Р Е Ш
Е Н И Е № 331
гр.Кюстендил,16.10.2015 г.
Кюстендилският
окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено
на седемнадесети септември две хиляди
и петнадесета година от І-ви съдебен състав с
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА МУХТИЙСКА
при
участието на секретаря Л.Н. като разгледа докладваното от председателя Г.МУХТИЙСКА гражданско дело № 847 /2013 г. по описа на КОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството пред окръжния съд е по реда на част втора,дял първи от ГПК,в сила от
01.03.2008 г.,на осн.§1,ал.1 от ПЗР към същия.То
е образувано в Кюстендилския окръжен съд след изпращане по подсъдност на делото
от Софийския апелативен съд с постановеното на
осн. чл.23,ал.3 ГПК определение № 2709 /09. 12.
С исковата си молба вх.
№ 3386 / 13. 01.
С депозирания в срока по чл.131,ал.1 ГПК отговор на исковата молба вх.№
7412/13.11.2014 г. председателят на ответния
СГС оспорва основателността и
допустимостта на предявените искове. Срещу основателността им е навел възражения за липсата на елементи от
обективната и субективна страна на
фактическия състав по чл.49 ЗЗД ,че:
- за вредите от допуснато обезпечение
отговаря винаги само молителят,а не съдът,който е постановил
обезпечителната мярка ;
- СГС не е работодател и възложител на правораздавателната дейност на съдиите и е недопустимо да се аганжира
отговорността му по чл.49 ЗЗД за
репариране на вреди от работата им;
- постановените съдебни актове от съдиите му са
в изпълнение на процесуалните закони
и не осъществят виновно
твърдените от ищеца противоправни ,увреждащи
го деяния;
-няма причинно –следствена връзка между деянията на съдиите от СГС
и вредите,за чието обезщетяване
претендира З..
Кюстендилският окръжен съд на осн.чл.235,ал.2 ГПК,
след съвокупната преценка на приетите по делото доказателства ,
извършена въз основа на доводите и възраженията на
страните и закона, постанови решението по следните съображения :
Ищецът К.З. е основал
исковете си заявени на правно осн.чл.49 ЗЗД срещу Софийски градски съд за аганжиране на осн.чл.49 ЗЗД на
гаранционно-обезпечителната му отговорност за обезщетяване на претърпените му имуществени и неимуществени вреди от груби
умишлени нарушения на процесуалните и материални закони при
изпълнение на служебните задължения на съдиите: М. Г. при постановяване на Определение от 18.08.2009г. по гр.д.№7778/09г. на СГС, АО,
ІІІ-ти”Г”с-в ,съдия Я. и съдия
Д. забавяли администрирането на това
дело,съдия Х. Б., произнесла се по жалбата на купувача „***" АД от публичната с окончателно решение №
4703/31. 03.
От приложения на л.64-66 в
гр.дело №7778/2009 г.на Софийски градски съд
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с № *** г.
и двата анекса към него, първият от 24.02.2008 г. и вторият от
22.04.2008 г. се установява, че ищецът
К.З. е
поел задължението да прехвърли на купувача „***”ООД, ***
собствеността си върху 3/10 ид.ч. от УПИ №
ХVІ-7 в кв.91 по плана на гр.София,местност
„***”, целият с площ
от 379кв.м. След справка в деловодната
програма на ВКС на РБ окръжният
съд установи,че с влязлото в сила решение
на Софийски градски съд постановено на 19.03.2010 г. по гр.д.№11136/2009г . е потвърдено решението от
24.03.2009г. по гр.д.№11848/2009г. на Софийския районен съд ,с което е обявен за окончателен предварителен договор № КМ01 от 23.02.2008 г.
за покупко-продажба на останалите 7/10 ид. части върху същия
имот, в режим на СИО от продавачите по него З. и съпругата му Д. З.
срещу продажна цена в размер на 70 000 евро,
при условие,че купувачът заплати на продавачите поравно остатъка от
продажната цена в размер на 21 500 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на
решението.
