Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
20.01.2020 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в
публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева
Светослава Колева
Секретар Петранка Паскалева
Прокурор Иван Тодоров
като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева
ВНОХД № 234 по
описа за 2019 година .
Производството е образувано по протест на
ОП-Търговище и по жалба от М.Й.А., С.С.Г., М.Х.Ю., Й.С.С., Й.П.Й., Й.С.С., Г.С.С. и З.М. Й., като частни обвинители по делото, против
присъда на ОС- Варна, по НОХД №408/2019 г., постановена на 23.05.2019 г., с
която на подс.Д.М. на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. «а», пр.2 и б. «б»,
пр.1, вр. ал.1, б. «б», пр.2 и б. «в», вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а , ал.1
от НК вр. чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две
години и осем месеца, определено по реда на чл.373 ал.2 от НПК. Оправдал е
подсъдимия да е извършил престъплението
и по отношение на Сали Хасанов Юсеинов, като и да е нарушил чл.25 ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.84 ал.2 от ППЗДвП, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
тези две обвинения.
На
основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за
срок от пет години.
На
основание чл.343Г от НК е наложил на подс.М. наказание-лишаване от право да
управлява МПС за срок от четири години.
Съдът се е произнесъл по
веществените доказателства, както и по направените разноски по делото.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция, представителят на АП-Варна не поддържа подаденияя
протест. Излага становще, че първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена, а жалбата на частните обвинители да бъда оставена без уважения.
Повереника на частните
обвинители поддържа подадената жалба в с.з. и моли настоящата инстанция да
отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК, а наложеното наказание да бъде търпяно
ефективно.
Защитата
на посъдимия в с.з. изцяло приема изразеното становище от прокурора и моли
настоящата инстанция да потвърди присъдата на ТОС.
Съдът след като
се запозна със събраните доказателства по делото, счита, че следва да приеме
установената фактическа обстановка от първата инстанция, тъй като делото е
разгледано по правилата на глава двадесет и седма от НПК, като фактите са,
както следа:
Д.М. е водач на МПС,
притежавал е свидетелство за право управление, категория „ С; ТКТ; СЕ; В; АМ
" валидно до 2012, притежавал
контролен талон с тридесет и девет точки. Не бил наказван за нарушение по ЗДвП
след 2015г, през която е санкциониран с глоба от 50лв. за нарушение по
чл.21,ал.2 от ЗДвП.
На
28.02.2017 год. в близост до град Девня, подс. Д.Н.М. управлявал моторно
превозно средство - влекач "Скания" с рег.№ Т 0873 МТ с прикачено към
него ремарке с рег.№ Т 0211 ЕВ, собственост на ЕТ „Куманов-Христо
Куманов". При движение по главен път "І-2", решил да предприеме
маневра "завой наляво" за навлизане по разклона на пътя към магистралата
и град Суворово. Без да спре камиона преди разклона и преди да започне
маневрата, М. движейки се със скорост 15-18 км/час, не пропуснал насрещно
движещия се в посока към град Девня и приближаващ лек автомобил "Опел
Вектра" с рег.№ ТХ 1708 КХ, управляван от св.Сали Хасанов Юсеинов. Този
лек автомобил се движел по прав участък с дължина над 200 метра преди
автомобила на М., и подсъдимия имал пълна видимост към този автомобил и го е
възприел като приближаващ. В резултат на извършеното нарушение на правилата за
движение, регламентирани в чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата- при
предприемане на маневра „завой на ляво“, не пропуснал да премине насрещно
движещия се автомобил „Опел вектара“ с рег.№ ТХ 1708 КХ, управляван от Сали
Хасанов Юсеинов, поради което предизвикал ПТП
и по непредпазливост причинил смърт на един пътник - Симеон С.С. и
различни средни телесни повреди на други трима от пътниците Й.С.С., Й.П.Й. и С.С.Г.,
намиращи се в управлявания лек автомобил от св. Хюсеинов. Водачът на лекия
автомобил Сали Хасанов Юсеинов получил
контузия на гръдния кош, счупване на 9 дясно ребро без разместване на
фрагментите, контузия на корема, контузия на кръстна област, разкъсно-контузна
рана в областта на долната устна. Всички травматични увреждания в своята
съвкупност обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота -
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
По делото са назначени четири съдебно
медицински експертизи, които са изслушани от съда и приети. Първоинстанционният
съд ги е обсъдил в мотивите си, което изцяло се възприема и от настоящата
инстанция. По същото е назначена химическа експертиза, автотехническа
експертиза и допълнителна към нея, също са обсъдени подробно от първата
инстанция и изводите й, изцяло се възприемат и от настоящата такава.
Делото е било разгледано по реда на глава
двадесет и седма, като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Спор по установената
фактическа обстановка не е налице.
С подадената жалба и поддържана в с.з. при
разглеждане на делото от настоящата инстанция са налице възражения, направени
от повереника на частните обвинители, като се иска да бъде отменено
приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Направените възражения със
жалбата и в с.з. от повереника на частните обвинителни са неоснователни по
следните съображения:
В пледоарията си пред настоящата инстанция,
повереника на частните обвинители прави възражение относно направения извод от
първата инстанция, че ако скоростта на л.а. „Опел Вектра“, управляван ат
св.Сали Хюсеинов се е движил с по ниска скорост, а не с тази по АТЕ -108 км/ч,
то и вредоносния резултат би бил по лек. Този извод съдът го е направил въз
основа на изготвената от вещите лица АТЕ, а не е негов собствен извод, което и
изтъква защитата на ч. обвинители. В тази насока се сочи съдебна практика, а
именно Решение на ВКС на РБ № 106 от 31.05.2018 г. по н.д. №350/2018 г. на
ІІ-ро н.о. Това решение е постановено от ВКС по отношение на съдебен на
АС-Варна, но юридическия казус е коренно различен. В посочения случай се касае
за възникнало ПТП между л.а. и пешеходец и в него основния момент е бил в кой
момент водача на МПС е могъл да възприеме пострадалата, като възникнала
опасност на пътното платно. В настоящия случай се касае за двама участници в
движението по пътищата, които управляват МПС, в случая-подсъдимия- влекач с
прикачено товарно ремарке и водач на л.а. „Опел Вектра“. Видно от заключението
на експертизата е, че подсъдимият преди да предприеме маневра –завой на ляво е
възприел л.а. на около 200 метра разстояние. Същия преценил, че би могъл да
изтегли цялата композиция на време без да предизвика ПТП. Също от АТЕ е видно,
че при липса на каквато и да е реакция от водача на л.а. преди удара за
намаляване скоростта на движение на лекия автомобил, то скоростта с която той е
управлявал л.а. е била 108 км/ч. Също от АТЕ е видно че, ако е била налице
някаква реакция и спирачен път на л.а., то и скоростта би била много по висока
на същия. Очевидно е, и не би могло да се възрази на този факт, че липсва
каквато и да е реакция от страна на водача на л.а., тъй като това е
констатирано по безспорен начин по делото, от където и пъвоинстанционният съд
прави и извод, че ако скоростта на лекия автомобил е била по ниска, то и
резултата би бил по малко вредоносен, което не е предположение, а безспорен
факт. Тази констатация бе направена и от представителят на АП-Варна при разглеждане
на делото пред настоящата инстанция в пледоариите по същество.
Направеното възражение от повереника на
частните обвинители, че подсъдимия е професионален шофьор и поради тази причина
би следвало да има едно безукорно поведение на пътя, като такъв е неоснователно.
Съдът счита, че всички водачи на МПС,
независимо от категорията на правоуправление, която притежават, дължат
безукорно поведение по пътищата, така че това не следва да се приема, като
утежняващо вината обстоятелство. По делото по безспорен начин е доказано, че
подс.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил
разстоянието и най вече скоростта, с която е бил управляван л.а. „Опел Вектра“
и не е осигурил предимство на същия, поради и което е възникнало и ПТП с тежък резултат.
Всички възражения,
направени от повереника на частните обвинители са в насока, че не би следвало
наложеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок, а следва да бъде
изтърпяно ефективно. Това не се споделя и от тази съдебна инстанция. Първаоинстанционният
съд е изложил в тази насока подробни мотиви, а именно, че не би могло да се
приеме, че формата на вина у подсъдимия при осъществяване на деянието е
самонадеяност, т.е., че е допускал настъпването на вредните последици, но се е
надявал да ги предотврати. По делото не са налице доказателства, от които съдът
би могъл да направи такъв извод. Извършените действия на подс.М. преди и след
настъпване на ПТП е такова, че не би могло да са приеме, че той е демонстрирал
самонадеяно поведение. Субективния елемент, който е съществувал у дееца при
извършване на едно деяния се извлича от неговите действия преди, по време и
след извършване на същото. В настоящия случай не са налице доказателства, от
които би могло да се направи такъв извод.
Защитата на частните
обвинители се позовава на съдебна практика на ВКС на РБ-Решение №161 от
20.11.2017 г. по н.д. 721/2017 г. на ІІІ-то н.о., поради това, че в резултата
на осъщественото деяние от подсъдимия са настъпили много тежки вредни
последици, то и наложеното наказание би следвало да бъде съразмерно тежко и се
изтърпи ефективно. Безспорно налице са тежки последици в резултата на
настъпилото ПТП-един починал и три средни телесни повреди, но би следвало да се
вземе предвид и личността на дееца. В мотивите на първоинстанционният съд
подробно са посочени смекчаващите вината обстоятелства и не е необходимо да
бъдат излагани и от настоящата инстанция, като те изцяло насочват на извод, че
личността на подс.М. не е с висока степен на обществена опасност. Целите на
наложеното наказание по смисъла на чл.36 от НК е то да бъде такова, което да
подейства превъзпитаващо и поправящо на подсъдимия, а така също и на останалите
членове на обществото. За да бъде осъществена генералната превенция по смисъла
на закона, преди всичко би следвало да бъде осъществена специалната такава, да
не допуска осъденото лице отново извършване на подобно противоправно деяние.
Тази цел би се постигнала именно с вида и размера на наложеното наказание по
отношение на подс.М., а именно-определен е пет годишен изпитателен срок за
изтърпяване на наказанието, който в достатъчна степен ще препятства дори и
небрежно поведение от страна на подсъдимия.
Сочената съдебна
практика-Решение №161 на ВКС на РБ, касае казус в който е посочено деяние осъществяваща
два от тежките квалифициращи признаци на престъпление съставомерно по чл.343 от НК, а именно-„управление на МПС без притежавана правоспособност за това“ и
„напуснал местопроизшествието“. В настоящия случай нарушението на подсъдимия е
едно и то се дължи на неправилната преценка за отстоянието и скоростта на
насрещно движещия се л.а. „Опел Вектро“ за бъде адекватно осигурено предимство.
Следва да се отбележи и това, че по отношение на същия е налагана една
единствена административно наказателна мярка, през 2015 г., което от своя
страна води на извод, че той не е системен нарушите на правилата за движение по
пътищата.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че наложено наказание от първата инстанция, като вид и размер би
изпълнило, както генералната, така специалната превенция по смисъла на закона.
По изложените горе
съображения, съдът намира, че жалбата на частните обвинители следва да бъде
оставена без уважение, а присъдата на първоинстанционният съда следва да бъде
потвърдена.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения от
първата инстанция, които да водят до отмяна на съдебният акт.
Водим от горното и на
основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА присада №37
от 23.05.2019 г. по НОХД №408/2019 г., по описа на ОС-Варна.
Решението подлежи на
жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: