Протокол по дело №182/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 120
Дата: 17 май 2024 г. (в сила от 17 май 2024 г.)
Съдия: Надежда Лукова Махмудиева
Дело: 20245000500182
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 120
гр. П., 17.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500182 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Въззивник Община П., редовно призовани, представляват се от гл.
юрисконсулт Д. Г..
Въззиваема страна В. П. Г., редовно призована не се явява, представлява
се от адвокат С. М..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Гл. юрисконсулт Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №5276/12.02.2024 г., подадена от Община П., чрез гл.
юрк. Д. Г., против Решение №61/11.01.2024 г. по гр.д.№1135/2023 г. на ОС –
П., с което са били изцяло уважени предявените от В. П. Г. против Община
П., искове с правно основание чл.49 от ЗЗД - частичен иск за сумата от 30 000
лв., като част от общо претендиран размер от 60 000 лв., представляваща
1
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - физически
болки и страдания от травматични увреждания: открито (с разкъсно-контузна
рана) многофрагментарно счупване на костите на дясната подбедрица – малък
и голям пищял; частично разкъсване на предната артерия на подбедрицата;
счупване на лявата бедрена кост в областта на скалния масив, получени
вследствие на падане на дърво върху ищеца, настъпило в гр. П., на 28.03.2023
г., ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., за периода от
28.03.2023 г. до окончателното плащане, КАКТО И иск за сумата от 1053,25
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във
връзка с получените при същия инцидент травматични увреждания, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 28.03.2023 г. до окончателното
плащане, като е осъден жалбоподателят да заплати разноски по делото –
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, както и
държавна такса в полза на бюджета на съда. С въззивната жалба решението се
обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност, противоречие с материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и
необоснованост. Съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на общината – разпоредбата на чл.11, ал.1 от
ЗОбС не регламентира конкретно задължение за поддържане на всички
общински поземлени имоти, са следва да се съобразява и тяхното
предназначение; не се установява по безспорен начин точното
местоположение на твърдения инцидент, с оглед установяване чие е
задължението за поддържане на това място, и съответно – на конкретното
дърво; вредите не са причинени в резултат от противоправно поведение на
служители на Община П., а в резултат от природно бедствие – силен вятър,
представляващ непреодолима сила, изключваща вината; не е налице пряка
причинна връзка между твърдяното неизпълнение на задължения на ответната
община, и настъпилия вредоносен резултат. Необосновани са изводите на
съда относно твърдените имуществени вреди. По делото не се установява по
несъмнен начин механизма на настъпване на увреждането. Установено е, че
метереологичната обстановка в деня на инцидента е била усложнена - духал е
бурен вятър, и от НИМХ е било издадено предупреждение от втора степен –
оранжев код за силен вятър в гр. П.. Определеният от съда размер на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано висок, в
противоречие с изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливост – не е
2
съобразен с характера и степента на уврежданията, продължителността на
оздравителния период и наличието на съпричиняване, чрез неполагане на
дължимата грижа от ищеца за собственото му здраве, като е пренебрегнал
предупрежденията за бурен вятър, придвижвал се е през непредвидено за
пешеходци място и проявил невнимание при преминаване, въпреки че
инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието. Не са отчетени
обществено-икономическите условия, като не са посочени критериите,
съобразени в тази връзка от съда. Допуснато е съществено процесуално
нарушение от съда, като не е допусната поисканата с отговора на исковата
молба съдебно-метеорологична експертиза. Настоява се за отмяна на
решението изцяло, и отхвърляне изцяло на предявените искове, а при
условията на евентуалност – в случай, че съдът намери исковете за
основателни, се настоява да бъде уважено релевираното възражение по чл.51,
ал.2 от ЗЗД за принос на пострадалия, и за намаляване на размера на
присъденото обезщетение в съответствие с изискването за справедливост.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в
случай, че се претендира такова над минималния размер, съгласно Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се иска същото да бъде редуцирано до съответния минимален размер.
Заявено е доказателствено искане: За изясняване на метеорологичната
обстановка в деня на настъпване на инцидента и съС.ието на въпросното
дърво, се иска допускането на комплексна съдебно-метеорологична
експертиза с вещо лице – метеоролог, която да съобрази климатичните
явления за периода 26.03.2023 г. – 28.03.2023 г. в гр. П., да отговори на
следните въпроси: 1. Каква е била температурата на въздуха?; 2. Каква е била
температурата на вятъра и да го характеризира по вид; 3. Какво е било
количеството и вида на валежите?; 4. При конкретната метеорологична
обстановка в гр. П. възможни ли са повреди по дървета и имущество?
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока
по чл.263, ал.1 2 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№11086/27.03.2024 г., подаден от В. П. Г., чрез адв. С. М., надлежно
упълномощен за всички инстанции с пълномощно на л.18 от делото на ПОС.
Поддържа се становище за неоснователност на жалбата. Съдът обосновано е
намерил, че по делото са доказани всички правопораждащи факти от
3
фактическия състав на иска по чл.49 от ЗЗД, като е приел иска за доказан по
основание и размер. Намерил е за безспорно установено, че падналото върху
ищеца дърво е било в имот – общинска собственост, че същото е било
загнило в корените и основата на стеблото си, поради което е налице
противоправно бездействие на Община П. да изпълни нормативно
определеното си задължение за премахване на потенциално опасни дървета.
Намерени са за доказани причинените на ищеца имуществени и
неимуществени вреди, и причинната им връзка с неправомерното поведение
на ответника. По отношение на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди съдът е приел, че същият е в размер на 45 000 лв.,
поради което е уважил изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди
до пълния предявен като частичен размер от 30 0000 лв. Излагат се подробни
съображения по съществото на спора, със самостоятелен анализ на събраните
по делото доказателства. Оспорват се релевираните от ответника възражения
за настъпването на вредите от действието на непреодолима сила, и за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като се поддържа те да са
изцяло неоснователни. Ответникът многократно е бил сезиран със сигнали за
стари и изсъхнали дървета на мястото на инцидента, но не е предприел
никакви действия, за да ги отстрани или да ограничи достъпа до опасните
части на междублоковото пространство. Необосновани са аргументите за
принос на пострадалия, като е излязъл навън при силен вятър, тъй като това
поведение на ищеца не е противоправно, и не обуславя настъпването на
вредоносния резултат. При настъпването на инцидента ищецът се е
придвижвал по обособената за това част от междублоковото пространство
към входа на блока, в който живее, като няма данни за наличие на
предупредителни табели за опасност от падане на дърво или предмети. Не е
налице допуснато процесуално нарушение от съда, като не е било уважено
доказателственото искане за съдебно-метеорологична експертиза. Правилно
съдът е оставил искането без уважение, като е приел, че поставените от
ответника въпроси са несъотносими към спора. Искането е насочено към
установяване на възражението за непреодолима сила, но по делото не е
спорно, че в деня на инцидента е бил налице силен вятър. Поставените от
ответника въпроси към експертизата не изискват специални знания, като
фактите, които се иска да бъдат установени /скорост на вятъра, температура
на въздуха, гръмотевична деятелност, наличие на валежи и тяхното
4
количество/ могат и следва да бъдат установени с писмени доказателства, за
снабдяване с които съдът е издал на ответника съответно удостоверение.
Дори да се приеме, че поставените въпроси са съотносими към спора, то
отказът на съда да допусне поисканата експертиза не е възпрепятствал
ответника да установи по делото посочените обстоятелства. По тези
съображения се поддържа, че не са налице основанията за допускане на
доказателственото искане от въззивния съд. Настоява се за оставяне на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза 3 на процесуалния представител на въззиваемата
страна, за производството пред въззивната инстанция. С отговора на
въззивната жалба се представят писмени доказателства, като се прави искане
за приемането им от въззивния съд на основание чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, тъй
като същите са за нови релевантни за спора факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене пред първостепенния съд: Амбулаторен
лист от 15.02.2024 г., Амбулаторен лист от 22.02.2024 г. Експертно решение
№90453/27.02.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „С.П. – П.“ ЕООД.
Гл. юрисконсулт Г.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора.
Поддържам доказателствените искания и депозираното становище.
Адв. М.: Въззивната жалба я считам за неоснователна и я оспорвам.
Поддържам и направеното доказателствено искане за приемане на писмени
доказателства.
По доказателствените искания съдът намира следното:
Направеното от жалбоподателя доказателствено искане за изясняване на
метеорологичната обстановка в деня на настъпване на инцидента чрез
назначаване на съдебнометеорологична експертиза, съдът намира за
неоснователно поради следните съображения:
Поставените въпроси към експертизата не изискват специални знания,
доколкото се касае за справка по лични регистри на Националния институт
по метеорология и хидрология и данните от тези регистри са постъпили по
делото с удостоверение, което е изискано и приложено на л 163 от първ.
производство, с оглед на което съдът намира, че правилно
първоинстанционният съд не е допуснал такава експертиза и е оставил
доказателственото искане без уважение, поради което не е налице основание
5
за допустимостта на събиране на това доказателство от въззивния съд на
основание чл. 266 ал. 1 ГПК.
По отношение на доказателственото искане от въззиваемата страна за
приемане на Амбулаторен лист № 24046С05А2ЕС от 15.02.2024 г.;
Амбулаторен лист № 2405340105В4 от 22.02.2024 г.; Експертно решение №
90453 от 27.02.2024 г. съдът намира, че същите са относими към спора и са
допустими, доколкото същите се касаят за новонастъпили обстоятелства след
приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, а и след
постановяване на първоинстанционния съдебен акт, с оглед на което същите
се явяват своевременно и същите следва да бъдат приети като доказателства
за установяване на здравословното съС.ие на ищеца за периода след
приключване на съдебното дирене пред първоинстанционното производство.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА Амбулаторен лист № 24046С05А2ЕС от 15.02.2024 г.;
Амбулаторен лист № 2405340105В4 от 22.02.2024 г.; Експертно решение №
90453 от 27.02.24 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за
допускане на съдебнометеорологична експертиза с поставена във въззивната
жалба задача.
Гл. юрисконсулт Г.: Нямам доказателствени искания.
Адв. М.: Нямам доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Гл. юрисконсулт Г. : Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
изцяло решението на първоинстанционния съд като отхвърлите изцяло
предявените искове, респ. да намалите присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. В случая на завишен размер на адвокатския хонорар
6
възразявам за прекомерност. Претендирам присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, считам първоинстанцинното
решение за правилно, като постановено в съответствие с материалния закон
при липса на съществени нарушения на съдопроизводствени правила и
същото е изцяло обосновано. Подробни съображения за неоснователността на
въззивната жалба съм изложил в отговора. Обръщам внимание единствено, че
съдът правилно е установил точното местонахождение на настъпване на
вредоносното събитие. Вярно е, че има определени разминавания в адреса, но
се касае за междублоково пространство, което е заградено от няколко улични
артерии в града, съответно при позвъняване на тел. 112 при извършване на
разчистването на падналото дърво са отразени различните адреси според
субективното възприятие на съответните лица. Безспорно е установено
конкретното място, безспорно е установено, че същото представлява частна
общинска собственост и общината отговаря за настъпилите вреди по
отношение на нараняванията на доверителя ми. На мястото е имало паднало
само едно дърво и няма други данни за конкретния район да е имало други
инциденти. Установен е самият механизъм за настъпване на вредоносното
събитие. Считам, че всички останали елементи от фактическия състав на
деликта са налице и са неоснователни възраженията за съпричиняване, и че е
било налице непреодолимо събитие, доколкото не се доказва доверителят ми
да е извършвал някакви неправомерни действия, с които да е съпричинил
настъпилите вреди. От друга страна се установи по делото, че независимо, че
конкретната метеорологична обстановка е била влошена, падането на дървото
се дължи на факта, че същото не е било поддържано, самите зелени площи не
са били в достатъчна степен поддържани от общината, доколкото няма данни
за друга дървесна растителност, която е паднала. Още повече, че по делото са
налице данни, че общината многократно е била сезирана за опасна дървесна
растителност. Ето защо считам, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
Правилно са определени и размера на причинените неимуществени
вреди и съответно е уважил предявения иск, предявен като частичен.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 17.06.2024 г.

7
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,10 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8