Продажната цена по договор № КМ 02 е 518 000 евро, от която 52 000
евро задатък, платима по банкова сметка *** 000 евро,
която следва да се депозира в деня на нотариалното изповядване на сделката по
особена ескроу банкова сметка. ***лючи
в срок до 60 дни /т.е. до 23.04.2008г./. Този срок е удължен с анекс от
22.04.2008г. на 13.06.2008г. Във връзка с това - на 25.03.2008г. е сключен
договор за специална ескроу сметка между К. З. от една страна и от друга страна купувача по предварителния
договор „***”ООД и „Уникредит
Булбанк”АД , последната като посредник на безкасово плащане
между продавача и купувача по сключените между тях предварителни договори № *** По
силата му купувачът „***”ООД е задължил да захрани специалната сметка на
продавача К.З. със сумата 264 500 евро до 24.04.2008г./впоследствие променен на
11.06.08г./ Уговорено е, че сумата ще бъде освободена в полза на продавача след
представяне в банката на нотариални актове за покупко-продажба на описания в
договорите имот на името на „***”ООД.
Преди да изтече срока – на 22.04.08г. с анекс страните са се договорили правата
и задълженията на купувача по предварителния договор да бъдат поети от трето
физическо или юридическо лице. В тази връзка купувачът е поел задължението пет
дни преди изповядване на сделката да промени договорите за специалните ескроу сметки с банката , като посочи изрично третото лице
купувач и осигури безпроблемното усвояване на сумите от продавача. В чл.2, ал.1, т.1 на раздел ІІ-ри от
предварителния договор купувачът се
задължил в деня на подписването му да плати на продавача К.З. задатък на осн. чл.93 ЗЗД в размер на сумата от 52 000/петдесет и
две хиляди /евро по банковата му
сметка ***
В съдържанието на анекса от 22.04.2008 г.,класиран на л.11и 12 в гр.дело №7778/2009 г.на Софийски градски съд към
този предварителен договор, страните са инкорпорирани съгласието си,
правата и задълженията на купувача по него да бъдат поети от трето физическо
,или юридическо лице,както и разписката
от продавача К.З. за заплатената му от купувача
„***”ООД,
ЕИК ***7 на К. З.
сума в размер на 52 000 /петдесет и две хиляди/евро с превод в
банковата сметка ***и за
двата превода по специалните му ескроу сметки по договор с „Уникредит
Булбанк”АД *** на сумите в от 31 500/тридесет и два хиляди и
петстотин/евро и от 10 000/десет
хиляди/ евро , представляващи задатък/капаро/ в общ размер по предварителния договор 93
500 евро. С приложеното на л.41-44 в гр.дело
№7778/2009 г.на Софийски градски съд споразумение на 02.06.2008 г.купувачът „***”ООД, ЕИК *** прехвърлил правата и задълженията си по предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот с № КМ02 от 23.02.2008 г. и двата анекса към него от 24.02.2008 г. и от 22.04.2008 г. на цесионера „***"ООД, с ЕИК ***.На 10.06.2008 г. управителят на цесионера-купувач „*** "ООД и
продавачите К.З. и съпругата му Д.
З. , съгласно получената от тях покана на 02.06.2008 г.,
се явили в нотариалната кантора на ул.””***”№ *** пред нотариус М.Н. рег.№ *** на НК на РБ за сключване на окончателни договори.Такива не
били подписани и в констативен протокол
том І,н. № 109,общ.рег.№4280/2008
г.нотариус Н. ,отразила ,че купувачът по сделката„*** "ООД отказва да подпише
изготвените проекти,по съображения относно автентичността на направеното
отбелязване в графа”Забележки” на скица
№ УТ-01-36,презаверена на 03.04.2008 г.,”… а
именно,че отбелязаната замяна,извършена с Договор за замяна на недвижим имот от
08.06.2005 г.,вписан в служба по вписвания вх.рег.№ 30446,том ХV,№ 192 от
От удостоверение изх.№ 616/2015
г. на СГС,издадено на 20.07.2015 г. се установява,че по молбите на „***”ООД за обезпечение на бъдещ
иск са образувани следните гр.дела:1. №
7036/09 г./арх№
1198/10/ образувано на 22.07.2009 г.,по което с определение от 28.10.2010
г.съдия-докладчикът Т.С. е оставила без разглеждане молбата.;2.гр.д. гр.д.№ 7079/2009 г. / арх.№ 1321/10
г./образувано на 23.07.
