Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе взе предвид следното: С Решение № ... от 31.05.2012г., постановено по гр. д. № .../2011год. Горнооряховският районен съд е отхвърлил предявения от С. С. Д. от гр. Р. иск против М. Н. Д. от гр. Г. Оряховица, с правно основание чл.240, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 6 000,00лв – невърнат заем по устно сключен през лятото на 2008год. договор за заем, ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан. Отхвърлени са и претенциите за присъждане на лихва за забава и направени разноски. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от С. С. Д. от гр. Р., чрез процесуалния му представител изцяло. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Ответник жалба изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който оспорва изцяло жалбата. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № .../2011год. Горнооряховският районен ±ъд за да постанови обжалваното решение, с което по същество е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.240, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, основно се е аргументирал с недоказването и неустановяването между страните, съществуването на валидно заемно правоотношение, по което заемодателят – ищец е предал на ответника – заемател процесната парична сума, както и неизпълнение на заемателя, на задължението за връщане на дадената в заем парична сума. Аргументацията на районния съд е правилна. От събраните по делото доказателства: гр. д. № .../11г. на ГОРС, запис на заповед, показанията на разпитания в първата инстанция свидетел и от обясненията на пълномощниците на страните в съдебно заседание, от всички тези доказателства, преценени поотделно, и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства: Представен е пред ГОРС запис на заповед без дата на издаване, с падеж: десетдневен срок за плащане след предявяване, от който е видно, че М. Н. Д. се е задължил неотменно и безусловно да заплати сумата 6 000,00лв. на С. С. Д. в десетдневен срок след предявяване, без протест. Не е посочено и място на плащане. Настоящата инстанция приема, че е предявен иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД като в исковата молба се твърди, че представеният запис на заповед не съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ, поради което и същият следва да се счита за разписка за получена от ответника в заем сума в размер на 6 000,00лв. Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл.77 от ЗЗД. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240, ал.1 от ЗЗД тя служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, като напротив ако поетото обещание за плащане е обвързано в документа със съществуването на някакво условие, то менителничният ефект е недействителен - чл.535, т.2 от ТЗ. Следва да се отбележи, че решенията на ВКС, в които се придава характер на разписка на нередовен запис на заповед касаят спорове за несъществуването на вземания, възникнали от каузална сделка и издаден във връзка с нея запис на заповед, който не съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ. Но не във всички случаи нередовният запис на заповед, независимо от пороците си представлява разписка по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД удостоверяваща сключване и изпълнение на договор за заем за потребление. В настоящия казус е налице запис на заповед, в който не е посочено основанието и е поето безусловно обещание за плащане, поради което установяването на това обстоятелство - че има сключен договор за заем, следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който няма характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл е и решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/69г. на ОСГК, според което не може да се презюмира, че предаването на суми от едно на друго лице става на основание договор за заем, сключен между тях. Необходимо е този, който твърди, че предаването е извършено въз основа на заем да установи това с всички доказателствени средства, допустими от Закона. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя е доказване и на договора, а не само на изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240 от ЗЗД. Записът на заповед не би могъл да се разглежда и като „начало на писмено доказателство”, тъй като от съдържанието му не може да се направи извод за вероятната основателност на твърдението, че между страните съществуват заемни отношения. Следователно от всичко дотук изложено и в предвид липсата на каквито и да е доказателства, освен представената от ищеца запис на заповед, за съществуване на договор за заем, настоящата инстанция приема, че не са налице условията на чл.240 ал.1 от ЗЗД и между ищеца и ответника не е сключен догово за заем на сумата 6 000,00лв. Не във всички случаи недействителният запис на заповед се приема за разписка според константната практика на ВКС, а съществуването му следва да се докаже със всички допустими доказателствени средства, което не е сторено от ищеца и пред двете инстанции. Щом това е така, то и предявеният иск за осъждане на ответника М. Н. Д. да заплати на ищеца С. С. Д. сумата 6 000,00лв. по сключен договор за заем, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тази връзка неоснователен и недоказан се явява и обективно съединеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава, който също правилно е отхвърлен. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, въззивният съд, на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ГОРС. Водим от горното Окръжният съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № ...от 31.05.2012г., постановено по гр. д. № .../2011год., по описа на Горнооряховския районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София, в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |