РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20222100502239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба малолетния Д. Ж. Й., ЕГН:**********,
подадена чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален
представител адв. Марин Маринов- БАК, против решение № 2393 от 28.10.2022 г. по гр. д.
№ 940/2022 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която на основание чл. 51 вр. с чл. 38
от ЗУЕС са уважени предявените срещу малолетния въззивник- ответник искове за
осъждането му в качеството му на наследник на Ж. Г. Й., ЕГН: **********, починал на
28.08.2021 да заплати на ищцовата ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, в сграда с адрес: гр. Бургас,
ул. „Адам Мицкевич“ № 9, представлявана от управителя Роман Гребен сумата от 180 лв.,
представляваща припадащата му се ¼ част от неизплатените задължения от наследодателя
му етажната собственост за поддръжка на общите части за 2019г. и 2020 г., в общ размер на
720лв. на година или общо 1440 лв., представляващи задължения за поддръжка на общите
части за 2019 г. съгласно протокол от ОС на ЕС от 06.02.2019 г., ведно със сумата от 50.70
лв. – лихва за забавено плащане за периода от 16.03.2019г. до 15.02.2022г., както и сумата от
180 лв. - задължения за поддръжка на общите части за 2020 г. съгласно протокол от ОС на
ЕС от 13.01.2020 г., ведно със сумата от 33.12 лв.– лихва за забавено плащане за периода от
16.02.2020г. до 15.02.2022г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба -16.02.2022г. до окончателното й изплащане. Със същото
решение въззивникът-ответник е осъден да заплати на ищеца припадащата ¼ ид.ч. част от
сумата от общо 767 лв., представляващи направените по делото разноски, а именно сумата
от 191.75 лв.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение. Твърди се, че
1
решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен
ответник, който няма качеството на надлежна страна по чл. 26 от ГПК. Излага
съображения,че не е изпълнена процедурата по чл. 29, ал. 4 от ГПК, както и, че малолетния
ответник не е представляван от негов родител или настойник. Възразява, че в разрез с чл.
127, ал. 1, т. 2 от ГПК в исковата молба не е посочен адреса и името на законния
представител на малолетния ответник. По горните съображения, подробно развити в
жалбата се сочи, че е налице недопустимост на производството с искане за обезсилване на
постановеното срещу малолетния ответника решение и прекратяване на производството по
делото в тази част. В съдебно заседание, въззивникът, чрез назначения си особен
представител поддържа въззивната си жалба. Представя писмени бележки.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ЕС – ищец, чрез
упълномощения си адвокатски представител е депозирала писмен отговор. Сочи, че в
исковата молба присъстват имената и адресите на ответниците и техните законни
представители, като адреса на малолетния ответник е идентичен с този на майка му, видно
от данните по делото. Сочи се, че поради невъзможността на районния съд да връчи редовно
съдебните книжа, на всеки от двамата ответници – малолетното дете и майка му са
назначени отделни особени представители, които са защитавали интересите им по делото.
Излага съображения, че малолетния ответник е правен субект по смисъла на чл. 1 от ЗЛС,
поради което разполага с процесуална правоспособност, докато ограничеснията в
законодателството касаят процесуалната дееспособност, като е недопустимо смесването на
двата процесуални института. По така изложените доводи въззиваемия възразява срещу
твърденията в жалбата за липса на надлеждно представителството по отношение на
малолетния ответник- въззивник, още повече, че последният чрез назначения му особен
представител е подал отговор по чл. 131 от ГПК и е бил надлежно представляван от него по
делото. С оглед изложеното в писмения отговор се иска потвърждаване на решение в
обжалваната му част.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано по обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 51 вр. с чл. 38 от ЗУЕС, предявени от ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ в сграда с адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич" № 9, представлявана от
управителя Роман Гребен за осъждане на ОТВЕТНИЦИТЕ И. М. Й., Б. Ж. Й., Г. Ж. Й. и
малолетния Д. Ж. Й., в качеството им на наследниците на етажния собственик Ж. Г. Й. с
ЕГН **********, починал на 28.08.2021г., да заплатят на ищеца по равно, а именно всеки от
тях по ¼ от неизплатените от наследодателя задължения към етажната собственост за
поддръжка на общите части за 2019 г. и 2020г., съгласно протокол от общо събрание на
собствениците на етажната собственост от 06.02.2019 г. и протокол от общо събрание на
собствениците на етажната собственост от 13.01.2020 г., в размер на 720лв. на година или
общо 1440 лв., ведно с лихва за забава в размер на общо 335.30лв. начислена за периода от
падежа на задължението до подаване на исковата молба, от които се претендира по 83.82 лв.
от всеки ответник, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.02.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
В хода на първоинстанционното производство, районният съд като е констатирал, че
съобщенията за разпореждането по чл. 131 от ГПК по отношение на двама от ответниците
И. М. Й. и малолетния Д. Ж. Й. са върнати в цялост, с отбелязване, че лицата не са открити
на адресите им, които са идентични в т.ч., че няма данни за трудовата им заетост, е назначил
на всеки от тях особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Във въззивното
производство е установено, че малолетния ответник Д. Ж. Й. е син на ответницата И. М. Й..
2
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените
искове, като приел, че въз основа на горепосочените решения на ОС на ЕС, които не са
обжалвани и са влезли в законна сила, всеки от ответниците в качеството му на наследник
на починалия етажен собственик Ж. Й. дължи на ищцовата ЕС припадащата му се съобразно
наследствената му квота част от неизплатените от наследодателя задължения за поддръжка
на общите части за 2019 г. и 2020г., ведно с обезщетение за забавеното им плащане, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предмет на въззивно обжалване е решението, в частта, касаеща малолетния ответник
Д. Ж. Й..
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно за валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност, поради
което намира, че то е валидно. По отношение на оплакванията за недопустимост, следва да
се отбележи, че решението е недопустимо при наличие на някоя от следните хипотези:
когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или
не е подсъден на съответния съд;, когато съдът е разгледал непредявен иск и не е разгледал
предявения, или се е произнесъл при липса на право на иск /липса на съответния
процесуален ред за защита на права/ или при ненадлежно упражнено право на иск – по
нередовна искова молба; при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие
на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване;
при оттегляне или отказ от иска и др. Във всички останали случаи решението е неправилно
и в зависимост от естеството на съответния порок той се отстранява по реда на
инстанционния контрол, ако такъв е допустим.
В жалбата се навеждат възражения, че решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част е недопустимо поради ненадлежно предявен иск срещу малолетния
ищец, по съображения, че същият не е надлежна страна, че е налице нередовност на
исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 2, предл. второ от ГПК и поради неприлагане на нормата
на чл. 29, ал. 4 от ГПК.
Настоящата инстанция намира за неоснователни изложените в жалбата възражения, по
следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че съгласно общото правило на чл. 26, ал. 1 от
ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Що
се касае до малолетните лица, макар същите да не са дееспособни поради малолетието си, те
са надлежна страна по делото, тъй като са правни субекти съгласно чл. 1 от ЗЛС.
Посочената норма гласи, че всяко лице, от момента на раждането си, придобива
способността да бъде носител на права и задължения. Оттук следва, че като правен субект,
който е носител на твърдените с исковата молба задължения с оглед настъпилото
наследствено правоприемство, малолетният ответник е надлежна страна по спора по
смисъла на чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ГПК. Затова изложените в тази връзка доводи в
жалбата, че малолетния ответник не е надлежна страна са неоснователни, тъй като не
намират правна опора.
Що се касае до възраженията за нередовност на исковата молба по съображения, че
същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК, настоящата инстанция
констатира, че ищецът е посочил както имената, така и адресите на всеки от ответниците- в
т.ч. и на малолетния ответник. Непосочването, че ответницата И. Й. е майка и законен
представител на малолетното дете –ответник Д. Й. не води до нередовност на исковата
молба съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като и двамата- майка и син са ответници по
спора и двамата имат един и същ адрес, на който са търсени по делото.
3
Неоснователно се явява и възражението за неизпълнение на процедурата по чл. 29, ал.
4 от ГПК. Посочената норма разпорежда, че при противоречие в интересите между
представляван и представител съдът назначава особен представител. В настоящия случай
обаче детето-ответник и неговата майка и законен представител – също ответница по делото
нямат противоречиви интереси по делото, тъй като задълженията им за заплащане на
процесните вземания произтичат от един и същ юридически факт – наследствено
правоприемство от починалия им наследодател. Освен това районният съд е назначил на
всеки от тях поотделно особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, което е
довело до охраняване и защита на интересите както на детето-ответник, така и на майка му.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение в атакуваната му част е допустимо и не са налице основания за обезсилването му.
Що се касае до съществото на спора с оглед въведения от законодателя ограничен
въззив съгласно чл. 269 от ГПК, предметът на настоящото въззивно производство досежно
правилността на обжалвания съдебен акт е очертан само от посочените във въззивната жалба
оплаквания. Посочената норма установява правилото, че правилността на фактическите и
правните констатации се проверява от въззивния съд само въз основа на въведените в
жалбата оплаквания. Това означава, че относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан само от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето
на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 от ГПК. Единственото изключение от това
правило е въведеното с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, задължение за въззивния съд е да извърши служебна преценка за
наличието на нарушение на императивни материално-правни норми, дори и такива
оплаквания да няма в жалбата. В случая обаче такова нарушение не е допуснато. Затова, тъй
единствените твърдения в жалбата са за недопустимост на обжалвания акт, в атакуваната му
част като липсват каквито и да е други оплаквания досежно правилността му, въззивният
съд няма правомощието да проверява служебно правилността на решението и предвид
липсата на констатирани нарушения на императивни материално-правни норми, решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част /в този смисъл са следните решения на
ВКС - № 670/2010 г.на III г.о., № 764/2011 г.на IV г.о., № 57/2012 г.на III г.о., № 272/2011
г.на I г.о., № 325/2011 г.на IV г.о. и др./.
Въпреки неоснователността на въззивната жалба в полза на въззиваемия-ищец не
следва да се присъждат разноски поради липса на направено искане в този смисъл.
С оглед изхода на делото, съгласно т. 7 от ТР от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС в тежест на въззивника- ответник следва да се възложи заплащане на
дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 24 лв., платима в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на БОС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2393 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 940/2022 г. на
Районен съд – Бургас, в обжалваната му част по отношение на малолетния Д. Ж. Й.,
4
ЕГН:**********.
ОСЪЖДА малолетния Д. Ж. Й., ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен
представител И. М. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 5, вх.
1, ет.8, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БОС
държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение в размер на 25 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5