РЕШЕНИЕ
№ 2146
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330107409 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, чл.19 от
ЗПК и насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1, вр.с чл.240 от ЗЗД.
Ищецът Н. Н. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П......, бул. „Н.... В............. е предявил иск
против „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ...........със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, с който е поискала
от съда да прогласи за нищожни клаузите от Договор за кредит от ........ предвиждащи
заплащане на такса за допълнителна услуга, като противоречащи на принципа на добрите
нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняващи
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11 т.9 и 10 от
ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Претендира разноски.
Ответникът „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ............със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, е предявил
насрещен иск срещу първоначалния ищец Н. Н. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П...., бул.
„Н..... В......., като е поискал от съда, да я осъди за му заплати сумата от 399,00 лева
главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда, до изплащане на
задължението и договорна лихва в размер на 30,00 лева за периода от 30.03.2020 г. до
20.07.2020 г.
Ищецът по първоначалния иск Н. Н. К., твърди, че между страните, бил сключен договор за
кредит от ....., по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 399,00 лева, при
фиксиран лихвен процент от 40,50% и годишен процент на разходите – 49,60%. Съгласно
1
договора, ищцата дължала заплащане на такса за допълнителна услуга в размер на 195,00
лв., която следвало да престира заедно с месечната си погасителна вноска. Счита, уговорката
за дължимост на такса за допълнителна услуга за нищожна, като неравноправна. Клаузата
имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се целяло
неоснователно обогатяване на ответника, без реално същият да е извършил конкретна
услуга, като таксата представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил
уговорен като такса преди отпускане и усвояване на кредита, като с нея се цели реално
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,50% не отговаря
на действително приложения, тъй като уговорената такса за допълнителна услуга
представлява добавък към договорната лихва. Поради по-високият лихвен процент нараства
и стойността на ГПР, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в
действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 ЗПК.
Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,50%, към който се
кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за такса за
допълнителна услуга, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават добрите
нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика
на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което
води до нищожност на договорното съглашение. Излага, че били нарушени изискванията на
чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК. Счита, че чрез уговореното в договора се въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна, като по този начин се заобикаля
ограничението на чл. 19, ла. 4 ЗПК при определяне на ГПР. Клаузата, предвиждаща такса за
допълнителна услуга противоречи на добрите търговски практики, като представлява
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение, като такава разпоредба е в пряко
противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради невключването на таксата в посочения в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен
със скрития добавък от такса за допълнителна услуга. Посочването в кредитния договор на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща на неверен ГПР води до
недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора да бъде
посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно
действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.
Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за
2
потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по
заемното правоотношение. Съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай, потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което
ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР
и в ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка,
представляващо част от компонентите на ГПР.
Ответникът по първоначалният иск „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ............... твърди, че на .......
ищцата сключила договор за заем № ............... с „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ................
съгласно който получила наведнъж и в брой сумата от 399,00 лв., при условията на договора
и Общите условия към него. Горепосоченият договор представлявал и разписка за реалното
получаване на заемната сума. Съгласно условията и сроковете по договора за заем ищецът
се задължил да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, сума в размер на 429,12 лв., представляваща
главница по Договора за заем в размер на 399,00 лв. и договорена възнаградителна лихва за
периода 30.03.2020 г. – 27.07.2020 г. в размер на 30,12 лв. Сумата следвало да бъде
заплатена според погасителния план на равни седмични вноски всяка в размер на по 23,84
лв.
Твърди, че на ...............ищцата сключила договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг. Съгласно условията и сроковете по същия договор
ищецът се задължил да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД сума в размер на 164,88 лв., която
следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни седмични вноски всяка в
размер на по 9,16 лв. Съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг между страните било уговорено, че в
случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а
именно договор за заем, изпълнителят може да означи размера на задълженията на
възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за заем
сума, включително в дължимите отделни вноски, което има цел само и единствено да
улесни ищеца при погасяване на своето задължение по двата договора.
Съгласно погасителния план по договора за заем ищцата, започнала изпълнение на своето
задължение, като направил плащания на седмични вноски, а именно: на 11.06.2020 г. – 25
лв; на 29.06.2020 г. – 20 лв.; на 30.06.2020 г. – 70 лв.; на 28.07.2020 г. – 50 лв.; или в общ
размер на сумата от 165 лв., като няма други постъпили за погасяване на задължението
суми. Съгласно същия погасителен план падежната дата за внасяне на последната седмична
вноска е 27.07.2020 г. С оглед на общия размер на задължението – 594 лв. и с оглед на
извършените до този момент плащания, остатъкът от задължението на ищеца е в размер на
429 лв.
Излага, че твърденията на ищеца, че договорната лихва надхвърля повече от три пъти
законната били неверни и недоказани, като лихвеният процент бил фиксиран, непроменлив
и годишен. Твърдението, че погасителният план не съдържал разбивка на погасителните
вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква възнаградителна
лихва отново е невярно, неоснователно и напълно бланкетно, като в погасителния план към
договора за заем от 23.03.2020 г. и договора за имуществено проучване и кредитен рейтинг
3
от 23.03.2020 г., подробно била посочена разбивка на съответната седмична вноска по
договорите. Ищецът се запознал и получил погасителен план срещу подпис.
Неоснователно било възражението на ищеца, че договорът е недействителен на основание
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в същия липсва посочване на ГПР и общо дължима сума. В
договора бил посочен размер на ГПР – 49,60% и обща дължима сума от 594 лв. В общата
дължима сума, била включена чистата стойност на заема, възнаградителната лихва и
задължението по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг, съгласно чл. 4, ал. 6 от договора. В настоящия случай, не се претендирали
други разходи по договора за заем, освен договорената възнаградителна лихва в размер на
30,12 лв., като твърденията на ищеца, че ГПР не е посочен и не е верен са неоснователни и
недоказани.
Счита, че договор за заем от ............ не е недействителен, като не страда от пороци, водещи
до неговата нищожност. Искането на ищеца за прогласяване нищожността на клаузата от
договора, определяща размера на възнаградителната лихва, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, било неоснователно. Договорната лихва,
представлява печалба за заемодателя, същата има възнаградителен характер, поради което се
дължи в уговорения размер, като същата не била прекомерна, съответно клаузата не била
нищожна.
По отношение действителността на договора за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, излага, че същият представлявал отделно облигационно
правоотношение между страните, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят
приема, да му предостеви услуги по изготвяне на кредитен рейтинг на изпълнителя, който
има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за
поемане на задължения от страна на възложителя. Договорът се сключвал с цел ищцата да се
снабди с удостоверение за кредитен рейтинг, което да намери общо приложение и да
послужи където е необходимо. Този договор нямал нищо общо с договора за заем, сключен
между страните. Твърди, че ответницата нямала качеството „потребител“ по договора за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Заявява, че
сключването на този вид договор не е предпоставка за сключването на договор за заем
от......... Също така съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено проучване между
страните било уговорено, че в случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно
облигационно правоотношение, а именно договор за потребителски кредит, изпълнителят
може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави
към общата дължима по договора за потребителски кредит сума, включително в дължимите
отделни вноски, което има за цел само и единствено да улесни ищеца при погасяване на
своето задължение по двата договора. Счита, че не е нарушена нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
Ищецът по насрещният иск твърди, че между страните бил сключен договор за заем от
................, по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 399,00 лв., при
условията на договора и Общите условия към него. Горепосоченият договор представлявал
и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно условията и сроковете по
4
договора за заем ищецът се задължил да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД сума в размер на
429,12 лв., представляваща главница по Договора за заем в размер на 399 лв. и договорена
възнаградителна лихва за периода 30.03.2020 г. – 27.07.2020 г. в размер на 30,12 лв. Сумата
следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни седмични вноски всяка в
размер на по 23,84 лв.
На .............. ищцата сключила договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг. Съгласно условията и сроковете по същия договор
ищецът се задължил да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД сума в размер на 164,88 лв., която
следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни седмични вноски всяка в
размер на по 9,16 лв. Съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг между страните било уговорено, че в
случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а
именно договор за заем, изпълнителят може да означи размера на задълженията на
възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за заем
сума, включително в дължимите отделни вноски, което има цел само и единствено да
улесни ищеца при погасяване на своето задължение по двата договора.
Съгласно погасителния план по договора за заем ищцата, започнала изпълнение на своето
задължение, като направил плащания на седмични вноски, а именно: на 11.06.2020 г. – 25
лв.; на 29.06.2020 г. – 20 лв.; на 30.06.2020 г. – 70 лв.; на 28.07.2020 г. – 50 лв.; или в общ
размер на сумата от 165 лв., като няма други постъпили за погасяване на задължението
суми. Съгласно същия погасителен план падежната дата за внасяне на последната седмична
вноска е 27.07.2020 г. С оглед на общия размер на задължението – 594 лв. и с оглед на
извършените до този момент плащания, остатъкът от задължението на ищеца е в размер на
429 лв.
Претендираната сума от 429 лв., включва: главница в размер на 399 лв. по договор за заем
от 23.03.2020 г. и 30 лв. – остатък от договорена възнаградителна лихва, начислена върху
главницата по договора, за периода 30.03.2020 г. – 27.07.2020 г.
Сумата от 164,88 лв. – допълнителна услуга, дължима по договор за имуществено проучване
и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, е погасена изцяло от ответника по
настоящия иск.
Счита, че договорът за заем е валиден, като по същия не се претендират неустойки, лихви за
забава, обезщетения, такси и др., които биха могли да се разглеждат като неравноправни
клаузи, противоречащи на императивните изисквания на ЗПК и накърняващи добрите
нрави. Договорната лихва не била прекомерна, като същата не противоречала на добрите
нрави.
Договорът за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг,
представлявал отделно облигационно правоотношение между страните, съгласно който
възложителят възлага, а изпълнителят приема, да му предостеви услуги по изготвяне на
кредитен рейтинг на изпълнителя, който има общо приложение за нуждите на оценка на
имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на
възложителя. Договорът се сключвал с цел ищцата да се снабди с удостоверение за кредитен
5
рейтинг, което да намери общо приложение и да послужи където е необходимо. Този
договор нямал нищо общо с договора за заем, сключен между страните. Също така съгласно
чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено проучване между страните било уговорено, че в
случай че изпълнителят сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а
именно договор за потребителски кредит, изпълнителят може да означи размера на
задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по
договора за потребителски кредит сума, включително в дължимите отделни вноски, което
има за цел само и единствено да улесни ищеца при погасяване на своето задължение по
двата договора.
Ответникът по насрещният иск Н. Н. К., взема становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че е извършвала плащания. Изначално недействителен като
неравноправен и противоречащ на добрите нрави бил договорът за имуществено проучване
и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг към договор за кредит, по силата на който
ответницата следвало да заплати сумата от 164,88 лв. Договарянето, че кредитополучателят
ще заплати възнаграждение за заплащане имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, противоречал на добрите нрави и внася неравноправие
в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Счита, че възлагането на
потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора били в интерес
само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и
търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят, действал
добросъвестно. Излага, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги и застраховка се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. Твърди, че реално няма имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна
/лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
При условията на евентуалност, Н. Н. К. предявява възражение за прихващане между
главницата по кредита в размер на 399 лв. със сумата от 165 лв., представляваща такса
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, получени в
периода 11.06.2020 г. – 11.06.2021 г., без правно основание, въз основна на нищожни
договорни клаузи.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По първоначално предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между страните по
делото е бил сключен договор за заем Айзаем №......................между ищеца Н. Н. К. и
„Айзаем.БГ“ ООД, за сумата от 399,00 лева, с дата на първо плащане 30.03.2020 г., ГПР -
49,60 %, лихвен процент - 40,50%, със седмична вноска с включена допълнителна услуга в
6
размер на 33,00 лева и обща сума за плащане с включена допълнителна услуга 594,00 лева.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедаивостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество – кредитодател не
е имало правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя сума за
допълнителна услуга без да е посочен нейния размер и за какво се начислява същата –
налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от Закона за потребителските
кредити, поради което и следва да се приеме, че същата е нищожна.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави:
Съдебната практика приема, че при формиране размера на този вид лихва обективен
критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като
максимален размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението за плащане
на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава / в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005
на второ г.о./
В настоящият случай не може да се установи действителния размер на договорената между
страните лихва, което представлява нарушение на добрите нрави/критерии за норми на
поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят драстично трикратния размер на
законната лихва.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици, поради което и искът
следва да се уважи изцяло.
По предявеният насрещен иск с правно основание чл. 79 ал.1, вр.с чл.240 от ЗЗД:
На .............. ищецът Н. Н. К. е сключила договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг. Съгласно условията и сроковете по същия договор
ищецът се задължил да заплати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД сума в размер на 164,88 лв., която
следвало да бъде заплатена според погасителния план на равни седмични вноски всяка в
размер на по 9,16 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг между страните било уговорено, че в случай че изпълнителят сключи с
7
възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за заем,
изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор,
като ги прибави към общата дължима по договора за заем сума,
С оглед естеството и предмета на процесния договор за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг, същия е сключен, за да обслужи интересите на
кредитодателя „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД. Независимо, че същият представялва самостоятелен
такъв, от договоренто в него за плащане на задълженията, става ясно, че същия е създаден с
цел увеличаване размера на лихвата, която се договаря с договора за кредит. Същият
представлява и условие за разглеждане и сключване на договора за заем между страните по
делото.
В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва на падежа.
Реално със сключването на договорът за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите
реално надхвърля 49,60 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия
петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с
този договор, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то представлява
прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че следва да отхвърли предявеният
насрещен иск, с който „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД е поискал от съда, да осъди Н. Н. К., да му
заплати сумата от 399,00 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда, до изплащане на задължението и договорна лихва в размер на 30,00 лева за
периода от 30.03.2020 г. до 20.07.2020 г.
С оглед отхвърляне на насрещния иск, съдът не дължи произнасяне и по направеното при
условията на евентуалност възражание за прихващане от ищеца по първоначалния иск.
По отношоние на разноските:
На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответника „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД да
заплати на ищеца Н. Н. К., направени по делото разноски в общ размер на 650,00 лева, от
които 50,00 лева за държавна такса и 600,00 лева за адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от
8
ЗА по предявените първоначален и насрещен иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между Н. Н. К. ЕГН **********, с адрес:
гр. П.........., бул. „Н.... В...... С.Н., със съдебен адрес: гр. П...., ул.“Й.... Г..... и „АЙЗАЕМ. БГ“
ООД, ЕИК............. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл.
118, вх.Д, eт.1, an.123, представлявано от С..... К........ Р.В., клаузата от договор за заем
Айзаем №.............., предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл.11 т.9 и 10 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.79 ал.1, вр.с чл.240 от ЗЗД, с който „АЙЗАЕМ.БГ“
ООД, ЕИК .......със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.
„Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, представля¬вано от С..... К................,
предявен срещу Н. Н. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П......, бул. „Н......... В.......... С.Н., със
съдебен адрес: гр. П....., ул.“Й.....Г..........., с който е поискал от съда, да я осъди за му заплати
сумата от 399,00 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда, до изплащане на задължението и договорна лихва в размер на 30,00 лева за периода
от 30.03.2020 г. до 20.07.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК........ със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, представля¬вано
от С.... К...............Р.В., да заплати на Н. Н. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П.... бул. „Н....
В............ С.Н., със съдебен адрес: гр. П....., ул.“Й...... Г........, направени по делото разноски в
размер на 50,00(петдесет) лева.
ОСЪЖДА Н. Н. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П....., бул. „Н... В............... С.Н., със съдебен
адрес: гр. П...., ул.“Й.... Г...................сумата от 600,00(шестстотин)лева, представляваща
адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _ ____/п/__________________
9