/ арх.№1439/10 г./образувано на 13.08.2009г./със съдия
докладчик-Г.М.,която с определение от 14.08.2009 г. връща молбата.На 14.08.2009
г. прави впечатление,че молителят „***”ООД е депозирал три молби за
обезпечаване на бъдещия си иск против К.З. ,като
по седмото по ред от 10-те дела гр.д.№7778/09
г. / арх.№ 1434/2010 г./ от СГС, АО, ІІІ”Г”с-в с Определение от 18.08.2009г. с докладчик съдия М. Г./неправилно в у-нието е посочен докладчик съдия Л.И./, е
допуснато обезпечение чрез
налагане на възбрана върху този недвижим имот и се определя срок за предявяване на иска до
20.09.2009 година ,както и К.З. е осъден на осн.чл.78,ал.1 ГПК да заплати на„***”ООД
разноските му в производството по делото в размер на сумата от 11 540 /единадесет хиляди
петстотин и четиридесет / лева.По останалите две дела образувани на 14.08.2009 г. с №7779/09 г. /арх.№
1474/2010 г./ и 7791/09 г. арх.№ 464/10
г.,които са един и същ докладчик съдия З.И. на 17.08.2009 г. са постановено
определения,с който се оставя без разглеждане молбата.Десетата молба е допозирана на 17.08.2009 г. и на същата дата е образувано
гр.д.№ 7846/09 г./ арх.№ 1447/10 г./ с докладчик съдия А.М.,която с определение
от 18.08.2009 г. оставя без уважение
молбата.
От приетото и приложено в делото на
КОС гр.д.№ гр.д.№7778/09 г. / арх.№ 1434/2010 г./ на СГС, АО, ІІІ”Г”с-в е видно,че с Определение от 18.08.2009г. била
издадена обезпечителната заповед,която
процесуалният представител на молителя
получил на 25.08.2009 г., а на
29.09.2009 г. на молителя бил издаден
изпълнителния лист за сумата от 11 540 лева, видно от щемпелите върху
определението. Процесуалния представител адв.М. на „***”ООД е декларирал с подписа си върху молбата за
издаване на изпълнителния лист за разноските
му в обезпечителното производство че го е получил на 07.10.2009 г. По издадения изпълнителен лист и молба на „***” ООД за
събиране на присъдената му сума от
11 540 лева за сторените му
разноски в това обезпечително
производство на основание чл.426,ал.1 ГПК ЧСИ А. Б. с рег.№ 850 на КЧСИ на РБ образувал изпълнително дело №
20108500400294 с длъжник К.З..С
доказателствата по приетото гр.д.№ № 927/2010 г. на Софийски апелативен
съд,ГК 8 състав се установяват обстоятелствата, че на 19.
На стр.47-ма е класирана молбата от
02.08.2010 г. до СГС от З., с която той пояснява,че имотът предмет на
възбраната не е в режим на СИО със съпругата му Д.З. и моли да бъде
конституиран като жалбоподател единствено той.
По частната му жалба Софийският апелативен съд се произнесъл с окончателно ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1379 от з.с.з на 25.08.2010 г. ,с което отменил определение от 18.08.2009г. по гр.д.№7778/09г. от СГС, АО, ІІІ”Г”
с-в ,обезсилил
издадената обезпечителна заповед и издадения изпълнителен лист и отхвърлил
молбата на „***”ООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск.В
мотивационната част на отменителното си определение Софийския апелативен съд
е изложил съображения,че молителят не е имал обезпечителна нужда, тъй като видно от приложеното гр.д.№ 7079/2009 г. на
СГС VІ-7 с-в, е подал същата молба и по нея
с определение от 23.07.2009 г. е
допуснато обезпечението без определянето на гаранция и му е издадена обезпечителна заповед. На
30.08.2010 г. „***”ООД депозирало чрез Софийски градски съд нередовна молба с вх.№ 60860/30.08.
За удовлетворяване на вземането на взискателя”***” ООД по изп.дело № 294/2010 г. по описа му ЧСИ А.Б. извършил публична продан на собствения на ищеца К.З. недвижим имот 3/10 ид.части от УПИ №XV1 - 7, от кв.91 по плана на гр.София,
местност „***",
целият с площ 379 кв.м., при граници - от север УПИ -1 Общ.; от североизток -
УПИ II Общ.; от изток - УПИ - IV-5 и от запад - ул. „***", видно от представения
Протокол на ЧСИ от 23.06.2010 г., с
който той я обявил за станала и го възложил на „***"АД с ЕИК *** за сумата 77181/седемдесет и седем
хиляди сто осемдесет и един/лева.Въз основа на Определението от
25.08.2010г., с което САС отменил Определението за допускане на обезпечението и след като
обезсилил изпълнителния лист, ЧСИ Б. с Постановление от 28.09.2010г. прекратил
изпълнителното дело и указал на купувача, че може да си получи обратно
платената цена. Постановлението за прекратяване е обжалвано от взискателя „***”
ООД, като с решение № 17567/17.12.2010г.
СГС, ГО, II ГО оставил без уважение жалбата му против постановлението за прекратяване на
изпълнителното дело по съображения,че след
като е обезсилен изпълнителният лист е налице хипотезата на чл.433, т.3 ГПК и
обжалваното постановление на ЧСИ Б. е правилно и законосъобразно. В мотивите
СГС е посочил,че не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя „***” ООД , които са относими към чужди права-тези на купувача от публичната продан ” ***" АД , на който ЧСИ е издал постановление за възлагане на имота, което все още не е влязло в сила и на присъединения
взискател- Националната агенция за приходите.
По жалбата на купувача” ***" АД срещу отказа на ЧСИ
Б. да издаде и му връчи постановление за възлагането на закупения от него имот от
проведената публична продан , се е произнесъл съдебен състав от СГС, AO, III „Г" с-в с
Председател Х.Б. с Решение№ 4603/ от
31.03.2011г. по гр.д.№ 1781/2011 г.СГС,
АО, ІІІ „Г”с-в /приложено на л.59-60 в производството по гр.д.№ 654/2012 на
СГС/ , като отменил отказа на ЧСИ да издаде постановление за
възлагане на закупения от публичната
продан имот на” ***"
АД и да му го
връчи .
С влязлото в сила въззивно решение № 582 от 27.03.13г. по в.гр.д.№ 3453 по описа
за 2012г. на Софийски апелативен съд е
отменено решение от 2.04.13г. по гр.д. № 8339/09г.на Софийски градски съд и
вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от ”***”ООД иск с правно основание чл.93
ал.2 от ЗЗД срещу К.З. за сумата от 187 000
евро, представляваща двоен размер на задатък по
предварителен договор № КМ 02, сключен на 23.02.2008г. между К.З. и”***”ООД,което не допуснатото до
касационно обжалване с Определение № 1186/19. 11. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение по гр.д.№ 3587 по описа за
С влязло в сила от 24.03.2009г. по
гр.д.№11848/2009 г. от Софийски районен съд решение е обявен на осн.чл.19,ал.3 ЗЗД за окончателен предварителния договор между
купувача „***”
ООД и продавачите К. и Д. З. с № КМ 01
от 23. 02.
От приетото по делото писмо №
7323/2015 г. на отдел 01”Специализиран”
на ВКП на РБ от 19.08.2015 г. до ищеца с
копия до САП и СРП е видно,че жалбата на К.З. срещу отказа на СГП
с постановление от 17.10.2014 г.
за образуване на досъдебно производство
за осъществени престъпления по чл.282 НК от страна на съдия Д.,при
решаване и разглеждане на гр.д.№ 7979/
След извършените служебни
справки във ВСС на РБ и ВАС на РБ за дисциплинарното производство, образувано
през 2011 година срещу съдия М. И. Г.
след прекратяването на брака й с фамилно име И./ и с представеното от ищеца З. и прието от КОС извлечение от протокол № 16 от заседание на ВСС от
Съвокупният анализ на гореизложените
фактически обстоятелства налага следните правни изводи:
Ищецът К.З. на правно осн.чл.49 ЗЗД е предявил от възложителя Софийски градски съд обезщетения за вредите
си , които твърди, че е претърпял от противоправни действия на съдиите в този
съд М., Г. /И./, Д., Я. и Б. ,обективирани
с постановяване на определения за допускане
на обезпечение в полза на на молителя ***” ООД на бъдещия му иск, предявим на осн.чл.93,ал.2 ЗЗД против К.З., по гр.д.№ 7079/2009
г., от М. и
от съдия М. Г. /И./ по гр.д.№7778/ от
Страните не спорят, а и доказателствата сочат,
че М.,Г./И./, Д., Я. и Б. към сочения в исковата молба период са заемали длъжността” съдия”в ответния Софийски градски съд, поради което и с оглед разпоредбите на чл.160 ЗСВ чл.161,ал1,ал.3 и ал.4 ЗСВ изпълнението на
задълженията им в правораздавателната дейност в този съд го
определя като възложител на работата им по смисъла на чл.49 ЗЗД. Предвид този извод са неоснователни са възраженията на
ответния Софийски градски съд, че няма качеството възложител на работата на
съдиите,което е първият от комулативно необходимите елементи от обективната страна на
фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД. За аганжирането й
е необходимо да съществуват
всички елементи
от обективната и субективна страна на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД :
вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което
ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно
действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването й. Ищецът не доказа твърденията си, от които основава исковете си
на правно осн.чл.49 ЗЗД против възложителя
СГС, че от противоправно и виновно поведение на съдиите
от СГС М., Г./И./, Д., Я. и Б. е претърпял вреди- имуществени , представляващи
пропуснати ползи от продажбите на двата
му имота, извършената от него на апартамента му в Карлово и публичната продан от ЧСИ
Б. на собствеността му върху 3/10 ид.ч. от имота му в гр.София на
цени по-ниски от пазарните им,както и неимуществени, изразяващи се в
неудобства от персонален, личен и междуличностен характер. За никой от първите четирима съдии не
се установи,че при изпълнение на служебните им задължения по гр.д.№
7778/2009 г. на СГС,което е обезпечително производство инициирано от купувача ”***”ООД по предварителния им договор с
КМ01 от 23.02.2008 г. с ищеца , са извършили престъпление,или дисциплинарно
нарушение,както и такива за съдия Б. при постановяването на съдия-докладчик в
тройния съдебен състав при
постановяването на Решение№ 4603/ от 31.03.2011г.
по гр.д.№ 1781/2011 г.СГС, АО, ІІІ „Г”с-в , с което е отменен отказът на ЧСИ Б. да
издаде постановление за възлагане на
закупения от публичната продан имот на купувача ” ***" АД и да му го връчи.Всички
доводи на ищеца З. като основание на претендираното
субективно право за противоправност в поведението на
съдиите от СГС М., Г./И./, Д., Я. и Б. касаят допустимостта и правилността на постановените
от тях съдебни актове и процесуални действия
по администриране на частната му жалба и определението на САС по чл.277 ГПК, с които той сам изключва елемента противоправност
по смисъла на чл. 49 от ЗЗД в
поведението на тези съдии, след като не
е установено в наказателно или дисциплинарно производство,че при изпълнение на горепосочените им служебни
задължения те са
извършили престъпления или дисциплинарни
нарушения. Отмяната
от въззивния САС по реда на институционалната съдебна проверка на
обезпечителното определение по гр.д.№
7778/2009 г. на СГС, постановено от съдия М. Г. не е противоправност
по смисъла на чл.49 ЗЗД . Съдия М. Г. е не
била наказана за нарушения по
това обезпечително производство с „дициплинарно уволнение”, и то не е включено в дисциплинарното й производство. Следователно не се
установиха доводите на ищеца,че съдиите М., Д., Я. и Б. са извършили виновни и противоправни
действия по делата му , приключили с неудовлетворяващи го резултати , поради което
са неоснователни исковете му за аганжиране на осн. чл.49 ЗЗД отговорността на СГС за претендираните
му обезщетения. Ищецът неоснователно претендира обезщетенията
си от материална и процесуална неправилност
на определенията,с които е обезпечен бъдещия иск на”***”ООД по чл.93,ал.3 ЗЗД срещу него и на администриращите действия на съдиите по движението
на частната му жалба и определението по чл.277 ГПК на САС за спиране на изп.дело
на ЧСИ А.Б. Отмяната на определението по
гр.д.№ 7778/2009 г. на СГС, постановено от съдия М. Г.по реда на
институционалния съдебен контрол от
въззивната инстанция САС не е противоправност по смисъла на чл.49 ЗЗД.При липса на доказателства подкрепящи твърденията на
ищеца З., че по делата му съдиите умишлено, виновно
и противоправно
са му причинили вреди,злоупотребявайки с
правораздавателната си власт, за да облагодетелствуват
с имота му молителя в обезпечителните производства”***”ООД се налага изводът за
неоснователност на частичните му искове за присъждане на претендираните
му на правно осн.чл.49 ЗЗД обезщетения от ответния СГС.
Предвид акцесорния
характер на исковете на З. с правно осн.чл.86,ал.1 ЗЗД на неоснователните му претенции по
чл.49 ЗЗД, изводът за резултатът от спора за тях
е аналогичен с този за
обезщетенията му за вредите от дейността на съдиите от СГС.
Изводите на съда за
отхвърляне неоснователните искове
на З. против СГС се
обосноват напълно и само от липсата на
вина и противоправност
в действията на съдиите в смисъла на чл.49 ЗЗД , но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че твърдяните му вреди
не са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка от работа им , а пряк резултат от
инициираното срещу него от купувача по предварителния им договор молителя „***” ООД обезпечително производство , който след
отхвърляне на обезпечения му иск ,както
е в случая , на осн, чл.403, ал.1 ГПК винаги
е отговорен за вредите му. В този смисъл е и постановеното по реда на
чл.290 ГПК, представляващо задължителна съдебна практика за съдилищата Решение
№ 110 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят С. Ц..
Водим от гореизложените
съображения,Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ неоснователните частични искове на К.И.З. с EГН ********** и съдебен адрес: *** Софийски градски съд, бул.”***”№ *** за осъждането на ответника му
заплати на осн.
чл.49 ЗЗД обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, от действията на съдиите при СГС: М. Г. постановила обезпечителното
определение по гр.д.№7778/09г. от СГС, АО, 1ГГс-в, съдиите –М.
Г. /И./, М., Я. и Д. забавили администриране на това
дело и от съдия-докладчика Х. Б.от тройния съдебен състав постановил Решение№ 4603/ от 31.03.2011г.
по гр.д.№ 1781/2011 г.СГС, АО, ІІІ „Г”с , както следва: в размер на 25 001 лева,
за пропуснати ползи от разликата между договорената продажна цена
на имота му в раздел ІІ-ри,чл.1 с
купувача му по предварителния им договор с № К от 23.02.2008 г., и тази от
публичната му продан , извършена от ЧСИ
А. Б. за
сумата 6 000 лева,също пропуснати ползи от разликата между пазарната
цена от 35 000 евро и заплатените
му 21 000 евро от купувача от
продажбата на апартамента му в
гр.Карлово и за неимуществените му вреди в размер на 4000 лева, изразяващи се в неудобства от
персонален, личен и междуличностен характер
,
както и
частични му искове с правно осн.чл.86,ал.1 ЗЗД за
обезщетения на забавата в периода
от 02.12.2010 год до
13.01.2013 г. за плащане на горепосочените три обезщетения,
съответно в размер на
2 888,47 лева върху сумата от 25 001 лева, в размер на 693,24 лева за сумата от
6 000 лева и в размер на 462,14 лева върху сумата 4 000 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
На осн.чл.7,ал.2 ГПК да се връчат на страните
към съобщенията им за изготвяне на решението и преписи от него.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: