мария Бакърджиева, с рег. №110
в Регистъра на Нотариалната камара и Район на действие РС - Несебър, връчена на
длъжника на 18.07.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
го уведомила, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита обявява същия
за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД дала на
длъжника седемдневен срок от получаването й, да погаси изцяло задълженията си към
банката и го уведомила, че в противен случай ще предприеме действия и ще
упражни правата си по договора.
Твърди се, че към настоящия момент не били
постъпили никакви плащания, както и не бил осъществен контакт от страна на
длъжника. Непогасените вноски били както следва: 42 непогасени вноски за
главница, считано от 10.03.2015 г. и 41 непогасени вноски за лихва, считано от
10.04.2015 г. Към настоящия момент общото задължение на длъжника възлизало на
117122,70 швейцарски франка и 897,84 лева съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към 27.08.2018 г., от които:
- 86 103,27 швейцарски франка -
главница за периода от 10.03.2015 г. до 27.08.2018 г.; 23 731,10 швейцарски
франка - договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2015 г. до
18.07.2018 г.; 5 392,00 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие за
периода от 10.04.2015 г. до 27.08.2018 г.; 1 694,50 швейцарски франка - банкови
такси за периода от 12.03.2015 г. до 27.08.2018 г.; 195,83 швейцарски франка -
застраховки за периода от 22.04.2015г. до 27.08.2018 г.; 897,84 лева - разноски
за периода от 16.03.2018 г. до 27.08.2018 г.
Посочва се, че поради изтичане на
предвидената в чл. 111 от ЗЗД тригодишна давност по отношение на част от
дължимите по договора за кредит банкови такси и застрахователни такси към дата
на подаване на настоящия иск, от общото вземане на банката по приложеното
извлечение от счетоводните книги, погасени поради изтичане на давността суми били
както следва: 501,65 швейцарски франка - банкови такси за периода от 12.03.2015
г. до 25.03.2016 г.; 82,56 швейцарски франка - застраховки за периода от
22.04.2015 г. до 25.03.2016 г.;
Поради гореизложеното за ищеца се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Правна квалификация: Предявеният иск е с правно
основание чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.430 и сл ТЗ.
С отговора на исковата молба особеният
представител на ответника адв. С. оспорва иска по основание и размер. На първо
място посочва, че липсвали доказателства, че ответникът
- кредитополучател е надлежно уведомен за упражненото от банката право за
извършената цесия от 15.07.2008 г., сключените след това допълнителни
споразумения с „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, за обратната цесия от 25.10.2017
г. и настъпилите от това правни последици :
С нотариална покана с рег. № 2098,
Мария Бакърджиева, Нотариус с район на действие РС Несебър с рег. №110 на НК
удостоверила връчването на 18.07.2018г. по реда на чл. 47 от ГПК, на отправено
писмено изявление от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД до ответника за прехвърляне
на всички вземания - първо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ” АД по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
33854/17.03.2008год., както и за това, че с договор за цесия /обратната цесия/
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД е прехвърлило обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
всички свои вземания към ответника.
В обстоятелствената част на исковата
молба, както и в петитума на същата като правопораждащ вземането на Банката
юридически факт бил посочен освен Договора за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 33854/17.03.2008
год. двете цесии от 15.07.2008год. и от 25.10.2017год. и осемте допълнителни
споразумения, сключени между кредитополучателя и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ’’
АД.
Цитира се нормата на чл. 99 ад. 4 ЗЗД,
според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на
съобщаването му от предишния кредитор.
Заявява, че щом двете цесии имат
действие по отношение на ответника едва от 18.07.2018г., защото тогава длъжникът
е бил уведомен за двете цесии, то в такъв случай осемте допълнителни
споразумения към основния договор, сключени преди тази дата - от 24.11.2009г.,
30.03.2010 г., 31.03.2010г., 13.04.2011 г., 27.03.2012 г., 30.03.2012 г.,
27.03.2013 г. и от 26.11.2013 г. със „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД били нищожни
като противоречащи на закона - подписани със страна, която не се явява надлежен
кредитор към датата на подписването им. Поради това и процесните осем допълнителни
споразумения не представлявали неразделна част от договора за кредит и не
довели до изменение на облигационното отношение между страните по делото,
съответно, не довели да възникване на предвидените в тях задължения за
ответника.
В тази връзка и отделно от горното, исковете
били неоснователни поради липса на активна материално - правна легитимация на
ищеца. Излага подробни мотиви в тази връзка.
На следващо място изразява становище,
че ответникът не е бил уведомен надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост
на договора за банков кредит. В случай, че ищецът се позовавал на факта, че
длъжника бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с получаване на
исковата молба връчена му чрез особения представител, отново нямало да са
налице визираните предпоставки, тъй като уведомлението следвало да е достигнало
лично до длъжника-кредитополучател, което се явява задължение съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013
год. на ВКС.
На следващо място било налице липса на
идентичност на вземането, което претендирал ищецът. Видно от Приложение №1 от
първата цесия и Приложение №1 от втората цесия, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
претендирал суми които не били предмет на първоначалния договор за цесия.
Банката получила дълг с различен размер от този който те са цедирали. Излага подробни
аргументи в тази връзка.
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД
извършвала служебно преоформяне на дълга изразяващ се в капитализация, видно от
описаните в т. ІІІ във връзка с т. 1 от сключените Допълнителни споразумения на
30.03.2010 год. И 31.03.2010 г., както и чл. 3, във връзка с чл. 2, ал. 1 от
сключените Допълнителни споразумения от 13.04.2011 год., 30.03.2012год.,
27.03.2013 г., и 26.11.2013 г. В идентичните текстове на описаните по горе
споразумения „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД взела решение „начислените и
неплатени към датата на подписване на настоящите Допълнителни споразумения
лихви, такси и просрочена главница да се натрупат към редовната главница”. Видно
било от цитираните разпоредби на шестте Допълнителни споразумения „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД „капитализирало” пера от твърдяното от него общо
задължение, които били изрично изключени от приложното поле на понятието
капитализация. Всъщност извършената операция не била „капитализация”, а била
„анатоцизъм”. В тази връзка ответникът счита, че разпоредбите на т. ІІІ във
връзка с т. 1 от сключените Допълнителни споразумения на 30.03.2010год. и
31.03.2010 год., както и чл. 3, във връзка с чл. 2, ал. 1 от сключените
Допълнителни споразумения, от 13.04.2011 год, 30.03.2012 год., 27.03.2013 год.
и 26.11.2013 год. са нищожни.
Посочва се, че небанкова финансова
институция /каквато е „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД/ придобила вземането на
банката от ответника в състоянието, в което се е намирало към момента на
прехвърлянето заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
вкл. изтекли лихви. Това било прехвърляне обаче не на права, а прехвърляне само
на вземане, поради което и преобразуващите права не били предмет на цесията. Преобразуващите
права зависели от страните по договора, от който произтича вземането, тъй като
цесионерът не ставал страна в правоотношенията цедент - длъжник. Поради това
цесионерът нямал право да сключва съглашения с длъжника и да променя характера
на задълженията. Следователно за ответника не възникнало задължение по
подписаните допълнителни споразумения между него и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ”
АД към договора за кредит. Следователно ответникът не бил валидно обвързан от
извършеното капитализиране на задължението и корекция в главницата, от
допълнителните вноски и облекчен режим на плащане. Отношенията останали и след
цедиране на вземането такива, каквито са възникнали между банката и
кредитополучателя по сключения договор за кредит.
Ответникът заявява, че разпоредбите на
чл. 3, ал.1. ал. 3 и ал.5, чл.6, ал. 3, чл.13, ал.1 от Договор за кредит за
покупка, на недвижим имот № HL 33854/17.03.2008год. били нищожни на осн. чл.143, във вр. с чл.146 ЗЗП.
Подробно описва на какво се дължи нищожността им. Освен противоречието с
разпоредбите на ЗЗП, цитираните клаузи противоречали и на Директива. 93/13/ЕИО,
което ги правело нищожни и на това основание.
С допълнителната искова молба ищецът
допълва и пояснява първоначалната си такава, като взема отношение по
депозирания отговор. На първо място излага становище, че особения представител
е ограничен в защитата на ответника.
Заявява, че по време на периода, в
който вземането по кредита е прехвърлено БРС, кредитополучателят продължавал да
погасява по първоначално разкритата сметка при ищеца, който служебно прехвърля
сумите на БРС. Кредитополучателят подавал молбите си в офисите на ищеца, които
служебно се предавали на БРС и същите се подписвали от БРС, като носител на
вземането. Информацията, че БРС е дъщерна фирма на „Юробанк България"АД
била публична и се твърди, че кредитополучателят е бил предварително и изрично
уведомен за това.
Посочва се, че всички допълнителни
споразумения били сключени по изрично искане на кредитополучателя ответник. В
този смисъл искането от страна на процесуалния представител тези споразумения
да бъдат обявени за нищожни били против волята и интереса на кредитополучателя.
Също така, видно от текста на споразуменията, всички те въвеждали облекчен
период на погасяване с намалени месечни вноски, такива, каквито кредитополучателят
е заявил, че има възможност да плаща. При обявяването на нищожност на тези
споразумения, означавало, че всичките облекчени периоди на погасяване щели да станат
невалидни и съответно невалидни щели да бъдат споразуменията с банката да се плащат
намалени вноски.
На следващо място се посочва, че в Тълкувателно
решение № 4/2014г. никъде не се поставяло изискване за лично връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Прилагали се общите разпоредби за
връчването, а именно, че нотариусът посещава адреса три пъти в рамките на
месец, след което залепва уведомление. Също така, следва да се отбележи, че
Тълкувателно решение №4/2014г. разглежда хипотезите на заповедното
производство.
Възражението, че БРС служебно е
капитализирал просрочията по кредита не отговаряли на истината. За всяка
капитализация се подписвало нарочно споразумение, в което кредитополучателят
давал изрично съгласие за тази капитализация, тъй като предимно това било в негов интерес.
Сключването на договори за кредит при променлива
лихва се допускало от закона. Съгласно член 58 от Закона за кредитните
институции при отпускане на кредит банката предоставяла безплатно на клиента
своите условия по кредита, като в алинея 1 били посочени минималните данни,
които следва да бъдат предоставени, включително лихвения процент и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Съгласно
алинея 2 от същата разпоредба разходите по кредита се определяли изрично и
изчерпателно с договора за кредит, включително за случаите на предсрочно
погасяване. Съгласно алинея 3 от член 58 от ЗКИ при промяна на лихвения процент
или на таксите, банката следвало да уведоми клиента по уговорения за това
начин. Съгласно алинея 4, когато информацията относно промяната на лихвения
процент можело да бъде намерена в търговските помещения и на интернет
страницата на кредитора, алинея 3 от член 58 ЗКИ не се прилагала. Съгласно член
59 от ЗКИ банката обявявала условията по кредити в достъпни за клиентите
помещения, като условията по кредитите следвало да са формулирани ясно и
разбираемо.
Необосновани били разсъжденията, че с
оспорените клаузи ищецът се опитвал да прехвърли едностранно на
кредитополучателя целия риск. Банката като кредитна институция извършва
дейността си за своя сметка и на собствен риск, но това съвсем не означавало,
че в договорните си отношения по повод извършваната банкова дейност, банката
трябва да поема изцяло всички рискове, свързани с влошаване на икономическата
конюнктура, конкретни пазарни сътресения и промени, и други.
Следвало да се отчете, че включването
на право за едностранно изменение на лихвения процент, така и упражняването му,
били трайна практика в банковия сектор. Трябвало да се отчете и поведението на
ищеца, който не е реагирал години наред по никакъв начин по отношение на
твърдените от него увеличения по договора. Безспорно ответникът е дал съгласие
за правото на ищеца да извърши промяна в размера на месечните вноски отчитайки
настъпилите промени по отношение на приложимия БЛП, без да е необходимо
допълнително споразумение, както и да извърши промяна в размера на
погасителните вноски съобразно настъпването на обективни обстоятелства, каквито
са промяната на курса и извършването на превалутиране по кредита и последиците
от това.
Ищецът посочва, че цитираните от
процесуалния представител на ответника клаузи от договора не са неравноправни. Ответникът
имал достатъчно време да се запознае с предложения текст на договор, да вземе
становище, да предложи текстове и включително да откаже сключването на договор,
който според него е неясен и/или неизгоден. Също така е имал достатъчно време
да се консултира с независими финансови и юридически експерти.
Не било налице и твърдяното
неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното
правоотношение. Рисковете от влошаване на икономическата обстановка и неблагоприятните
последици се поемали и от двете страни.
С допълнителния отговор особеният
представител на ответника взима отношение по депозираната допълнителна искова
молба, допълва и пояснява първоначалния си отговор, като не въвежда нови факти
и обстоятелства по делото.
Представените при предварителната
размяна на книжата писмени доказателства от ищеца са относими към предмета на
делото, тъй като посредством тях същия заявява, че ще установява наличието на
посочените по- горе факти, поради което и следва да бъдат приети.
Искането за допускане на съдебно- счетоводна експертиза с поставените от ищеца
и ответника въпроси следва да бъде уважено, тъй като ще доведе до приобщаване
на доказателства, свързани с предмета на доказване в настоящото производство.
По искането по чл. 192 ГПК за задължаване на Комисията за защита на
потребителите да предостави актовете, с които са констатирали неравноправни
клаузи в потребителските договори за кредит в швейцарски франкове сключени с
„Юробанк България“ АД, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно
заседание след изслушване на насрещната по делото страна.
По
делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154
ал. 2 и чл. 155 ГПК. На основание чл. 146 ал.1 т. 5 и чл. 146 ал.2 ГПК съдът
следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал.1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между тях. Възраженията на ответника по
отношение на наличие на неравноправни клаузи в договора, както и нищожността на
споразуменията са възражения по същество и по тях съдът ще се произнесе в
крайния си съдебен акт.
При
предявен иск с посоченото правно основание в тежест на ищеца е да докаже, че
разполага с изискуеми и ликвидни вземания спрямо ответника, в претендираните
размери. Ответникът следва да докаже, че докаже възраженията си.
Мотивиран от горното и на основание чл.374
вр. чл.146 ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 20.05.2019год. от 13,00 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи
препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.
ПРИЕМА представените при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства.
Допуска
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която да отговори
на поставените в исковата молба – лист 10; отговора на исковата молба – лист
146, допълнителната искова молба – лист 156 и допълнителния отговор – лист 168 въпроси.
Определя депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 400 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от
връчване на настоящето определение по депозитната сметка на БОС.
Назначава
за вещо лице Ели Вълчева, който да се уведоми за изготвяне на експертизата,
след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА
на ответника, че по доказателственото искане по чл. 192 ГПК ще се произнесе в
насроченото открито съдебно заседание.
УКАЗВА доказателствената тежест
според мотивната част на определението.
Съдия: